Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Pyramid]

Все се каня да те питам нещо, Алонсо. На няколко пъти отваряш дума за секса, но не те разбрах съвсем точно. Соц обществото нямало успех, защото се подтискала сексуалността? Това пък откъде го извади като извод?

Не знам той какво ще ти каже ама, както и да я „потискаха”, за разлика от сега, ТОГАВА стигнахме 9 милиона души...а сега, сме с 30% по-малко.
Щото, сега се тъпАни на показ ПОРНОГРАФИЯТА. А сексът си се прави и тимно, от двама но, бидейки истински, води до деца. Сега...ами...чекиджийска работа.

[Анонимен120535]

Тowa e едно малко недоразумение и не може да е определение, бидейки от вида "всеки го разбира за себе си" . Мирише на анархия. )) Всъщност Мечо имаше по-стройна концепция За да не кажеш, че си говорим на празни обороти (както изглежда се случва в цялата тема изобщо)нека пробваме нещо по-базисно, устойчиво на ветровете и по-неизменчиво. (символично казано)
Примерно - "успех можем да наречем отношението между задачите, които сме свършили до момента и всички онези, заради които сме се появили на белия свят " (Едно само изречение, без условности, без излишни фантасмагории, най-важно - без егоизъм и още по-важно - без да съдържа "вярвам" или "не вярвам" в себе си , в шаманите, и т.н., т.е. да тръгнем от едно само чисто необремененнено със субективизъм изречение и без да задаваме сложните въпроси "кой съм", "защо съм,", "защо в Бълг,ария", "защо аз", "защо така" и прочее...))
Защото което предлагаш за опредление, може да се окаже, че е само защото на теб така ти се струва, а не това което е истината, гледана отстрани, Може, да си милиш, че си суперуспешен, а след няколко години да прозреш "ама че съм бил фантазьор")) (което донякъде би било добре да го прозре всеки по-навреме) По начина по който се извъртат възгледите за успеха, темата виси във въздуха, изкуствено съшита с бели конци заради субектиното усещане за задоволство (от нещо постигнато например, но дали това е достатъчно да е "успех" е спорен въпрос) (лично мнение) (освен повод за размисъл, не е препоръка)

Опредление за успех е глупаво да се иска...но мнение от даден човек за това какво е според него успех - е добре да се иска.

Сега кратко. Като казвам успех и мисля за успех ме вълнуват следните въпроси:

Защо умни хора не са успешни а посредствени хора понякога са успешни? Защо образованието уж е предпоставка за успех но на практика има много не до там образовани и успели хора? Защо гениите не са успешни сами за себе си в повечето случаи преживе? Как един човек без подходящо специализирано образование в дадена област доста често е по ефективен от друг човек с куп дипломи в тази област? Ключовата дума тук е ЕФЕКТИВЕН. Успешните хора са ефективни на практика. И това не е пряко следствие от образование или дори среда на живот.

Когато говорим за успех при даден човек ...трябва да имаме пред вид успех в дадена област.

Защото човек може да е успешен математик...но неуспешен в личния си живот. И в този ред на мисли....

Защо красиви според определени стандарти хора нямат успех в намирането на подходящ партньор? И т.н.

Значи аз нямам грам идея да имам претенции да науча някой как да бъде успешен или да дам формула. Аз просто споделям какво мисля и кое е важно на база на доста труд в тази област, разговори и наблюдения.

Много бих искал някой или всички да кажат аргументирано мнение за това което мисля + да се замислят в дълбочина за тези проблеми и да споделят кво са измислили. Не става въпрос да оценяваме кой от нас е успешен или не. Въпроса е пронципен и всяка мисъл в тази посока по принцип би бил от полза на всеки според мен.

[Selena]

Разбира се. Бих я приел и ако мога да избягам. Стига това да е моята битка. Йовков не знам какво е писал по темата, ама Уортън е написал "Отбой в полунощ" Много яка книга за войната.

Все се каня да те питам нещо, Алонсо. На няколко пъти отваряш дума за секса, но не те разбрах съвсем точно. Соц обществото нямало успех, защото се подтискала сексуалността? Това пък откъде го извади като извод?

[Анонимен120535]

На тебе ти дреме за мене.

А защо?

защото си типичен представител на определен човешкия вид и като такъв си интересен с характеристиките си и начина си на мислене от научна гледна точка.

[Pyramid]

То поне да имаше някакво грозде. Каквото и да е.

Но - по резултатите ще ги познаете.

