Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[Jay Gould]

В днешно време дъщерите на 25 налитат на нечии бащи на 40-50 Както чух наскоро - на тая възраст проглеждали, че бащите по-стават за чукане отколкото връстниците хахахаха!

Ами не всички! Например преди малко, прибирам се, а пред мен 3 момичета около 17-20 г. нямам идея дори и си говорят за мъже и едната ''Той е дърт! На 31 е!'' а другата ''На 31 е, но... и взе да обяснява, че излизали, много приказвали и я кефил''. Аз минавам край тях и се засмях. Те ме поглеждат , аз съм направо съученик на Хепопс и също почнаха да се смеят Разбраха, че съм ги чул! Ама се смеят човек, от сърце се смеят - истински, а ако бяха майките им, щяха са б@ти смачканите, намусени и скучни скумрии, ако усетят, че си ги чул. Там е разликата! Да има момичета, които си ги кефят по-големи или директно много по-големи мъже. Други не.

[Malka Boza]

Като гледах снимката в 24 ч на оня маминия хубавец дето уби двете момичета и на приятелката му полицайката почвам да се съгласявам с Евго по какви мъже си падат младите жени , е бил свидетел (участник може би) от група за разпространение на наркотици но това са подробности,намерили го надрусан та не знаел кой е ама "Хубавец" харесват го жените,Ще опитам да сложа линк но нещо не ми се получава

[redcretin]

Има дъщеря, при това хубавичка и като повечето млади момичета, няма нищо общи с гнусните им, тъпи, филмирани и разкурвени майки

В днешно време дъщерите на 25 налитат на нечии бащи на 40-50 Както чух наскоро - на тая възраст проглеждали, че бащите по-стават за чукане отколкото връстниците хахахаха!

[Jay Gould]

Така е. Аз също съм забелязвал, че много ме харесват по-стари жени, и навремето когато бях на 20+ и сега когато съм на 40. И знаеш ли какво казват: "Какво високо, хубаво момче", "Колко е културен и ерудиран", дори една, която е милионерка, беше казала преди 10 г.: "И всички качества, които един млад мъж трябва да има, при теб ги има. Няма такива млади хора". Така че, нито съм комплексар, нито съм беден, нито паркирам малък автомобил, но все пак недооценен от кифлите и жените в репродуктивна възраст. Относно жената от Варна, пари си има, едва ли ги дава по мъже, пердаши се с някакви пичове, вероятно 35-45 г. Самата тя ми изглежда повърностна и кифла и е типичен пример за момите около 40г, като аптекарката, за която ви говорих - егоистка и иска само да взема, но не и да дава. Здравите бичета са харесвани и все някоя жена намират, за да има баланс в природата.

Край мен на млади години ми се въртяха някави мамчета и лелки, а като минах 35 компанията ми започнаха да търсят дъщерите им. Общо взето не ми пука, коя с какъв се думка и кой, колко годишен и го слага в целулитния задник, но ме развеселяват, когато имат нужда от нещо, да пробват дали някой като нас няма да им помага Повечето 40-50 годишни са глупави и повърхностни, като описаната от теб. Няма какво да си говориш с тях. Скучни са и мислят, че един мъж трябва да се държи по някакъв сценарий. Отделно, че дори децата, нямат толкова инфантилно и филмарско поведение, като тях. Дъщерите им са с класи над тях, в поведение, в ум, имат интуиция, оценяват от раз, дори да нямат опита на майките си, които го имат (но пак са останали тъпи). Мъжете на средна и над средна възраст, вероятно също не са стока! Въобще, нещо яко е увредено в много хора от големите поколения и е лошото, че младите заради скапаните си родители, масово емигрират навън, защото родителите им не стават за нищо.

[Jay Gould]

Възможно е жената да е купувала дюнер за сина си, той на 25г, тя на 50 г.

Има дъщеря, при това хубавичка и като повечето млади момичета, няма нищо общи с гнусните им, тъпи, филмирани и разкурвени майки

[redcretin]

Допускаш сериозна логическа грешка обаче. Има хора с покритие и хора без покритие. “Моят вид” ти даже не си го помирисвал.

Не бъркай движението с действие, нито действието с движение.

За да те коментират си дал повод. Ако не желаеш въобще няма да се занимавам с теб.

