Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[бай Стамен Тракториста]

Философски трактат на бай Стамен Тракториста
или разсъжденията на един луд за живота и жените

ЧАСТ ТРЕТА

Знаем, че хората не ме приемат истински, смятаха, че съм човек на когото не може да се има доверие, мислеха ме за малко откачен. А аз бях много откачен. Когато експлодирах, можех да хвана който и да е човек, мъж или жена, на каквато и да е възраст, лекарки, шивачки, адвокатки, сервитьорки, поетеси, бизнесдами и да им говоря с часове, и те да ме слушат като хипнотизирани с отворени очи и разширени зеници. Можех да ги омагьосам, да ги накарам да откачат, да загубят ума и дума, говор и картина, името си да забравят. Правил съм го. Безброй пъти. Докато ми потече кръв от носа. Но вече не си струва. Отегчен съм. Досадно ми е.

Вместо да премислям думите си, започнах свободно и искрено да говоря това, което мислех и чувствах за хората, това, което ми дойдеше наум, без да ми пука кого наранявам, обиждам, притеснявам, да изтъквам недостатъците им, комплексите им, да провокирам и дискредитирам мисленето им, поведението им. Настъпваше мигновено вцепенение, всички изглеждаха изненадани, после избухваше глъч и врява, едни побягваха от мястото си, другите започваха да цвилят от възмущение, всички се тикосваха и превиваха от конвулсии. Всичките ми изказвания смущаваха хората, но някои приемаха всичко на смях. Учудването, страха, смущението, възмущението, което срещах у слушателите си ме подлудяваха от радост. Бях убеден, че така наречените нормални ме смятаха за откачен, не точно луд, а човек, на когото не можеха имат доверие, защото вярвах в разни нелепи неща.

Виждам у другите недоверие, неудобство, което изпитват от някоя забранена или ексцентрична тема, от някоя псувня, която изтърсвам, от неудобните въпроси, които задавам, от анализите, които правя. Има и няколко такива участника в тази тема. Повече се ядосват като ме слушат как говора. Припалват за 2-3 минути, стават нервни, заядливи, агресивни. А на мен ми е гот, кефя се, като ги гледам комплексарите как се спичат. Накрая ме класифицират като враг на обществото, разбойник, пират, луд, който може да на@бе безценната им дъщеря или да потикне скъпия син към лудостта. Задръстени сухари, задръстени от сериозност. Консерви с гипсирано съзнание. Останки от корабокруширали флотилии. Затова се старая да избягвам каквито и да било контакти с хора, които не попадаха в графата “откачалки”. Сам си налагам ограничения за комуникация с хора извън моите разбирания. Просто съм си свободен, безразсъден и не ми пука. Да, аз съм природна аномалия, същество без сянка, безотговорен анархистичен човек, но никога няма отново да умра. Просто ще отмина като нещата и явленията около нас.

Уплашен ли съм? Страхлив ли съм? Да? Не? Не точно. Отегчен съм. От какво се отегчих? От живота ли? Не, не от живота. Отегчен съм от себе си, от липсата на живот вътре в мен.

Какво търся ? Изход. Отговори. Съвети. Истината. Истината не е ли само най-употребимата засега заблуда. Съветите на всички мои Азове в мен живели във всички възможни времена, от миналото, от бъдещето, от вечното Сега. Дали техният живот е бил по-добър от моя, или не ? Не знам. Някога вярвах в красотата, в любовта, в романтиката, в секса, вярвах дори в силата на парите. Всичко бе изчезнало. Всичко бе отдавна мъртво. Всичко това сякаш се бе случило с мен в някой минал живот.

До вчера всичко ми беше безразлично. Нищо не ме интересуваше. Нямаше вече какво да желая, какво да искам, за какво да мечтая, нямаше дори кого да мразя. Преди 18 год. исках да се самоубия. А се оказа, че съм само един спасен удавник. Исках да стана просто никой. А най-трудното е да станеш Никой.

