Първоначално изпратено от mia11
Разгледай мнение
Чета си Вадим Зеланд и попадам на нещо по темата, което съвпада и с моето мнение за огледалото:
„Преследва ме повтарящ се сценарий. Когато започвам да общувам с мъж, отначало се появява „лека емоционална искрица”, но после тя изчезва, а аз продължавам да искам да общувам с него. В този момент мъжът се влюбва в мен, но аз вече съм решила — за мен той е само приятел. Вече имам много приятели, обаче тази ситуация започва да ме плаши. Може би аз нещо не съм наред, та нали мечтая за дълготрайни романтични отношения, за брак. Имам важни изисквания, без които трудно бих приела някой мъж за партньор. Ценя чувството за отговорност, щедростта, оптимизма, оригиналността. Но кой знае защо, попадам на хора, които проявяват леност, а аз искам с този мъж да сме двойка, която дружи с всички и участва във всичко... Често мъжете имат много малки доходи от работата си — задоволяват се с каквото имат, а мен това ме вбесява. В крайна сметка започвам да се чувствам като тяхна приятелка или сестра, но не и любима жена. И къде да намеря човек, който да ми е по сърце?”
Ако човек има ярка индивидуалност, както е във вашия случай, започват да му се „лепят” хора с противоположните качества. Каквото не приемаш, това и получаваш. Това става по две причини. Първата е работата на равновесните сили. Ако сте склонна да оценявате хората и да ги сравнявате със себе си, възниква поляризация, която привлича към вас личности с противоположните качества, както магнитът привлича железните стружки. Докато съществувате без отношение към околните - „такава съм си и толкоз”, енергийната картина не се изкривява. Но щом започнете да се сравнявате с другите - „вижте аз каква съм, а те какви са”, веднага възниква нееднородност, пораждаща вятъра на равновесните сили. Втората причина може да е фиксирането на вниманието ви върху качествата, които предизвикват у вас неприязън. Всичко е много просто: вие стоите пред огледалото, а в него се отразява онова, върху което е концентрирано вниманието ви. Забележете: търсейки човека, с когото да сте двойка, вие обикновено мислите или какво не искате, или какво искате. Ако обръщате внимание главно върху недостатъците, които изобщо не приемате в партньорите, огледалото още повече ви ги подхвърля. Недоумявайки защо става така, че ви се лепят точно такива хора, вие се дразните, следователно мислите ви са концентрирани върху онова, което не искате. На огледалото му е безразлично какви чувства изпитвате, когато мислите за нещо си - то просто отразява съдържанието на мислите ви, ни повече, ни по-малко. За да поправите ситуацията, е необходимо, първо, да изпълнявате правилото на транссърфинга - позволете си да бъдете себе си, а на другите да бъдат други, и второ, съзнателно пренасочете вниманието си върху качествата, които харесвате у хората. Съсредоточете се върху онова, което искате да получите. Огледалото на света отразява именно картината, върху която е фокусирано вниманието ви. Създайте си навика да наблюдавате, да забелязвате и да изнамирате у хората онова, което ви е нужно. Ще видите колко бързо ще започне да се променя околният свят."
„Преследва ме повтарящ се сценарий. Когато започвам да общувам с мъж, отначало се появява „лека емоционална искрица”, но после тя изчезва, а аз продължавам да искам да общувам с него. В този момент мъжът се влюбва в мен, но аз вече съм решила — за мен той е само приятел. Вече имам много приятели, обаче тази ситуация започва да ме плаши. Може би аз нещо не съм наред, та нали мечтая за дълготрайни романтични отношения, за брак. Имам важни изисквания, без които трудно бих приела някой мъж за партньор. Ценя чувството за отговорност, щедростта, оптимизма, оригиналността. Но кой знае защо, попадам на хора, които проявяват леност, а аз искам с този мъж да сме двойка, която дружи с всички и участва във всичко... Често мъжете имат много малки доходи от работата си — задоволяват се с каквото имат, а мен това ме вбесява. В крайна сметка започвам да се чувствам като тяхна приятелка или сестра, но не и любима жена. И къде да намеря човек, който да ми е по сърце?”
Ако човек има ярка индивидуалност, както е във вашия случай, започват да му се „лепят” хора с противоположните качества. Каквото не приемаш, това и получаваш. Това става по две причини. Първата е работата на равновесните сили. Ако сте склонна да оценявате хората и да ги сравнявате със себе си, възниква поляризация, която привлича към вас личности с противоположните качества, както магнитът привлича железните стружки. Докато съществувате без отношение към околните - „такава съм си и толкоз”, енергийната картина не се изкривява. Но щом започнете да се сравнявате с другите - „вижте аз каква съм, а те какви са”, веднага възниква нееднородност, пораждаща вятъра на равновесните сили. Втората причина може да е фиксирането на вниманието ви върху качествата, които предизвикват у вас неприязън. Всичко е много просто: вие стоите пред огледалото, а в него се отразява онова, върху което е концентрирано вниманието ви. Забележете: търсейки човека, с когото да сте двойка, вие обикновено мислите или какво не искате, или какво искате. Ако обръщате внимание главно върху недостатъците, които изобщо не приемате в партньорите, огледалото още повече ви ги подхвърля. Недоумявайки защо става така, че ви се лепят точно такива хора, вие се дразните, следователно мислите ви са концентрирани върху онова, което не искате. На огледалото му е безразлично какви чувства изпитвате, когато мислите за нещо си - то просто отразява съдържанието на мислите ви, ни повече, ни по-малко. За да поправите ситуацията, е необходимо, първо, да изпълнявате правилото на транссърфинга - позволете си да бъдете себе си, а на другите да бъдат други, и второ, съзнателно пренасочете вниманието си върху качествата, които харесвате у хората. Съсредоточете се върху онова, което искате да получите. Огледалото на света отразява именно картината, върху която е фокусирано вниманието ви. Създайте си навика да наблюдавате, да забелязвате и да изнамирате у хората онова, което ви е нужно. Ще видите колко бързо ще започне да се променя околният свят."
?
Коментар