Всичко е по темата !!!. За Успеха....и причините за него. Искате ли да сте успешни?

[Анонимен120535]

Че точно съвременните "лекарства" са основната причина за днешния рак, как ли пък не да създавам ново отровителство. И за спасяването на човека е нужно точно той да го пожелае и да достигне до него.

Човек вярва толкова, колкото знае!
А когато знанието е пакетирано с вътрешни страхове на подсъзнателно, клетъчно ниво, тогава вярата ни бива буквално осакатена. Той спира да вярва на природните закони за самоизцеление и започва да търси спасение извън него.

Точно както историята винаги се е писала от победителите и не винаги е вярна, така и съвременната медицина и фармация(най-вече) се пишат от силните на деня и затова е толкова изопачена и опорочена така щото, да накара хората да се страхуват, да спрат да се доверяват на вътрешната си ПриРода и да повярват, че нещо извън тях е в състояние да ги "спаси''.

Обикновено по- материалистичните умове лесно се хващат в клопката на заблудата, защото си мислят, че здравето се купува с пари и редовно си плащат индулгенцията за същото.

Тази теза е ясна.

Но пак ще ти кажа...преди 100 години когато сме ядяли по чиста храна...нямало е лекарства и т.н средната продължителност на живота е била много по ниска. Дали е имало тогава рак не е ясно...след като е нямало начин да се установи дали имаш или не рак.

"Човек вярва толкова, колкото знае!" - това не е вярно....ако знаеш няма нужда да вярваш. Вярата изключва знанието щото няма да е вяра.

В подркрепа на това което каза въпреки че не съм съгласен ще кажа че човек в действителност може да има способности да се самолекува. Обаче тези спосбности не са налице масово.

Здравето се купува с пари за хубаво или за лошо. Късмет има....но ЯМР да ти открият навреме тумор в главата струва пари.

[Анонимен120535]

А какво става с човешката психика ако въобщре няма рамка? За какво ни е тя? Муслил ли си в тази насока?

Не може да няма рамка. Защото човек живее сред себеподобни в общество. И пак ще кажа...тезата си...човек знае за себе си това което другите мислят за него. - Можеш да ме цитираш обаче сигурно някой го е казал и друг това.... Ако човек няма рамка....то означава че живее сам. Ако израстне и живее тотално сам....той няма да има рамка...ще има само инстинкт за хранене и инстинкт за самосъхранение ...ще отпадне необхидомостта от развитие...от мащабно мислене. Т.е той ще е това което изначално е - животно. Съзнанието се формира от обществото чрез желанието и помоща на самия човек. Ако няма с кого да се сравнява изначално - човек ще загуби стимул да се развива. Дали сега това ви харесва или не...не знам...но реалността за мен такава. Изграждайки съзнанието си и мащбното мислене...т.е развивайки поглед върху света в който живее по голям от този на животните ...човек се превръща в БОГ. Той твори....създава...развива...усъвършенства...съди и т.н. И действията му имат ключово значение за промяна на средата около него. Което на практика е идеята за БОГ но в по малък мащаб. Само че ние сме избрали да имаме същество или енергия с най- мащабното мислене във вселената - а именно БОГ такъв какъвто го приемаме.

Човешката психика е нещо външно е тезата ми. Човек има дадени условия по рождение - общестовото създава съзнанието. Тезата е много по дълбока и дава много прости отговори на това кво се случва с нас в действителност. Някой който контролира медиите със сигурност знае това преди мен.

[Pyramid]

Има още девет въпроса...
В случая идеята му е съвсем различна.

Наистина. Ванката опитва да подреди света у себе си и за себе си та, в случая, наистина, му е удобно /и практично/ да ни систематизира и опише в своя каталог, и да ни постави в разбираеми за себе си рамки. Проблемът настава с широките, безрамкови но, небезгръбначни души. Как да го опътя в тази ситуация? Не знам.

[Имхотеп]

А какво става с човешката психика ако въобщре няма рамка? За какво ни е тя? Муслил ли си в тази насока?

Има още девет въпроса...
В случая идеята му е съвсем различна.

