Обещах-изпълнявам. Понеже достатъчно дълго време няма знак, че мое писмо, изпратено едновременно доняколко получатели, е пристигнало и отворено, пускам го и тук. При нужда, и ще използвам и други способи.
Съдържанието е, както следва: Копие на съпровождащото материала, последвано от самия материал.
И така,
Съдържанието е, както следва: Копие на съпровождащото материала, последвано от самия материал.
И така,
Здравейте,
С цялото уважение към Институцията и лично към Президента, му изпращам в прикачения файл своето отворено писмо.
Ангажирам, също, народни представители, медии и политически сили тъй, щото съдържанието му да не се "изгуби в талаша".
Заставам с лицето и името си зад всяка своя дума. Ако някой се познае в недобра светлина, твърде вероятно е, да има за какво.
С уважение,
инж. Тодор Несторов, българин.
С цялото уважение към Институцията и лично към Президента, му изпращам в прикачения файл своето отворено писмо.
Ангажирам, също, народни представители, медии и политически сили тъй, щото съдържанието му да не се "изгуби в талаша".
Заставам с лицето и името си зад всяка своя дума. Ако някой се познае в недобра светлина, твърде вероятно е, да има за какво.
С уважение,
инж. Тодор Несторов, българин.
До Президента
на Република България
на Република България
ОТВОРЕНО ПИСМО
Господин Президент,
Като български гражданин, Ваш избирател, редовен данъкоплатец и, следователно, и Ваш работодател, както и като офицер от резерва и бивш кадрови военнослужещ /един вид, колега/, имам въпроси към Вас.
Въпросите ми засягат възраждането на националния научно-технически потенциал, националната сигурност в нейния суровинно-енергиен аспект, както и политиката по въоръжаването и разхода на бюджетни средства. Затова, очаквам Вашия личен, мъжки, офицерски и такъв на Върховен Главнокомандващ отговор, а не /без/крайно нелепите отбивания на номера от страна на администрацията в приемната на Президента.
Ще поясня:
От март месец миналата година, вече Ви изпратих няколко писма по електронната поща, на адреса на Приемната. Търсех подкрепата Ви като Държавен Глава за очертаващ се квантов скок и качествен пробив при достъпа до подземни богатства и в строителните технологии, който може да бъде национално конкурентно предимство в много сфери. Скоро след първото си писмо получих, изведен под изх № 94-00-1071/28.03.2017год., откровено злепоставящ Ви, като Президент, отговор. Ако служителите в администрацията Ви „не го намерят” в архива и не Ви го представят за запознаване, аз си го пазя и, при поискване, ще Ви го изпратя, и Вие да му се „порадвате”). И него, и писмото, на което „отговаря”. Изчаках няколко месеца – НИЩО. Дали някой не е решил, че „работата е свършена и всичко е наред”?И какво означава „наред е”?
По-късно, към края на миналата година, отново изпратих на Ваше име и на името на вицепрезидента,
Г-жа Илияна Йотова, писмо с близко съдържание на което, още нямам никакъв отговор. Дори елементарното „не”. НИЩО. Сякаш Вие, и двамата, сте заточени някъде отвъд орбитата на Марс и нищо тук не Ви засяга: Нито Вас, нито функциите, за които Ви се плаща и от моите данъци, нито страната ни. И на депутати – на не един – писах. Напразно. Антиутопия някаква. Нелепо но, факт.
Притеснен от Вашето игнориране и от шунтирането Ви като държавен глава, или от прекалено вживели се в ролята си на „филтър” служители-натегачи или от пърхащи наоколо Ви чужди „къртици” сред служителите на президентството, аз изпратих и съответен сигнал до ДАНС. И там, нищо.
Сякаш, и тях не ги засяга. За какво получават заплати, тогава? Мистерия.
Ето защо, Ви питам:
Относно политиката по въоръжението и превъоръжаването на Българската Армия:
Вие сте летец, Г-н Президент. Вие знаете от първа ръка, че
В моето детство, българите, бяхме стигнали 9 милиона. Сега, „приближаваме” 6. Кошмар. Знаете, летателен състав се подготвя бавно, трудно, много скъпо. А имаме все по-малобройно, все по-застаряващо и все по-болно население. Скоро,
В светлината на горното и, отчитайки буквалния разцвет на безпилотната авиация последните години, веднъж, вече писах по електронна поща на военния министър, г-н Кр.Каракачанов. (С него, се знаем се лично, от моите млади офицерски години, срещали сме се в неговия офис.) Предложих му, вместо да се наливат като в бъчва без дъно, милиарди левове ( днес милиард и осемстотин милиона за 16 бр.изтребители, утре-още, и още, и още) част от тези пари, да бъде пренасочена към придобиване на безпилотни средства. С тях, не десетки, ами стотици дронове може да се придобият и дори и да се започне производство у нас, като с това, възродим родната авиоиндустрия , с единични грантови вливания в български технологични компании.
Дали ще има желаещи? При такива обществени поръчки и гарантирани продажби, би трябвало.
