Философски трактат на бай Стамен Тракториста
или разсъжденията на един луд за живота и жените
ЧАСТ ПЪРВА
Първи дубъл. Записваме
Още от малък като малко момче все обичах да се крия, другите момчета от улицата бягаха, скачаха, гонеха се, биеха се, играеха на войници, а аз ги гледах отстрани и рядко се включвах в бойните действия и в игрите им. Исках да бъда сам. Отивах в моето Убежище, то беше тавана на една постройка зад старата ни къща, качвах се по стълбата и влизах в това таванско помещение. Там се чувствах сигурен и недосегаем. Имах много списания „Некерман”, които вземах от майка ми това беше списание пълно с всичко, дебело като тухла. Аз разглеждах само последните страници. Там се излагаха последните модни тенденции дамско бельо. Разглеждах с вълнение като хипнотизиран красивите момичета, бельото им, галех с трепереща ръка хартията и усещах, че пишката ми става твърда, но не знаех защо и защо се случва това. След това захвърлях списанията, слизах по стълбата преизпълнен с енергия и възторг и отивах при момичетата и им вдигах полите да видя какво има под тях. Такъв бях като малък. Такъв бях и като пораснах. Такъв съм си и сега.
Ето, Селена, много правилно ме диагностицира, че съм болен човек. Вярно е Селена, кристално ясно много отдавна съм го осъзнал, че съм неизлечимо болен на тема жени, много болен, със сериозна медицинска патология и за тази моя болест няма лекарство, няма ваксина, няма народна рецепта и лек.
Жени, жени, ми не мога да спра да мисля за жени. Какви ли не жени съм срещал през живота си и какви ли не отношения съм имал с тях. Жени всякакви от всички породи, типове и модели. Страдащи от клаустрофобия; страдащи от липса на внимание; страдащи от всевъзможни мании, от всевъзможни страхове, от всевъзможни комплекси за малоценност и непълноценност; от всевъзможни фрустрации; от натрапчива маниакалност, от посттравматично стресово разстройство; от агорафобия; паническо разстройство; с раздвоение на личността. Сблъсках се с бременни неомъжени момичета; с хронични фрустрирани нещастнички; с наркоманки; с крадли; с алкохолички; с предизвикателни лесбийки; с уязвими депресирани жени, уплашени и боящи се от всякаква близост и интимност с мъж; с фригидни морализаторки, безчувствени като лед, които ще си умрат в самота; с обикновени флиртаджийки; с тъпи еманципирани самотни кучки, сексуално незадоволени, мъжемразки и заклети феминистки; с истерички и психарки; с нимфоманки, разглобени от е@ане к@рвенски п@@ки: жени тип “Месалина” чувствени месоядни кучки 220 волта, от ония, които са все влажни и подмокрени, канибалски настроени и жадни за кръв и месо; с депресирани момичета, плачещи, сгушени, свити на кълбо в някоя автобусна спирка, с мокра от дъжда коса. Плеяда от човешко нещастие. Съзвездия от човешки трагедии.
Жените са като книгите. И се свалят както се избира книга. И обратното е същото, защото ние мъжете за тях сме книги. Ти ще четеш ли книга, в която не се случва нищо интересно? Като например в романите на Толстой – 10 страници да опише 1 пръдня. Никой не чете сухи, скучни книги, в които не се случва нищо интересно. Как да тръгне 1 жена с теб като си евтина книга, няма сол, няма пипер, няма жар, няма огън, тръпка, екшън, няма нищо налудничаво, провокиращо, дразнещо – всичко е банално, евтино и изтъркано.
Както в 1 книга трябва да има динамика, агресия, визуалност, виталност, стремително редуващи се сцени, трябва емоционално да вълнува читателя, да го разкове емоционално, да го вкарва в различни емоционални състояния, така се сваля и 1 жена – с много страст и емоция. Така че като се разделите тя да продължи да мисли за теб с часове и дни, да не й излизаш от главата, за се запечаташ в съзнанието й.
