Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[national power]

[QUOTE=ejonny2376;n3683903]

Хм, значи мнението на хората с които работя (клиенти, партньори и служители) не е важно, важно е мнението на държавния чиновник Пешо от Пуевенско. Той винаги описва реалността.
От повишителите само Лев, Песимиста и Дъри са от по-отбран сой, те и си личат по изказа. Тях ги уважавам. Но заради такова завистливо простолюдие като теб и още няколко форумни драскачи за жълти стотинки България никога няма да доближи стандарта на нормалните държави.

Жонка пак се обърка бе човек.Затова ти повтарям че какво мислят твоите колеги и партнери няма значение щото най малкото може да е лицемерно.Освен това никой не е чул за тебе като изключим един много тесен кръг хора а и никой не знае че си от елита.С напъване по форуми тупане в гърдите и други подобни мурафети елит не се става.Ми ти не можеш да се владееш бе човек.Една дума която не ти харесва и хоп бил съм държавен чиновник.Колкото са ти познанията за пазаря на НИ толкова знаеш и какво е държавен чиновник.Работата в държавна фирма не те прави държавен чиновник.Да не говорим че плащам осигуровки като поп за разлика от такива дето ме наричат държавен чиновник.Няма проблем щом ме смяташ за държавен чиновник така да бъде.Това явно те удовлетворява и ти дава някакво измамно чувство за надмощие за класа.Аз не се съревновам с теб просто забелязвам че имаш проблем с егото и явно вследствие на преживяни тежки моменти много ти се ще да натриваш носа на другите да се самопровъзгласяваш за елит да се хвалиш каква голяма работа имаш и за колко много пари.И не дай си Боже някой да не е съгласен с тебе и да ти противоречи.Ако това те прави щастлив продължавай. Дори всички да смятат че си от елита това пак не те прави елит.Да аз винаги описвам реалността.Имаш правото да уважаваш когото решиш но някак си да уважаваш само хора които са съгласни с тебе не върви.Да аз съм от простолюдието но не съм завистлив.Най малкото пък ще седна да завиждам на виртуални герои за чиито думи няма никакви доказателства..да не говорим че ги хванаха в лъжа,Само ще ти кажа че почти никой от истинският елит не е роден или живял в много богато семейство.Да не бъркаме цинцифуцията с елита....Ти по скоро налиташ към цинцифуцията в стил аз съм голема работа елате ме вижте и само някой да посмее да ми каже че не съм.И с апартамента е същото.Желанието за апартамент в Иван Вазов и Докторската градина не е защото там е толкова хубаво а да демонстрираш колко голяма работа си.Как си над простолюдието.На тебе капацитета ти е да си от простолюдието и всякакви опити да се гнусиш от нас водят до това всички да ти се присмиват.....То и затова те разкриха че нищо не си купил.Последва а па язе шъ съ фръцна и ше им кажа че са простолюдие..

[anonymous1834]

[QUOTE=national power;n3683850]

................
Тия дето си описал няма никакво значение какво смятат за теб.Истината е че много ти се иска да си елит ама възможностите ти са скромни.Какво битува в главата ти и за какъв се мислиш си е твой проблем.За да си елит трябва да имаш други качества и способности а не да си един обикновен бачкер.Вместо да се сърдиш не се бутай там където не е за теб щото освен смях друго не предизвикваш.Са пак че вземеш да се разсърдиш и да решиш че те обиждам...а аз просто описвам реалността.Човек може да живее и без да мрънка колко му е скъпо в тоя или оня квартал.Да човек може и в Ботунец да живее ако това са му възможностите и ще бъде щастлив.А не да го е срам щото видиш ли нямал в Докторската градина.Пак казвам не се бутай там къде не е за теб.Няма да те приемат само ще ти присмиват

Хм, значи мнението на хората с които работя (клиенти, партньори и служители) не е важно, важно е мнението на държавния чиновник Пешо от Пуевенско. Той винаги описва реалността.
От повишителите само Лев, Песимиста и Дъри са от по-отбран сой, те и си личат по изказа. Тях ги уважавам. Но заради такова завистливо простолюдие като теб и още няколко форумни драскачи за жълти стотинки България никога няма да доближи стандарта на нормалните държави.