При дроновете, още,
Въпросите ми тук са:
Моля, отново, да се отбележи:
Поставените въпроси, Г-н Президент, са изключително сериозни. Моля за Вашия личен отговор. Без „лелки”.
С уважение: инж.Тодор Несторов
гр. Горна Оряховица
+359 887 597 031
Господин Президент,
Като български гражданин, Ваш избирател, редовен данъкоплатец и, следователно, и Ваш работодател, както и като офицер от резерва и бивш кадрови военнослужещ /един вид, колега/, имам въпроси към Вас.
Въпросите ми засягат възраждането на националния научно-технически потенциал, националната сигурност в нейния суровинно-енергиен аспект, както и политиката по въоръжаването и разхода на бюджетни средства. Затова, очаквам Вашия личен, мъжки, офицерски и такъв на Върховен Главнокомандващ отговор, а не /без/крайно нелепите отбивания на номера от страна на администрацията в приемната на Президента.
Ще поясня:
От март месец миналата година, вече Ви изпратих няколко писма по електронната поща, на адреса на Приемната. Търсех подкрепата Ви като Държавен Глава за очертаващ се квантов скок и качествен пробив при достъпа до подземни богатства и в строителните технологии, който може да бъде национално конкурентно предимство в много сфери. Скоро след първото си писмо получих, изведен под изх № 94-00-1071/28.03.2017год., откровено злепоставящ Ви, като Президент, отговор. Ако служителите в администрацията Ви „не го намерят” в архива и не Ви го представят за запознаване, аз си го пазя и, при поискване, ще Ви го изпратя, и Вие да му се „порадвате”). И него, и писмото, на което „отговаря”. Изчаках няколко месеца – НИЩО. Дали някой не е решил, че „работата е свършена и всичко е наред”?И какво означава „наред е”?
По-късно, към края на миналата година, отново изпратих на Ваше име и на името на вицепрезидента,
Г-жа Илияна Йотова, писмо с близко съдържание на което, още нямам никакъв отговор. Дори елементарното „не”. НИЩО. Сякаш Вие, и двамата, сте заточени някъде отвъд орбитата на Марс и нищо тук не Ви засяга: Нито Вас, нито функциите, за които Ви се плаща и от моите данъци, нито страната ни. И на депутати – на не един – писах. Напразно. Антиутопия някаква. Нелепо но, факт.
Притеснен от Вашето игнориране и от шунтирането Ви като държавен глава, или от прекалено вживели се в ролята си на „филтър” служители-натегачи или от пърхащи наоколо Ви чужди „къртици” сред служителите на президентството, аз изпратих и съответен сигнал до ДАНС. И там, нищо.
Сякаш, и тях не ги засяга. За какво получават заплати, тогава? Мистерия.
Ето защо, Ви питам:
- Достигнаха ли до Вас моите писма? Четохте ли ги? Ама лично?
- Знаете ли точно, за какво точно Ви моля в тях? Трудно ли е? Скъпо? Или смятате, че се шегувам?
- Допитахте ли се до експерти? До кои? Може би, те са „критикували” онова, което аз предлагам? Какво НЕ им допадна? Вярно, те имат съвсем бегла идея за какво иде реч но, виж, мнение…Да питам ли, накакво отгоре? Вързахте ли им се?
- Наредихте ли да ми бъде отговорено смислено и съдържателно без откровените дивотии от единствения досега получен от мен отговор /същия, цитиран и по-напред, с изх. № 94-00-1071/28.03.2017/?
- За какво служат секретарите знам но, дали пък до тях не бяха адресирани писмата ми? Така ли пише в полето „получател”? Те или Вие сте Президент и как си позволяват да Ви игнорират?
Относно политиката по въоръжението и превъоръжаването на Българската Армия:
Вие сте летец, Г-н Президент. Вие знаете от първа ръка, че
- Авиацията живее и дава плодове само, докато лети и се намира във въздуха. Само в полет, тя
- Може да води наблюдение и разузнаване, да поразява неприятелски цели
- Може да защитава нашите наземни структури и жива сила
- И т.н.
- Авиацията ни да може да се намира в полет максимално дълго време, което поставя въпроса за пълните разходи за летателен час. Опитвам се да си представя небето ни, защитено от само 16 изтребителя. Възможно е. Но, колко, докога и на каква цена? И докъде ще им стигне ресурсът?
- При полети, да гори минимум гориво /знаем, в реална обстановка,то става силно дефицитно/
- По възможност, да има повече подготвен летателен състав
- Да може да изпълнява полети в пределно сложни метеоусловия, на пределно малки/големи височини
- Да използва широк набор от въоръжение и т.н.
- А сега, да си представим наистина тежка но, възможно загуба: Да си представим, че губим – по каквито и да са причини – „само” 10-15 от тях. КОГА ще възстановим дееспособността си, в такъв случай? И какво правим? „Обществени поръчки”? ХАЙДЕ, СТИГА.