[mia11]

Няма какво да осъзнаваме. Тези мисли водят до депресия. Талант е да не ти пука какво си направил, какво си спечелил и изгубил. Излишните мисли осъзнаване правят нещата по зле. Като спечеля какво губя? Да кажем от тото. Готови пари, ще ме променят, ще ме е страх от бандити и подобни глупости вместо да им се насладя? А като губя какво печеля? Едно нищо, защото ако не се взема в ръце и не променя нещата и губя време в мисли ще съм на същото дередже или по зле.

Няма лошо, твой избор......

[prectical]

Знаеш ли, Money? Най- големият талант, майсторлък и дори Божи дар според мен е, да можем да се научим и всекидневно да осъзнаваме какво печелим, когато губим и какво губим, когато печелим.

Няма какво да осъзнаваме. Тези мисли водят до депресия. Талант е да не ти пука какво си направил, какво си спечелил и изгубил. Излишните мисли осъзнаване правят нещата по зле. Като спечеля какво губя? Да кажем от тото. Готови пари, ще ме променят, ще ме е страх от бандити и подобни глупости вместо да им се насладя? А като губя какво печеля? Едно нищо, защото ако не се взема в ръце и не променя нещата и губя време в мисли ще съм на същото дередже или по зле.

[mia11]

Това за съвестта предполагам звучи смешно на хората без грам съвест, които са готови да продадат майка си и баща си за "кинти", образно казано.

Има и нещо друго, когато направиш пари по честен начин (без големи компромиси със съвестта си) се чувстваш успешен. Гот ти е. Когато си ги направил по другия начин, нещо те яде и вътрешно занеш, че си мошеник и лъжеш другите, че си успешен. Най-вероятно няма са си го мислиш съзнателно, но подсъзнателно тази мисъл ще е там. В този случай, разбира се, ще измислиш сто начина да се самозългваш, че всичко е окей.

Така че мисля, че в това да не ги вземеш има и чист прагматизъм.

Знаеш ли, Money? Най- големият талант, майсторлък и дори Божи дар според мен е, да можем да се научим и всекидневно да осъзнаваме какво печелим, когато губим и какво губим, когато печелим.

[mia11]

..

Представете си друга хипотетична ситуация….свързана с въпроса ми. Има един милион…някъде…да допуснем че взимането на този милион ще нарани някой наистина по някакъв начин обаче нещата не са ЛИЧНИ. Т.е вие не знаете на кой са парите. Така както в примера с конкурента.
Така обаче вие сте на прага да създадете лекарство против рак ….и всичко което ви е нужно са 1 милион долара. Но никой не ви дава да кажем щото не ви вярва. Изведнъж ви се отваря възможност…и намирате шапка невидимка. И можете да се сдобиете с този милион. Ще вземете ли милиона….да създадете лекарството и то да спаси милиони хора?

Че точно съвременните "лекарства" са основната причина за днешния рак, как ли пък не да създавам ново отровителство. И за спасяването на човека е нужно точно той да го пожелае и да достигне до него.

Човек вярва толкова, колкото знае!
А когато знанието е пакетирано с вътрешни страхове на подсъзнателно, клетъчно ниво, тогава вярата ни бива буквално осакатена. Той спира да вярва на природните закони за самоизцеление и започва да търси спасение извън него.

Точно както историята винаги се е писала от победителите и не винаги е вярна, така и съвременната медицина и фармация(най-вече) се пишат от силните на деня и затова е толкова изопачена и опорочена така щото, да накара хората да се страхуват, да спрат да се доверяват на вътрешната си ПриРода и да повярват, че нещо извън тях е в състояние да ги "спаси''.

Обикновено по- материалистичните умове лесно се хващат в клопката на заблудата, защото си мислят, че здравето се купува с пари и редовно си плащат индулгенцията за същото.

[Selena]

Настинах нещо вчера и не се чувствам много добре но…..

Много бих желал в тая тема да мислим върху проблема защо даден човек постига сериозни резултати в живота си - принципно. Не бих искал да има някакво значение кой в каква ситуация се намира. Единственото което искам е някой да се замисли. И ако сподели аргументите си ще бъде чудесно но без да изпада в личностни характеристики. Не е нужно да доказваме кой е успешен и кой не е и защо е или не е. Не се познаваме…едва ли ще се запознаем….няма голям смисъл всеки да защитава себе си. Разбира се че всеки изхожда от собствения си опит и всеки е прав от своя гледна точка. Ако не беше прав то той нямаше да е това което е. И е повече от нормално други да не споделят вижданията на някой. Но целта ми е….всеки излагайки аргументите си по принцип да покаже начин на мислене и другите просто да помислят. Дори някой да не е съгласен …факта че чуе друго мнение може все някога да му е от полза. Така че….нека говорим принципно …някак отстрани…за това ако имаме един човек …как според вас той би постигнал по големи резултати в живота си в коя да е област.