Цял живот исках да бъда призрак и никой, а сега отново съм изправен пред стената на Избора.

А сега. В този момент. Пред мене стои мост. Мостът е краят, краят на познатия ми свят. Но мостът е и началото – началото на един нов свят, на един нов живот, на една нова вселена.

Ето ме – застанал съм на границата на непознатото, на границата на незнайното. Какво ще се случи оттук нататък? Какво ще се случи утре? Не зная. Има безброй алтернативни потенциални вероятности. Има безкрайни квантовомеханични възможности. Коя от тях ще избера? Не зная. Не очаквам нищо. Не се уповавам на нищо, не разчитам на нищо, не се надявам на нищо. Каквото стане. Трябва да тръгвам.

[бай Стамен Тракториста]

Философски трактат на бай Стамен Тракториста
или разсъжденията на един луд за живота и жените

ЧАСТ ВТОРА

Моят екзистенциализъм отхвърля голяма част от онова, което минава за “здрав разум”, отхвърлям категориите и понятията “добро” и “зло”, “реален свят” и така нататък. Имам афинитет към екзистенциализма, дзенбудизма, анархизма, анархисткият индивидуализъм, аморализма, нихилизма, трансперсоналната психология и дори обективизма на Ейн Ранд, членувам виртуално в квантовата секта. Бунтарски-анархистично съм настроен против традицията, проповядвам освобождаване от традиционните ценности, идеали и стойности, проповядвам квантово мислене, трансова логика, разширяване на съзнанието, без значение дали с медитации, шамански техники, транс на африкански барабани или с халюциногенни вещества и невротрансмитерни химикали, което да ни приобщи към трансгалактичното космическо съзнание.


Моята философия е философията на фрагментарността, на плурализма, релативизма и на колажното начало в живота. Животът ми е като клиповия стил на МТV. Еклектика. Колажът в живота ми е като ново отражение на действителността. В него привидният хаос от разнородните парчета и късчета на мозайката оттук и оттам разкрива различен модел за подредбата им, нов тип съчетаване, обединяване, синтез. Като че ли всички тези безтегловни късове преживявания и опит са наслагани, живеят един до друг в несигурност. Несъвместими елементи, които съществуват съвместно. Стават незаменима част от единната ми духовно-екзистенциална същност. Фрагментарен сбор от много спомени, опит, преживявания, мисли от миналото, от бъдещето, от днес; фрагменти на различни преживявания и опит, които нямат нищо общо помежду си освен изискването за актуалност и автентичност. Парченцата на тези разнообразни преживявания и опит и каквото си щете, са безразборно, хаотично, колажно свързани, но те имат единна, обща идея, единна обща посока на развитие – постигането на един нов Аз. Постигането на Център. Постигането на един нов вътрешен живот. Мой. Собствен.

Моята мъдрост е : По хоризонталата – търпимост и безразличие към другите хора и по вертикалата – моята осъзната уникална индивидуалност пред цикличността на времето. Тогава живота ми няма да се рисува като редуване на възход и провал, а само като циклично раждане, смърт и прераждане.

Моето прозрение е : Множество пътеки, а не един Път; множество богове, а не един Бог; множествена истинност, а не една Истина; едновременно присъствие на времена, сбор от въздействия, движение във всички посоки. Всеки въпрос, всеки проблем има повече от един правилен отговор. Едновременно действие на множество причини, от събирането на въздействия, не от единична причинност. Нелинейна причинност. Синхронност. Множество възможни паралелни Азове “в” човешкия мозък. Екзистенциалният ритъм на непрекъснатото възраждане. Липса на утопии. Нравствен релативизъм. Етика на ситуацията. Неповторимост на момента. Естетика ма мига. Улови мига, моментното въплъщение на цикличния дух. Парадоксът на мига, е че той Е и цялото време, и Е безпределен. Тук Е и Е отминал. Това е равновесната точка между съществуващото и идващото.