Свалянето на 1 жена е изкуството и за нея трябва хъс, характер, борбеност, воля, издръжливост, злоба дори, трябва да си маратонец, а не спринтьор на 100 метра. Трябва да обезумееш и да полудееш ! На жените им е писнало от банални, евтини и изтъркани свалки. Свалката е кола с 8-цилиндров двигател с 300 конски сили, която караш със затворени очи с с бясна скорост, крещейки. Кърт Кобейн, вокалистът на култовата банда “Нирвана” го е разбрал и го е написал в предсмъртното си писмо: По-добре да изгориш, отколкото бавно да изтлееш!
А живота си върви. Но най ме дразнят тези усмихнати бодряги, покварени и порочни душички, дегизирани като грижовни ангели, преливащи от християнска добродетелност, стараещи се да си изградят образ на порядъчни хора. Те бяха болезнено чисти. Но вътрешно вонят и смърдят. Никога не бяха мечтали да скочат със затворени очи в бездната. Срещах и ерудирани и начетени хора, които търсеха смисъла. На живота, баси. Задаваха си въпроси. Философстваха. Умуваха. Безсмислено упражнение. Безполезно. Най-малкото защото все още не сме заявили какво точно съдържа понятието „човек”. Предполагам, че това означава да си човек: да имаш повече въпроси, отколкото отговори.
Смисълът ! Отвъд смисъла е Словото. В начало бе Словото. Отвъд Словото е Хаосът. Отвъд Хаоса е Абсурдът. Най-логичното нещо във Вселената.
Живея в свят, където за мен единствените приключения и предизвикателства да си провокирам съзнанието са редуцирани до две. Едното е да вляза в торсиония генератор. Спиралата на вихъра те поема, скок в Нищото, скок в Бездната, разтваряш се в пространството, губиш физическото си битие, превръщаш се в геометрично понятие и в ставаш призрак. Вихъра в спиралата ти пробива дупки в мозъка, лишава те от спомени, от минало, от памет. Удобно. Много удобно. И попадаш в приказките. Като Алиса. И се разтваряш в многоизмерни паралелни светове, където няма време или където минало и бъдеще текат едновременно, мигът преди Големия Взрив, в паралелни вселени, паралелни Азове, неевклидови геометрии, във вихрите на безкрайни спирали в спирали, кръгове в кръгове.
Другото предизвикателство е да ч@кам жени без презерватив и да се питам дали ще хвана сифилис или СПИН, или не. Руска рулетка: един патрон в барабана, пет гнезда свободни. Или-или. Мексиканска рулетка: пет патрона в барабана, едно гнездо свободно. Или-или. Колкото е по-опасно, толкова повече вдигам адреналина, толкова повече се усещам жив.
Не е ли секса единственият начин да се забрави всичко? В секса мога да открия някакво предизвикателство. Не е ли секса най-Реалното, най-Истинското, лично приключение, неподправено, неповторимо преживяване. Да, сексът е най-добрият начин за самоосвобождаване. Всеки път, когато се изпразня, аз се самоубивам отново и отново, с всяко празнене се самоунищожавам, за секунда-две в момента на изпразването аз не съществувам, изчезвах в небитието, потъвах в мига преди Големия взрив. Затова толкова много обичам секса. Не мога да живея без секс. Сексуално агресивен съм. Аз съм маниак фанатик фетишист. Като видя някое готино гадже спирам поглед на три най-важни места, според които го оценявам по десетобалната система. Най-напред оглеждам краката и дупето, после погледът ми се премества към гърдите и накрая се заковава на лицето за окончателната присъда. Най-много държа на краката. За мен те са най-важни. Имам гангстерски вкус направо. Краката трябва задължително да са дълги, стройни, прави. Краката са най-важни. От друга страна, чу@ането помага да минава времето. А докато минава времето нещо може да се случи. Обикновено нищо не се случва
или разсъжденията на един луд за живота и жените
ЧАСТ ПЪРВА
Първи дубъл. Записваме
Още от малък като малко момче все обичах да се крия, другите момчета от улицата бягаха, скачаха, гонеха се, биеха се, играеха на войници, а аз ги гледах отстрани и рядко се включвах в бойните действия и в игрите им. Исках да бъда сам. Отивах в моето Убежище, то беше тавана на една постройка зад старата ни къща, качвах се по стълбата и влизах в това таванско помещение. Там се чувствах сигурен и недосегаем. Имах много списания „Некерман”, които вземах от майка ми това беше списание пълно с всичко, дебело като тухла. Аз разглеждах само последните страници. Там се излагаха последните модни тенденции дамско бельо. Разглеждах с вълнение като хипнотизиран красивите момичета, бельото им, галех с трепереща ръка хартията и усещах, че пишката ми става твърда, но не знаех защо и защо се случва това. След това захвърлях списанията, слизах по стълбата преизпълнен с енергия и възторг и отивах при момичетата и им вдигах полите да видя какво има под тях. Такъв бях като малък. Такъв бях и като пораснах. Такъв съм си и сега.