[Lelq]

Деградирахме до същества от нов вид, от особена природа, отличаваща се с прекомерно развит орган за стадна принадлежност. Среща ме се по три пъти на ден, колкото да внесем нов привкус в това забравено, в дъното на шкафа мухлясало сирене, което сме самите ние. Изпитваме жизнена необходимост да се събираме на групички, на агитки, в глутници и стада, за да съществуваме. Живеем сгъстено, един до друг, един върху друг, пречим си, препъваме се един в друг. Здрасти, здрасти, радвам се да те видя, как си, ами добре, отдавна не съм те виждал, какво правиш, как е жена ти, ами децата, да се видим някой път, ок, добре, сега бързам, разбира се, ще ти се обадя непременно, ще намина към вас, всичко добро, довиждане, чао, чао….. бла-бла-бла…..

Под приятелство се разбира търсенето непрестанно едни други, споделянето на проблеми от интимен характер, клюки и слухове за тоя или оня, злословене по нечий адрес, ходенето на гости, правене на услуги, да се говори за какво ли не, да се оплакват, да си досаждат дори, да си звънят по телефоните, да се срещат тука и там и непременно да разговарят. Живуркат си ден за ден, полюляват се насам-натам от вятъра.

Отдавна бях разбрал нещо много важно : хората обичат постоянно да говорят за себе си, да се самоизтъкват, да се оплакват, да плюят други, да споделят сънищата си, желанията си, мечтите си, плановете си и искат другите да ги слушат и да ги одобряват. Откритието не беше велико, но практически ценно. Аз ги насърчавах, бях активен слушател, ентусиазирах ги да говорят за себе си, подхранвах ентусиазма им. Те смятаха, че са ненадминати, а аз ги слушах внимателно и с интерес, като знаех, че рано или късно те ще разкрият тайните си. Разбрах и друго : в човека преобладава едно качество, което може много лесно да се използва – лековерието, навика да се вярва – основен човешки недостатък.

За протокола : Използвам го. Лековерието. Доста успешно. Много успешно

Отдавна бях забелязал, че хората не искаха да се задълбочават и съсредоточават в сериозните проблеми на живота и обществото, да размишляват върху сериозни теми, а само им се говореше, говореше и уж разсъждаваха за всичко, а в крайна сметка за нищо. Единственото, което ги интересуваше и вълнуваше бе да изприказват пред тебе, себе си. Говорим, говорим, говорим, превърнах ме се в безконечна говорилня, наподобяваща виртуозно квакане на студенокръвни жаби, които тихо и спокойно си вегетират в своето блато.

Други пък говореха, говорят, впускат се в дълги обяснения, заглушават те с безполезни отклонения, навлизат в подробности, без изобщо да се съобразяват с човека насреща – интересно ли му е, не му ли е интересно, по-важното, е, че те говореха, философстваха, умуваха, изказваха мнения, а другият срещу тях трябваше да слуша и да слуша, защото онова, което се казва е важно. Говорят нещо неясно, възбудено, оживено, което води до друго още по-неясно, дори не знаят точно за какво говорят; дребните, незначителни неща се крепят на маниери, пози, тон, прекалена изисканост, помпозност. Искат да будят възхищение и да бъдат аплодирани. Не желаят да научат нещо, те са чели всичко, знаят всичко, видели са всичко, преживели са всичко (като бележка под линия съвсем друг е въпроса дали са го отработили) и държат да го демонстративно да покажат това.

Всезнайковци, дават мнение по всички въпроси, компетентни са по всички въпроси и проблеми, демонстрират енциклопедизъм. Всезнайковци или както те се самоопределят – с всестранни познания за обща култура, от всичко по-малко, само че, човеко, обяснения от типа “за обща култура” са пълни глупости и дивотии. В епохата на Интернет и днешния информационен потоп това понятие губи смисъл, не значи нищо, никой не може вече да го дефинира.

Тези всезнайковци са най-опасния тип хора, най-големия враг на действителното знание. Те са много учени и знаещи, говорят за неща, които изобщо не разбират или разбират частично, лъжат, блъфират, хвърлят се вън от орбитата си; вижда се какво не са, но какво представляват те в действителност е трудно да се каже.