Аз знам. Знам, че има свят, който е за мен, в който се чувствах добре. Бил съм там. Но той е далеч, много далеч, от другата страна на звездите. В една друга вселена.

Търпя различията, защото всички и всичко ми е безразлично. Радикално безразличен съм към света. Не ме интересува, че един е християнин, а друг е ислямистки фундаменталист; че един е хетеросексуален, а друг е обратен; че един е сериен убиец, а друг живее като светец; че един е вярващ, а друг – атеист; че един е пацифист, а друг терорист камикадзе; че един вярва в догмата на конвенционалната ортодоксална медицина, а друг в алтернативната медицина. От релативистка гледна точка те всички са еднакви. Културен релативизъм. Неврологичен релативизъм. Модерен релативизъм и разпадане на действителността до нищото. Плурализъм на различните времена и присъствието на другия. Морален хаос. Нравствено безразличие. Вътре в границите ми крайната форма на безразличието е толерантността към всякакви различия. При липсата на обща перспектива за човечеството и универсална етика на какво основание можем да обявим нещо за по-добро и по-морално от друго? На какво, бе ?

Какво е почтеността ? Дума. И какво съдържа тази дума ? Нищо. Животът те притиска, смазва, ти се съпротивляваш и ако оцелееш – това е почтеността. Какво е честта? Дума. И какво съдържа тази дума? Нищо. И кой има чест? Този, който е умрял на бойното поле. Усеща ли я той ? Не. Гордее ли се с нея ? Не. Значи е глупак. Умрял е за нищо. Бил е достатъчно глупав да повярва на някои умници и тарикати, които ловко са му манипулирали съзнанието да отиде да се бие и да умре. Честта е само една роза на гроба. И с това свършва моят закон божи.
Кой успява в реалния живот ? Този, който си е изградили имунитет към болката. Живеем в общество, където, за да оцелееш, трябва да бъдеш безчувствен и равнодушен, а безчувствен, значи да не вярваш в нищо, нито в чувствата, нито в хората, нито дори в събитията. Щом живееш сред вълци – вий !

Играта е една и съща, само играчите се сменят, театърът е един и същ, само актьорите се сменят, сексът е един и същ само жените се сменят. Игра без идея, без цел, виртуозен онанизъм. Същият театър, същият декор, същите реплики, само актьорите и жените са други. Едни изчезват от сцената, нови актьори заемат местата им и излизат на сцената, за да изиграят същите роли в същите пиеси. След време и те на свой ред ще си отидат. Театър на сенки. Шествие на духове. Парад на призраци. По-голямата част от хората са статисти, странно как са се заблудили, че са звезди и свръхнови, докато изживяват в оргазъм халюцинациите на своята ДНК, а те просто са наети за кратко като полицай, директори, президенти, продавачи, шофьори, лекари, адвокати и т. н. за третостепенни ролички в някоя и друга сцена, тук и там за цели 4 минути. Мимолетни сенки без никаква значимост в играта на живота. Неспасяеми тъпанари.

[бай Стамен Тракториста]

Философски трактат на бай Стамен Тракториста
или разсъжденията на един луд за живота и жените

ЧАСТ ПЪРВА

Първи дубъл. Записваме

Още от малък като малко момче все обичах да се крия, другите момчета от улицата бягаха, скачаха, гонеха се, биеха се, играеха на войници, а аз ги гледах отстрани и рядко се включвах в бойните действия и в игрите им. Исках да бъда сам. Отивах в моето Убежище, то беше тавана на една постройка зад старата ни къща, качвах се по стълбата и влизах в това таванско помещение. Там се чувствах сигурен и недосегаем. Имах много списания „Некерман”, които вземах от майка ми това беше списание пълно с всичко, дебело като тухла. Аз разглеждах само последните страници. Там се излагаха последните модни тенденции дамско бельо. Разглеждах с вълнение като хипнотизиран красивите момичета, бельото им, галех с трепереща ръка хартията и усещах, че пишката ми става твърда, но не знаех защо и защо се случва това. След това захвърлях списанията, слизах по стълбата преизпълнен с енергия и възторг и отивах при момичетата и им вдигах полите да видя какво има под тях. Такъв бях като малък. Такъв бях и като пораснах. Такъв съм си и сега.