Ето, Селена, много правилно ме диагностицира, че съм болен човек. Вярно е Селена, кристално ясно много отдавна съм го осъзнал, че съм неизлечимо болен на тема жени, много болен, със сериозна медицинска патология и за тази моя болест няма лекарство, няма ваксина, няма народна рецепта и лек.
Жени, жени, ми не мога да спра да мисля за жени. Какви ли не жени съм срещал през живота си и какви ли не отношения съм имал с тях. Жени всякакви от всички породи, типове и модели. Страдащи от клаустрофобия; страдащи от липса на внимание; страдащи от всевъзможни мании, от всевъзможни страхове, от всевъзможни комплекси за малоценност и непълноценност; от всевъзможни фрустрации; от натрапчива маниакалност, от посттравматично стресово разстройство; от агорафобия; паническо разстройство; с раздвоение на личността. Сблъсках се с бременни неомъжени момичета; с хронични фрустрирани нещастнички; с наркоманки; с крадли; с алкохолички; с предизвикателни лесбийки; с уязвими депресирани жени, уплашени и боящи се от всякаква близост и интимност с мъж; с фригидни морализаторки, безчувствени като лед, които ще си умрат в самота; с обикновени флиртаджийки; с тъпи еманципирани самотни кучки, сексуално незадоволени, мъжемразки и заклети феминистки; с истерички и психарки; с нимфоманки, разглобени от е@ане к@рвенски п@@ки: жени тип “Месалина” чувствени месоядни кучки 220 волта, от ония, които са все влажни и подмокрени, канибалски настроени и жадни за кръв и месо; с депресирани момичета, плачещи, сгушени, свити на кълбо в някоя автобусна спирка, с мокра от дъжда коса. Плеяда от човешко нещастие. Съзвездия от човешки трагедии.
Жените са като книгите. И се свалят както се избира книга. И обратното е същото, защото ние мъжете за тях сме книги. Ти ще четеш ли книга, в която не се случва нищо интересно? Като например в романите на Толстой – 10 страници да опише 1 пръдня. Никой не чете сухи, скучни книги, в които не се случва нищо интересно. Как да тръгне 1 жена с теб като си евтина книга, няма сол, няма пипер, няма жар, няма огън, тръпка, екшън, няма нищо налудничаво, провокиращо, дразнещо – всичко е банално, евтино и изтъркано.
Както в 1 книга трябва да има динамика, агресия, визуалност, виталност, стремително редуващи се сцени, трябва емоционално да вълнува читателя, да го разкове емоционално, да го вкарва в различни емоционални състояния, така се сваля и 1 жена – с много страст и емоция. Така че като се разделите тя да продължи да мисли за теб с часове и дни, да не й излизаш от главата, за се запечаташ в съзнанието й.