Относно въпроса който зададох….

Няма правилен или грешен отговор. Всички въпроси които съм измислил целят да разкрият начина на мислене на даден човек. Без да го коментираме дали е правилен или неправилен…просто да го установим. За да има някаква база изходна от която да се тръгне. Всеки е такъв какъвто е за добро или лошо. Установявайки как мисли даден човек и после показвайки алтернативите…е твърде възможно някой да установи че части от тези алтернативи може да са му от полза. Ние не можем да приравним всички хора да мислят еднакво и това не е целта. Причините за това са че всеки човек е индивидуалност със собствен бакграунд …собствен морал …собствени цели ,мечти и т.н. Напълно е възможно определено нещо да е от полза на даден човек и във вреда на друг. Затова трябва да се избяга от шаблона…този е прав другия е грешен. Целта е на човек да се направи така да се каже фина настройка на начина на мислене спрямо него самия и неговия живот. Но моята теза е че малка промяна в начина на мислене може да се окаже ключова за по добрата реализация на човек. Това е целта.

Конкретния въпрос който ви зададох има за цел да покаже няколко неща.

Но да кажа първо няколко думи за морала. Моята теза е следната. Представете си морала който всеки има, като рамка на една картина. Картината сте вие….морала определя границите на картината. Морала дава завършеност на даден човек. Слага последната щриха в характера и дава образ който се възприема от другите. Когато някой изрази мнение за вас…той какво казва? …той е принципен…държи на семейството си или пък…не държи….може да му се вярва, патриот е…или не е…държи на християнските да кажем ценности или пък е развей прах…интересуват го само парите…не е състрадателен….груб е…добър е…и т.н. Искам да осъзнаете че вие се възприемате от другите първоначално като една картина….хубава или не толкова за даден човек ( говоря за външния вид ) …и след много кратко време някой ви слага в определена рамка в зависимост от това какво правите вие или какво говорите или как мислите. И другия изгражда „завършен“ образ на човека който сте вие…като ви слага в рамка. Рамката + картината дава някакъв образ. Хората обаче свикват с картината като такава….т.е с външния вид…и в тях остава обаче рамката. От тук на там…..всеки ви възприема чрез рамката. Дали сте голям….дали сте малък…дали има детайли по рамката…и т.н.
Не само това. Тази рамка която вие сте си създали умишлено или под влияние на общество или авторитети около вас които считате за такива….ви създава реалните ограничения в които вие сте избрали да живеете живота си. Вие картината не можете да промените…..така сте се родили…но рамката е изцяло ваше дело.
Някой да не избързва да каже че аз съм за липсата на ограничения или липсата на морал.

Но въпреки всичко е добре това да се осъзнае. Ние сме това което сме…но се движим в една рамка…от ценности които формират морала.

И да се върнем на въпроса.

Това е ситуация която е показана екстремно и провокира показване на начина на мислене но на практика това е ежедневие и част от живота на всеки само че не казано в прав текст. Хората обичат да не виждат. Мозъка е устроен така че ако види всичко което се случва в действителност ще блокира. Поради тази причина човек избира да не вижда много неща. Избира да се прави че това не съществува. А то съществува.

Какво питам аз във въпроса на практика? Шапката невидимка е необходима да помогне да се избегнете чувството за страх. Наличието на пари някъде за които вие нямате информация какви са и на кого са – това е възможностите които съществуват около вас. Сумата от 1 милион …както много правилно някой отбеляза не помня кой….има за цел да ви помогне да прозрете че тази сума не може да е на някой беден или болен човек….т.е да ви лиши от чувство за състрадание.

Първоначално бях включил във въпроса и времево ограничение…т.е притежавате шапката да кажем за 1 час. Но после го опростих защото тази цел се постига от други въпроси и създава излишно напрежение.