Ето, Селена, много правилно ме диагностицира, че съм болен човек. Вярно е Селена, кристално ясно много отдавна съм го осъзнал, че съм неизлечимо болен на тема жени, много болен, със сериозна медицинска патология и за тази моя болест няма лекарство, няма ваксина, няма народна рецепта и лек.

Жени, жени, ми не мога да спра да мисля за жени. Какви ли не жени съм срещал през живота си и какви ли не отношения съм имал с тях. Жени всякакви от всички породи, типове и модели. Страдащи от клаустрофобия; страдащи от липса на внимание; страдащи от всевъзможни мании, от всевъзможни страхове, от всевъзможни комплекси за малоценност и непълноценност; от всевъзможни фрустрации; от натрапчива маниакалност, от посттравматично стресово разстройство; от агорафобия; паническо разстройство; с раздвоение на личността. Сблъсках се с бременни неомъжени момичета; с хронични фрустрирани нещастнички; с наркоманки; с крадли; с алкохолички; с предизвикателни лесбийки; с уязвими депресирани жени, уплашени и боящи се от всякаква близост и интимност с мъж; с фригидни морализаторки, безчувствени като лед, които ще си умрат в самота; с обикновени флиртаджийки; с тъпи еманципирани самотни кучки, сексуално незадоволени, мъжемразки и заклети феминистки; с истерички и психарки; с нимфоманки, разглобени от е@ане к@рвенски п@@ки: жени тип “Месалина” чувствени месоядни кучки 220 волта, от ония, които са все влажни и подмокрени, канибалски настроени и жадни за кръв и месо; с депресирани момичета, плачещи, сгушени, свити на кълбо в някоя автобусна спирка, с мокра от дъжда коса. Плеяда от човешко нещастие. Съзвездия от човешки трагедии.

Жените са като книгите. И се свалят както се избира книга. И обратното е същото, защото ние мъжете за тях сме книги. Ти ще четеш ли книга, в която не се случва нищо интересно? Като например в романите на Толстой – 10 страници да опише 1 пръдня. Никой не чете сухи, скучни книги, в които не се случва нищо интересно. Как да тръгне 1 жена с теб като си евтина книга, няма сол, няма пипер, няма жар, няма огън, тръпка, екшън, няма нищо налудничаво, провокиращо, дразнещо – всичко е банално, евтино и изтъркано.

Както в 1 книга трябва да има динамика, агресия, визуалност, виталност, стремително редуващи се сцени, трябва емоционално да вълнува читателя, да го разкове емоционално, да го вкарва в различни емоционални състояния, така се сваля и 1 жена – с много страст и емоция. Така че като се разделите тя да продължи да мисли за теб с часове и дни, да не й излизаш от главата, за се запечаташ в съзнанието й.

Свалянето на 1 жена е изкуството и за нея трябва хъс, характер, борбеност, воля, издръжливост, злоба дори, трябва да си маратонец, а не спринтьор на 100 метра. Трябва да обезумееш и да полудееш ! На жените им е писнало от банални, евтини и изтъркани свалки. Свалката е кола с 8-цилиндров двигател с 300 конски сили, която караш със затворени очи с с бясна скорост, крещейки. Кърт Кобейн, вокалистът на култовата банда “Нирвана” го е разбрал и го е написал в предсмъртното си писмо: По-добре да изгориш, отколкото бавно да изтлееш!