Напивам се. Вече. Това не е новина. Вечер всички сме пияни.....

Между другото , описвайки някой си и всичко това , казано , не те дели от . Приобщава те в .



Забравих да почерпя и с музика
https://m.youtube.com/watch?v=hkSzmPnzF-o

[Lelq]

Играта . Да , отлично построено и като цяло вплетено , пропито в множеството . Обаче , играта е сложна , трудоемка . Трябва ти сценарии , пък сцена , костюми , маски , декори, ВРЕМЕ, аплаузи , сценични работници....актьори винаги се намират , публика трудно.

За това и имитацията е коронованата сега , а самотата е следствие от театъра с целият му реквизит . Вкопчваме се в ролите , в останалите от трупата , вярвайки , че създадената с игра илюзия е ИСТИНАТА .

Прочетох за нова инициатива , да надникнем през нечий прозорец , в друга държава . Според създателите и , това било интересен начин да се борим с факта , че сме затворени у дома . С други думи , със самотата . Имитация . Отново . И отново театър , превръщаш се все повече в зрелища . Скоро , без хляб.

Според теб , животът бил театър , а ние актьори .
Според мен , животът е пътешествие . Приключение. Пътешествениците - авантюристи , ще ме разберат.
Може би , ролята ми е такава .

Пътувам , но не от дестинация до дестинация или по новому , от прозорец до прозорец , а от човек до човек .
Когато пътуваш от точка А до точка Б , дали с транспорт или виртуално , виждаш света .
Когато пътуваш от човек до човек , виждаш светове.

Не знам , ако поканя някой , да погледне през прозорецът ми , дали ще види нещо и какво, но знам , че ако го поканя да види през очите и сърцето ми е вероятно да види , каквото виждам и аз . И не защото е по -красиво или по -важно или защото е МОЕ , а защото е различно от неговото , но също толкова човешко . Обичам и да ме канят така . Обичам да докосвам същността , не имитацията . Рядко ми се случва . Явно аз съм доста по-лековерна , а другите не . Или пък ролята ми не струва и те няма какво да видят или пък нямат сетива , за да видят .


Наздраве с червено вино ! Аз още не съм пияна , но късно почнах

[national power]

[QUOTE=ejonny2376;n3683765]

Я ми обясни как така хем не възприемаш цените на паналките, хем си повишител, хем нищо никъде не става за живеене, елит също няма...
Не съм повишител не възприемам цените но не мърморя не обвинявам и не обиждам брокери и собственици.Това че някъде нещо става за живеене съвсем не го прави елит.
Слатина според теб е приличен квартал (но не можеш да повярваш какви неразумни цени имат панеляците там).
Да Слатина е приличен квартал а цените дали са разумни или неразумни не зная.На мен ми изглежат високи
Изток е леш заради шума от Цариградско.
Да леш е и лятно време не може да си отвориш прозорците
Докторската не е никакъв елит
Да не е никакъв елит по скоро е едно кварталче с отминала слава

В манастирски Ливади било блата и папури
Тва даже не мисля да го коментирам
Цените на панелките в Обеля били твърде високи
Да високи са само че тухла гледах там не панелки
В Центъра не ставало
Това е твоя измишльотина
Диамантът на Артекс бил едно високо ЕПК, дето не ставало за живеене
Това е твоя измишльотина но според мен си уцелил да не става най вече заради хората които са в сградата
Същевременно цените изобщо не били високи и щели да растат
Пак си съчиняваш цените са високи и ще растат колкото и да не ми се иска но тва е реалността
Това е един малък синтез от безумията, които пишеш
Това е реалността безумията са в твоята глава
Ти изобщо две непротиворечащи си едно на друго мнения имаш ли?
Аз описвам реалността такава каквато е противоречията са в главата ти
Да, псувните и обидите ти се повтарят доста често, там си постоянен.
Би ли доказал кога съм те псувал и обиждал
А дали съм елит или не го оценяват хората, с които работя - служители, клиенти, партньори
Тия дето си описал няма никакво значение какво смятат за теб.Истината е че много ти се иска да си елит ама възможностите ти са скромни.Какво битува в главата ти и за какъв се мислиш си е твой проблем.За да си елит трябва да имаш други качества и способности а не да си един обикновен бачкер.Вместо да се сърдиш не се бутай там където не е за теб щото освен смях друго не предизвикваш.Са пак че вземеш да се разсърдиш и да решиш че те обиждам...а аз просто описвам реалността.Човек може да живее и без да мрънка колко му е скъпо в тоя или оня квартал.Да човек може и в Ботунец да живее ако това са му възможностите и ще бъде щастлив.А не да го е срам щото видиш ли нямал в Докторската градина.Пак казвам не се бутай там къде не е за теб.Няма да те приемат само ще ти присмиват

