Първоначално изпратено от Ender
Разгледай мнение
А нещо положително и конструктивно?
1. Успеха започва още от детските години и от началното образование.
2. Още от тогава човек трябва да създаде в себе си волята да се самообразова, и това да стане навик за цял живот.
3. Всякакви бягства от часове, пиянски истории и подражаване на лидера на бандата, които обикновено е най-големия олигофрен в класа, са вредни и са в състояние още от тогава да затрият бъдещето на всяко едно дете.
4. Не казвам, че децата трябва да са зубрачи, но още от тогава в тях започва да се оформя тяхната бъдеща експертиза в някаква област от живота, с която за в бъдеще те ще си вадят хляба. Точно в тази област те трябва да станат лидери и първенци и да поддържат това лидерство през цялото си обучение. При мене това беше математиката и техничарството (електротехниката и радиотехниката), и наистина през цялото си обучение аз винаги съм бил най-най по време на олимпиади или състезания.
5. Задължително трябва да се завърши висше образование по специалност, по която детето вече е натрупало експертиза още от детските години.
6. Висшето образование е задължително поради факта, че детето попада в друга ЕЛИТНА група хора, която му помага да се оттърси от всички негативи, натрупани в детските банди с лидер някой двойкаджия-олигофрен.
7. Още по време на студентските години младежа трябва добре да осмисли целия си бъдещ живот, и да направи план за постиженията в този живот, който после неотклонно да го следва.
Ако тези първи години от детството и средното/висшето образование се пропуснат, човек остава за цял живот втора ръка човек - наемен работник на някой друг, който наемен работник никога няма да получи подобаваща заплата, никога няма да е доволен от живота и цял живот ще злобее срещу другите негови набори, успели в живота повече от него.
Има едно малко изключение - наемен работник с дефицитна специалност - напр. програмист. Тогава да, ще получава малко по-голяма заплата, и ще се чувства малко по-добре, защото е малко над средното ниво, но пак никога няма да си позволи екстрите, които един заможен предприемач може да си ги позволи.
Специално за тези, които мечтаят да станат бизнесмени, има допълнителни изисквания. Най-важното от тях е създаването на полезни навици, за които в началото е необходима много воля, но после те стават начин на живот. Двата най-важни според мене навика са:
1. Ценене на СОБСТВЕНОТО ВРЕМЕ и полагане на големи усилия това време да се разходва по правилен начин на базата на предварително направен план, а не на базата на емоциите (ще правя това, което ми е кеф).
2. Овладяване на КОНТРОЛА НА СЛОЖНОСТА. Човешкият мозък не е в състояние да държи в себе си контрола върху сложни процеси, затова трябва да се ползват помощни средства. Като минимум един тефтер, в който да се записват задачите, и после една по една да се задраскват, когато се изпълнят. С напредването на бизнеса ще нараства и сложноста, в резултат на което човек трябва да започне на използва OUTLOOK за поддържане на комуникации, за поддържане на контакти и за поддържане на график със задачите, срещите и въобще за правилен контрол на личното време.
При мене за да контролирам многото бизнеси и многото организации, на които съм ръководител, поддържам огромна директория с хиляди файлове на Word, Excel, Access, както и бази данни на SQL сървър. Личната ми директория вероятно има 100 000 файла, идеално подредени с цел лесно намиране, а фирмените директории имат милиони файлове, пак подредени идеално така, както ги иска шефа (аз) и стотици служители ги създават и поддържат по начин, който пак го е измислил и наложил шефа (аз).
Като цяло нито един бизнес не може да просъществува дълго време, ако не са изпълнени тези две изисквания:
1. Контол на личното време
2. Контрол на сложноста на процесите, който контрол пак е част от контрола на личното време и на личната организация, с която трябва да се съобразяват всички подчинени.
За функциониращите бизнеси един бизнесмен трябва да разсъждава като за една сложна машина с много части, които трябва да са перфектно смазани и да работет в идеален синхрон за постигането на целите, наложени от шефа (аз). Частите на тази машина са хора, оборудване, производствени машини, суровини, готова продукция, продажби, планиране, анализ на риска и още десетина аспекта, които ако не ги измисли и контролира шефа (аз), няма кой друг да го направи.
Тази машина често се поврежда, защото частите са ненадеждни (най-вече хората), и затова бизнесмена непрекъснато трябва да я поправя тази машина. Нещо повече - външните условия се менят и затова често се налага да се променя конструкцията на самата машина. Едни части се изхвърлят, други се добавят, променя се схемата на машината, променят се и функциите на детайлите както и взаимовръзките между тях. Поради тази причина бизнесмена не е само контрольор и водач на машината, но той е и създател (трябва да я измисли) и конструктор (трябва непрекъснато да я усъвършенства).
И когато този бизнесмен успее да я подкара машината и успешно да я управлява по криволичещите пътища, тогава вече може да започне да мисли за втора, трета или дори десета машина, и въпреки големия брой машини пак трябва да е в състояние да контролира времето си така, че да може да мисли за всички машини, както и да контролира сложноста на процесите така, щото винаги да има под ръка необходимата му информация, за да може бързо и лесно да взема ПРАВИЛНИ РЕШЕНИЯ.
В заключение още веднъж:
1. Контрол на личното време
2. Контрол на сложноста на процесите
А какво според мене е постигнат успех?
Ами ако бизнесмена докара нещата дотам, че да може спокойно да отиде на околосветско пътешествие например за 1 година, и като се върне - фирмите му да продължават да работят безпроблемно и да дават планираните дивиденти - ами тогава вече може да се каже, че човекът е създал успешен бизнес, който да работи успешно и без него. Нарочно го написах това за да намекна, че има много пишман бизнесмени, които всъщност стават роби на собствения си бизнес, и ако отидат на почивка 1-2 седмици, и като се върнат бизнеса им се е провалил поради тяхното отсъствие. Това не е бизнес - това е робство. Такива са например лекарите и зъболекарите, както и всички други фирми в областа на услугите, при които основен работяга е самия шеф.
Това е неправилна концепция - шефа не трябва да работи..Шефа трябва да мисли, да получава информация, да взема решения, и след това да командва преките изпълнители на тези решения. За да му е лесно на шефа да ги прави тези неща, трябва да създаде стройна пирамидална йерархия в командната структура на неговата фирма. Трябва да се спазва принципа на единоначалието. Намирането на верните хора, които да се сложат на съответните ръководни длъжности, е една от най-трудните задачи, и никога не се получава от първия път.
Има и още много, но засега и това е достатъчно, за да започнете да ми се подигравате и да ме оплювате.
И най-важното - действие, действие и пак действие. Никакво назландисване или изчакване. Има един цикъл, който ежедневно бизнесмена трябва да превърта по 20-30 пъти:
1. Получаване на информация
2. Анализ на информацията
3. Вземане на решение
4. Планиране на стъпките за реализация на решението
5. Разпореждане на съответния ръководител с инструкции как да изпълни решението
6. Край на тази задача и отиване на т.1 за следващата задача, и така цял ден, всеки ден, дори и почивните..
Оттук - едно, оттам - друго и постигаш основната цел: пълното скапване... Както вече казах някъде: усещам пулса на живота... 
Коментар