Деградирахме до същества от нов вид, от особена природа, отличаваща се с прекомерно развит орган за стадна принадлежност. Среща ме се по три пъти на ден, колкото да внесем нов привкус в това забравено, в дъното на шкафа мухлясало сирене, което сме самите ние. Изпитваме жизнена необходимост да се събираме на групички, на агитки, в глутници и стада, за да съществуваме. Живеем сгъстено, един до друг, един върху друг, пречим си, препъваме се един в друг. Здрасти, здрасти, радвам се да те видя, как си, ами добре, отдавна не съм те виждал, какво правиш, как е жена ти, ами децата, да се видим някой път, ок, добре, сега бързам, разбира се, ще ти се обадя непременно, ще намина към вас, всичко добро, довиждане, чао, чао….. бла-бла-бла…..
Под приятелство се разбира търсенето непрестанно едни други, споделянето на проблеми от интимен характер, клюки и слухове за тоя или оня, злословене по нечий адрес, ходенето на гости, правене на услуги, да се говори за какво ли не, да се оплакват, да си досаждат дори, да си звънят по телефоните, да се срещат тука и там и непременно да разговарят. Живуркат си ден за ден, полюляват се насам-натам от вятъра.
Отдавна бях разбрал нещо много важно : хората обичат постоянно да говорят за себе си, да се самоизтъкват, да се оплакват, да плюят други, да споделят сънищата си, желанията си, мечтите си, плановете си и искат другите да ги слушат и да ги одобряват. Откритието не беше велико, но практически ценно. Аз ги насърчавах, бях активен слушател, ентусиазирах ги да говорят за себе си, подхранвах ентусиазма им. Те смятаха, че са ненадминати, а аз ги слушах внимателно и с интерес, като знаех, че рано или късно те ще разкрият тайните си. Разбрах и друго : в човека преобладава едно качество, което може много лесно да се използва – лековерието, навика да се вярва – основен човешки недостатък.
За протокола : Използвам го. Лековерието. Доста успешно. Много успешно
Отдавна бях забелязал, че хората не искаха да се задълбочават и съсредоточават в сериозните проблеми на живота и обществото, да размишляват върху сериозни теми, а само им се говореше, говореше и уж разсъждаваха за всичко, а в крайна сметка за нищо. Единственото, което ги интересуваше и вълнуваше бе да изприказват пред тебе, себе си. Говорим, говорим, говорим, превърнах ме се в безконечна говорилня, наподобяваща виртуозно квакане на студенокръвни жаби, които тихо и спокойно си вегетират в своето блато.
Други пък говореха, говорят, впускат се в дълги обяснения, заглушават те с безполезни отклонения, навлизат в подробности, без изобщо да се съобразяват с човека насреща – интересно ли му е, не му ли е интересно, по-важното, е, че те говореха, философстваха, умуваха, изказваха мнения, а другият срещу тях трябваше да слуша и да слуша, защото онова, което се казва е важно. Говорят нещо неясно, възбудено, оживено, което води до друго още по-неясно, дори не знаят точно за какво говорят; дребните, незначителни неща се крепят на маниери, пози, тон, прекалена изисканост, помпозност. Искат да будят възхищение и да бъдат аплодирани. Не желаят да научат нещо, те са чели всичко, знаят всичко, видели са всичко, преживели са всичко (като бележка под линия съвсем друг е въпроса дали са го отработили) и държат да го демонстративно да покажат това.
Всезнайковци, дават мнение по всички въпроси, компетентни са по всички въпроси и проблеми, демонстрират енциклопедизъм. Всезнайковци или както те се самоопределят – с всестранни познания за обща култура, от всичко по-малко, само че, човеко, обяснения от типа “за обща култура” са пълни глупости и дивотии. В епохата на Интернет и днешния информационен потоп това понятие губи смисъл, не значи нищо, никой не може вече да го дефинира.
Тези всезнайковци са най-опасния тип хора, най-големия враг на действителното знание. Те са много учени и знаещи, говорят за неща, които изобщо не разбират или разбират частично, лъжат, блъфират, хвърлят се вън от орбитата си; вижда се какво не са, но какво представляват те в действителност е трудно да се каже.
Напивам се. Вече. Това не е новина. Вечер всички сме пияни.....
Под приятелство се разбира търсенето непрестанно едни други, споделянето на проблеми от интимен характер, клюки и слухове за тоя или оня, злословене по нечий адрес, ходенето на гости, правене на услуги, да се говори за какво ли не, да се оплакват, да си досаждат дори, да си звънят по телефоните, да се срещат тука и там и непременно да разговарят. Живуркат си ден за ден, полюляват се насам-натам от вятъра.
Отдавна бях разбрал нещо много важно : хората обичат постоянно да говорят за себе си, да се самоизтъкват, да се оплакват, да плюят други, да споделят сънищата си, желанията си, мечтите си, плановете си и искат другите да ги слушат и да ги одобряват. Откритието не беше велико, но практически ценно. Аз ги насърчавах, бях активен слушател, ентусиазирах ги да говорят за себе си, подхранвах ентусиазма им. Те смятаха, че са ненадминати, а аз ги слушах внимателно и с интерес, като знаех, че рано или късно те ще разкрият тайните си. Разбрах и друго : в човека преобладава едно качество, което може много лесно да се използва – лековерието, навика да се вярва – основен човешки недостатък.
За протокола : Използвам го. Лековерието. Доста успешно. Много успешно

Отдавна бях забелязал, че хората не искаха да се задълбочават и съсредоточават в сериозните проблеми на живота и обществото, да размишляват върху сериозни теми, а само им се говореше, говореше и уж разсъждаваха за всичко, а в крайна сметка за нищо. Единственото, което ги интересуваше и вълнуваше бе да изприказват пред тебе, себе си. Говорим, говорим, говорим, превърнах ме се в безконечна говорилня, наподобяваща виртуозно квакане на студенокръвни жаби, които тихо и спокойно си вегетират в своето блато.
Други пък говореха, говорят, впускат се в дълги обяснения, заглушават те с безполезни отклонения, навлизат в подробности, без изобщо да се съобразяват с човека насреща – интересно ли му е, не му ли е интересно, по-важното, е, че те говореха, философстваха, умуваха, изказваха мнения, а другият срещу тях трябваше да слуша и да слуша, защото онова, което се казва е важно. Говорят нещо неясно, възбудено, оживено, което води до друго още по-неясно, дори не знаят точно за какво говорят; дребните, незначителни неща се крепят на маниери, пози, тон, прекалена изисканост, помпозност. Искат да будят възхищение и да бъдат аплодирани. Не желаят да научат нещо, те са чели всичко, знаят всичко, видели са всичко, преживели са всичко (като бележка под линия съвсем друг е въпроса дали са го отработили) и държат да го демонстративно да покажат това.
Всезнайковци, дават мнение по всички въпроси, компетентни са по всички въпроси и проблеми, демонстрират енциклопедизъм. Всезнайковци или както те се самоопределят – с всестранни познания за обща култура, от всичко по-малко, само че, човеко, обяснения от типа “за обща култура” са пълни глупости и дивотии. В епохата на Интернет и днешния информационен потоп това понятие губи смисъл, не значи нищо, никой не може вече да го дефинира.
Тези всезнайковци са най-опасния тип хора, най-големия враг на действителното знание. Те са много учени и знаещи, говорят за неща, които изобщо не разбират или разбират частично, лъжат, блъфират, хвърлят се вън от орбитата си; вижда се какво не са, но какво представляват те в действителност е трудно да се каже.
Напивам се. Вече. Това не е новина. Вечер всички сме пияни.....


Коментар