Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[mia11]

Пътят бил всичко ли, казваш? Колко съм бил встрани, 'баси. А, ако си говорим честно, това е една от хилядите „свещени крави”, които трябва да бъдат заклани. Това е, извадена от контекста, ЧАСТИЦА от фактите която/частица/, сама, да ми я преставят за „истина”, му казвам ДЕМАГОГИЯ /подмяна/. „Път” без резултат е напразен, а усилията - ялови.
Благодаря но, не. / Ей тук е мястото на ефективността, за която ратува Алонсо. С пълно право.

И ти си прав, баси.......

[Анонимен120535]

Кариерата и парите са на втори план.На мен ми е предлаган много висок пост преди три години за много пари.Отказах точно в името на семейството и не съжалявам.Постовете и парите не бива да са над семейството.

Знаеш ли ....това е частен случай. Всичко което правим в живота си има цена. Налагат се компромиси непрекъснато. Това е живота.

Но кой да каже 100% кое е по добро за едно семейство или децатата ти....това да стоиш близо до него но да не можеш да дадеш на децата си най доброто образование на което си способен поради лиспа на пари или да работиш за повече пари за да осигуриш по сериозен образователен старт на децата си? Както това се отнася и за здравето....социалния живот..контакти и т.н.

Най простото , общо и тривиално е да се каже че трябва да се търси баланс....само че напоследък аз почнах да не харесвам тая дума "баланс". преди я харесвах. Като се задълбочих в материята почнах да смятам че опитите да се търси баланс са загуба на време защото целенасоченно такъв не може да се постигне защото няма отправна точка...никой не знае какво е точно баланса за него. И дали търсенето на баланс не е спирачка или оправдание.
Всъщност всеки взима решения.....тея решения винаги са правилни към момента ...а колко са правилни показва времето. Според мен всичко което се случва в живота на един човек е частен случай...той не може да се предвиди..и не може да се търси формула за това къде е баланса. Понякога екстремно решение води до баланс в бъдещето или липсата на действие.

Според мен единственното което може да води човек в живота без точна формула и правила е определен начин на мислене.

Аз смятам да докажа по някое време както казах преди че същестувват няколко начина на мислене.....и един от тях води до повече успехи в живота на човек. Това не е набор от правила или формула за успех. Вскеки си формира сам правилата и всяко решение което взима е частен случай и всеки живот е коренно различен и това което прави човек в живота си е коренно различно...но всичко това е водено от ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ.
Затова не може да се сравнява успех.....не може да се сравняват хора...не може да се сравняват постижения но може да се сравнява начин на мислене. Т.е умственна настройка.

Дано ме разбирате кво искам да кажа.

[Pyramid]

Не бъркай амбицията с простотията. Амбицията си е амбиция......а това че някой е простак и нарича действията си амбиция не означава че трябва да натоварваме думата с негативизъм.

Думичките са като едни влакчета : Понрай каквото минат, с такова ги и натоварват.

[Pyramid]

Пътят към целта ни дава всичко, а резултатът, също както и оргазмът е особено кратко удоволствие.
Ето малка част от книгата, ( "Свобода от смъртта")която чета в момента, която напълно резонира с моите гледни точки, с изключение на последното изречение, като правя едновременно и четене и ядене засега, но с времето може и да се науча когато чета- да чета и когато се храня- да се храня.

"Най- трудното, комай, е промяната на отношението към изпълняваната работа от всякакъв род, стига да е работа, за която получаваме пари, или простото миене на под или съдове в собственото жилище.
Досега естествено ни се е струвало, че сме длъжни да бъдем пряко заинтересувани от резултатите на своя труд и болезнено сме възприемали критиката по повод съдържанието и качеството на извършената работа. Освен това работата се дели на любима и нелюбима, приятна и неприятна, интересна и безинтересна, полезна и безполезна и т.н. Всички тия разделения са били причина за безпокойство или радост и не са позволявали да внасяме елемент на тишина и спокойствие в изпълнението на самата работа.
Застаналият на пътя трябва коренно да преразгледа тази позиция и да застане на твърдите релси на незаинтересованото отношение към всякаква работа и нейните резултати. Отначало ти се струва невъзможно, тъй като умът постоянно се стреми да наложи своята гледна точка и своето отношение към ставащото..
Какво се изисква от нас?
Съвсем мъничко- добросъвестно да изпълняваме всяка работа, без ни най-малко да се интересуваме от нейните резултати, спокойно да приемаме похвалата, както и негативните отзиви относно изпънението й. С времето всяка работа ще ни носи просто радост, не повърхностна, а вътрешна- дълбока и спокойна радост.
Много важно е при извършване на всякакво обикновено действие да се намираме в самия процес, без да се 'разхождаме" със съзнанието си нито в миналото, нито в бъдещето, нито пък някъде настрани.
Когато вървите- вървете, когато четете-четете, когато си миете зъбите- мийте си зъбите, когато мислите- мислете!
Това е най-ефикасната форма на активна медитация. Абсолютно недопустимо е да се изпълняват две действия едновременно, например да ядеш и да четеш."