[Ender]

Всезнайковци или както те се самоопределят – с всестранни познания за обща култура, от всичко по-малко, само че, човеко, обяснения от типа “за обща култура” са пълни глупости и дивотии. В епохата на Интернет и днешния информационен потоп това понятие губи смисъл, не значи нищо, никой не може вече да го дефинира.

"Обща култура" са знанията, които ти остават в наличност, когато ти спре нет-а.

[Асо Пика]

Деградирахме до същества от нов вид, от особена природа, отличаваща се с прекомерно развит орган за стадна принадлежност. Среща ме се по три пъти на ден, колкото да внесем нов привкус в това забравено, в дъното на шкафа мухлясало сирене, което сме самите ние. Изпитваме жизнена необходимост да се събираме на групички, на агитки, в глутници и стада, за да съществуваме. Живеем сгъстено, един до друг, един върху друг, пречим си, препъваме се един в друг. Здрасти, здрасти, радвам се да те видя, как си, ами добре, отдавна не съм те виждал, какво правиш, как е жена ти, ами децата, да се видим някой път, ок, добре, сега бързам, разбира се, ще ти се обадя непременно, ще намина към вас, всичко добро, довиждане, чао, чао….. бла-бла-бла…..

Под приятелство се разбира търсенето непрестанно едни други, споделянето на проблеми от интимен характер, клюки и слухове за тоя или оня, злословене по нечий адрес, ходенето на гости, правене на услуги, да се говори за какво ли не, да се оплакват, да си досаждат дори, да си звънят по телефоните, да се срещат тука и там и непременно да разговарят. Живуркат си ден за ден, полюляват се насам-натам от вятъра.

Отдавна бях разбрал нещо много важно : хората обичат постоянно да говорят за себе си, да се самоизтъкват, да се оплакват, да плюят други, да споделят сънищата си, желанията си, мечтите си, плановете си и искат другите да ги слушат и да ги одобряват. Откритието не беше велико, но практически ценно. Аз ги насърчавах, бях активен слушател, ентусиазирах ги да говорят за себе си, подхранвах ентусиазма им. Те смятаха, че са ненадминати, а аз ги слушах внимателно и с интерес, като знаех, че рано или късно те ще разкрият тайните си. Разбрах и друго : в човека преобладава едно качество, което може много лесно да се използва – лековерието, навика да се вярва – основен човешки недостатък.

За протокола : Използвам го. Лековерието. Доста успешно. Много успешно

Отдавна бях забелязал, че хората не искаха да се задълбочават и съсредоточават в сериозните проблеми на живота и обществото, да размишляват върху сериозни теми, а само им се говореше, говореше и уж разсъждаваха за всичко, а в крайна сметка за нищо. Единственото, което ги интересуваше и вълнуваше бе да изприказват пред тебе, себе си. Говорим, говорим, говорим, превърнах ме се в безконечна говорилня, наподобяваща виртуозно квакане на студенокръвни жаби, които тихо и спокойно си вегетират в своето блато.

