Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Alonso]

Явно при теб е различно. Аз съм по-успешен в нещата в които съм по-добър и по-сигурен. А опита ми показва, че прилагане на подобно клише (като излизане от "зоната"), в една добре работеща система, обикновено води до влошаване на производителността (и ситуацията изобщо).

От цялата работа разбрах едно. Под едни и същи думи, хората разбират различни неща. И не само това, ами и едни и същи думи означават противоположни неща. Хората разбират това което им отърва към даденият момент. Например това с излизането от зоната на комфорт. Ако текущата зона на комфорт е да си губим времето е добре да се напънем да излезем от това състояние. Ако пък сме намерили зона на комфорт, която ни носи развитие и успех, то това е чудесно. Все пак да повторя основният въпрос. Променят ли се хората или не и ако се променят, сами ли се променят, или е възможно да бъдат променени чрез семинари или игри?

[precakanoto]

Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си.

Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.

Вие може да постигнете какъвто и да е успех, ако имате една силна концентрирана мисъл. Концентрирана мисъл имате, когато има нещо, върху което най-силно мислите. Трябва да знаете силата на мисълта.

Докато живеем всеки за себе си, не можем да имаме успех.

Успех е да вървиш по един път дето няма никакви препятствия, никъде няма да се блъскаш. Щом се блъскаш, успех няма, понеже харчиш повече енергия

За да има успех в живота си, човек трябва да притежава следните качества: такт, твърдост, наблюдателност, разсъдливост, интуиция. Има ли тези качества, каквато работа започне, той ще има добри резултати.

Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех.

Докато сте на земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота.

Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение.

Дойде ли ви добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага – тя ще ви повдигне.

Пропиляното време разваля живота.

Alonso, май не са само твои мисли това а вероятно и некой голем падре дал насоки всичко е чудесно, имам усета дори, че си записал някои неща от по-широки мисли или теми които обаче извадени като сентенции, не подсказват точно най-правилния смисъл вложен в тях. Моят падре усеща че са мисли на особено силен дух и би било по-добре да не се вадят като изречения а да са оставени и четени цялостно в темите в които са поставени, за да не се разбира превратно техния смисъл. А смисълът им е важен. Иначе всичко може да е верно, но не от всяко ниво може да се осъзнае правилния смисъл вложен в тях, а оттам и интерпретациите на оделните изречения могат да са грешни Изглежда има някакви йерархии в мирозданието , за чиито степени трябва да съобразяваме когато се опитваме да разберем какво наричат успех, щото подозирам, че за всяка йерархия успехът може да е различно осмислен Дано не го казвам сложно, но за високите йерархии "успех" е много по-различно като смисъл от низшите йерархии поради това имаме нужда от по-конкретна дефиниция на успеха от най-високо ниво и ако твоят падре го е споменал - би било чуденсно да го прочетем, въпреки, че подозирам, че бидейки от доста висока йерархия, вероятно няма да го разберем веднага или точно не защото не знаем смислъла на отделните думички а защото (предположениие - ) ще даде силен превес на духовното над материалното, което не е съвсем присъщо на нашия форум

[Selena]

Тези неща ги извадих от едни мисли на Дънов, понеже имат връзка с успеха. Не са мои
Пропиляното време е доста относително понятие. За мен да си пропилявам времето, значи да не правя нищо полезно за себе си или за околните. Тоест не търся конкретното действие а целта с която се прави и резултата до който води. Например ако играеш шах за да се доказваш или за да минава времето е едно а съвсем друго е да играеш шах за да си развиваш мисленето или за да се учиш да играеш шах. Или пък може да пишеш във форума с цел търкане на клавиатурата или пък с цел да получиш дискусия, която да е полезна за теб или за другите. Първото е губене на време а второто не е
Това за взаимопомоща и мен ме хвърли в размисъл. Моят прочит е че никой не може да постигне сам успеха. Трябва комуникация и с други подизпълнители и е добре тези отношения да са на базата на взаимна изгода.