Пътят бил всичко ли, казваш? Колко съм бил встрани, 'баси. А, ако си говорим честно, това е една от хилядите „свещени крави”, които трябва да бъдат заклани. Това е, извадена от контекста, ЧАСТИЦА от фактите която/частица/, сама, да ми я преставят за „истина”, му казвам ДЕМАГОГИЯ /подмяна/. „Път” без резултат е напразен, а усилията - ялови.
Благодаря но, не. / Ей тук е мястото на ефективността, за която ратува Алонсо. С пълно право.

[Анонимен120535]

Аз разделям амбициите на два вида. Болни, които съвпадат с описаното по-горе. Типичен пример са майките, водещи на солфеж деца, пеещи фалшиво или нямащи грам музикален талант. Или посредствен, но много напорист служител - напаст е това в един офис. И да, отзад най-вероятно има и комплекси.

Здравата амбиция е нещо съвсем различно. Тя моторът да се движим напред, осъзнавайки грешките по пътя. Има хора, при които подобен мотор липсва. Не мога да кажа дали са по-щастливи или по-нещастни, защото е много индивидуално. Всеки е устроен различно. Аз лично не съм фен на пасивната и интровертна позиция към живота, но всеки разбира живота различно.

Не бъркай амбицията с простотията. Амбицията си е амбиция......а това че някой е простак и нарича действията си амбиция не означава че трябва да натоварваме думата с негативизъм.

[HSBC]

По принцип повечето хора ако са физически здрави и сравнително млади имат “амбиция”, в смисъл че след като са добре отпочинали и във форма искат да правят нещо.

Ако искаш да правиш нещо заради самото нещо, значи пак имаш “амбиция”. Слагам амбиция в кавички, защото думата е получила негативна конотация, което е нормално защото човешката психика лесно забива в низки страсти като завист, злоба и от там чувство за малоценност.

Казваш любопитство, но то също е амбиция. Непримесена с низки страсти.

Казваш го, все едно това е единствената движеща сила за правенето на неща.

А не е единствената, и, може би, не е най-добрата или истинската – любопитството, удоволствието, любовта, не щеш ли, и подобни – те ми се струват по-вътрешна, по-истинска движеща сила на човек.

[mia11]

Как бе Алонсо...амбицията е в същината на всичко което виждаш около теб. Мечтите само могат да определят по точно амбицията в главата ти. Друг въпрос е че наистина пътя до резултата ти дава опит...удовослтвие и т.н но резултата е важен. Ако го няма резултата па макар и по различен от първоначалния ..... всичко губи смисъл. Не можеш да правиш някакви безмислени неща...без резултат и да очакваш да изпиташ в крайна сметка удоволствие. Оргазъма е резултата.

Пътят към целта ни дава всичко, а резултатът, също както и оргазмът е особено кратко удоволствие.
Ето малка част от книгата, ( "Свобода от смъртта")която чета в момента, която напълно резонира с моите гледни точки, с изключение на последното изречение, като правя едновременно и четене и ядене засега, но с времето може и да се науча когато чета- да чета и когато се храня- да се храня.

"Най- трудното, комай, е промяната на отношението към изпълняваната работа от всякакъв род, стига да е работа, за която получаваме пари, или простото миене на под или съдове в собственото жилище.
Досега естествено ни се е струвало, че сме длъжни да бъдем пряко заинтересувани от резултатите на своя труд и болезнено сме възприемали критиката по повод съдържанието и качеството на извършената работа. Освен това работата се дели на любима и нелюбима, приятна и неприятна, интересна и безинтересна, полезна и безполезна и т.н. Всички тия разделения са били причина за безпокойство или радост и не са позволявали да внасяме елемент на тишина и спокойствие в изпълнението на самата работа.
Застаналият на пътя трябва коренно да преразгледа тази позиция и да застане на твърдите релси на незаинтересованото отношение към всякаква работа и нейните резултати. Отначало ти се струва невъзможно, тъй като умът постоянно се стреми да наложи своята гледна точка и своето отношение към ставащото..
Какво се изисква от нас?
Съвсем мъничко- добросъвестно да изпълняваме всяка работа, без ни най-малко да се интересуваме от нейните резултати, спокойно да приемаме похвалата, както и негативните отзиви относно изпънението й. С времето всяка работа ще ни носи просто радост, не повърхностна, а вътрешна- дълбока и спокойна радост.
Много важно е при извършване на всякакво обикновено действие да се намираме в самия процес, без да се 'разхождаме" със съзнанието си нито в миналото, нито в бъдещето, нито пък някъде настрани.
Когато вървите- вървете, когато четете-четете, когато си миете зъбите- мийте си зъбите, когато мислите- мислете!
Това е най-ефикасната форма на активна медитация. Абсолютно недопустимо е да се изпълняват две действия едновременно, например да ядеш и да четеш."

