Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[national power]

не винаги...чифт цици и дълги крака са предпоставка за дълго щастие ама почти винаги за моментно щастие)))))))))))))))

Сложно е с избора на партньор ...затова и аз правя инвестиции в тази посока)))

Избора не го правиш ти.Изборът го прави жената ти са мо си мислиш че избираш

[Анонимен33022]

Успехът е един. Постигане на вътрешна удовлетвореност от себе си. Това разбира се е в завиисмост от ценностната система на всеки човек и това с което се занимава затова е различно за различните хора. По пътя на тази вътрешна удовлетвореност има много малки и големи успехи. Но идва един момент когато човек усеща че е доволен от себе си. От това което е постигнал. Този успех ме интересува. Въпреки че казвам вътрешна удовлетвореност ...тя е колкото вътрешна толкова и обусловена от външни фактори но всеки независимо от това я чувства вътрешна. Много често това усещане е съпроводено с чуството за свобода...да направиш това което желаеш.

Тowa e едно малко недоразумение и не може да е определение, бидейки от вида "всеки го разбира за себе си" . Мирише на анархия. )) Всъщност Мечо имаше по-стройна концепция За да не кажеш, че си говорим на празни обороти (както изглежда се случва в цялата тема изобщо)нека пробваме нещо по-базисно, устойчиво на ветровете и по-неизменчиво. (символично казано)
Примерно - "успех можем да наречем отношението между задачите, които сме свършили до момента и всички онези, заради които сме се появили на белия свят " (Едно само изречение, без условности, без излишни фантасмагории, най-важно - без егоизъм и още по-важно - без да съдържа "вярвам" или "не вярвам" в себе си , в шаманите, и т.н., т.е. да тръгнем от едно само чисто необремененнено със субективизъм изречение и без да задаваме сложните въпроси "кой съм", "защо съм,", "защо в Бълг,ария", "защо аз", "защо така" и прочее...))
Защото което предлагаш за опредление, може да се окаже, че е само защото на теб така ти се струва, а не това което е истината, гледана отстрани, Може, да си милиш, че си суперуспешен, а след няколко години да прозреш "ама че съм бил фантазьор")) (което донякъде би било добре да го прозре всеки по-навреме) По начина по който се извъртат възгледите за успеха, темата виси във въздуха, изкуствено съшита с бели конци заради субектиното усещане за задоволство (от нещо постигнато например, но дали това е достатъчно да е "успех" е спорен въпрос) (лично мнение) (освен повод за размисъл, не е препоръка)

[Alonso]

Виж,Алонсо,аз не мога да ти давам съвети ,как да възпитаваш децата си...Това си е твое задължение...И знам ,че хъшовете ги използваш,като метафора....Казваш,че не искаш да участваш в битка,щото това означава,че това е омраза към други нации...Ами,ако ти се наложи да участваш в битка,защото някоя друга нация е решила да ни удари един кьотек...Или това не се е случвало под слънцето и вече няма никаква опасност да се случи...Ще се наложи да вземеш страна и без да мразиш,колкото и да не ти се иска...
И аз се кефя на Ив и съм съгласен с повечето му от вижданията за света ,за тезата му ,че най-важното е човек да е деен,да се раздава от сърце на живота.....
Това,че обичам родината си,изобщо не означава,че мразя другите....Никой не мразя...Нямам време,за това....
Няма да ими ясни критерии за добро и зло,общовалидни за целия свят,освен ако не ни забият по един чип в тимбериците и всички да ходим щастливи и ухилени като репи....Аз лично нямам желание да живея живот с чип....Предпочитам нашия несъвършен свят....

Във всички случаи бих опитал да избегна битката. Ако стане война, първи ще си бия шута. Поне един от първите ще бъда. Но.......аз не говоря за битки. Аз говоря за основната причина за битките. Омразата. Отново моля да никой да не приема каквото съм написал лично. Говоря чисто теоретично. Та ти може и да не мразиш другите ама я се поразходи малко из темите в някой форум. може и в този. Почни да търсиш постове с омраза към други нации. Ще се учудиш колко много ще видиш. Да не ти кажа че почти всеки ден чувам за гадните турци, руснаци и който се сетиш там. Да нямаш време да мразиш е най-доброто. Например ако имаш ресторант. Ако губиш време да мразиш конкуренцията няма да ти остане време да си гледаш работата. Не че не трябва да се следи конкуренцията. Даже напротив. Но трябва да се следи с цел да се извлече нещо положително. Така е и с държавите.