Познах, че е Дънов. Иди обаче и се опитай да обясниш на съвременния питекантроп ... разбирай средностатистически озверял индивид грижата за ближния. Добре дошъл отново. Радвам се, че си тук.

[Alonso]

Много са истините, концентрирани в поста.

1. Последното изречение ме замисля.

Не съм убеден, че всеки има свое тълкуване на определението за пропиляно време. Редно ли е това? Не може да има общовалидна дефиниция за пропиляно време.

Някой може да мисли, че не използвам рационално времето си и в тоя смисъл - да го "пилея", а в същото време самият аз да съм убеден, че използвам времето си ползотворно за себе си и за околните.

Обратното също е валидно: аз мога да бъда сигурен, че някой пилее времето си, но той да е убеден в противното. Например - той да създава - според него - нещо полезно за себе си, или за околните, или - друг пример - той пише, но на мен такъв стил на писане ми е безинтересен, или създаденото материално качество не ме интересува... В тая връзка - мога да се произнеса, че някой пропилява времето си...

Като цяло категорията /квалификацията/ - пропиляно време - е прекалено относителна.

В тоя смисъл: нечие пропиляното /според мен/ време - разваля моя живот, но може да стимулира живота на този, който влага някакъв смисъл в нещо, което върши, без да мисли, че това за него е пропиляно време.

2. Замисля ме и призоваването към взаимопомощ. Не отричам необходимостта от взаимопомощ, но в много ситуации днес егоизмът също има място. Нека го наречем здравословен егоизъм. Примери няма да давам.

Тези неща ги извадих от едни мисли на Дънов, понеже имат връзка с успеха. Не са мои
Пропиляното време е доста относително понятие. За мен да си пропилявам времето, значи да не правя нищо полезно за себе си или за околните. Тоест не търся конкретното действие а целта с която се прави и резултата до който води. Например ако играеш шах за да се доказваш или за да минава времето е едно а съвсем друго е да играеш шах за да си развиваш мисленето или за да се учиш да играеш шах. Или пък може да пишеш във форума с цел търкане на клавиатурата или пък с цел да получиш дискусия, която да е полезна за теб или за другите. Първото е губене на време а второто не е
Това за взаимопомоща и мен ме хвърли в размисъл. Моят прочит е че никой не може да постигне сам успеха. Трябва комуникация и с други подизпълнители и е добре тези отношения да са на базата на взаимна изгода.

[безимeн]

Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си.

Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.

Вие може да постигнете какъвто и да е успех, ако имате една силна концентрирана мисъл. Концентрирана мисъл имате, когато има нещо, върху което най-силно мислите. Трябва да знаете силата на мисълта.

Докато живеем всеки за себе си, не можем да имаме успех.

Успех е да вървиш по един път дето няма никакви препятствия, никъде няма да се блъскаш. Щом се блъскаш, успех няма, понеже харчиш повече енергия

За да има успех в живота си, човек трябва да притежава следните качества: такт, твърдост, наблюдателност, разсъдливост, интуиция. Има ли тези качества, каквато работа започне, той ще има добри резултати.

Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех.

Докато сте на земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота.

Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение.

Дойде ли ви добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага – тя ще ви повдигне.

Пропиляното време разваля живота.

Много са истините, концентрирани в поста.

1. Последното изречение ме замисля.

Не съм убеден, че всеки има свое тълкуване на определението за пропиляно време. Редно ли е това? Не може да има общовалидна дефиниция за пропиляно време.

Някой може да мисли, че не използвам рационално времето си и в тоя смисъл - да го "пилея", а в същото време самият аз да съм убеден, че използвам времето си ползотворно за себе си и за околните.

Обратното също е валидно: аз мога да бъда сигурен, че някой пилее времето си, но той да е убеден в противното. Например - той да създава - според него - нещо полезно за себе си, или за околните, или - друг пример - той пише, но на мен такъв стил на писане ми е безинтересен, или създаденото материално качество не ме интересува... В тая връзка - мога да се произнеса, че някой пропилява времето си...

