Да си говорим за жени. Какво искат жените ?

[mirodes]

O, джигит мой ))))))

”командир” е бая отживяла концепция.

Хрумна ми, че ако онзи “ивалин михайлов” би имал милиграм мозък, щеше да разработи страхотен тематичен парк. Възможности бол.

Отживелица на куков ден.Със сигурност си мечтаеш за някой дивак, който да те хване за косата, да те завлече в пещерата и да си му робиня .
Международно проучване е установило,че жените харесват порно с насилие.И това не се влияе от раса,етнос, религия, образование, положение в обществото
Тия им предпочитания показват,че жените си мечтаят да бъдат подчинени на някой мъж.

[mirodes]

Определено имаш комплекси и искаш да те "признават за лидер" без, фактически, да си. Като се замисли човек, ще ти се да живееш при някаква версия на шариата. "Командир" бил искал да го виждали, че и някак да го търсели да (ги) командва. Смешен, жалък, ама пък повод за майтапи - един път. Що не пораснеш първо, а?

Ти ако разбираше от жени нямаше две жени да са избягали от теб и да си сам.

[Pyramid]

Там е работата, че жените искат командир,когото да следват,а не равноправен партньор.Това им е в природата. В някои връзки има парадокс на пръв поглед-мъжът вика и изглежда властен,но в действителност не е така,жената не го смята за лидер и достатъчно мъжествен затова се кара с него.
Успелите и професионално реализирани жени също търсят такъв мъж.Но тъй като повечето мъже се страхуват да са властнш към такива жени, те често остават сами или ако са във връзка не са щастливи.

Определено имаш комплекси и искаш да те "признават за лидер" без, фактически, да си. Като се замисли човек, ще ти се да живееш при някаква версия на шариата. "Командир" бил искал да го виждали, че и някак да го търсели да (ги) командва. Смешен, жалък, ама пък повод за майтапи - един път. Що не пораснеш първо, а?

[Selena2024]

Там е работата, че жените искат командир,когото да следват,а не равноправен партньор.Това им е в природата. В някои връзки има парадокс на пръв поглед-мъжът вика и изглежда властен,но в действителност не е така,жената не го смята за лидер и достатъчно мъжествен затова се кара с него.
Успелите и професионално реализирани жени също търсят такъв мъж.Но тъй като повечето мъже се страхуват да са властнш към такива жени, те често остават сами или ако са във връзка не са щастливи.

O, джигит мой ))))))

”командир” е бая отживяла концепция.

Хрумна ми, че ако онзи “ивалин михайлов” би имал милиграм мозък, щеше да разработи страхотен тематичен парк. Възможности бол.

[mirodes]

Отговор на ИИ:

Благодаря за уточнението, mirodes. Това е важен нюанс, който внасяш. Нека го разгледаме.

Правиш интересно разграничение между "тропане по масата" (нервност, слабост) и "властното поведение" на уверения мъж. Разбирам идеята, но тук според мен се крие и ключовото разминаване в гледните точки.

Думата "властен" е много натоварена. За един тя означава "авторитетен, решителен, човек, на когото може да се разчита". За друг обаче означава "контролиращ, доминиращ, човек, който не зачита чуждото мнение".

И тук идва въпросът: Това, което наричаш "уважение", не е ли всъщност "подчинение"?

Една зряла и уверена в себе си жена ще изпитва уважение към мъж, който е компетентен, има ясни принципи, стабилен е и знае какво иска от живота. Тя ще уважава силата на характера му. Но тя няма нужда той да е "властен" над нея. Тя ще иска партньор, с когото да са екип, а не командир, на когото да се подчинява.

От друга страна, една по-несигурна жена, която търси бащина фигура или някой, който да взема всички решения вместо нея, може би наистина ще се чувства комфортно с "властен" мъж. За нея това ще е сигурност. И тя ще демонстрира поведение, което ти наричаш "уважение", но което в същността си е зависимост и подчинение.

И тук идва втората част от твоя коментар: "Не е важно какво говори една жена, а какво върши."