Забележете ..аз никъде не казвам…сложете шапката и ОТКРАДНЕТЕ. Казвам вземете. Думата кражба се появява във вашето съзнание….точно така както състраданието и страха.

А в действителност няма кражба…няма страх…няма и състрадание щото няма как да ви видят…а има сума която евентуално ще ви помогне да реализирате мечта или ще ви даде възможност да осъществите амбиция.

Така зададен въпроса представлява просто нещо…..ще грабнете ли възможността или нещо ще ви спре?

Отговора на въпроса защо? Ще постъпите така ви дава възможност да осъзнаете част от рамката на вашия живот под формата на морал.

Сега се замислете какво правите в реалния живот когато нямате шапка невидимка. Имате бизнес…работите някаква работа…правите всеки ден нещо. Вашите действия които вие смятате за нормални възможно ли е да създават последствия които са в ущърб на някой друг който не познавате? Като в оня филм…имате къща…искате да засадите дърво….в двора. Имате изцяло благородни намерения . Искате да помогнете на природата…да ви краси …да дишате по чист въздух , да ви даде сянка да си почивате щото много обичате и т.н…..обаче засаждайки дървото то хвърля сянка върху двора на съседа ви….и да кажем той не е на вашата вълна с природата и му изсъхват да кажем цветята под дървото…или той спира да вижда слънцето което пък много обича. Чисто добро и на пръв поглед положително решение за вас…води до вгорчаване на живота на друг.
А я сега си представете друг екстрем…..имате бизнес произвеждате продукт но имате и конкурент…развивате се успоредно ….хляб има и за двамата. Но вие намирате случайно нов инвеститор ( не щото сте умен ) той дава пари прави силна реклама и вашия продукт унищожава бизнеса на конкурента. Вие правите 1 милион печалба…..конкурента губи милиона и фалира. В този пример шапката невидимка е инвеститора…..милиона който взимате не знаете от къде е щото не познавате лично конкурента….състрадание не изпитвате щото това е конкуренция. Каква е разликата?

Ако знаехте че този който ще фалирате има жена и две деца и ипотека….и след фалита банката ще му вземе къщата той ще се самоубие от стрес….а жена му и децата ще останат на улицата…..какво ще направите? Ще му направите ли отново тази силна реклама която ще унищожи него…но няма да направи вашия продукт по хубав…дори може да е по лош но само поради липсата на пари…той не може да направи такава реклама?

Т.е когато нещата станат лични…..и вие знаете….ще промените ли поведението си?

Т.е какво се оказва….когато действате ежедневно в бизнеса или работата си …..мозъка ви отказва да се замисли за последствията на всяко ваше решение. Ако обаче някой ви постави ребром въпроса нещата стават лични и вие тук имате два избора……да се подчините на морала…т.е рамката в която живеете….или да действате БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗИТЕ С ТАЗИ РАМКА.

Вие лош човек ли сте ако не се подчините на морала си? Нищо не коментирам…само задавам въпрос…..

Представете си друга хипотетична ситуация….свързана с въпроса ми. Има един милион…някъде…да допуснем че взимането на този милион ще нарани някой наистина по някакъв начин обаче нещата не са ЛИЧНИ. Т.е вие не знаете на кой са парите. Така както в примера с конкурента.
Така обаче вие сте на прага да създадете лекарство против рак ….и всичко което ви е нужно са 1 милион долара. Но никой не ви дава да кажем щото не ви вярва. Изведнъж ви се отваря възможност…и намирате шапка невидимка. И можете да се сдобиете с този милион. Ще вземете ли милиона….да създадете лекарството и то да спаси милиони хора?

Ако погледнем макро на нещата…..кво ще стане…ако погледнем микро на нещата кво ще стане?

За какво говоря аз? Говоря за компромиси. За това на какви компромиси е склонен даден човек в зависимост от рамката си….

Този въпрос…е част от една непредставително проучване което направих сред 48 човека. Понеже действах просто да проверя теорията си предварително…..го направих сред хора които познавам или мои приятели познават. Нямам претенции да бъде 100% вярно…но все пак дава някакъв ориентир.…
Понеже имам кво да кажа още по въпроса…ама няма да сега….накрая ще ви кажа резултатите…..

