Бисери и вицове

[sinbad]

Един онанист стоял на прозореца и зяпал към улицата.По едно време видял някаква супер мацка с адски къса поличка и прозрачна блузка без сутиен. Нашият човек не пропуснал златната възможност и си изпердашил една яка ч*кия!
След има-няма половин час, сладураната отново се появила. Майсторът на ръчния труд лъснал бастуна повторно. Но ето,че в един момент, мацката минала за трети път. Онанистът се провикнал възмутено:
- Ей, ненаситнице! Спри се малко,че не мога да ти насмогна,ма!

[v_tin]

Вицове с много смях
Vesela Gavrailova · 2 ч. ·
Един човек влязъл в малко антикварно магазинче, огледал набързо това, което било изложено, не намерил нищо интересно и тъкмо вече се канел да си тръгва, когато близо до вратата на магазинчето видял котка, която пиела мляко от малка купичка. Той веднага преценил, че купичката явно е древноегипетска - по всяка вероятност от времето на фараон Тутанкамон, 14 век преди новата ера. Човекът заговорил продавача:
- Извинете, господине, аз съм самотен човек и нямам нито семейство, нито приятели. А Вашето котенце толкова ми хареса!... Бихте ли ми го дали, ако обичате? То ще ми помогне да не се чувствам толкова самотен.
- О, не, не - отговорил антикварят. - Моите деца я обичат много и няма да понесат раздялата с нея.
- Но аз съм толкова самотен!... Вижте какво! Ще Ви дам 10 долара.
- Не, не, казах Ви - котката не се продава!
- Ох, защо не искате да ми влезете в положение?! Добре - ще Ви дам 50 долара.
След още няколко опита да навие продавача, онзи най-накрая се съгласил да продаде котката за 150 долара. Мъжът гушнал котето, но преди да излезе от магазинчето, се обърнал към продавача:
- А може ли да попитам нещо? Котенцето сигурно много харесва своята купичка и е свикнало да си пие от нея. Бихте ли ми я дали, за да й наливам млечице в любимата й купичка?
- О, не, не - казал продавачът.
- А ако Ви дам 10 долара?
- Не, не, моля Ви, това е съд от епохата на фараон Тутанкамон, 14-то столетие преди Христа... Аз така продадох вече 87 котки.

[mikimaus]

Боко искал "промяна на промяната".

https://www.youtube.com/watch?v=PoEyIJx3uM0

[Pyramid]

Боко искал "промяна на промяната".

[sinbad]

Един ирландец си стоял в бара и се наливал юнашката. Дошло време барът да затваря – платил си нашия сметката, изправил се и веднага тупнал по лице. Опитал пак да се изправи – същия резултат. “Нищо”, помислил си той, “ще изляза на чист въздух, пък може и като поизтрезнея да се оправя”. Излязъл той, подишал малко чист въздух, опитал да се изправи и пак паднал по лице. Без да има особен избор човекът се прибрал с пълзене, извлачил се някакси в леглото и заспал като труп. На сутринта се събудил от крясъците на вбесената си жена:

- Животно такова, пак си се напил като свиня!

- Ама скъпа, почакай малко, вярно пийнах една-две бирички, ма чак пък пиян като свиня…

- Бе говедо, от бара се обадиха – пак си си забравил инвалидната количка там!

[sinbad]

Стар руски кларнетист разказва на приятел:
Едно време бяхме страшен оркестър и свирихме навсякъде.
През 48 година свирихме на руския цар! Той много ни хареса и нареди да ни напълнят инструментите със сребро.
В тъпана влязоха 300 рубли.
В цигулката влязоха 220 рубли.
В скапания кларинет влязоха само 5 рубли!
През 52 година свирихме на чеченски атаман! И той страшно ни хареса и нареди да ни напълнят инструментите със злато!
В тъпана влязоха 300 жълтици.
В цигулката влязоха 220 жълтици.
В скапания кларинет влязоха само 5 жълтици!
През 58 година обаче свирихме на иранския шах. Той обаче хич не ни хареса!!! Нареди да ни заврат музикалните инструменти в задниците!
Тъпана изобщо не влезе.
Цигулката и тя изобщо не влезе.
А скапания кларинет влезе до си-бемол

[mikimaus]

https://www.investor.bg/novini/130/a...eniia--296928/
https://www.youtube.com/watch?v=FeVYz2otvi8

[Моабет да става]

Бракоразводно дело. Съдията пита съпругата защо желае да се разведе.
- В началото мъжът ми ме уважаваше по 3-4 пъти в сдмицата. След няколко години почна да ме уважава по веднъж на една два седмици. След години на два три месеца. А последнитее две години въобще не ме е уважавал.
Съдията дава думата на съпруга за отговор.
- Господин съдия. Не казвам "уважаеми" защото думата придоби съвсем друг смисъл...

[Моабет да става]

В неделя ходих до летище София да прибера дъщерята.
На светофар две ленти изчакваме да светне зелено в този момент през платното за ляв завой до нас без да намалява ни изпревари кола.
На връщане изчаквам за ляв завой и зад мене колона от 5-6 коли. Светва зелено и в този момент от платното за направо колата с мръсна газ потегля и влиза в завоя пред мене.
Аз обаче не се расърдих. От далече си личеше, това са солидни и уважавани господа които бързат за среща в гей клуб.