С труд и пот, при мен досега са регистрирани 3 още 6 им текат процедурите, от които 3 приключват та, все нещо има. Причините за завистта са ясни. Голям проблем, обаче, Импоъеций: Та е ЯЛОВА.

[Имхотеп]

Гроздето е кисело, нали.

То поне да имаше някакво грозде. Каквото и да е.

Но - по резултатите ще ги познаете.

[Pyramid]

Това обяснява познанията ти по дискутираната преди няколко дена тема.

Явно късмета ти е проработил в случая, защото иначе щеше да се простиш с доста голяма сума.
Е - щеше да имаш индустриална собственост, но с тази собственост можеш да си избършеш ..за. За друго не става.

Гроздето е кисело, нали.

[retro_69]

"Залудо работи,залудо не стой"-това за мен е фундамента за успешен земен път...

[SPART]

Ебах тоя Йовков....ще взема накрая и аз да го прочета...

Ако искаш нещо по стегнато "Тютюн" на Димитър Димов! Само че Двата тома ,но Втория май има само едно издание,а след 1989 категорично няма!

Иначе Йовков, да - става,но много хиперболи и др.лит.похвати които усложняват размисъла за иначе тривиални неща.

[Money]

А Ван Гог е бил човек обхванат от страстта си да твори. Може би е бил лузър по мнението на много мастити инвеститори-ротшилдовци и особено по-еснафската част на инвеститорския кърг от онова време, но на мене не ми прилича да е бил такъв.

Ето и поредните линкчета от мене. Първото - платено за съжаление, но второто безплатно.

http://www.nybooks.com/articles/2010...cent-van-gogh/

http://www.nybooks.com/articles/2011...hat-good-life/

[Money]

Имам една идея за книгата - да се направи под формата на поредица от интервюта. Примерно Селена може да ги вземе и обработи литературно.

Тази схема има доста предимства пред писане на книга за неща, за които така или иначе много хора са писали вече и не е толкова лесно да се каже нещо ново. Интервютата могат да са в много по-свободен стил и да не са много структурирани.

А какво стана с другата книга за високочестотната търговия? Излезе ли вече? Кога да гледаме из книжарниците?

[Selena]

не знам дали тук трябва да го кажа това но .... е напълно доказано че ако си представиш че си на малдивите достатъчно силно,,,и си в действителност на малдивите процесите които протичат в мозъка са абсолютно еднакви . И ако си достатъчно "луд" за да почустваш същото когато си представяш ефекта на щастието ти ще бъде един и същ и няма ниаккъв смисъл да ходиш на малдивите.

Което по същество е лъжа.

Вярата от друга страна е подобна....за да има вяра не трябва да има доказателства а само основа върху която да се гради вярата. След като няма доказателства а ти върху основата градиш представа , в резултат на която чустваш нещо и даже правиш нещо ти в действителност принуждавш мозъка си да действа подобно на горния пример да чуства неща които не са верни.

Следва че и вярата е лъжа.

От трета страна каквото и да знаеш в живота в който живееш теоритично може да не е истина. Т.е това което виждаш може да не е истина въпреки че мозъка ти го възприема като истина.

Искам да кажа с това че разлика между лъжа и истина практически няма за мозъка ти..чуствата ти и за теб самия. Има само за околните които ти дават обратна връзка например дали си луд или не според техните представи.

Сега...сигурно сте чували....ако не го знаете от личен опит нещо което е характерно за всички хора без изключения които постигат сериозни резултати. Това е ключово при работа по даден проект. Необходимо е човека който работи по квото работи предварително в мозъка си да е проектирал това което иска да се случи. Да го е почуствал и видял...Някой го наричат вяра в проекта ..във възможностите си и т.н. На практика това е лъжа подобна на горните.
Ти манипулираш мозъка си под влияние на еуфорията по работата по проекта и силното ти желание за постигане на резултат , плюс че изграждаш лъжовен предполагаем образ на крайнта цел на проекта. Това ти дава отправна точка към какво да се стремиш и след като тази точка е ясна остава да откриеш начините по които да превърнеш идеята в реалност.
Разбира се това не се отнася за хората за които работата по къв да е проект се състои в това...да правиш квото казва началника и да си получиш парите в края на месеца и като се прибереш от работа веднага да изключиш от това което правиш там. Тея хора няма да ме разберат.

Моята теза е че възможността на всеки човек да може да формира в главата си образи и цели които все още не съсществуват минава през вярата.
Самото научване да вярваш....е процес и труд като всяко друго умение. Аз смятам че вярата в БОГ ако е искренна...представлява най-добрия учител за умението да вярваш.

