Първоначално изпратено от Selena
Разгледай мнение
Първата книга по социалистическо западна която прочетох беше една книга.....Казва се Принципът на питър. Бях при всичките местения...в различни апартманети в България и чужбина...я загубил. Толкова я търсих тая книга да си я купя.....не успях да я намеря. Преди не знам колко една две години може би....я открих сред едни книги които бях забравил в мазето....в един стар апартамент. Беше като шестица от тотото. Толкова се зарадвах.
Тая книга говореше за нивото на некомпетентност при израстване в кариерата. Имам усещането че тази книга промени начина на мислене ...мечтите ми...и определи бъдещето ми.
Кво ми пречеше на мен дикатутрата? Хич не ми дремеше нито за комунизма нито за социализма....никой не ми пречеше да си мисля квото искам да си мисля. Тогава само осъзнавах реалността...че ако искам да раста...трябва да бъда в партията. Не ми пукаше за идеите...исках да имам възможност да се развивам. Уви не станах член на партията щото промените показаха че вече далавера в това няма....но ако не бяха станали промените със сигурност щях да съм в партията. Т,е ми липсваше обществения морал.....на хората около мен..които едните морално нямаше да влязат в партията щото не вярваха....а другите щяха да влязат в партията щото вярваха.Аз си имах и тогава мой си морал. Аз щях да вляза щото друга възможност към момента да се развивам - нямаше. Такава беше музиката ......щях да играя според музиката. Както е и до момента.
Чудя се...морала който ти налага обществото...кво прай? Помага или вреди?
Коментар