Едно цитатче от тийнеджърските ми години...
"Онова, което ни ощастливява най-непосредствено е ведрият нрав: защото това добро качество мигом се възнаграждава самò. Който си е просто весел, винаги има основание за това: а именно, че е точно такъв.Нищо не може тъй пълноценно да замести всяко друго благо както тази дарба, докато тя самата е незаменима. Ако човек е млад, хубав, богат и почитан, възниква въпросът дали това го радва, а пък ако e радостен, няма значение дали е млад или стар, строен или гърбав, беден или богат: той е щастлив. ... Ето защо, когато и да се появи веселието, ние трабва широко да отворим врати и прозорци пред него: защото то никога не иде в неподходящ час. А ние често започваме да умуваме дали да го допуснем, дали пък наистина имаме всички основения да сме напълно доволни или пък се опасяваме, че ще ни отвлече от сериозните размисли и важните проблеми. Ала никак не е сигурно, че те ни помагат да оправим нещата, докато веселието си е чиста печалба. Единствено то е всъщност звънката монета на щастието, а всичко останало е само банкнота; защото то единствено ни ощастливява непосредствено на часа; затова е върховно благо за същества, чиято реалност има формата на непрекъснато настояще между две безпределни времена. Следователно ние трябва да предпочетем придобиването и стимулирането на това благо пред всякакви други дейности.
...
Единствено настоящето е истинско и действително: то е реално изживяно време и ние съществуваме само в него. Затова винаги трябва да го удостояваме с ведро отношение, т.е. съзнателно да се наслаждаваме на всеки час, в който не ни спохождат неприятности или болки, ще рече да не го помрачаваме с кисели физиономии за провалени в миналото надежди или грижи за бъдещето. Защото е извънредно глупаво да пропиляваш някой приятен час или умишлено да си го разваляш с ядове за минали работи и тревоги за предстоящото.
...
Всичко зависи от това, какъв е човек и съответно какво му дава собственото му Аз: защото неговата индивидуалност го придружава неизменно навсякъде и обагря всичките му преживявания. Във всичко и при всичко той се наслаждава главно на самия себе си: така е дори при плътските наслади, а в още по-голяма степен при духовните. Затова английският израз “to enjoy one’s self” (да забавляваш самия себе си) е извънредно точен. Ала ако индивидуалността е жалка, всички наслади са като скъпоценни вина в напълнена с жлъч уста. Затова по-важно е не какво ни поднася или стоварва животът, добро или зло, като изключим съкрушителните беди, а как човек го преживява, т.е. какъв е характерът и степента на неговата възприемчивост в разнообразните й проявления."
Артур Шопенхауер
"Онова, което ни ощастливява най-непосредствено е ведрият нрав: защото това добро качество мигом се възнаграждава самò. Който си е просто весел, винаги има основание за това: а именно, че е точно такъв.Нищо не може тъй пълноценно да замести всяко друго благо както тази дарба, докато тя самата е незаменима. Ако човек е млад, хубав, богат и почитан, възниква въпросът дали това го радва, а пък ако e радостен, няма значение дали е млад или стар, строен или гърбав, беден или богат: той е щастлив. ... Ето защо, когато и да се появи веселието, ние трабва широко да отворим врати и прозорци пред него: защото то никога не иде в неподходящ час. А ние често започваме да умуваме дали да го допуснем, дали пък наистина имаме всички основения да сме напълно доволни или пък се опасяваме, че ще ни отвлече от сериозните размисли и важните проблеми. Ала никак не е сигурно, че те ни помагат да оправим нещата, докато веселието си е чиста печалба. Единствено то е всъщност звънката монета на щастието, а всичко останало е само банкнота; защото то единствено ни ощастливява непосредствено на часа; затова е върховно благо за същества, чиято реалност има формата на непрекъснато настояще между две безпределни времена. Следователно ние трябва да предпочетем придобиването и стимулирането на това благо пред всякакви други дейности.
...
Единствено настоящето е истинско и действително: то е реално изживяно време и ние съществуваме само в него. Затова винаги трябва да го удостояваме с ведро отношение, т.е. съзнателно да се наслаждаваме на всеки час, в който не ни спохождат неприятности или болки, ще рече да не го помрачаваме с кисели физиономии за провалени в миналото надежди или грижи за бъдещето. Защото е извънредно глупаво да пропиляваш някой приятен час или умишлено да си го разваляш с ядове за минали работи и тревоги за предстоящото.
...
Всичко зависи от това, какъв е човек и съответно какво му дава собственото му Аз: защото неговата индивидуалност го придружава неизменно навсякъде и обагря всичките му преживявания. Във всичко и при всичко той се наслаждава главно на самия себе си: така е дори при плътските наслади, а в още по-голяма степен при духовните. Затова английският израз “to enjoy one’s self” (да забавляваш самия себе си) е извънредно точен. Ала ако индивидуалността е жалка, всички наслади са като скъпоценни вина в напълнена с жлъч уста. Затова по-важно е не какво ни поднася или стоварва животът, добро или зло, като изключим съкрушителните беди, а как човек го преживява, т.е. какъв е характерът и степента на неговата възприемчивост в разнообразните й проявления."
Артур Шопенхауер
Коментар