Като цяло категорията /квалификацията/ - пропиляно време - е прекалено относителна.

В тоя смисъл: нечие пропиляното /според мен/ време - разваля моя живот, но може да стимулира живота на този, който влага някакъв смисъл в нещо, което върши, без да мисли, че това за него е пропиляно време.

2. Замисля ме и призоваването към взаимопомощ. Не отричам необходимостта от взаимопомощ, но в много ситуации днес егоизмът също има място. Нека го наречем здравословен егоизъм. Примери няма да давам.

[Kondora]

Toва са си общи приказки само. Как например става тази промяна в начина на мислене?
И какво например правиш на индивидуално ниво? Когато попаднеш във водовъртеж, единственото което можеш да правиш е да се стремиш да не те завлече по-навътре. За друго нямаш сили и възможности.



По другото - наистина не е важно кой за къде си вдига багажа, важното е че го вдига оттам. Както казах, 20-30 години е огромен период за живота на един човек. И това го правят точно тези с промененото вече мислене. Според тях няма надежда в обозримо бъдеще нещо да се промени (към по-добре) и се омитат.

Напротив......................Гмуркаш се по посока на водовъртежа със всички сили .................... При достигане на дъното ( центъра ) , се оттласкваш странично и нагоре ........... Достатъчни са 7- 8 -9 метра и изплуваш извън зоната на ''проблема'


пп . Аман от житейски лаици - форумни философи ....................................

[Ender]

За зоната на конфорт не се съгласявам. Едва ли щях да бъда сегашната личност без подобна духовна закалка.

Явно при теб е различно. Аз съм по-успешен в нещата в които съм по-добър и по-сигурен. А опита ми показва, че прилагане на подобно клише (като излизане от "зоната"), в една добре работеща система, обикновено води до влошаване на производителността (и ситуацията изобщо).

[Selena]

Така, така... ама не съвсем. По-големия проблем е, че се опитваме да отговорим на очакванията на околните, вместо да бъдем самите себе си.

Това е очевидно, макар да срещнах много мнения за "излизане от зоната на комфорт". А подобни становища винаги ме изумяват - що за мазохизъм е да правиш нещо некомфортно за теб, вместо да наблегнеш върху силните си страни и умения, които ти дават съществено предимство? Каква полза, ако си приличен плувец, да се захванеш с вдигане на тежести, само за да ти е гадно? Явно е, че няма да постигнеш успех в нито един от двата спорта.

Всеки има си различен набор от качества/недостатъци. И всеки може да бъде успешен, стига да ги познава добре и да може да живее с тях. Тоест, първата крачка към успеха е себепознанието. А после всичко останало си се нарежда по естествен начин.

За зоната на конфорт не се съгласявам. Едва ли щях да бъда сегашната личност без подобна духовна закалка. Не е зле да се излиза от зоната и то не само веднъж в човешкия живот. Едно тяло без спорт е отпуснато и слабо. Същото е и с духа.

[Ender]

Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си.

Така, така... ама не съвсем. По-големия проблем е, че се опитваме да отговорим на очакванията на околните, вместо да бъдем самите себе си.

Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.

Както вече съм споменавал, проблем са и границите, които чертаем и погрешното разбиране, кое е отвътре и кое - отвън

Успех е да вървиш по един път дето няма никакви препятствия, никъде няма да се блъскаш. Щом се блъскаш, успех няма, понеже харчиш повече енергия

Това е очевидно, макар да срещнах много мнения за "излизане от зоната на комфорт". А подобни становища винаги ме изумяват - що за мазохизъм е да правиш нещо некомфортно за теб, вместо да наблегнеш върху силните си страни и умения, които ти дават съществено предимство? Каква полза, ако си приличен плувец, да се захванеш с вдигане на тежести, само за да ти е гадно? Явно е, че няма да постигнеш успех в нито един от двата спорта.

За да има успех в живота си, човек трябва да притежава следните качества: такт, твърдост, наблюдателност, разсъдливост, интуиция. Има ли тези качества, каквато работа започне, той ще има добри резултати.