Други пък говореха, говорят, впускат се в дълги обяснения, заглушават те с безполезни отклонения, навлизат в подробности, без изобщо да се съобразяват с човека насреща – интересно ли му е, не му ли е интересно, по-важното, е, че те говореха, философстваха, умуваха, изказваха мнения, а другият срещу тях трябваше да слуша и да слуша, защото онова, което се казва е важно. Говорят нещо неясно, възбудено, оживено, което води до друго още по-неясно, дори не знаят точно за какво говорят; дребните, незначителни неща се крепят на маниери, пози, тон, прекалена изисканост, помпозност. Искат да будят възхищение и да бъдат аплодирани. Не желаят да научат нещо, те са чели всичко, знаят всичко, видели са всичко, преживели са всичко (като бележка под линия съвсем друг е въпроса дали са го отработили) и държат да го демонстративно да покажат това.

Всезнайковци, дават мнение по всички въпроси, компетентни са по всички въпроси и проблеми, демонстрират енциклопедизъм. Всезнайковци или както те се самоопределят – с всестранни познания за обща култура, от всичко по-малко, само че, човеко, обяснения от типа “за обща култура” са пълни глупости и дивотии. В епохата на Интернет и днешния информационен потоп това понятие губи смисъл, не значи нищо, никой не може вече да го дефинира.

Тези всезнайковци са най-опасния тип хора, най-големия враг на действителното знание. Те са много учени и знаещи, говорят за неща, които изобщо не разбират или разбират частично, лъжат, блъфират, хвърлят се вън от орбитата си; вижда се какво не са, но какво представляват те в действителност е трудно да се каже.

Напивам се. Вече. Това не е новина. Вечер всички сме пияни.....

[Lelq]

Всеки се нуждае от нов имидж в собствените си очи. Следвай мелодията или се превърни в социален аутсайдер. За да не бъдем изолирани ние влизаме в такт и ритъм – участници в колективната игра. Върху обществената сцена ние играем някаква роля, в която екзистенциално няма нищо оригинално нито уникално – тя е играна дълго преди нас, ще се играе и след като си отидем от света, актьорите се качват и слизат от сцената, ролята остава. Колкото и да се смятаме за уникални и неповторими личности, ние повтаряме в житейското си поведение установен биографичен тип, съдбата на една класа, на едно съсловие, на една професия.

В сагата наречена „Живот” всички живеем като играем някаква роля. През целия си живот играем роли, играем себе си. Ролята е начин на съществуване на нашия Аз. Ние сме актьори с роли на сцената, увличаме се в своята игра, нали животът е игра. Всеки играе някаква роля – главна, второстепенна, третостепенна, статисти, постоянна, временна, комична, трагична, драматична. И колкото повече играем, толкова повече се убеждаваме, че между играта и живота няма граници, че реалността и живота се състоят от забрани, ограничения, табута, граници, които ние сами си определяме и създаваме. Хилядите социални условности, безбройните етикети, които сме налепили и наслагали по цялата вселена, служат само за да прикрият лицемерието, бруталността, суетността, егоизма, които движат скрития, таен живот на хората. Живот, който подобно на айсбергите, чиито четири пети са потопени във водата, се дирижира от магьосника- Архитект с прозвището Подсъзнание, чието е тъмното царство на знаците, символите и образите и който рисува портрета на човека в съавторство с живота и с неговата безкрайно снизходителна усмивка.

Модерният човек живее за себе си, затворен в своята егоцентрична вселена. Възприема се като неидентичен, анонимен, лишен от самоличност, чужд за себе си. Живее имитирайки, подражавайки на околните, които също живеят чрез имитация и подражание.

60-те години бяха епохата на властта. През 70-те год секса установи тотално господство – епохата стана свидетел на всевъзможни креватни експерименти. Сексът няма свое собствено местенце – той се пропива навсякъде и във всичко. 80-те год бяха епохата на излишеството и показността и ключовата дума беше „Аз”, а през 90-те „Те”, През 90-те год излишествата приеха маската на простотата и ударението се премести върху славата : Познават ли те там, където трябва да те познават ?

В началото на века вече всичко беше размазаното и неопределеното „Нещо като” властваше. Всичко трябва да бъде размито. Първо същността е била най-важна, после стила, а сега имитацията. Какво пък и имитацията е част от живота. Но модерният човек не се мрази, той е безразличен към себе си. Основното му душевно състояние е досадата, скуката и разбира се самотата. Хората са оставени на своята съдба, която е техен затвор, но и техен мъчителен път към себе си – път през всичките кръгове на ада, през катастрофичността на всичко тленно, обвиващо и сковаващо духа.