Например…темите защо няма никакво значение дали човек е искрен или не…при отговора си? Защо човек асоциира страх….или друг чувства при задаването на тоя въпрос….и т.н. Въобще темата е много голяма…а имам още 9 въпросаJ)))

А какво става с човешката психика ако въобщре няма рамка? За какво ни е тя? Муслил ли си в тази насока?

[Анонимен120535]

Настинах нещо вчера и не се чувствам много добре но…..

Много бих желал в тая тема да мислим върху проблема защо даден човек постига сериозни резултати в живота си - принципно. Не бих искал да има някакво значение кой в каква ситуация се намира. Единственото което искам е някой да се замисли. И ако сподели аргументите си ще бъде чудесно но без да изпада в личностни характеристики. Не е нужно да доказваме кой е успешен и кой не е и защо е или не е. Не се познаваме…едва ли ще се запознаем….няма голям смисъл всеки да защитава себе си. Разбира се че всеки изхожда от собствения си опит и всеки е прав от своя гледна точка. Ако не беше прав то той нямаше да е това което е. И е повече от нормално други да не споделят вижданията на някой. Но целта ми е….всеки излагайки аргументите си по принцип да покаже начин на мислене и другите просто да помислят. Дори някой да не е съгласен …факта че чуе друго мнение може все някога да му е от полза. Така че….нека говорим принципно …някак отстрани…за това ако имаме един човек …как според вас той би постигнал по големи резултати в живота си в коя да е област.

Относно въпроса който зададох….

Няма правилен или грешен отговор. Всички въпроси които съм измислил целят да разкрият начина на мислене на даден човек. Без да го коментираме дали е правилен или неправилен…просто да го установим. За да има някаква база изходна от която да се тръгне. Всеки е такъв какъвто е за добро или лошо. Установявайки как мисли даден човек и после показвайки алтернативите…е твърде възможно някой да установи че части от тези алтернативи може да са му от полза. Ние не можем да приравним всички хора да мислят еднакво и това не е целта. Причините за това са че всеки човек е индивидуалност със собствен бакграунд …собствен морал …собствени цели ,мечти и т.н. Напълно е възможно определено нещо да е от полза на даден човек и във вреда на друг. Затова трябва да се избяга от шаблона…този е прав другия е грешен. Целта е на човек да се направи така да се каже фина настройка на начина на мислене спрямо него самия и неговия живот. Но моята теза е че малка промяна в начина на мислене може да се окаже ключова за по добрата реализация на човек. Това е целта.

Конкретния въпрос който ви зададох има за цел да покаже няколко неща.

Но да кажа първо няколко думи за морала. Моята теза е следната. Представете си морала който всеки има, като рамка на една картина. Картината сте вие….морала определя границите на картината. Морала дава завършеност на даден човек. Слага последната щриха в характера и дава образ който се възприема от другите. Когато някой изрази мнение за вас…той какво казва? …той е принципен…държи на семейството си или пък…не държи….може да му се вярва, патриот е…или не е…държи на християнските да кажем ценности или пък е развей прах…интересуват го само парите…не е състрадателен….груб е…добър е…и т.н. Искам да осъзнаете че вие се възприемате от другите първоначално като една картина….хубава или не толкова за даден човек ( говоря за външния вид ) …и след много кратко време някой ви слага в определена рамка в зависимост от това какво правите вие или какво говорите или как мислите. И другия изгражда „завършен“ образ на човека който сте вие…като ви слага в рамка. Рамката + картината дава някакъв образ. Хората обаче свикват с картината като такава….т.е с външния вид…и в тях остава обаче рамката. От тук на там…..всеки ви възприема чрез рамката. Дали сте голям….дали сте малък…дали има детайли по рамката…и т.н.
Не само това. Тази рамка която вие сте си създали умишлено или под влияние на общество или авторитети около вас които считате за такива….ви създава реалните ограничения в които вие сте избрали да живеете живота си. Вие картината не можете да промените…..така сте се родили…но рамката е изцяло ваше дело.
Някой да не избързва да каже че аз съм за липсата на ограничения или липсата на морал.

Но въпреки всичко е добре това да се осъзнае. Ние сме това което сме…но се движим в една рамка…от ценности които формират морала.

И да се върнем на въпроса.