[mikimaus]

Никой не оди с опинки ,всичкото кир движи полимер на баламатума.

[sinbad]

В автобуса. Девойка говори по телефона:

- Да, аз ще дойда примерно след час... Мисля, че най-добре е да ме посрещнете... Как ще ме познаете? Аз съм висока, стройна. Облечена съм с черно палто, черна пола, с черни ботуши съм, с черна чанта... Цялата съм в черно. И с черна коса...

В разговора настъпва дълга пауза. Мълчанието се сгъстява и девойката добавя плахо:

- Коса... прическа, имам предвид..

[sinbad]

Новият директор към секретарката:
- Значи, скъсявате полата с 10 см. Червилото да е по-ярко.
- А, шефе, ц*ците да ги натривам ли със сол?
- Това пък защо?
- Ми, предният шеф като си пиеше текилата и тях облизваше...

[sinbad]

Баба навремето казваше:
- Ако ти замирише на луканка и пастърма, да знаеш, че не си гладен... Просто чорапите ти са за смяна...

[Kiro]

Как се прави българско кино?

• Асен Блатечки е с кожено яке, пуши цигара и гледа лошо.
• Звукът е глух, сякаш излиза от з@дник@ на режисьора. Повечето реплики не се чуват.
• Сексуалната сцена във филма е брутално изнасилване. Българското кино не познава друг вид секс.
• Главната героиня през цялото време „търси себе си“. Но е толкова загубена, че не успява да се намери. Случайно среща рибар-алкохолик (примерно Антон Радичев), койтоѝ говори ужасяващи баналности от сорта „Любовта е като морето – понякога шумна, понякога тиха, но вечна!“ Тя слуша тези мъдрости с отнесен поглед и леко наклонена встрани глава.
• Задължително има герой-веселяк, който псува на диалект. Това, според режисьора, е смешно.
• Актрисата, която играе главната роля, принципно става, но в голите сцени е заснета толкова лошо, че ц.....е ѝ предизвикват по-скоро съжаление.
• Музиката към филма е написана от култова съвременна група („Фанданго“, „ПИФ“, „Латинопартизани“) В интервю по БНТ те заявяват, че този филм е голямо предизвикателство за тях.
• Дядото на главната героиня носи плетен елек и е сталинист.
• Всички герои страдат. Но най-много страда публиката.
• Филмът е „по идея на“. Това означава, че режисьорът е гледал някой хубав чужд филм, да речем „The Departed” и си е казал: бе аз що не взема да направя нещо такова, да речем „Под прикритие“. И толкова се е изкефил на идеята си да гепи от Скорсезе, че се е написал в началните надписи като идеолог.
• Главният герой, изтощен от неразрешиимите въпроси на битието, решава да се завърне към корените си. Във всички български филми корените се изобразяват по един и същ начин – колело от каруца, забрадена бабичка с насълзени очи, която меси питка, блеене на овце. То напомня на режисьора за безгрижните времена, когато е бил ведър чобанин в родното си село.
• Операторът или е бил пиян по време на снимките, или има проблем с наркотиците. През цялото време кадърът се люлее и предизвиква у зрителите пристъпи на морска болест.
• Във филма задължително има поне един изгрев (или залез). Героите го гледат продължително и мълчат, но зрителят трябва да се досеща, че в душите им бушуват урагани.
• Филмът е с около час и половина по-дълъг, отколкото е трябвало.
• В интервю по БНТ режисьорът обяснява, че филмът е негледаем, защото е стойностен.
• В епизодичните роли се появява бивше спортно величие (Стоичков, Бербатов, Армен Назарян). Снимал се е без хонорар, по приятелска линия, а целта му е „да дърпа зрители“. Уви, не успява да ги дръпне.
• Филмът е изпратен на всички възможни международни филмови фестивали. Не е спечелил нито една награда, но според режисьора навсякъде е бил „приет възторжено от критиката“.
• Във филма задължително има продуктово позициониране. Но не на скъпи автомобили или световна марка компютри, а на някоя непродаваема нашенска вафла или паста за зъби. Режисьорът е толкова благодарен на спонсора, че включва пастата за зъби във всяка сцена от филма: героите си мият зъбите по осем пъти на ден, освен това лъскат автомобила си с чудодейната паста.
• Когато не знае какво да прави (а той през целия филм не знае), главният герой си тананика бавна народна песен. Така режисьорът подчертава, че му е много мъчно за времето, когато е бил ведър чобанин в родното си село.
• Диалозите във филма са написани от хора, които никога не са чували нормална човешка реч.
• Хората във финалните надписи са повече от зрителите в салона.
• И когато се презентира премиера на въпросите, относно сюжета и какво влагат изпълнителите в изграждане на ролите, задължителният отговор е "Много се забавлявахме"!? (от Rumiana Ivanova)

Дара ДОНЕВА

[Kiro]

Детето:
- Мамо, написах на оградата една дума с три букви!
Майката (пляс на детето един шамар зад врата).
Детето:
- Защо ме удари!? Думичката е „дом”!
Бащата (пляс на майката един шамар зад врата):
– За дома трябва повече да мислиш, за дома!..