[pepe1234]

Я дойдохме си на думата, аз мотивиран от откриването на субективизма на темата успешно ще ипия една бира за ваше здраве ☺

[П.Ф.Изеров]

Думата ми беше че, изхождайки от бинатния принцип, ориентирането по линия Е/НЕ Е е лесно и също, удовлетворяващо питанията/търсенията/ ни. ТАЗИ е причината да ми допадне опората на „какво НЕ Е” амбицията.

Айде са, ше ме обиждаш на "амбиция"...

Не съм амбициозен, не съм и бил – и това ми допада, лично за мен.

[Pyramid]

Единия сектор или единия лъч (радиус)?
Ако е второто, май е геометрически неверно твърдението. Ако е първото, йесс, и, в тази твърде опростена за случая аналогия, не познаваме и двата и постепенно напипваме секторите, независимо дали "Е" или "НЕ Е" (както слепите опипвали непознатото животно "слон", и този, който набарал хобота... познай какво си е помислил...). Но определението "не е" е по-лесно, според мен, при такива многофакторни съображения. Факторите, прочее, са три групи: обективни, субективни и комбинация на двете.

Като гледам така... май неявно твърдя, че чрез напипване на площта на секторите търсим лъчовете, докато в твоето задание редът е обратният.

Е, никой не е съвършен.
Думата ми беше че, изхождайки от бинарния принцип, ориентирането по линия Е/НЕ Е е лесно и също, удовлетворяващо питанията/търсенията/ ни. ТАЗИ е причината да ми допадне опората на „какво НЕ Е” амбицията.

[П.Ф.Изеров]

Да речем така: една окръжност се разделя от два, започващи от центъра, радиални лъча на два сектора, какво Е и какво НЕ Е . Задай единия, и си задал ѝ другия...

Единия сектор или единия лъч (радиус)?
Ако е второто, май е геометрически неверно твърдението. Ако е първото, йесс, и, в тази твърде опростена за случая аналогия, не познаваме и двата и постепенно напипваме секторите, независимо дали "Е" или "НЕ Е" (както слепите опипвали непознатото животно "слон", и този, който набарал хобота... познай какво си е помислил...). Но определението "не е" е по-лесно, според мен, при такива многофакторни съображения. Факторите, прочее, са три групи: обективни, субективни и комбинация на двете.

Като гледам така... май неявно твърдя, че чрез напипване на площта на секторите търсим лъчовете, докато в твоето задание редът е обратният.

[Pyramid]

Не искам мой коридор или въобще коридор, ограничаващ посоката, а мисля, че търсим истината, доколкото е възможно, или поне най-близкото с общ знаменател. При този подход коридорът би трябвало де е вреден.

Да речем така: една окръжност се разделя от два, започващи от центъра, радиални лъча на два сектора, какво Е и какво НЕ Е . Задай единия, и си задал ѝ другия...

[П.Ф.Изеров]

Мерсим много, ретро!

(И аз обичам "Искаше ми се да си тук" на Пинк Флоид)

[retro_69]

. . . .

Някой знае ли отговора на въпроса ми за правоъгълничетата под ника на ползвателя на форума?

Колкото повече харесвания получаваш за мненията си,толкова повече се оцветяват правоъгълничетата....и... като се оцветят напълно ,означава ,че си се превърнал в един УСПЕШЕН участник във форума...

[П.Ф.Изеров]

Ок, какво не е амбицията според теб?

Както вече написах, не е единственият двигател на успешното правене на неща. Малко по-долу съм го написал, не е далече още, можеш да го намериш.

Отрицателното определение, разбира се, не е като положителното, не е и единствено, но, използвайки многократно определението какво не е дадено нещо, може да се намерят и отсекат пътищата, със сигурност водещи към грешен извод, и логически коректно да се стесни областта на изследване.