- Поглъща огромни материални ресурси, често дефектира,
- Изисква непрестанни и скъпоструващи грижи,
- Сложна е за управление, далеч не всеки е подготвен летец,
- Явява се лесна жертва за диверсии и т.н.
- И това, само няколко метални „птици”,
- Да не говорим за фантастично високите цени на всичко, свързано с летенето НА ХОРА.
- Земята ни е КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН. Т.е. твърде маломерна за скорости над 1 -2 Мах. И твърде планинска.
- Потенциални обекти за наземна „обработка” ще се движат по пътища и през земни участъци, често, гористи и в сложен релеф. Доколко би могла да е ефективна изтребителна авиация по наземни цели? НЕ ОСОБЕНО.
- Е, много се изговори за изтребители но, не чух нито дума за щурмова авиация. Не чувствате ли дисбаланс?
В моето детство, българите, бяхме стигнали 9 милиона. Сега, „приближаваме” 6. Кошмар. Знаете, летателен състав се подготвя бавно, трудно, много скъпо. А имаме все по-малобройно, все по-застаряващо и все по-болно население. Скоро,
- Просто, няма да има измежду кого да бъдат избирани КАНДИДАТИТЕ за пилоти на ВВС.
- Обучението на един пълноценен пилот-изтребител, отнема години.
- Не винаги завършват всички постъпили. Дори при обучение и тренировки, България губи както млади обучаеми, така и опитни пилоти, заедно с техниката. Факт.
- При реални бойни действия – да говорят, каквото си щат – и пилоти загиват, и самолети се губят. /Ако Вие и това не знаете, сбъркал съм адресата/.
- Без изгубените самолети и пилоти, с една шепа армия, закъде сме?
- Нима разполагаме с неизчерпаеми ресурси? Защо да се правим на „велики”, залагайки на ХАРЧЕНЕ , ВМЕСТО НА ИНВЕСТИРАНЕ на средствата за отбрана? Убедено твърдя: Който залага на това, е …много меко казано, неадекватен. Накратко,
- Неадекватни ли сме ние като нация?
В светлината на горното и, отчитайки буквалния разцвет на безпилотната авиация последните години, веднъж, вече писах по електронна поща на военния министър, г-н Кр.Каракачанов. (С него, се знаем се лично, от моите млади офицерски години, срещали сме се в неговия офис.) Предложих му, вместо да се наливат като в бъчва без дъно, милиарди левове ( днес милиард и осемстотин милиона за 16 бр.изтребители, утре-още, и още, и още) част от тези пари, да бъде пренасочена към придобиване на безпилотни средства. С тях, не десетки, ами стотици дронове може да се придобият и дори и да се започне производство у нас, като с това, възродим родната авиоиндустрия , с единични грантови вливания в български технологични компании.
Дали ще има желаещи? При такива обществени поръчки и гарантирани продажби, би трябвало.
При дроновете, още,
- Са минимални разходите за летателен час, за резервни части, за безопасност и т.н.,
- Обучението на „летателен състав” може да става на ниво почти средно училище и измежду така популярните „геймъри”. Бързо, лесно, евтино, СИГУРНО. Така, почти на игра и в безопасност, те ще водят истински битки и /при нужда/ , ще извършват такива „безумни” атаки, от и при които, целият предишен авиопарк би окапал като круши в първия ден. Само си представете – Първи младежки пилотски корпус на Бригада „Дрон”.
- Дори при свален дрон пилотът му, на разстояние, остава жив и здрав, и може веднага да поеме управлението на следващи/те няколко. Пие студена вода, и е готов за нови подвизи.
- При това, дори за половин летателна заплата и по 12 часа / че дори и повече/ на ден. Искаме ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ И ЕФЕКТИВНОСТ? ТАКА се прави.
- Сам знаете, колко време може да е ефективен във въздуха един жив човек с всички претоварвания и под тежък стрес. 3-5 часа, дали ще издържи ВСЕКИ ЕДИН летец? Винаги? 24/7?Не знам, Вие ще кажете.
Въпросите ми тук са:
- Сподели ли с Вас министър Каракачанов това и известно ли Ви е, да го е споделял с други измежду народните представители и в правителството?
- Бяха ли обсъждани на КСНС подобни идеи?
- …И какво имаме в резултат на всичко това?
- С цялото ми уважение: Има ли пилот в самолета?
Моля, отново, да се отбележи:
- НЕ СЪМ ПРОТИВ пилотираната авиация. Няма такова нещо.
- НЕ ТРЯБВА да се съкращава, нито, да се изоставя подготовката на фактически компетентни летци и технически кадри.
- Модернизацията Е нужна, И НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОТЛАГА.
- Обаче, във времена на такива трудности с личния състав и средства, да се пропусне дронификацията и само да се наливат „едни пари” в пясъка, това е обезсмисляне на всички положени вече и бъдещи усилия и разходи.
Поставените въпроси, Г-н Президент, са изключително сериозни. Моля за Вашия личен отговор. Без „лелки”.
С уважение: инж.Тодор Несторов
гр. Горна Оряховица
+359 887 597 031
Коментар