А живота си върви. Но най ме дразнят тези усмихнати бодряги, покварени и порочни душички, дегизирани като грижовни ангели, преливащи от християнска добродетелност, стараещи се да си изградят образ на порядъчни хора. Те бяха болезнено чисти. Но вътрешно вонят и смърдят. Никога не бяха мечтали да скочат със затворени очи в бездната. Срещах и ерудирани и начетени хора, които търсеха смисъла. На живота, баси. Задаваха си въпроси. Философстваха. Умуваха. Безсмислено упражнение. Безполезно. Най-малкото защото все още не сме заявили какво точно съдържа понятието „човек”. Предполагам, че това означава да си човек: да имаш повече въпроси, отколкото отговори.

Смисълът ! Отвъд смисъла е Словото. В начало бе Словото. Отвъд Словото е Хаосът. Отвъд Хаоса е Абсурдът. Най-логичното нещо във Вселената.

Живея в свят, където за мен единствените приключения и предизвикателства да си провокирам съзнанието са редуцирани до две. Едното е да вляза в торсиония генератор. Спиралата на вихъра те поема, скок в Нищото, скок в Бездната, разтваряш се в пространството, губиш физическото си битие, превръщаш се в геометрично понятие и в ставаш призрак. Вихъра в спиралата ти пробива дупки в мозъка, лишава те от спомени, от минало, от памет. Удобно. Много удобно. И попадаш в приказките. Като Алиса. И се разтваряш в многоизмерни паралелни светове, където няма време или където минало и бъдеще текат едновременно, мигът преди Големия Взрив, в паралелни вселени, паралелни Азове, неевклидови геометрии, във вихрите на безкрайни спирали в спирали, кръгове в кръгове.

Другото предизвикателство е да ч@кам жени без презерватив и да се питам дали ще хвана сифилис или СПИН, или не. Руска рулетка: един патрон в барабана, пет гнезда свободни. Или-или. Мексиканска рулетка: пет патрона в барабана, едно гнездо свободно. Или-или. Колкото е по-опасно, толкова повече вдигам адреналина, толкова повече се усещам жив.

Не е ли секса единственият начин да се забрави всичко? В секса мога да открия някакво предизвикателство. Не е ли секса най-Реалното, най-Истинското, лично приключение, неподправено, неповторимо преживяване. Да, сексът е най-добрият начин за самоосвобождаване. Всеки път, когато се изпразня, аз се самоубивам отново и отново, с всяко празнене се самоунищожавам, за секунда-две в момента на изпразването аз не съществувам, изчезвах в небитието, потъвах в мига преди Големия взрив. Затова толкова много обичам секса. Не мога да живея без секс. Сексуално агресивен съм. Аз съм маниак фанатик фетишист. Като видя някое готино гадже спирам поглед на три най-важни места, според които го оценявам по десетобалната система. Най-напред оглеждам краката и дупето, после погледът ми се премества към гърдите и накрая се заковава на лицето за окончателната присъда. Най-много държа на краката. За мен те са най-важни. Имам гангстерски вкус направо. Краката трябва задължително да са дълги, стройни, прави. Краката са най-важни. От друга страна, чу@ането помага да минава времето. А докато минава времето нещо може да се случи. Обикновено нищо не се случва

[mirodes]

Важното е резултата.

Аз, например, съм предлагал на жени, да сме двойка и да работим за бебенце......... и то на момичета, които нито професионално имат хубава кариера, нито пари имат, нито са супер мадами (в категорията "средна работа") ........но са ми отказвали.

Жените се плашат от подобни директни искания.Действай,без да питаш-сей семето в нивата,пък като даде плод,вече от само себе си се отправят нещата.

[tnm]

"Бабо, бабо! Чичо се насра!"

В нашият случай май е било "вуйчо". Детето, което е било момче, става опълченец и каките му са се качвали по тайните пътеки до връх Св. Никола да му носят вода и храна. Може би, благодарение на това е оживял.
Наздраве!

[Evgo]

Не са.Ама и аз като баща на малки деца на тези години го отчитам като грешка.Може би закъснях с десетина години с женитбата.Но каквото такова-не се знае кога ще срещнем подходящият човек за семейство и деца.
Но колкото по-млад има човек деца,толкова повече ще може да им помага.