Стара испанска поговорка гласи: всичко пада според тежестта си. Ако си олекнал не търси вина у другите. Ако не си олекнал разговорът е безпредметен.

От мен лека вечер.

Чувала си ти испански поговорки - на пилона само
Аз не светя с отразена светлина - нататък сещай се сама.

[Selena]

Леко като ме коментираш, видял съм сметката на не една и две от твоя вид Мълча, гледам номерцата, мълча, после обръщам дебелия край и на който не му изнася - на палатка Примадони, пълно с пепеляшки.

Допускаш сериозна логическа грешка обаче. Има хора с покритие и хора без покритие. “Моят вид” ти даже не си го помирисвал.

Не бъркай движението с действие, нито действието с движение.

За да те коментират си дал повод. Ако не желаеш въобще няма да се занимавам с теб.

Стара испанска поговорка гласи: всичко пада според тежестта си. Ако си олекнал не търси вина у другите. Ако не си олекнал разговорът е безпредметен.

От мен лека вечер.

[redcretin]

На мен също не ми е попречило, но отбелязвам, че бяха сложни времена. Виж психиката на крети, иначе умен мъж, на какво мяза. Погледни Дежй Голд - вой за феномен, който при мъжете съществува от хилядолетия, ама го е засякъл при новите поколения жени и е настъпил апокалипсис за него или Евго, който не разбира, че в емоционален план на една жена нищо не дава и продължава упорито да чегърта в материалното.

Иначе промяната отвори вратите навън. В този аспект бе много позитивна. Но че беше трудно беше.

Леко като ме коментираш, видял съм сметката на не една и две от твоя вид Мълча, гледам номерцата, мълча, после обръщам дебелия край и на който не му изнася - на палатка Примадони, пълно с пепеляшки.

[Selena]

Нали?! Беше малко като във филма "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини, който гледах години по-късно. Забравяме, че преди всичко животът е преживяване. И в този смисъл можем съвсем културно да го направляваме.

[pinoccio]

Бил си щур късметлия. Радвам се за теб

Нали?! Беше малко като във филма "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини, който гледах години по-късно. Забравяме, че преди всичко животът е преживяване. И в този смисъл можем съвсем културно да го направляваме.

[Evgo]

Не знам, тогава нямах пари да емигрирам. Имах едно момиче, от безпаричие ходехме в парка, докато Дъри е изкупувала апартаментите в Изток. Там й мачках циците на една изтърбушена пейка, докато не станеха като любимите палачинки на мама. Не, че страдах от Едипов комплекс, не ме разбирайте погрешно, никога не съм си падал по майка ми, дори несъзнателно. Това са приказки за идиоти като днешните, изречени от мрачни умове в непроветрени кабинети, без да отдават дължимото на палачинките. Не ми позволяваше, иначе щях да й ги изям със сладко от вишни, брани в двора на село. Носех го всеки ден в джоба. На другия ден като дойдеше, вече бяха бухнали отново. От какво тесто бяха замесени - не знам, природата си знае. Брашно нямаше никакво по магазините. За другите работи да не говорим. Тук говорят за гумени кукли и силиконови прашки. В нормалния случай би трябвало да заприлича на смачкана и празна пазарска чанта - като в ония времена на брутален дефицит. Мачках я като ЗИЛ гумено зайче на пътя. Но тя възвръщаше форма и ставаше още по хубава. Каква беше тая природа - не знам. Сигурно бе някаква ирония на времето - колкото по-смачкани, толкоз по-хубави. Някои наричат онова време - безвремие. И може би са имали право - човек не старееше, а хубавееше. Все пак беше софийски парк.

90-те години не бяха особено хубаво време.

Вярно, млади бяхме, с мечти, с надежди. Помня ученически купони с менте алкохол, с малко и бедна почерпка, и вечерта на един от тях едно момиче ме целуна приятелски за първи път.

Още в края на 90-те години колежките от университета правеха простотии с чужденци, с които чатеха в Интернет. И те им идваха на гости.


А сега българите не са бедни и тези в София разполагат с много повече в сравнение с преди 25-30 г.