Абсолютно вярно и точно описание на процеса. Описано е на няколко места, но никой не осъзнава колко е вярно. Реалността е пластична. Тя е като пластилин. Зависи само от волята и вярата ти, че нещо може да бъде постигнато. Знаех, че си стигнал дотам. Шапка свалям. Много малко хора ще те разберат обаче. Едно е да го знаеш, друго е да го практикуваш. За по-религиозните дефиницията, че духът командва материята е по-разбираема. Затова няма значение пътят (разбирай конкретната религия). Всички пътища водят към Рим. Браво Ив. ясна ми е вече сърцевината на книгата ти.

[Selena]

Ебах тоя Йовков....ще взема накрая и аз да го прочета. Ебахти рекламата.....))

Yes!!!!! Дами и господа, на път съм да постигна щур успех! Съвсем сериозно, никой не цени това, което му е под ръка, докато не го изгуби.

[Анонимен120535]

Вече успеха е дефиниран, само да изчистим още малко. Ван Гог успешен ли е?

въпроса ти е толкова сериозен и важен....не знам дали подозираш колко фундаментален. И е изключително приятно че го задаваш. Може би ти влагаш сега друг смисъл в това но няма значение.

Първо успеха не е дефиниран. Успеха не може да се дефинира но могат да се дадат насоки да се познае. Не може да се дефинира поради това че е коренно различен за всеки човек. Но чуството при постигането му е подобно.

Въпроса обаче за Ван Гог. Задаваш ми го за да ме провокираш че е възможно човек да не изпита успех през живота си.....т.е да не осъзнае кво е...и после обаче като умре някой друг да го етикира като успешен. ( аз не познавам творчестовто на ван гог честно казано добре но няма значение )

Картините му са скъпи....а дали това е успех в действителност?
От една страна успеха както твърдя е отражение на действието на даден човек върху обществото. От друга страна това е вътрешно усещане в резултат на това което човека е полчуил като обратна връзка за това какво е постигнал. Ами ако човек не го признаят или в този ред на мисли постигне успех до като е жив а това се случи след като умре?

Успеха е лично чувство повлияно от заобикаляшия те свят. Ако човек не го изпитва значи не е успешен за себе си.

А дали общестовот ще го признае за успешен като умре....е коренно различен въпрос свързан с фундаменталната тема за авторитетите.

[Анонимен120535]

По въпроса със защитните реакции мисля доста тези дни. Това е за мен голямото изкуство. Как да кажеш нещо така, че хем да ти обърнат внимание и да не те отсвирят, хем да не засегнеш и да не предизвикаш защитна реакция и едновременно с това да не си краен за да може да бъде поднесена информацията постепенно за да бъде възприето различното. А за психологията, нея съвсем я забравихме, като един от факторите за успех. Дори може да се окаже, че е най-важния Ако човек не психически устойчив, едва ли би могъл да бъде успешен, независимо в какъв аспект. За пазари пък въобще не трябва да се споменава.Проблема е че на доста хора като им кажеш, психолог и разбират психиатър. Демек че е лоша дума това.
И още нещо. Чисто теоретично. Питаш някой нещо и не отговаря. Демек тайна е. Какво значи тайна? Кой пази тайни за това което мисли? За мен пак чисто теоретично този човек се срамува да каже какво мисли. Защо може да се срамува, мисля че е излишно да обяснявам

Това е нормално. Хората се разбират лесно когато си пасват. Не когато мислят еднакво а когато си пасват. Тази дума "пасват" в контекста на това върху което работя в момента възприе огромен смисъл за мен...до като преди беше само една дума от разговорния речник.
В реалния живот хич не бива да се полагат сериозни усилия да се чудиш как да кажеш нещо без да нараниш някой друг или да се грижиш за неговата защитна реакция. Ако си психолог а той е пациент - разбира се че трябва да внимаваш за тея работи....но в други случаи има два варианта:

Единия е като видиш такъв човек....с които не си пасваш - да го изключиш от обкръжението си и да не си губиш времето и енергията с него да се грижиш за шибаните му защитни механизми.

Другоия е ако се налага да работиш с такъв човек за известно време и от това зависи някаква твоя работа да превключиш на вежливост да го успиш....да си свършиш работата и да го заебеш. )))

Най интересното и очевадно нещо до което стигнах аз в моите изследвания за това кога човек си пасва с друг е че....ако намериш човек с който си пасваш....защитните механизми между вас двамата падат без усилие и без натиск. Въпреки че към всички други хора тези защитни механизми може да са кошмар за същите тези хора.

А всички си имаме защитни механизми между другото.