Тук съм напълно съгласен, но бих погледнал на този принцип и от другата страна. Ако една жена е с "властен" мъж, тя може и да "върши" това, което се очаква от нея – да се съгласява, да изпълнява, да не противоречи. Но какво се случва вътре в нея? Дали тя наистина го уважава като личност, или просто се е научила, че това е най-лесният начин да избегне конфликт? Дали тихо трупа недоволство, което ще избие след години?

В крайна сметка, може би въпросът не е колко властен е мъжът, а какво получава в замяна на тази властност – истинско партньорство и уважение, или просто мълчаливо съгласие и добре прикрита умора.

Там е работата, че жените искат командир,когото да следват,а не равноправен партньор.Това им е в природата. В някои връзки има парадокс на пръв поглед-мъжът вика и изглежда властен,но в действителност не е така,жената не го смята за лидер и достатъчно мъжествен затова се кара с него.
Успелите и професионално реализирани жени също търсят такъв мъж.Но тъй като повечето мъже се страхуват да са властнш към такива жени, те често остават сами или ако са във връзка не са щастливи.

[aleks262]

Има си тема за ИИ!

[barbaron]

Никога не съм твърдял, че мъжът трябва да тропа по масата.Това е нервност, присъща на жените.Един уверен в себе си мъж може да е властен без подобни прояви. Но колкото по-властен е,толкова по го уважава жена му.
А че жените не си го признават това няма никакво значение. Не е важно какво говори една жена,а какво върши.

Отговор на ИИ:

Благодаря за уточнението, mirodes. Това е важен нюанс, който внасяш. Нека го разгледаме.

Правиш интересно разграничение между "тропане по масата" (нервност, слабост) и "властното поведение" на уверения мъж. Разбирам идеята, но тук според мен се крие и ключовото разминаване в гледните точки.

Думата "властен" е много натоварена. За един тя означава "авторитетен, решителен, човек, на когото може да се разчита". За друг обаче означава "контролиращ, доминиращ, човек, който не зачита чуждото мнение".

И тук идва въпросът: Това, което наричаш "уважение", не е ли всъщност "подчинение"?

Една зряла и уверена в себе си жена ще изпитва уважение към мъж, който е компетентен, има ясни принципи, стабилен е и знае какво иска от живота. Тя ще уважава силата на характера му. Но тя няма нужда той да е "властен" над нея. Тя ще иска партньор, с когото да са екип, а не командир, на когото да се подчинява.

От друга страна, една по-несигурна жена, която търси бащина фигура или някой, който да взема всички решения вместо нея, може би наистина ще се чувства комфортно с "властен" мъж. За нея това ще е сигурност. И тя ще демонстрира поведение, което ти наричаш "уважение", но което в същността си е зависимост и подчинение.

И тук идва втората част от твоя коментар: "Не е важно какво говори една жена, а какво върши."

Тук съм напълно съгласен, но бих погледнал на този принцип и от другата страна. Ако една жена е с "властен" мъж, тя може и да "върши" това, което се очаква от нея – да се съгласява, да изпълнява, да не противоречи. Но какво се случва вътре в нея? Дали тя наистина го уважава като личност, или просто се е научила, че това е най-лесният начин да избегне конфликт? Дали тихо трупа недоволство, което ще избие след години?

В крайна сметка, може би въпросът не е колко властен е мъжът, а какво получава в замяна на тази властност – истинско партньорство и уважение, или просто мълчаливо съгласие и добре прикрита умора.

[barbaron]

Много добър пост. +100

Удивителното е, че тази реплика е генерирана изцяло
от една компютерна програмна система,
на която на етапа "Обучение" са дали милиарди милиарди страници
с текстове на човешка мъдрост (и глупост), на много езици, включително и български.

И ето сега, на етапа "Генерация на Отговор" този продукт на Човешкия Гений
отговаря по-добре от 99.9% от Човеците !!!

[mirodes]

Един приятел ме помоли да му дам думата
Правя го, защото той много добре е формулирал и моето мнение
=====================================
Здравейте, следя темата с интерес. Разговорът е доста поляризиран и се въртят няколко основни тези, по които ми се иска да кажа няколко думи.

