Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[polax]

С тези откровения тази нощ мисля, че наплашихме Евго много яко. Къде капризен да си избира жена, а сега и като научи какво го чака, вероятно вече се е отчаял. А и нашите две истории са пример за добра развръзка, а колко много други съпружески истории завършват по трагичен начин. ... Цяло чудо е, че през вековете сме имали положителна популация и не сме загинали като вид ... В наше време обаче тенденцията нещо се обърна, и ако не се стегнем да правим деца (поне по 3), след 100 години никой няма и да е чувал за Българи и България.

Все още не е късно да си изтриете откровенията. Евго ще чете към 9 след като закуси
Животът е низ от случайност, които ние управляваме. За да сме печеливши, трябва да хващаме всяка вълна. Резултатът не винаги ще е положителен за нас, но винаги ще ни обогатява и помага в бъдещите "битки".

[mikomikov]

E бяхме млади

Не говори примиренчески! Човек е такъв, какъвто се възприема. Мнението на околните няма никакво значение.

Примерът с Евго е интересен:
1. Той нищо не прави, за да промени своето пренебрежение, което отблъсква дамите и постоянно мрънка, но обвинява дамския състав за своите неудачи. Значи, дори Евго винаги е "прав" (за себе си, разбира се).
2 От друга страна - пълзи като червей (щом днес е зависим от някого, когото утре ще игнорира напълно - от раз!): нарича "тате" Матеев, а вероятно са набори или близки по възраст... Значи, гъделичкай егото на хората, от които може да зависиш по някакъв начин, но ги игнорирай, когато разбереш, че нямаш необходимост от тях, т.е. - днес те "пускат" (или е възможно някога да "пускат"), а утре им теглиш шута, ако и днешното ти битие да-се дължи единствено на тях (примерът с "лошия баща")...

Създаваш собствени критерии за оценка на реалността и не се товариш с негативи, а сучеш от всяка крава..., но ти: - не: - колебаеш се: "А бяхме млади!"

[Mateev]

С тези откровения тази нощ мисля, че наплашихме Евго много яко. Къде капризен да си избира жена, а сега и като научи какво го чака, вероятно вече се е отчаял. А и нашите две истории са пример за добра развръзка, а колко много други съпружески истории завършват по трагичен начин. ... Цяло чудо е, че през вековете сме имали положителна популация и не сме загинали като вид ... В наше време обаче тенденцията нещо се обърна, и ако не се стегнем да правим деца (поне по 3), след 100 години никой няма и да е чувал за Българи и България.

[nradev1111]

Мерси за хубавите съвети, тате

Имам пари, работя още от студент, от 1999 г.

Дори се е случвало да не спя доста пъти, за да мога да завърша важни проекти за много пари. И като виждам, че времето не стига, "тогава вземам решение да се работи ударно".

Те жените на днешно време са комерсиални.Като имаш проекти за много пари,защо не връзва?И колко са тия много пари.Защото много пари е относително понятие.Уж богат пък се вайкаш че неква арендаторка те завлякла 170 лв рента за 2 години

[nradev1111]

Ти си роден класик. Остави ги ония техничарски щуротии - тема суха и на мнозина досадна.

И моята жена е зиморничава и до ден днешен. Но спим с едно одеяло - тя се завива, а аз спя отвит. От време на време мушна ръка под него насън и сякаш съм напипал кристална топка и получавам блажени съновидения. Истина е, че пижамите разделят хората. Затова я слагам възможно най-късно и я свалям възможно най-рано. Ползвам я не повече от два-три часа през нощта. Стана да се изпикая и я махам. Така на сутринта съм в бойна готовност. Разбира се, жена ми си е с пижама. Пижамата не е пречка за едно нищо и никакво неутрино, пропътувало чак от Слънцето, та би била пречка за един истински войн на един кур разстояние.

