Абсолютно погрешна постановка на въпроса. Какво значи най-правилното решение? За кой да е правилно? Обикновено вземането на решение касае не само човекът, вземащ решение, а и доста други около него. Тук е въпросът. Като вземам решение, дали да взема решението, което е най-правилно за мен лично, или да взема решение, което ще бъде сравнително правилно за доста от хората около мен, или зависещи от мен? А аз да се съглася с компромиси спрямо най-правилното лично за мен решение?
Няма значение темперамента, имат значение благородство, завист, егоизъм, алчност, страх и.т.н.
Сещам се само за майчината любов, която е универсален еталон за себераздаване, там по принцип егоизъм липсва и винаги се взема най-правилното в ситуацията решение за оцеляване на детето. Не казвам най-правилното за по-нататъшното развитие на детето решение, но за моментното му оцеляване или добро състояние в дадена ситуация. Но както казват, прекалените неща не са полезни, и тази едностранна отдаденост от страна на майката може да доведе до разглезване или потискане на някои неща и да повреди емоционално детето доживот.
Няма значение темперамента, имат значение благородство, завист, егоизъм, алчност, страх и.т.н.
Сещам се само за майчината любов, която е универсален еталон за себераздаване, там по принцип егоизъм липсва и винаги се взема най-правилното в ситуацията решение за оцеляване на детето. Не казвам най-правилното за по-нататъшното развитие на детето решение, но за моментното му оцеляване или добро състояние в дадена ситуация. Но както казват, прекалените неща не са полезни, и тази едностранна отдаденост от страна на майката може да доведе до разглезване или потискане на някои неща и да повреди емоционално детето доживот.
Коментар