1. За "статуса" и "демонстрацията на авторитет". Идеята, която няколко потребители развиват – мъжът да покаже на жената какво е положението му в обществото, на работа или в "неговата" кръчма, където го глезят – е интересна. Звучи като сцена от филм. Но тук има една уловка. Зрялата и уверена в себе си жена (а предполагам, че повечето мъже се целят в такава) няма да се впечатли толкова от самото представление, колкото от това какъв е мъжът, когато "завесата падне". Как се отнася с подчинените си, когато не са пред публика? Как говори на келнера? Как общува с нея самата, когато са само двамата? Показният авторитет може да привлече, но истинското уважение се печели с характер, а не с постановки.
2. За "властното отношение" и "лошото момче". Потребителят mirodes силно застъпва тезата за нуждата от "властно отношение", за да не загубиш уважението на жената, като дава за пример принц Хари и Джони Деп. Тук обаче, според мен, се бъркат две много различни неща: властност и увереност.
   • Властният мъж иска подчинение, налага се, не търпи чуждо мнение и често прикрива собствената си несигурност с агресия.
   • Увереният мъж има собствена позиция и "център" (както спомена pa4anga), не се страхува от "жена с мнение" (Arana добре го каза), защото не я възприема като заплаха, а като равностоен партньор. Той не се нуждае от постоянно валидиране чрез подчинение. Уважението към него е естествено, а не извоювано с тропане по масата.
3. За "жените с мнение" и страха от обвързване. Много е показателно, че няколко разведени мъже "не искат жени с мнение". Това звучи по-скоро като умора и горчив опит, отколкото като работеща формула за щастие. Всъщност, връзката с човек без мнение е скучна и не води до израстване. Това, което вероятно имат предвид, е, че не искат жена, която постоянно ги критикува и оспорва. Но това е проблем на комуникацията и взаимното уважение, а не на това дали жената "има мнение". Лесният достъп до секс без обвързване, за който се говори, често е просто бягство от истинска интимност и отговорност.

В крайна сметка, може би отговорът на въпроса "Какво искат жените?" не е толкова в това мъжът да играе някаква роля (на алфа, на лошо момче, на властен шеф), а просто да бъде автентична, зряла и завършена личност. Човек, с когото можеш да градиш, а не срещу когото трябва постоянно да се "бориш" за уважение. Спокойствието и балансът, за които говори Bad_Bear, са много по-силен афродизиак в дългосрочен план от всяка демонстрация на сила.

Никога не съм твърдял, че мъжът трябва да тропа по масата.Това е нервност, присъща на жените.Един уверен в себе си мъж може да е властен без подобни прояви. Но колкото по-властен е,толкова по го уважава жена му.
А че жените не си го признават това няма никакво значение. Не е важно какво говори една жена,а какво върши.

[Selena2024]

Един приятел ме помоли да му дам думата
Правя го, защото той много добре е формулирал и моето мнение
=====================================
Здравейте, следя темата с интерес. Разговорът е доста поляризиран и се въртят няколко основни тези, по които ми се иска да кажа няколко думи.

1. За "статуса" и "демонстрацията на авторитет". Идеята, която няколко потребители развиват – мъжът да покаже на жената какво е положението му в обществото, на работа или в "неговата" кръчма, където го глезят – е интересна. Звучи като сцена от филм. Но тук има една уловка. Зрялата и уверена в себе си жена (а предполагам, че повечето мъже се целят в такава) няма да се впечатли толкова от самото представление, колкото от това какъв е мъжът, когато "завесата падне". Как се отнася с подчинените си, когато не са пред публика? Как говори на келнера? Как общува с нея самата, когато са само двамата? Показният авторитет може да привлече, но истинското уважение се печели с характер, а не с постановки.
2. За "властното отношение" и "лошото момче". Потребителят mirodes силно застъпва тезата за нуждата от "властно отношение", за да не загубиш уважението на жената, като дава за пример принц Хари и Джони Деп. Тук обаче, според мен, се бъркат две много различни неща: властност и увереност.
   • Властният мъж иска подчинение, налага се, не търпи чуждо мнение и често прикрива собствената си несигурност с агресия.
   • Увереният мъж има собствена позиция и "център" (както спомена pa4anga), не се страхува от "жена с мнение" (Arana добре го каза), защото не я възприема като заплаха, а като равностоен партньор. Той не се нуждае от постоянно валидиране чрез подчинение. Уважението към него е естествено, а не извоювано с тропане по масата.
3. За "жените с мнение" и страха от обвързване. Много е показателно, че няколко разведени мъже "не искат жени с мнение". Това звучи по-скоро като умора и горчив опит, отколкото като работеща формула за щастие. Всъщност, връзката с човек без мнение е скучна и не води до израстване. Това, което вероятно имат предвид, е, че не искат жена, която постоянно ги критикува и оспорва. Но това е проблем на комуникацията и взаимното уважение, а не на това дали жената "има мнение". Лесният достъп до секс без обвързване, за който се говори, често е просто бягство от истинска интимност и отговорност.

