Първоначално изпратено от съни(тя)
Разгледай мнение
Антибиотик се приема САМО при конкретна бактериална инфекция. Няма такова нещо като превантивна мярка или съседа беше като с мойта кашлица, значи и аз. Не знам на какво се дължи масовата употреба и лесния достъп в България. Не знам друга европейска страна, в която може да се случи домашно презапасяване с антибиотици по простата причина, че е изключен пазара им без рецепта, на места и с директно получаване само от лекар, който удостоверява, че диагнозата ти го изсиква.
Дребен пример - употеребата на популярните муколитици заедно с противикашлечни препарати може и да е опасно.
Преди години в друга тема бях писала, че конкретно в София ми прави впечатление, че на всеки ъгъл има или аптека, или банка. Малко хиперболизирано, но е близо до истината. И каква е симптоматиката за това. Както дюнерджийници, няма на всяка крачка в район на хора със стабилни доходи.
Лесният достъп до лекарства насърчава ползването им. Съчетано с ниската здравна култура води до хронично болна нация.
Може на някой да му се стори остро, но мисля - болна нация в здравен и духовен аспект.
п.п. преди години доста обикалях планините и в по-тежки зимни условия и на крак съм изкарвала няколко /атипични/ пневмонии
Последният път беше преди около 5-6 години в тежка форма на типична бактериална. Пих антибиотик.
Най-добрата превенция е движението, допира на Слънцето, дихателни упражнения и разумна храна
Във връзка с написаното по-горе от теб, едно мнение:
"От общомедицинска и общобиологична гледна точка, винаги трябва да сме изключително внимателни, когато става дума за ВИРУСИ и ваксини срещу тях, а не за бактерии, защото вирусите се развиват интрацелуларно (вътреклетъчно) и се интегрират с нашия геном. Генетиците разкриват, че около 8% от човешкото ДНК е вирусно. Т.е. в историята на човешкия вид, чрез рекомбинация в нашата ДНК е инсерирана/инкорпорирана (вмъкната) 8% вирусна нуклеинова киселина (чужд генетичен материал) и ние живеем с нея симбиотично. Актуална илюстрация на това е примерът с вируса на варицелата. Както е известно, във всеки от нас, веднъж постъпил, той остава в тялото ни (основно в нервни ганглии) завинаги. Всички ние сме положителни на проба за вируса на варицела/херпес - за цял живот. При определени обстоятелства (токсичност, стрес и др.) той се активира и се проявява като херпес зостер. С други думи, срещата ни с вируси (много от които, освен всичко, са облигатен и естествен компонент на екосистемата, в която живеем) е интимна среща с друга генетична информация. И ако ние инженерираме с такава генетична информация (генно инженерство) и манипулираме по отношение на генома на клетките ни, трябва изключително внимателно да проучваме особено ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ефекти на такава манипулация. Това ни задължава ваксините адресирани спрямо вирусни заболявания да претърпяват клинично проследяване поне 3-5 години, в който период тези ДЪЛГОСРОЧНИ странични ефекти да бъдат изследвани и проследени. В противен случай нараства рискът особено от отключване на автоимунни заболявания. Тогава организмът ни, в стремежа си да елиминира чуждия биологичен/генетичен агент, започва да унищожава и клетъчния им носител, т.е. нашите собствени клетки, които го съдържат. В този случай трябва да се претеглят щателно ПОЛЗИТЕ спрямо РИСКОВЕТЕ. И всеки от нас при добра информираност да реши за себе си, имайки предвид здравния си статус, дали да поеме този риск. Особено в случай, когато фирмите производители са си издействали имунитет да не могат да бъдат подвеждани под съдебна отговорност за каквито и да е щети и станични реакции. Кой може да бъде над закона - на този въпрос могат да отговорят юристите. Когато се касае за респираторна инфекция, която протича в 80% безсимптомно, т.е. човек изобщо не боледува от нея при среща с причинителя, но си изработва естествен имунитет, която само в 5% протича с тежка симптоматика, налагаща болнично лечение, тогава трябва да решим дали въобще се нуждаем от нея."
Д-р Георги Гайдурков
Коментар