С магазините и аз имам проблеми през целия си живот. Отначало мислех, че съм само аз потърпевшият и търпях от състрадание и благоверие. После открих, че това е природа на жените. Ходехме по шопинг центрове, у нас още нямаше молове и тази драма беше непозната. Уплътнявах си времето по кафенетата. Отначало беше скучно, защото нямаше още интернет и смартфони. Добре, че съм четящ човек, та изчитах всичко от букцентровете. Започнах да я водя и аз по магазините. За инструменти. И тогава открих истинския ужас у една жена. Имам два гаража с инструменти, но те пак побират по-малко, отколкото дрехи има по гардеробите. Имам само една малка секция от тия гардероби и там наред с бельото и няколко фланелки на Армани държа в кутии за обувки пак инструменти. Така сме устроени ние, мъжете - все трябва нещо да поправяме. После - защо водим войни? Ами защото все има нещо за оправяне. Жените искат матриархат и мислят, че светът ще е по-мирен. Нищо подобно. Тогава изчезват инструментите от гаражите и кутиите за обувки и настава война как няма кой да оправи крушката в банята. Днес е един такъв момент на прекален феминизъм. Жените нямат нужда от мъже, защото са самодостатъчни. Мъжете по принуда започват да затихват редица свои функции и масово започват да се обръщат към клиники за смяна на пола, за да намажат и те нещо от тоя див феминизъм. Затова така по едно време нормалните мъже бяха започнали да се чувстват като малцинствена група. Добре, че дойде повей от Америка, та да си дойдат нещата на мястото.

Колкото до телевизора, аз не гледам телевизия. Ползвам само подкастове и слушам на телефона предимно Киро Брейка. И сме много мирни. Жена ми си гледа разни френски риалита - те са далеч по-културни от навлезлите у нас безумни кретенизми, на които и котаракът не би обърнал внимание. И караме с един телевизор, голям - 65 инча, който е за киносалон, ама заема половината хол и има място само за две трикраки столчета. Което е по-добре от два по 40, да речем, и всеки да зяпа в своя. Така сме пак един до друг, а и потребяваме по-малко от газта на Путин.

С банковите сметки сме на отворена връзка - всеки може да борави с картите на другия и да си харчи за каквото си иска без да дава обяснения. Нямаме много време да си налагаме безсмислени ограничения предвид резките движения, на които животът ни подлага. Така избягваме всякакво двойно счетоводство, характерно за повечето семейства. Но като купя косачка, как да я скрия - не е вибратор да го мушнеш под възглавницата. Така ковем търпимост през дългото време на съвместен живот, докато накрая не започнем да се питаме един друг - ти кой беше?

Aз проблем с магзините нямам.Пускам ги да си ходят ама без мен.

[pinoccio]

Явно си случил на жена. При нас несъвместимостите започнаха още от самото начало. Тя беше много зиморничава и все се карахме на колко градуса да настроим терморегулатора на стаята. Аз се чувствах комфортно на 22.5, а тя на 26.5 градуса. Със секса беше много добре в началото, спяхме си голички и го правехме вечер, нощем и сутрин. В един момент обаче тя ми обяви, че и е студено, и започна да спи с пижама. Това автоматично отряза нощните и сутрешните сексове и аз се чувствах много прецакан.

След това възникна проблем с телевизора - посмъртно нямаше как аз да гледам нейните сапунки, а тя да гледа моите екшъни. И втория телевизор дойде от самосебе си. И така постепенно всичко у дома се умножаваше по 2, и това беше начина да има мир и разбирателство. Както казах купих дори 2 леки коли, като нейната тя сама си я избра, и основния нейн критерий беше има ли огледалце на сенника и лампичка, която да го осветява. Тука обаче нещата при нея не потръгнаха - мразеше сама да кара лека кола и винаги искаше аз да карам и аз да я возя насам натам, а нейната кола прашасваше в гаража.

Тука обаче възникна следващия проблем - аз не исках да ходя по нейните магазини и тя не искаше да ходи по моите. Проблема се реши с една нейна приятелка - като тръгнем на пазаруване, тя ходеше из моловете с приятелката си, а аз или си обикалях по моите магазини, или в колата гледах някакъв филм.

Имаше още един проблем - тя искаше да ме контролира какви пари харча. Ами добре - като и е мерак, нека да се занимава. Изтегля от банката например 10 000 лв. и и ги давам на нея. Тя ги пакетира на по 1000 лв. и ми слага в чантичката по малко, а вечер изземва касовите бележки и брои какви пари са останали в чантичката. И си води някакви файлове само за да има още един повод за мърморене - колко пари съм дал за цигари, за алкохол и други подобни.

До банковата си сметка и до кредитните ми карти обаче не съм и давал достъп и в общия случай тя не знае колко пари има в тях. Не ме и пита, но понякога аз доброволни и казвам. Единственото, което вижда, е че често идва куриер у дома да ми носи разни боклуци, купени в интернет. Например дронове. Понякога ме пита колко струва еди кой си дрон, аз я излъжа, тя разбира се знае, че я лъжа, но до скандал не се стига - само стандартното мърморене, към което аз отдавна съм имунизиран и не и обръщам внимание.