[Alonso]

Ами разбира се. Опит се трупа от грешки.
Всяко решение което взимаме в някакво начало е 99% не най оптималното, което се разбира след проверка на времето разбира се. Ако случайно вземем по правилно решение - това е късмет. Късмета не носи опит ...но 99 % от решенията носят. Напредвайки с опита...взимайки междувременно много грешни решения в даден момент човек почва да взима с по голям процент по правилни репения вече на база на опита. Тогава става експерт в дадената област. А кво е експерта? Човек допуснал достатъчно много грешки.

Обаче опит се трупа и от подражание. КОето е друга тема свързана с авторитетите.

Ставаше дума за друго. Ако примерно българско дете се прибере с двойка и обикновено отнася наказания. Исландските родители едва ли не дават банкет, че детето им има двойка. Аз също съм възприел като модел на поведение този подход. радваме се на всяка грешка с моя син, защото тя му дава възможност да научи нещо. Самото възприятеие, че грешката е нещо лошо на много хора им пречи да рискуват. грешка-лошо-страх да опитам за да не сгреша.

[Money]

На тебе ти дреме за мене.

А защо?

Аз не съм дипломиран психолог...но съм се занимавал с психология и сега се занимавам. Твоите реакции мъней са класическа описана в учебниците защитна реакция.
Но кво значение има....на кой му дреме...

[Анонимен120535]

Съсредоточи се по-добре в подбора на жената и може да се оправи работата. Не винаги чифт цици и комплект дълги крака са гаранция за вечно щастие. Сложно е с подбора на партьор. От мен успех.

не винаги...чифт цици и дълги крака са предпоставка за дълго щастие ама почти винаги за моментно щастие)))))))))))))))

Сложно е с избора на партньор ...затова и аз правя инвестиции в тази посока)))

[Money]

Абсолютен лузър без мангизи... искам да кажа кинти

Вече успеха е дефиниран, само да изчистим още малко. Ван Гог успешен ли е?

[Анонимен120535]

Доколкото разбирам целта е да се изследва човешката мотивация за последваща манипулация. Доколкото четох мненията на автора на темата той визира по-скоро материалния успех, а после вътрешното чувство за успех. Двете категории могат да не съвпадат. Един просяк може да се чувства превъзходно в своя кръг, а един богаташ да е в дисконфорт.

Има нещо вярно по отношение на целта. Браво. Материалния успех е отражение на твоя успех в материалния свят. А последното за порсяка и богаташа е върпос на чуство за щастие което не трябва да се бърка с успеха.

[retro_69]

Не се хващайте за думата хъшове. Не е акцента върху нея а върху начина мислене и начина на действие. Аз използвам хъшовете, не защото са наши хора а само защото точно тях изучава моят седмокласник. С тях му пълнят главата и аз ако не смятам че е правилно, съм длъжен да реагирам като баща. Не само на нашите хъшове а на много хора по целия свят от всички националности и религии.Точно това ми е проблема на мен. Тези хора първо не са тръгнали към родината а са направили точно обратното - избягали са от родината си, оправдавайки бягството си с любовта към нея.Когато обичаш, моето разбиране е да съм до обекта на обичта си, а не да бягам от него. Това, че е "им се налагало" да крадат, как да го разбирам? Оправдано е да разбивам къщите на мирни хора, защото те не са българи и може. Всички които не са българи не са хора. Да жертвам живота си какво значи? За мен значи да участвам в битка. Ако ще участвам в битка, то това значи, че там ще има и противникова страна. Други, хора с други разбирания и идеали. Иначе няма как да има битка. Нали така? Ето виждаш ли как любовта към родината, се превръща в омраза, към другите нации. От друга страна, добре се получава, че са хъшовете, защото те са светиня за много хора и това прави провокацията възможна. Ако приказвах за индийците, едва ли някой щеше да ми обърне внимание. Това е защото хората по презумпция са патриоти и се засягат. А когато се засягат, обръщат внимание. Иначе обикновено ме отсвирват или пращат за Карлуково.
Основната ми теза / част от моята нова вяра/ в случая е относно понятията добро и зло. Не може едно действие да е добро или зло в зависимост от това дали го извършва българин, турчин, американец или руснак. Доброто трябва да си е добро а злото да си е зло. Вероятно ще звучи надменно, но това е моето разбиране да спася един човешки живот. Не разчитам всички да ме разберат. Един да ме разбере, съм убеден, че това ще спаси живот. Може и да не е човешки дори.
Аз по принцип, знаеш не пиша много във форума. Повече чета. В случая бях провокиран от масовата психоза, че американците, руснаците и извънземните са виновни за всички беди на българите. Написах само едно мнение, но се постарах да е провокативно и сега вече съм въвлечен в темата и съм длъжен да я отстоявам и да отговарям. Такива са законите на етиката. Другата причина да пиша е че се кефя на Ив. Такива като него са много малко не само в нашата родина а по целия свят. Хем да успяват и да правят кинти, хем да мислят и за други неща освен кинтите. Това е дарба, която имат малко хора и всички трябва да и се възхищават и да се мотивират от такъв човек.
И последно, за патриотизма. Ако имам три деца, то това значи ли че ако обичам едното, трябва да мразя останалите две? Ако ги обичам и трите, значи ли това че мразя всяко по отделно. Същото е и с националностите за мен. Не се противя на любовта към родината а на омразата към другите родини. Това смятам, че би спасило живот и то не един.
Преди да почна да ти отговарям, прочетох и следващите постове след твоя. Виж до къде се стига. Не се спори за добро и зло. Спори се кой е по-лош. Излиза, че по-лош е този който е избил повече хора. Едните били добри защото избили само 50 милиона а не като онези лошите дето избиват по 100 милиона. Демек ако аз съм убил човек, съм всъщност добър защото Пешо бил убил двама. Това за мен си е меко казано нелепо. Трябват си ясни критерии за добро и зло иначе човечеството ще продължава да тъпче на едно място а може и даже на обратно да тръгне.