[Selena]

Не знам, тогава нямах пари да емигрирам. Имах едно момиче, от безпаричие ходехме в парка, докато Дъри е изкупувала апартаментите в Изток. Там й мачках циците на една изтърбушена пейка, докато не станеха като любимите палачинки на мама. Не, че страдах от Едипов комплекс, не ме разбирайте погрешно, никога не съм си падал по майка ми, дори несъзнателно. Това са приказки за идиоти като днешните, изречени от мрачни умове в непроветрени кабинети. Не ми позволяваше, иначе щях да й ги изям със сладко от вишни, брани в двора на село. Носех го всеки ден в джоба. На другия ден като дойдеше, вече бяха бухнали отново. От какво тесто бяха замесени - не знам, природата си знае. Брашно нямаше никакво по магазините. За другите работи да не говорим. Тук говорят за гумени кукли и силиконови прашки. В нормалния случай би трябвало да заприлича на смачкана и празна пазарска чанта - като в ония времена на брутален дефицит. Мачках я като ЗИЛ гумено зайче на пътя. Но тя възвръщаше форма и ставаше още по хубава. Каква беше тая природа - не знам. Сигурно бе някаква ирония на времето - колкото по-смачкани, толкоз по-хубави. Някои наричат онова време - безвремие. И може би са имали право - човек не старееше, а хубавееше. Все пак беше софийски парк.

Бил си щур късметлия. Радвам се за теб

[Selena]

Нали знаете какво се пее в една македонска народна песен:

"Момчето ни е свършено
за него вино носиме
в неделя ще го жениме"


Като се ожени и край, започва да му набива канчето някоя жена.

Към Селена:

В реалния живот повече се разбирам с жените. Българските мъже по принцип се интересуват от яденето, парите, да си почиват и да има какво да трескат. Друго не ги вълнува и често са стиснати. И нямат нужда от духовна храна.

Остави ги сега ти мъжете. Всякакви мъже има. Всички хора имат нужда от духовна храна.

А всяка жена има нужда от партньор с някаква поне минимална емоционална интелигентност, с поне минимална проява на емпатия и съпричастие.

Посочи ми един твой пост с емпатия към жените.

Ето тука книга:

https://chitanka.info/person/gustave-flaubert

четеш първо, после коментираме.

[pinoccio]

Факт. Момчетата за нас бяха емигрирали. Криза. Мутри. Не можехме спокойно на едно заведение да отидем и просто да се повеселим като нормални млади хора. И на мен ми е мъчно. Споделям това мнение. Беше много сложно.

Не знам, тогава нямах пари да емигрирам. Имах едно момиче, от безпаричие ходехме в парка, докато Дъри е изкупувала апартаментите в Изток. Там й мачках циците на една изтърбушена пейка, докато не станеха като любимите палачинки на мама. Не, че страдах от Едипов комплекс, не ме разбирайте погрешно, никога не съм си падал по майка ми, дори несъзнателно. Това са приказки за идиоти като днешните, изречени от мрачни умове в непроветрени кабинети, без да отдават дължимото на палачинките. Не ми позволяваше, иначе щях да й ги изям със сладко от вишни, брани в двора на село. Носех го всеки ден в джоба си, докато един ден не протече и не поиска тя да го изяде. Човек не знае. На другия ден като дойдеше, вече бяха бухнали отново. От какво тесто бяха замесени - не знам, природата си знае. Брашно нямаше никакво по магазините. За другите работи да не говорим. Тук говорят за гумени кукли и силиконови прашки. В нормалния случай би трябвало да заприлича на смачкана и празна пазарска чанта - като в ония времена на брутален дефицит. Мачках я като ЗИЛ гумено зайче на пътя. Но тя възвръщаше форма и ставаше още по хубава. Каква беше тая природа - не знам. Сигурно бе някаква ирония на времето - колкото по-смачкани, толкоз по-хубави. Някои наричат онова време - безвремие. И може би са имали право - човек не старееше, а хубавееше. Все пак беше софийски парк.

[Evgo]

Нали знаете какво се пее в една македонска народна песен:

"Момчето ни е свършено
за него вино носиме
в неделя ще го жениме"


Като се ожени и край, започва да му набива канчето някоя жена.

Към Селена:

В реалния живот повече се разбирам с жените. Българските мъже по принцип се интересуват от яденето, парите, да си почиват и да има какво да трескат. Друго не ги вълнува и често са стиснати. И нямат нужда от духовна храна.