Ти си роден класик. Остави ги ония техничарски щуротии - тема суха и на мнозина досадна.

И моята жена е зиморничава и до ден днешен. Но спим с едно одеяло - тя се завива, а аз спя отвит. От време на време мушна ръка под него насън и сякаш съм напипал кристална топка и получавам блажени съновидения. Истина е, че пижамите разделят хората. Затова я слагам възможно най-късно и я свалям възможно най-рано. Ползвам я не повече от два-три часа през нощта. Стана да се изпикая и я махам. Така на сутринта съм в бойна готовност. Разбира се, жена ми си е с пижама. Пижамата не е пречка за едно нищо и никакво неутрино, пропътувало чак от Слънцето, та би била пречка за един истински войн на един кур разстояние.

С магазините и аз имам проблеми през целия си живот. Отначало мислех, че съм само аз потърпевшият и търпях от състрадание и благоверие. После открих, че това е природа на жените. Ходехме по шопинг центрове, у нас още нямаше молове и тази драма беше непозната. Уплътнявах си времето по кафенетата. Отначало беше скучно, защото нямаше още интернет и смартфони. Добре, че съм четящ човек, та изчитах всичко от букцентровете. Започнах да я водя и аз по магазините. За инструменти. И тогава открих истинския ужас у една жена. Имам два гаража с инструменти, но те пак побират по-малко, отколкото дрехи има по гардеробите. Имам само една малка секция от тия гардероби и там наред с бельото и няколко фланелки на Армани държа в кутии за обувки пак инструменти. Така сме устроени ние, мъжете - все трябва нещо да поправяме. После - защо водим войни? Ами защото все има нещо за оправяне. Жените искат матриархат и мислят, че светът ще е по-мирен. Нищо подобно. Тогава изчезват инструментите от гаражите и кутиите за обувки и настава война как няма кой да оправи крушката в банята. Днес е един такъв момент на прекален феминизъм. Жените нямат нужда от мъже, защото са самодостатъчни. Мъжете по принуда започват да затихват редица свои функции и масово започват да се обръщат към клиники за смяна на пола, за да намажат и те нещо от тоя див феминизъм. Затова така по едно време нормалните мъже бяха започнали да се чувстват като малцинствена група. Добре, че дойде повей от Америка, та да си дойдат нещата на мястото.

Колкото до телевизора, аз не гледам телевизия. Ползвам само подкастове и слушам на телефона предимно Киро Брейка. И сме много мирни. Жена ми си гледа разни френски риалита - те са далеч по-културни от навлезлите у нас безумни кретенизми, на които и котаракът не би обърнал внимание. И караме с един телевизор, голям - 65 инча, който е за киносалон, ама заема половината хол и има място само за две трикраки столчета. Което е по-добре от два по 40, да речем, и всеки да зяпа в своя. Така сме пак един до друг, а и потребяваме по-малко от газта на Путин.

С банковите сметки сме на отворена връзка - всеки може да борави с картите на другия и да си харчи за каквото си иска без да дава обяснения. Нямаме много време да си налагаме безсмислени ограничения предвид резките движения, на които животът ни подлага. Така избягваме всякакво двойно счетоводство, характерно за повечето семейства. Но като купя косачка, как да я скрия - не е вибратор да го мушнеш под възглавницата. Така ковем търпимост през дългото време на съвместен живот, докато накрая не започнем да се питаме един друг - ти кой беше?

[nradev1111]

Като започнах да чета, помислих, че си онодил студентката още на спирката, като си се възползвал, че е била заета с двете си тежки чанти. Мисълта ми е по-бърза от очите и редовно ми се случва тя да изпреварва текста. Но после видях, че си се отнесъл културно и си ги занесъл до общежитието. Сигурно си изплезил език и тя на свой ред се е възползвала. Не ти е стигал и въздух. Виждал съм гръмнали от разрив сърца, излетели през прозорците на общежитията. Имаше тръпка някога и здрав нагон.

E бяхме млади

[pinoccio]

Аз така онодих една студентка.На спирката в Студентски град слиза от автобуса с 2 тежки чанти.Предложих и да и ги занеса до общежититето.И тя ме покани да пием кафе с райбер.