Виж,Алонсо,аз не мога да ти давам съвети ,как да възпитаваш децата си...Това си е твое задължение...И знам ,че хъшовете ги използваш,като метафора....Казваш,че не искаш да участваш в битка,щото това означава,че това е омраза към други нации...Ами,ако ти се наложи да участваш в битка,защото някоя друга нация е решила да ни удари един кьотек...Или това не се е случвало под слънцето и вече няма никаква опасност да се случи...Ще се наложи да вземеш страна и без да мразиш,колкото и да не ти се иска...
И аз се кефя на Ив и съм съгласен с повечето му от вижданията за света ,за тезата му ,че най-важното е човек да е деен,да се раздава от сърце на живота.....
Това,че обичам родината си,изобщо не означава,че мразя другите....Никой не мразя...Нямам време,за това....
Няма да ими ясни критерии за добро и зло,общовалидни за целия свят,освен ако не ни забият по един чип в тимбериците и всички да ходим щастливи и ухилени като репи....Аз лично нямам желание да живея живот с чип....Предпочитам нашия несъвършен свят....

[Анонимен120535]

Между другото, тайната на щастието на исландците беше в това, че са издигнали неуспеха в култ. Всички са музиканти, художници, инженери едновременно. Как се оправят не ги знам, но те вярват, че неуспеха е много нужен. Това е торта за да изникне нещо хубаво. Тоест за тях самият неуспех е успех. Без майтап
Иначе поста ти е супер. Така като гледам, май всички сме на твоят акъл с много малко изключения. Може скоро да се придвижим напред и след като сме уточнили какво е успех да почнем да мислим и за това как да постигнем успех

Ами разбира се. Опит се трупа от грешки.
Всяко решение което взимаме в някакво начало е 99% не най оптималното, което се разбира след проверка на времето разбира се. Ако случайно вземем по правилно решение - това е късмет. Късмета не носи опит ...но 99 % от решенията носят. Напредвайки с опита...взимайки междувременно много грешни решения в даден момент човек почва да взима с по голям процент по правилни репения вече на база на опита. Тогава става експерт в дадената област. А кво е експерта? Човек допуснал достатъчно много грешки.

Обаче опит се трупа и от подражание. КОето е друга тема свързана с авторитетите.

[Анонимен120535]

Преди време още в предната тема за соца ми се заформиха няколко въпроса към теб, Ив, когато стана дума за неиздадената ти книга, и исках да ти задам един от тях.
Защо пишеш като цяло, а по-специално какво удовлетворение(или не) би ти донесло това да публикуваш книгата си за успешния човек?
-за пари?
- за лично удоволствие и себеизява?
- за да споделиш с хората за нещата, които биха могли да ги направят успешни?
- за друго?