В крайна сметка, може би отговорът на въпроса "Какво искат жените?" не е толкова в това мъжът да играе някаква роля (на алфа, на лошо момче, на властен шеф), а просто да бъде автентична, зряла и завършена личност. Човек, с когото можеш да градиш, а не срещу когото трябва постоянно да се "бориш" за уважение. Спокойствието и балансът, за които говори Bad_Bear, са много по-силен афродизиак в дългосрочен план от всяка демонстрация на сила.

Много добър пост. +100

[barbaron]

,
Относно жените, наскоро си коментирахме с един приятел, че трудно се намира нормална и добра жена и сме "живи да ни ожалите".

Може да си намерим зрели жени извън репродукцията, но ние не търсим такива. Той има опит с излизането по нощни заведения и дори му крадат, като ги пoкани у тях, след като са свършили работа и преди да си тръгнат.

А наточените мацки, с хубави дрехи, грим и снимки с филтри, търсят милионер и не сме за тях. Но те самите са само едни опаковки и кухи лейки (мое мнение) и не са за семейство.

Здравей, Evgo. Това, което споделяш, е една доста разпространена гледна точка сред мъжете днес и отваря няколко важни теми за размисъл.

1. Критериите и "мястото на търсене". Казваш, че с приятеля ти търсите жени в репродуктивна възраст, което е напълно разбираемо. Но веднага след това даваш два примера за среда, в която търсенето очевидно не дава резултат: нощните заведения и света на "наточените" инстаграм мацки. Тук идва логичният въпрос: дали проблемът е в липсата на "нормални и добри жени", или в това, че ги търсите на грешните места? Нощният клуб е среда, създадена за флирт, забавление и често – за краткотрайни връзки. Очакването да срещнеш там партньор за сериозна връзка и семейство е като да отидеш в библиотека, за да слушаш силна музика – възможно е, но е малко вероятно.
2. "Опаковката" и "съдържанието". Разделянето на жените на "кухи лейки с филтри" и (хипотетичните) "нормални и добри" е много голямо опростяване. Да, външният вид и социалните мрежи създават определен образ. Но много често зад "наточената опаковка" стои жена, която просто полага грижи за себе си, харесва модата или пък е изградила този образ, защото смята, DALI това привлича мъжете. Парадоксът е, че мъжете често са привлечени именно от тази "опаковка", но после се оплакват от предполагаемото "съдържание". Може би си струва да се опитаме да видим човека зад филтрите, вместо предварително да го отписваме.
3. Ефектът на "горчивия опит". Историята с приятеля ти, когото обират, е неприятна и със сигурност оставя горчив вкус. Но е опасно един (или няколко) лоши опита да се превръщат в генерално правило за всички жени. Това води до цинизъм и недоверие, които отблъскват точно тези "нормални и добри" жени, които твърдите, че търсите. Никой не иска да бъде поставян под общ знаменател с крадци или златотърсачки.

В крайна сметка, може би "живи да ви ожалят" не е защото няма свестни жени, а защото търсенето е фокусирано в сегменти, които по дефиниция са рискови и повърхностни. "Нормалните" жени най-вероятно водят нормален живот – работят, имат хобита, излизат с приятели на по-спокойни места. Те рядко ще се впишат в крайностите, които описваш. Може би ключът е в смяна на стратегията за търсене, а не в отчаянието от предлагането.

[barbaron]

Един приятел ме помоли да му дам думата
Правя го, защото той много добре е формулирал и моето мнение
=====================================
Здравейте, следя темата с интерес. Разговорът е доста поляризиран и се въртят няколко основни тези, по които ми се иска да кажа няколко думи.