Това е ситуация която е показана екстремно и провокира показване на начина на мислене но на практика това е ежедневие и част от живота на всеки само че не казано в прав текст. Хората обичат да не виждат. Мозъка е устроен така че ако види всичко което се случва в действителност ще блокира. Поради тази причина човек избира да не вижда много неща. Избира да се прави че това не съществува. А то съществува.

Какво питам аз във въпроса на практика? Шапката невидимка е необходима да помогне да се избегнете чувството за страх. Наличието на пари някъде за които вие нямате информация какви са и на кого са – това е възможностите които съществуват около вас. Сумата от 1 милион …както много правилно някой отбеляза не помня кой….има за цел да ви помогне да прозрете че тази сума не може да е на някой беден или болен човек….т.е да ви лиши от чувство за състрадание.

Първоначално бях включил във въпроса и времево ограничение…т.е притежавате шапката да кажем за 1 час. Но после го опростих защото тази цел се постига от други въпроси и създава излишно напрежение.

Забележете ..аз никъде не казвам…сложете шапката и ОТКРАДНЕТЕ. Казвам вземете. Думата кражба се появява във вашето съзнание….точно така както състраданието и страха.

А в действителност няма кражба…няма страх…няма и състрадание щото няма как да ви видят…а има сума която евентуално ще ви помогне да реализирате мечта или ще ви даде възможност да осъществите амбиция.

Така зададен въпроса представлява просто нещо…..ще грабнете ли възможността или нещо ще ви спре?

Отговора на въпроса защо? Ще постъпите така ви дава възможност да осъзнаете част от рамката на вашия живот под формата на морал.

Сега се замислете какво правите в реалния живот когато нямате шапка невидимка. Имате бизнес…работите някаква работа…правите всеки ден нещо. Вашите действия които вие смятате за нормални възможно ли е да създават последствия които са в ущърб на някой друг който не познавате? Като в оня филм…имате къща…искате да засадите дърво….в двора. Имате изцяло благородни намерения . Искате да помогнете на природата…да ви краси …да дишате по чист въздух , да ви даде сянка да си почивате щото много обичате и т.н…..обаче засаждайки дървото то хвърля сянка върху двора на съседа ви….и да кажем той не е на вашата вълна с природата и му изсъхват да кажем цветята под дървото…или той спира да вижда слънцето което пък много обича. Чисто добро и на пръв поглед положително решение за вас…води до вгорчаване на живота на друг.
А я сега си представете друг екстрем…..имате бизнес произвеждате продукт но имате и конкурент…развивате се успоредно ….хляб има и за двамата. Но вие намирате случайно нов инвеститор ( не щото сте умен ) той дава пари прави силна реклама и вашия продукт унищожава бизнеса на конкурента. Вие правите 1 милион печалба…..конкурента губи милиона и фалира. В този пример шапката невидимка е инвеститора…..милиона който взимате не знаете от къде е щото не познавате лично конкурента….състрадание не изпитвате щото това е конкуренция. Каква е разликата?

Ако знаехте че този който ще фалирате има жена и две деца и ипотека….и след фалита банката ще му вземе къщата той ще се самоубие от стрес….а жена му и децата ще останат на улицата…..какво ще направите? Ще му направите ли отново тази силна реклама която ще унищожи него…но няма да направи вашия продукт по хубав…дори може да е по лош но само поради липсата на пари…той не може да направи такава реклама?

Т.е когато нещата станат лични…..и вие знаете….ще промените ли поведението си?

Т.е какво се оказва….когато действате ежедневно в бизнеса или работата си …..мозъка ви отказва да се замисли за последствията на всяко ваше решение. Ако обаче някой ви постави ребром въпроса нещата стават лични и вие тук имате два избора……да се подчините на морала…т.е рамката в която живеете….или да действате БЕЗ ДА СЕ СЪОБРАЗИТЕ С ТАЗИ РАМКА.

Вие лош човек ли сте ако не се подчините на морала си? Нищо не коментирам…само задавам въпрос…..

Представете си друга хипотетична ситуация….свързана с въпроса ми. Има един милион…някъде…да допуснем че взимането на този милион ще нарани някой наистина по някакъв начин обаче нещата не са ЛИЧНИ. Т.е вие не знаете на кой са парите. Така както в примера с конкурента.
Така обаче вие сте на прага да създадете лекарство против рак ….и всичко което ви е нужно са 1 милион долара. Но никой не ви дава да кажем щото не ви вярва. Изведнъж ви се отваря възможност…и намирате шапка невидимка. И можете да се сдобиете с този милион. Ще вземете ли милиона….да създадете лекарството и то да спаси милиони хора?