Свалянето на 1 жена е изкуството и за нея трябва хъс, характер, борбеност, воля, издръжливост, злоба дори, трябва да си маратонец, а не спринтьор на 100 метра. Трябва да обезумееш и да полудееш ! На жените им е писнало от банални, евтини и изтъркани свалки. Свалката е кола с 8-цилиндров двигател с 300 конски сили, която караш със затворени очи с с бясна скорост, крещейки. Кърт Кобейн, вокалистът на култовата банда “Нирвана” го е разбрал и го е написал в предсмъртното си писмо: По-добре да изгориш, отколкото бавно да изтлееш!
А живота си върви. Но най ме дразнят тези усмихнати бодряги, покварени и порочни душички, дегизирани като грижовни ангели, преливащи от християнска добродетелност, стараещи се да си изградят образ на порядъчни хора. Те бяха болезнено чисти. Но вътрешно вонят и смърдят. Никога не бяха мечтали да скочат със затворени очи в бездната. Срещах и ерудирани и начетени хора, които търсеха смисъла. На живота, баси. Задаваха си въпроси. Философстваха. Умуваха. Безсмислено упражнение. Безполезно. Най-малкото защото все още не сме заявили какво точно съдържа понятието „човек”. Предполагам, че това означава да си човек: да имаш повече въпроси, отколкото отговори.
Смисълът ! Отвъд смисъла е Словото. В начало бе Словото. Отвъд Словото е Хаосът. Отвъд Хаоса е Абсурдът. Най-логичното нещо във Вселената.
Живея в свят, където за мен единствените приключения и предизвикателства да си провокирам съзнанието са редуцирани до две. Едното е да вляза в торсиония генератор. Спиралата на вихъра те поема, скок в Нищото, скок в Бездната, разтваряш се в пространството, губиш физическото си битие, превръщаш се в геометрично понятие и в ставаш призрак. Вихъра в спиралата ти пробива дупки в мозъка, лишава те от спомени, от минало, от памет. Удобно. Много удобно. И попадаш в приказките. Като Алиса. И се разтваряш в многоизмерни паралелни светове, където няма време или където минало и бъдеще текат едновременно, мигът преди Големия Взрив, в паралелни вселени, паралелни Азове, неевклидови геометрии, във вихрите на безкрайни спирали в спирали, кръгове в кръгове.
Другото предизвикателство е да ч@кам жени без презерватив и да се питам дали ще хвана сифилис или СПИН, или не. Руска рулетка: един патрон в барабана, пет гнезда свободни. Или-или. Мексиканска рулетка: пет патрона в барабана, едно гнездо свободно. Или-или. Колкото е по-опасно, толкова повече вдигам адреналина, толкова повече се усещам жив.
Не е ли секса единственият начин да се забрави всичко? В секса мога да открия някакво предизвикателство. Не е ли секса най-Реалното, най-Истинското, лично приключение, неподправено, неповторимо преживяване. Да, сексът е най-добрият начин за самоосвобождаване. Всеки път, когато се изпразня, аз се самоубивам отново и отново, с всяко празнене се самоунищожавам, за секунда-две в момента на изпразването аз не съществувам, изчезвах в небитието, потъвах в мига преди Големия взрив. Затова толкова много обичам секса. Не мога да живея без секс. Сексуално агресивен съм. Аз съм маниак фанатик фетишист. Като видя някое готино гадже спирам поглед на три най-важни места, според които го оценявам по десетобалната система. Най-напред оглеждам краката и дупето, после погледът ми се премества към гърдите и накрая се заковава на лицето за окончателната присъда. Най-много държа на краката. За мен те са най-важни. Имам гангстерски вкус направо. Краката трябва задължително да са дълги, стройни, прави. Краката са най-важни. От друга страна, чу@ането помага да минава времето. А докато минава времето нещо може да се случи. Обикновено нищо не се случва
предполагам... Ееххх времена... веднъж на с една новозалюбена съседка се заключихме в стаята. На 3-тия ден дойде един ятак, почука кротко на вратата да пита дали сме живи и дали искаме да ни донесе храна? Следващата седмица почукваше на вратата и оставяше храната пред вратата...
Коментар