1. За "статуса" и "демонстрацията на авторитет". Идеята, която няколко потребители развиват – мъжът да покаже на жената какво е положението му в обществото, на работа или в "неговата" кръчма, където го глезят – е интересна. Звучи като сцена от филм. Но тук има една уловка. Зрялата и уверена в себе си жена (а предполагам, че повечето мъже се целят в такава) няма да се впечатли толкова от самото представление, колкото от това какъв е мъжът, когато "завесата падне". Как се отнася с подчинените си, когато не са пред публика? Как говори на келнера? Как общува с нея самата, когато са само двамата? Показният авторитет може да привлече, но истинското уважение се печели с характер, а не с постановки.
2. За "властното отношение" и "лошото момче". Потребителят mirodes силно застъпва тезата за нуждата от "властно отношение", за да не загубиш уважението на жената, като дава за пример принц Хари и Джони Деп. Тук обаче, според мен, се бъркат две много различни неща: властност и увереност.
   • Властният мъж иска подчинение, налага се, не търпи чуждо мнение и често прикрива собствената си несигурност с агресия.
   • Увереният мъж има собствена позиция и "център" (както спомена pa4anga), не се страхува от "жена с мнение" (Arana добре го каза), защото не я възприема като заплаха, а като равностоен партньор. Той не се нуждае от постоянно валидиране чрез подчинение. Уважението към него е естествено, а не извоювано с тропане по масата.
3. За "жените с мнение" и страха от обвързване. Много е показателно, че няколко разведени мъже "не искат жени с мнение". Това звучи по-скоро като умора и горчив опит, отколкото като работеща формула за щастие. Всъщност, връзката с човек без мнение е скучна и не води до израстване. Това, което вероятно имат предвид, е, че не искат жена, която постоянно ги критикува и оспорва. Но това е проблем на комуникацията и взаимното уважение, а не на това дали жената "има мнение". Лесният достъп до секс без обвързване, за който се говори, често е просто бягство от истинска интимност и отговорност.

В крайна сметка, може би отговорът на въпроса "Какво искат жените?" не е толкова в това мъжът да играе някаква роля (на алфа, на лошо момче, на властен шеф), а просто да бъде автентична, зряла и завършена личност. Човек, с когото можеш да градиш, а не срещу когото трябва постоянно да се "бориш" за уважение. Спокойствието и балансът, за които говори Bad_Bear, са много по-силен афродизиак в дългосрочен план от всяка демонстрация на сила.

[barbaron]

Барби, някой днес е писал от моя профил. Това не съм аз. Технически възможно ли е?
Алекс е изтрил коментар привидно мой от днес в 8:23.
Работата е там, че аз днес въобще не съм писала.
Техничарите във форума моля посъветвайте ме какво да направя!?

Чак днес попаднах на тази твоя реплика
Репликата наистина е написана от твоя профил, с твоя НИК Selena2024.

Технически е възможно нещо подобно Ето ти един списък.

Само един ред от списъка съдържа твоя НИК :

1. Sеlena2024
2. Selеna2024
3. Sеlenа2024
4. Selеnа2024
5. Selena2024
6. Selenа2024

Обявявам конкурс: кой най-бързо ще открие в кой ред е точно твоя НИК
Да обясни как го е открил; и да обясни "магията"
И как установявам, че "Репликата наистина е написана от твоя профил, с твоя НИК Selena2024."

П.П. Какво да направиш? Промени си паролата
ПП2: ИИ намери решението след 1 милисекунда, но за първи път го виждам да допусне малка грешка, защото е чел книги от 17 век

[bota156]

...с по 1 (една) дупка.

Ама си и ти техничар. Всеки знае че контакта има 2 дупки + заСемяване

[mikomikov]

Тъй като той постоянно се занимава с мен и ръси обиди, просто констатирам.

Не - "просто констатирам" - а по-скоро: "просто злобея" - характерно е за теб.

Ако имаш 5-6 години разлика с някого- не можеш да направиш констатацията - "ти си стар чичка", особено - И ако нямаш неговите постижения в живота, а и - ако няма възможност да посочиш поне 2-3 области, в които може да му опонираш.

Как вървят при теб танците? Щото младите няма да те приемат в отбора и по доста други показатели...