Ако погледнем макро на нещата…..кво ще стане…ако погледнем микро на нещата кво ще стане?

За какво говоря аз? Говоря за компромиси. За това на какви компромиси е склонен даден човек в зависимост от рамката си….

Този въпрос…е част от една непредставително проучване което направих сред 48 човека. Понеже действах просто да проверя теорията си предварително…..го направих сред хора които познавам или мои приятели познават. Нямам претенции да бъде 100% вярно…но все пак дава някакъв ориентир.…
Понеже имам кво да кажа още по въпроса…ама няма да сега….накрая ще ви кажа резултатите…..

Например…темите защо няма никакво значение дали човек е искрен или не…при отговора си? Защо човек асоциира страх….или друг чувства при задаването на тоя въпрос….и т.н. Въобще темата е много голяма…а имам още 9 въпросаJ)))

[Имхотеп]

Ив-макс, надявам се че си свършил работата, и вече може да споделиш?

[Pyramid]

Защо усукваш всичко, ми друг като тебе ще каже, че на 3 лъжи казва 2 истини или пък на 72 лъжи 13 истини... Бягаш по тъча което няма никакъв смисъл.

Напротив. Разплитам. Също така, и най - честните послъгват. А тъч...то мач няма, ти „тъч”. Това, че сме решили да си правим живота интересен, според теб, измисляйки си „каузи”, оставя същината на измислените ялова, както и тази на истинските, за които, широко, сме затворили очи. Карай. Да е весело.

[П.Ф.Изеров]

Търкат.
Доста от приятелите в кръчмата търкат, някои - интензивно. Имам предвид лотарията.
Две неща днес забелязах.
Три пъти поред пред мен се спечели 10 към 10, тоест колкото пари дали за картата, толкова спечелили от всяка. А това е рядкост, та им казах "може да е серия, може по някаква грешка да е дошла печеливша пачка тук, в този пункт. На ваше място бих продължил да играя до първата загуба".
Те ми отговориха това, което винаги съм искал да им кажа: "Ти да не мислиш, че Пеевска ей така ще ни даде да спечелим? " Оказва се, че осъзнават лошите си шансове срещу Пеевска. Но продължават да играят.

Малко преди това, деца, ги попитах: "А може ли, като си купиш картата от будката, веднага да я провериш на компютъра им, дали печели, без да я търкаш?" - "Да, разбира се". Но си търкат

[Пирон]

Пирон, прочее, е име на древногръцки философ. Или древноримски?

Не бе най-обикновен ръждив пирон.

[Пирон]

Те бандитите и милиона ще видят то не е една беля. А къде ще го денеш друга беля затова казах преди за изпитанието на 100те жълтици.... ще ти се привиждат опасности на всеки ъгъл, ще живееш в страх за близкте си приятели ще имаш много ама за да понамажат нещо и те... трудна работа затова ббогатите обикновенно не са щастливи.

Едно време много обичах приказки. Има мъдрост в тях. Ей една, разболял се един цар от неизлечима болест, накрая извикали най добрия лечител на света. Видял той царя и веднага заключил - царю за да оздравееш трябва да преспиш една нощ с риза от щастлив човек. Царят веднага разпоредил да търсят щастливия човек на всички велможи. Те първо отишли при най богатия, но той ги отпратил като им казал че сън не спи да мисли за корабите си да не бъда оплячкосани или потопени от бурите. Хукнали тогава при прайм министъра, но той пък им казал че има само главоболия с работниците които искали повече пари а пък чорбаджиите по ниски данъци т.е. и той не бил щастлив. Така се лутали да търсят безуспешно под заплаха от смъртно наказание. Накрая отчаяни видели някъкъв огън в полето и приближили. Видели някакъв скитник да си приготвя вечерята. Между другото разказали за нещастието си а един го попитал абе ти щастлив ли си? Ми да защо да не съм, нямам кахъри. Тогава всички скочили - Дай си ризата! Човека казал с най голямо удоволствие, само че нямам риза...