Като започнах да чета, помислих, че си онодил студентката още на спирката, като си се възползвал, че е била заета с двете си тежки чанти. Мисълта ми е по-бърза от очите и редовно ми се случва тя да изпреварва текста. Но после видях, че си се отнесъл културно и си ги занесъл до общежитието. Сигурно си изплезил език и тя на свой ред се е възползвала. Не ти е стигал и въздух. Виждал съм гръмнали от разрив сърца, излетели през прозорците на общежитията. Имаше тръпка някога и здрав нагон.

[nradev1111]

Голям фал си допуснал. Аз така се ожених
Евго, Евго, не ги чаткаш жените и туй то.
Няма по-секси мъж от този, който помага на жена в беда/небрано лозе/непознат град. Даже не си разбрал къв шанс си пропуснал …

Аз така онодих една студентка.На спирката в Студентски град слиза от автобуса с 2 тежки чанти.Предложих и да и ги занеса до общежититето.И тя ме покани да пием кафе с райбер.

[Selena2024]

То ти си на село, не аз. И също си без приятелка.

Тая русенка беше и неграмотна ("Зная ко да прая"). Търсеше в сайта за запознанства някой да я вземе от гарата лятото и да я превози до квартирата й. След това не можеше да се оправя в София. Не можеше да се ориентира да се срещнем в центъра. Изобщо много зле.

Голям фал си допуснал. Аз така се ожених
Евго, Евго, не ги чаткаш жените и туй то.
Няма по-секси мъж от този, който помага на жена в беда/небрано лозе/непознат град. Даже не си разбрал къв шанс си пропуснал …

[Evgo]

Ами едно време много угаждах на жена си, и тя ми се качи на главата. Дори имаше екшън - веднъж я натоварих на Москвича и я закарах при родителите и в Благоевград. Та поживяхме известно време разделени. И в един прекрасен момент я поканих заедно да отидем на море, и тя пък взе, че се съгласи. И от тогава си живеем неразделни, но имаше промяна в характерите - в нейния и в моя. Аз започнах да си отстоявам моето и да се правя на мъж, а тя започна повече да се съобразява с моите желания. Като че ли я устройваше от време на време да и се озъбвам, и тя да си подвива опашката. Не че спря да ми мърмори - прави го и до ден днешен, но до скандал вече не се стига. Или я отсвирвам (отивам в другата стая и я оставям да си мърмори сама) или и се озъбвам с нещо от рода "Ами като много знаеш, направи си го сама".

Не знам дали това беше правилното поведение към една жена, но знам, че вече почти 40 години (5.5.85-та) за развод не сме си помисляли нито тя нито аз. Не сме и имали големи скандали - само прехвърчания на искри. В същото време имаме и много добри съвместни преживявания с много хубави спомени от тях.

+1

Супер.

Вие все пак сте от друго време. Сега жените са като от новия сезон на "Ергенът".

Виктор е страхотен, преминал е през много трудности, като мен!

[Mateev]

Не ти е било леко. Все си мисля, че ще устискам да ядем от една чиния и да пием от една чаша с жена ми. И ще зазидам превантивно всички останали стаи без хола, като аз ще спя на килима. Ще продам колата, за да се возим заедно в градския транспорт, където жена ми ще се държи за мен, за да не падне на някой завой.

Явно си случил на жена. При нас несъвместимостите започнаха още от самото начало. Тя беше много зиморничава и все се карахме на колко градуса да настроим терморегулатора на стаята. Аз се чувствах комфортно на 22.5, а тя на 26.5 градуса. Със секса беше много добре в началото, спяхме си голички и го правехме вечер, нощем и сутрин. В един момент обаче тя ми обяви, че и е студено, и започна да спи с пижама. Това автоматично отряза нощните и сутрешните сексове и аз се чувствах много прецакан.

След това възникна проблем с телевизора - посмъртно нямаше как аз да гледам нейните сапунки, а тя да гледа моите екшъни. И втория телевизор дойде от самосебе си. И така постепенно всичко у дома се умножаваше по 2, и това беше начина да има мир и разбирателство. Както казах купих дори 2 леки коли, като нейната тя сама си я избра, и основния нейн критерий беше има ли огледалце на сенника и лампичка, която да го осветява. Тука обаче нещата при нея не потръгнаха - мразеше сама да кара лека кола и винаги искаше аз да карам и аз да я возя насам натам, а нейната кола прашасваше в гаража.

