If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Нямам тайни, имам две дъщери с 14 години разлика. Какво мисля аз не е от такова значение, а какво виждам като поведение и еволюция в тях е същественото.
Флиртуваш ли им с гаджетата или да обясняваш как гаджето на някоя те заглеждал, за да си почесваш егото, че още си вървежна? Защото и това съм виждал сред жените на вашите години
Някоя дъртофела няма ли да се сети и за Куелю, да стане шоуто пълно?
Тоя бе актуален сред Мифките преди 10 години, после Хорхе Букай, но сега от няколко години току някоя лелка не издържи и тресне мъдър цитат от Чарлз Буковски малко преди да почне да се бара по някое момченце с татуси
...ммм, това от Зеланд ли е, или си е твое виждане?
Не можем непрекъснато да се оправдаваме с липсата на достатъчно любов от родителите си, когато сме били малки...
Интересно ми е имаш ли деца, и ако отговора е "да", колко са и мислиш ли, че им даваш достатъчно любов...
(в никакъв случай не се чувствай длъжна да ми отговориш, само ако искаш)
Не е Зеланд, уча по Неорайхианската психотелесна терапия.
Учудвам се, че ти го възприемаш като оправдание. Това, което се казва, не цели да ставаме жертви поради липса на любов, а да осиновим детето в себе си и да го заобичаме самите ние.
Нямам тайни, имам две дъщери с 14 години разлика. Какво мисля аз не е от такова значение, а какво виждам като поведение и еволюция в тях е същественото.
Знанието само по себе си не струва много, ако липсва въображение.
Шепотът започва да се чува, когато душата запява и разумът започва доволно да потрива ръчички. Но до този момент се достига, когато сетивата се отварят и разбираме, защо не получаваме, това, което искаме. Дори да сме честни със себе си, коренът се крие в липсата на любов, което още бебето е усетило с първото мета(менте) удоволствие, което е усетило в под формата на биберон.....
...ммм, това от Зеланд ли е, или си е твое виждане?
Не можем непрекъснато да се оправдаваме с липсата на достатъчно любов от родителите си, когато сме били малки...
Интересно ми е имаш ли деца, и ако отговора е "да", колко са и мислиш ли, че им даваш достатъчно любов...
(в никакъв случай не се чувствай длъжна да ми отговориш, само ако искаш)
Доста съм съгласен, тук виждам и едно твърдение, че ако имат хората всякакви модели на поведение, не се получават нещата. Ще допълня, че в живота си почти не съм видял хора без ограничаващи модели и емоционални травми, дълбоко втъкани в тях. Според мен в средностатистическото семейство е микс от комплекси, ограничения, програми, убеждения, страхове, илюзии, алчност, вампиризъм, агресия, подтисничество и какво ли не. Общо взето през тези филтри, които са норма, какви връзки се получават - не много приятни. Има хора, които не се справят с болките и бягат бързо, други пък търпят с години, но това са само последствията от собственото им несъвършенство.
Можем ли да направим извод, че Решението е човек да се самоусъвършенства, да става по-добре версия на себе си?
Иначе, за мачкането, когато откриеш, че върви, можеш да се поддадеш на силата, която илюзорно ти дава. Аз съм го правил преди, във всякакви форми, сега вече съм го зарязал. Много мъже и жени го практикуват, има си причини за това им поведение.
Причината не е ли само една - да пренаредиш някаква (микро) Матрица / Система според твоите желания?
Има един такъв момент, че българката не харесва финния и културен мъж, с костюм, с книги вкъщи, с образование, с роза в ръка, а харесва този от гаража, с татуировките, якия бицепс и издутите панталони,
е събирателен абстрактен образ на едно множество от различни жени - с различни желания, убеждения, образование, мечти, страхове, поведение, визия... които харесват различни мъже!!!
има жени, за които размерът няма значение... ако беше толкова важен, малкият размер щеше да изчезне заради естественият отбор и еволюцията... и нямаше сега да е предмет на разговор...
И какво смяташ да правиш с нашите деца, които не са твои?
Да им даде обич предполагам в този смисъл е изказването. Наистина няма свои и чужди когато даваме добро отношение. Няма да забравя покъртителното интервю на Милен Цветков (Светла му памет) с баща, който бе изгубил детето си поради действие на чуждо дете, дали не бе поради катастрофа (каква ирония) вече не помня …
Та онзи баща казваше, да аз възпитах своето дете, но явно трябва да се грижим и за чуждите деца. Мисля, че това визира и Мия.
Мия просто вижда отвъд хоризонта, факт трудносмилаем за викхънтъровци, груювци и прочее зурлювци.
Виждам много болни и страдащи хора, и преди се втурвах да давам съвети и се мъчех да помагам но разбрах, че те всъщност не желаят помощ и си им е добре да си страдат на воля. Няма и лошо опитите да продължават, но глупостта нали се състоеше в това да правиш едни и същи неща и да очакваш различни резултати. Процесите обаче се забързват доста и сега е момента да се избират влакове и гари.....
Ферарито е самоирония в контекста на друг диалог. Интересното е, че всички приеха поста буквално.
Никаква липса не запълва, реално то не е необходимо .
Доколко заслужаваме предметите на лукса и дали те заместват нещо друго от това би се получил интересен разговор.
Има мъжки и дамски “играчки”. Не винаги тези играчки са заместител. Някои хора обичат комфорта, за други е въпрос на статус и съизмерване с околните, трети запълват някакви техни емоционални дефицити.
Оттук лесно може да се скочи на другата болна за жените тема - външен вид, козметика, малоумни реклами втълпяващи анорексични канони за красота, you name it.
Ако не се лъжа ,Хумболт беше дал следното определение за "предметите на лукса"-Да си купувш неща ,които не можеш да си позволиш,с пари ,които не притежаваш,за да впечатлиш хора ,които не можеш да понасяш....
Коментар