Всеки има си различен набор от качества/недостатъци. И всеки може да бъде успешен, стига да ги познава добре и да може да живее с тях. Тоест, първата крачка към успеха е себепознанието. А после всичко останало си се нарежда по естествен начин.

[power grid]

Браво. Следвам указанията. Мучас грасиас.

Не се бъзикай с това щото просто не знаеш с какво се бъзикаш

[Selena]

Toва са си общи приказки само. Как например става тази промяна в начина на мислене?
И какво например правиш на индивидуално ниво? Когато попаднеш във водовъртеж, единственото което можеш да правиш е да се стремиш да не те завлече по-навътре. За друго нямаш сили и възможности.

По другото - наистина не е важно кой за къде си вдига багажа, важното е че го вдига оттам. Както казах, 20-30 години е огромен период за живота на един човек. И това го правят точно тези с промененото вече мислене. Според тях няма надежда в обозримо бъдеще нещо да се промени (към по-добре) и се омитат.

Не са общи приказки. Ти така ги възприемаш. Промяната в мисленето е да не хабиш излишна енергия за глупости. Прост пример: оставяш изобретателите на пазара. Толкоз.

След около месец и половина престой в България ти казвам, че е все тая къде си. И в България бях ок и извън нея съм ок и ако пак реша да се върна ще съм ок. В този смисъл успехът е вътрешно, а не външно състояние.

Едни заминават, а други се връщат, а трети от други държави избират именно България за спокоен живот. Не ти говоря наизуст. Случайно в трамвая точно преди седмица се заслушах в разговор на двама европейски младежи работещи в София. Момчетата бяха ведри и позитивни. Така, че всичко е доста относително.

[Pyramid]

Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си.

Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.

Вие може да постигнете какъвто и да е успех, ако имате една силна концентрирана мисъл. Концентрирана мисъл имате, когато има нещо, върху което най-силно мислите. Трябва да знаете силата на мисълта.

Докато живеем всеки за себе си, не можем да имаме успех.

Успех е да вървиш по един път дето няма никакви препятствия, никъде няма да се блъскаш. Щом се блъскаш, успех няма, понеже харчиш повече енергия

За да има успех в живота си, човек трябва да притежава следните качества: такт, твърдост, наблюдателност, разсъдливост, интуиция. Има ли тези качества, каквато работа започне, той ще има добри резултати.

Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех.

Докато сте на земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота.

Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение.

Дойде ли ви добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага – тя ще ви повдигне.

Пропиляното време разваля живота.

Браво. Следвам указанията. Мучас грасиас.

[Alonso]

Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си.

Ако искаш да имаш успех в живота си, търси го в себе си, а не вън от себе си. Отвън са само условията на живота.

Вие може да постигнете какъвто и да е успех, ако имате една силна концентрирана мисъл. Концентрирана мисъл имате, когато има нещо, върху което най-силно мислите. Трябва да знаете силата на мисълта.

Докато живеем всеки за себе си, не можем да имаме успех.

Успех е да вървиш по един път дето няма никакви препятствия, никъде няма да се блъскаш. Щом се блъскаш, успех няма, понеже харчиш повече енергия

За да има успех в живота си, човек трябва да притежава следните качества: такт, твърдост, наблюдателност, разсъдливост, интуиция. Има ли тези качества, каквато работа започне, той ще има добри резултати.

Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех.

Докато сте на земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота.

Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение.

Дойде ли ви добра мисъл, не я пренебрегвайте, изпълнете я веднага – тя ще ви повдигне.

Пропиляното време разваля живота.

[Pyramid]

В такъв случай, горещо ти препоръчвам 100 грама изстудена гроздова ракия. Личи си, че не ти е лесно.

И не ме улесняваш: Не пия.

[Todor Sabev]

В такъв случай, горещо ти препоръчвам 100 грама изстудена гроздова ракия. Личи си, че не ти е лесно.

А мезенце ,

чекай че забравих да почерпя.