Важното е резултата.

Аз, например, съм предлагал на жени, да сме двойка и да работим за бебенце......... и то на момичета, които нито професионално имат хубава кариера, нито пари имат, нито са супер мадами (в категорията "средна работа") ........но са ми отказвали.

[krakatau]

"Бабо, бабо! Чичо се насра!"

А кака го изпра и го обу без гащи

[mirodes]

Прав си. Всичко е относително. Преди години хората са се женели/омъжвали по-рано, но са имали деца и в по-късна възраст. Разликата между баща ми, които е изтърсакът в семейството и най-големият ми братовчед е седем години. Вярно, тати е от втори брак и на дядо и на баба, а братовчедът е от първия брак на дядо, но все пак ... Но първенството държи една от дамите в родата, която ражда на 54 година, когато е имала няколко внучета.

Сигурно е станало във времена,когато не е имало такива предпазни средства като сега.Лошо няма-важното е да е здраво детете,все ще се изгледа.

[mirodes]

На 40 г. мъжът и жената все още не са дърти,

Особено ако се поддържат.

Не са.Ама и аз като баща на малки деца на тези години го отчитам като грешка.Може би закъснях с десетина години с женитбата.Но каквото такова-не се знае кога ще срещнем подходящият човек за семейство и деца.
Но колкото по-млад има човек деца,толкова повече ще може да им помага.

[Ender]

Но първенството държи една от дамите в родата, която ражда на 54 година, когато е имала няколко внучета.

"Бабо, бабо! Чичо се насра!"

[Evgo]

Две вишу?

Да + 2 езика

[tnm]

Всичко е относително.Дядо ми беше роден 1906г,а сестра ми 1980г.Т.е последната му внучка е родена,когато е бил на 74 години.А една съседка на 38 години стана баба.
Но си прав,че сега като цяло хората се женят на по-късни години.Има си предимства,има и недостатъци.Щото като са по-възрастни родителите,то и техните родители са вече на възраст и по-малко могат да помогнат при отглеждането на децата.А и децата са палави и една по-възрастна майка трудно им смогва на лудориите.

Прав си. Всичко е относително. Преди години хората са се женели/омъжвали по-рано, но са имали деца и в по-късна възраст. Разликата между баща ми, които е изтърсакът в семейството и най-големият ми братовчед е седем години. Вярно, тати е от втори брак и на дядо и на баба, а братовчедът е от първия брак на дядо, но все пак ... Но първенството държи една от дамите в родата, която ражда на 54 година, когато е имала няколко внучета.

[78-10]

Изкарвал съм високи оценки на изпити по математика във ВУЗ. В УНСС изкарах 5.93 през 1997г.

А в СУ - 5, но там задачите са трудни доста.

Две вишу?

[78-10]

Сутрешната ерекция е нещо нормално за всеки зрял мъж... /ерекцията сутрин не показва някакви супер-възможности на мъжа/

Но!
Според сексолозите показва, че нямаш физиологични пречки за ерекция (болести-молести, дефекти-мефекти).
Та, ако не ти става, причината е липса на либидо, или чувство/желание към "нея" и др. психихически неща, свързани с партньорката.

Та не знам, кое е по-добре: да я лъжеш, че нямаш сутрешни ерекции, или гордо да ѝ твърдиш, че сутрин оная работа ти е като скоростен лост на трактор?..

[Evgo]

Всичко е относително.Дядо ми беше роден 1906г,а сестра ми 1980г.Т.е последната му внучка е родена,когато е бил на 74 години.А една съседка на 38 години стана баба.
Но си прав,че сега като цяло хората се женят на по-късни години.Има си предимства,има и недостатъци.Щото като са по-възрастни родителите,то и техните родители са вече на възраст и по-малко могат да помогнат при отглеждането на децата.А и децата са палави и една по-възрастна майка трудно им смогва на лудориите.

На 40 г. мъжът и жената все още не са дърти,

Особено ако се поддържат.