Откраднал си лайтмотива на конспирацията ми , Макар , мойта да отиваше в друга посока. Сега ще се наложи да изфантазирам нова

Иначе , добро е !
Готин ден , след малко !

[Pyramid]

проявих любопитство, заеви
а ти къв го дириш тука ?

ПЦихиатър дири. За Душата, един вид.

[mecka_stryvnica]

тва е бича тема, кво правиш тука

проявих любопитство, заеви
а ти къв го дириш тука ?

[redcretin]

В тая тема всеки пише квот му падне или ...?
Бати и отдушника

тва е бича тема, кво правиш тука

[Асо Пика]

В тая тема всеки пише квот му падне или ...?
Бати и отдушника

ами да, темата е нещо като сбирщайн от всичко по-малко

[mecka_stryvnica]

В тая тема всеки пише квот му падне или ...?
Бати и отдушника

[Асо Пика]

Всеки се нуждае от нов имидж в собствените си очи. Следвай мелодията или се превърни в социален аутсайдер. За да не бъдем изолирани ние влизаме в такт и ритъм – участници в колективната игра. Върху обществената сцена ние играем някаква роля, в която екзистенциално няма нищо оригинално нито уникално – тя е играна дълго преди нас, ще се играе и след като си отидем от света, актьорите се качват и слизат от сцената, ролята остава. Колкото и да се смятаме за уникални и неповторими личности, ние повтаряме в житейското си поведение установен биографичен тип, съдбата на една класа, на едно съсловие, на една професия.

В сагата наречена „Живот” всички живеем като играем някаква роля. През целия си живот играем роли, играем себе си. Ролята е начин на съществуване на нашия Аз. Ние сме актьори с роли на сцената, увличаме се в своята игра, нали животът е игра. Всеки играе някаква роля – главна, второстепенна, третостепенна, статисти, постоянна, временна, комична, трагична, драматична. И колкото повече играем, толкова повече се убеждаваме, че между играта и живота няма граници, че реалността и живота се състоят от забрани, ограничения, табута, граници, които ние сами си определяме и създаваме. Хилядите социални условности, безбройните етикети, които сме налепили и наслагали по цялата вселена, служат само за да прикрият лицемерието, бруталността, суетността, егоизма, които движат скрития, таен живот на хората. Живот, който подобно на айсбергите, чиито четири пети са потопени във водата, се дирижира от магьосника- Архитект с прозвището Подсъзнание, чието е тъмното царство на знаците, символите и образите и който рисува портрета на човека в съавторство с живота и с неговата безкрайно снизходителна усмивка.

Модерният човек живее за себе си, затворен в своята егоцентрична вселена. Възприема се като неидентичен, анонимен, лишен от самоличност, чужд за себе си. Живее имитирайки, подражавайки на околните, които също живеят чрез имитация и подражание.

60-те години бяха епохата на властта. През 70-те год секса установи тотално господство – епохата стана свидетел на всевъзможни креватни експерименти. Сексът няма свое собствено местенце – той се пропива навсякъде и във всичко. 80-те год бяха епохата на излишеството и показността и ключовата дума беше „Аз”, а през 90-те „Те”, През 90-те год излишествата приеха маската на простотата и ударението се премести върху славата : Познават ли те там, където трябва да те познават ?

В началото на века вече всичко беше размазаното и неопределеното „Нещо като” властваше. Всичко трябва да бъде размито. Първо същността е била най-важна, после стила, а сега имитацията. Какво пък и имитацията е част от живота. Но модерният човек не се мрази, той е безразличен към себе си. Основното му душевно състояние е досадата, скуката и разбира се самотата. Хората са оставени на своята съдба, която е техен затвор, но и техен мъчителен път към себе си – път през всичките кръгове на ада, през катастрофичността на всичко тленно, обвиващо и сковаващо духа.

[Pyramid]

А ти кой ПУЦ си завършил.

ПП.То едно време беше задължително.

Недей хвърля хората по върбите, можеше и техникум, и гимназия...