Но от горния ти пост разбирам, че е за лична угода, което от моя субективна гледна точка не те прави успешен.
Това си е мое виждане, с което имаш пълното право да не си съгласен и да се изсмееш дори, но това което би те отличило като успешен за мен е това да споделиш книгата си с хората, а за да не искаш излишна публичност да те сполети, както беше писал, че това ти е спирачката,
то отвори сърцето си и я пусни в този форум, а после ще се разпространи и навсякъде.
Споделянето, раздаването от силния на слабия- е това е успехът.

Много ми е интересна винаги обратната връзка.

Миа...простия ми отговор е че всичко което пиша...е само поради причина че чуствам че имам какво да кажа. Честно казано нямам идея кво ще стане от тая работа. Но обикновенно това при мен е така винаги когато ми доставя удоволствие да правя нещо си. Хоби.

Много повече бих искал да коментирам..."отвори сърцето си " както и "Споделянето, раздаването от силния на слабия- е това е успехът".

Ще те изненадам и вероятно разочаровам и още по вероятно объркам но и двете не са предпоставка за успех. И за това има много много аргумнети...Това разбира се според мен.
Не искам да коментирам себе си за това дали съм успешен или не. .. но аз нямам за цел да се отлича...още повече вдигна знамето елате ме вижте колко съм успешен....както някой каза това е вътрешно усещане но то абсолютно в резултат на това кво мислят хората за мен. В този ред на мисли...може някой да си мисли че ако пък издам тая книга или я публикувам това ще ми донесе чуството за успех ако хората я харесат. Разбира се че това е така. Само че аз това си мое чуство го имам от дълги години и може би затова сега се занимавам с такива и други глупости. Така че тоя успех евентуален с книгата не ми е фатален нито самоцел.

Освен това...аз не съм я свършил....книгата. Друго че , според мен е престъпление ако смяташ нещо за стойностно да не го представиш в подходящ вид. Това е все едно да оставиш детето си без грижи.

Не разчитай никога че слабия ще каже браво на по силния щото по силния се е раздал. Дори напротив. Ще иска още...и след като мине еуфорията от раздаването ...ще дойде критиката и "компетентната оценка" . ( не говоря за книгата а по принцип ) .

Отварянето на сърцето - освен че е невъзможно...- те прави привидно уязвим и ако това не е форма на манипулация всички негативи са само за теб.

[Pyramid]

Вече успеха е дефиниран, само да изчистим още малко. Ван Гог успешен ли е?

Ами, при него...зависи от броя на ушите. 2=„не”, 1=„да”.

[Имхотеп]

Аз не съм дипломиран психолог...но съм се занимавал с психология и сега се занимавам. Твоите реакции мъней са класическа описана в учебниците защитна реакция.
Но кво значение има....на кой му дреме...

Кажете нещо за Измамника, много ще е интересно,

[Пирон]

Целия успех е този който идва от достигането на вътрешен мир у човека. Но той не само че е зависим но и абсолютно строго определен от външни фактори. Щото просто няма вътрешни фактори след като всичко вътрешно е отражение на външното.

За по лесно и като подкрепа на еретичното ми мнение се опитай да си представиш...човек който се ражда,расте и живее и никога не вижда друг човек в живота си. Как смяташ че този човек ще се развие? Само един човек. На света. Няма его....няма нищо. Чист като сълза. Както се е родил. Този човек няма да има амбция...стремеж...мечти...и нищо няма да има освен инстинкт за самосъхранение + стремеж да не умре от глад. Т.е животно. Ако няма кой да отрази способностите му...няма смисъл да прави квото и да е освен да яде и да остане жив.
Така най лесно ще си представиш за кво говоря.

Вече успеха е дефиниран, само да изчистим още малко. Ван Гог успешен ли е?

[Lelq]

Успехът е един. Постигане на вътрешна удовлетвореност от себе си. Това разбира се е в завиисмост от ценностната система на всеки човек и това с което се занимава затова е различно за различните хора. По пътя на тази вътрешна удовлетвореност има много малки и големи успехи. Но идва един момент когато човек усеща че е доволен от себе си. От това което е постигнал. Този успех ме интересува. Въпреки че казвам вътрешна удовлетвореност ...тя е колкото вътрешна толкова и обусловена от външни фактори но всеки независимо от това я чувства вътрешна. Много често това усещане е съпроводено с чуството за свобода...да направиш това което желаеш.

Не съм мислила по този начин за себе си . По твойта дефиниция съм един от най - успешните хора на света. А до сега мислех, че просто съм егоист. Харесва ми новият поглед