Първоначално изпратено от pinoccio
Разгледай мнение
Мхмммм. Така е. Хареса ми мнението на съфорумника. Точно предава нещата.
Все пак цялата МИ същност се мотивира от оная проста (но точна) истина-призив: "Шерше ля фамъ!"
Преди дни бях решил (по същите причини - свързани с "двете туптящи сърца" - много точна метафора!) да ходя до Париж... Е, защо не отидох? Избирайки, разсъждавах по различни версии. Едната беше тая, не, че дамата е прекалено млада ("Аз съм на 30" - каза тя, а аз й повярвах, защото по условие АЗ вярвам на дамите!)..., значи - не, че тя е прекалено млада, нито пък аз - прекалено дРЪт, но - тя просто нямаше да оцени жеста. Не е необходимо да сте на едно мнение с мен, разбира се. Това са мои усещания.
Никого не " заливам с помия" - Арана избрах още преди "ковида". Тогава тя каза, че това не е момента и беше категорична: "чакай!".
Кого да чакам? Годо? Как се вписва призива "чакай!" в по-реалистичната версия за "двете туптящи сърца"? Никак.
Кратко отклонение: аз пиша "туптящи" сърца, телефонът ме поправя - "трептящи "... Баси! Кое е вярното?
Но мотовът: АЗ вярвам на жените - остава...
"Парижанката" (чиста българка), свързана някак с Париж - ми се усмихва... Да, де - посдърпваме се, ама пак ми се усмихва... Рядко гледам в очите на жена от нивото на моя поглед, но не това е важното...
....
Все пак - не сме стигнали до важния момент (споменах два репера - "преди ковида" и "Париж - само преди броени дни ")...
Кой е момента, който определям като важен относно неосъществения круиз?
Реакцията на ТРЕТА дама. Още тогава си я представих като мой "ангел-хранител"... Смешно е, нали!
Коментар