Тука обаче възникна следващия проблем - аз не исках да ходя по нейните магазини и тя не искаше да ходи по моите. Проблема се реши с една нейна приятелка - като тръгнем на пазаруване, тя ходеше из моловете с приятелката си, а аз или си обикалях по моите магазини, или в колата гледах някакъв филм.

Имаше още един проблем - тя искаше да ме контролира какви пари харча. Ами добре - като и е мерак, нека да се занимава. Изтегля от банката например 10 000 лв. и и ги давам на нея. Тя ги пакетира на по 1000 лв. и ми слага в чантичката по малко, а вечер изземва касовите бележки и брои какви пари са останали в чантичката. И си води някакви файлове само за да има още един повод за мърморене - колко пари съм дал за цигари, за алкохол и други подобни.

До банковата си сметка и до кредитните ми карти обаче не съм и давал достъп и в общия случай тя не знае колко пари има в тях. Не ме и пита, но понякога аз доброволни и казвам. Единственото, което вижда, е че често идва куриер у дома да ми носи разни боклуци, купени в интернет. Например дронове. Понякога ме пита колко струва еди кой си дрон, аз я излъжа, тя разбира се знае, че я лъжа, но до скандал не се стига - само стандартното мърморене, към което аз отдавна съм имунизиран и не и обръщам внимание.

[Mateev]

Една от идеите на темата е да обменим опит и да прочетем някоя измислена история, като на Репрезентативния и на Пинокьо. И за разтоварване.

Ами едно време много угаждах на жена си, и тя ми се качи на главата. Дори имаше екшън - веднъж я натоварих на Москвича и я закарах при родителите и в Благоевград. Та поживяхме известно време разделени. И в един прекрасен момент я поканих заедно да отидем на море, и тя пък взе, че се съгласи. И от тогава си живеем неразделни, но имаше промяна в характерите - в нейния и в моя. Аз започнах да си отстоявам моето и да се правя на мъж, а тя започна повече да се съобразява с моите желания. Като че ли я устройваше от време на време да и се озъбвам, и тя да си подвива опашката. Не че спря да ми мърмори - прави го и до ден днешен, но до скандал вече не се стига. Или я отсвирвам (отивам в другата стая и я оставям да си мърмори сама) или и се озъбвам с нещо от рода "Ами като много знаеш, направи си го сама".

Не знам дали това беше правилното поведение към една жена, но знам, че вече почти 40 години (5.5.85-та) за развод не сме си помисляли нито тя нито аз. Не сме и имали големи скандали - само прехвърчания на искри. В същото време имаме и много добри съвместни преживявания с много хубави спомени от тях.

[pinoccio]

Никога няма да можеш да намериш общ език с която и да било жена. ...

Трябва да си доволен само на мирно съвместно съществуване, което ще е вярно, но само за част от времето.

Важното е, че жената ще изпълни основното си предназначение - да ти роди деца, твои деца. Всичко останало ще са твои и нейни саможертви, само и само тези деца да бъдат отгледани.

Ще ти кажа рецептата за едно мирно съвместно съществуване. Започва се с 2 телевизора в 2 различни стаи, след това 2 хладилника, 2 кухни, 2 спални, 2 леки коли и от всичко останало по 2. И ще се срещате само по половин-един час на ден, който все някакси ще го изтърпиш без да се скарате.

И най-важното - не допускай парите да станат проблем за семейството, защото освен децата те са второто лепило, което държи едно семейство здраво.

Не ти е било леко. Все си мисля, че ще устискам да ядем от една чиния и да пием от една чаша с жена ми. И ще зазидам превантивно всички останали стаи без хола, като аз ще спя на килима. Ще продам колата, за да се возим заедно в градския транспорт, където жена ми ще се държи за мен, за да не падне на някой завой.

[Evgo]

Дотук добре, но защо си толкова неспособен да си намериш жена? Какъв мъж си, да търсиш помощ от цял един форум, и да развиваш някаква тема години наред. Това е позорно, това не е мъжка самоувереност, каквато би трябвало генетично да ти е заложена. Как така ще търсиш помощ? Грабвай се в ръце, излез на улицата или ако трябва върви в провиницята, и до 2-3 дена се върни с жена. Така би направил един истински мъж. А жените - те си умират да се лепнат за истински мъж, а не за някой неуверен, който години наред занимава цял един форум със собствените си мисли, чувства и терзания.

Една от идеите на темата е да обменим опит и да прочетем някоя измислена история, като на Репрезентативния и на Пинокьо. И за разтоварване.