Може ли социализмът да създаде по-бърз растеж от "капитализма"?

[Money]

Ох, внимавай, че ще ти лепнат етикета либераст и муджахидин

Благодаря за труда Груйче ама няма да го чета. Не ме вълнува. За мен нацизъм и национализъм е едно и също. Точно затова умишлено пиша имената на всички държави с малки букви. Разделянето на хората на каквито и да е групи - по религия, националност. строй на управление, левски-цска и каквото друго се сетиш е зло. Зло, което е причината за повечето неприятни неща не тази планета. Включително и недостига на качествени стоки за някои народи. Та така. Считам себе си повече за землянин отколкото за българин Опитвам се да съдя за хората по постъпките им а не по националността или вярата. Това си е моя начин да намеря истината

[Грую Груев]

Много странно. Каквото и да напиша се приема лично все едно е написано за някой конкретно. Това считате ли го за нормално? Никъде не съм споменавал имена все пак. Всичките ми мисли се отнасят обществото и проблемите му според мен. Търсене на истината защо някои общества разполагат с повече и по-качествени стоки от други общества, както и връзката с вярата в комунизма, социализма и пазарната икономика.Не е ли по-правилно просто някой да каже дали това има връзка с наличието или липсата на стоки и услуги или проста да каже че говоря глупости и че няма връзка.Някой да има обяснение на този феномен?

Защото си интересен събеседник и е приятно да се говори с теб, поради което те провокираме да го правиш Това би следвало само да те радва и да гъделичка егото ти, при това съвсем заслужено. Прочете ли текстовете, които ти постнах, може там да откриеш отговорите на въпросите ти, а може и да не ги откриеш, не знам

[kubrat]

Кубрат, Алонсо,

Кажете качеството обективно ли е или субективно?

(Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет?)

Обективно е. Но шумът, който го съпровожда/това във връзка със статистическите ти увлечения/ е субективен, оттам са и всички последващи обърквания.

[Alonso]

Благодаря за труда Груйче ама няма да го чета. Не ме вълнува. За мен нацизъм и национализъм е едно и също. Точно затова умишлено пиша имената на всички държави с малки букви. Разделянето на хората на каквито и да е групи - по религия, националност. строй на управление, левски-цска и каквото друго се сетиш е зло. Зло, което е причината за повечето неприятни неща не тази планета. Включително и недостига на качествени стоки за някои народи. Та така. Считам себе си повече за землянин отколкото за българин Опитвам се да съдя за хората по постъпките им а не по националността или вярата. Това си е моя начин да намеря истината

[Todor Sabev]

Човешката психология се влияе от физиологични процеси, които провокират определени центрове в човешкия мозък ... А от какво се зависят тези физиологични процеси!? Познай! Всъщност, нека не те мъча - отговорът е биохимия.

Пак си от моя отбор. Права си на 100 процента. С лекинкото уточнение , тези процеси също са подчинени на математиката. Имат свой ритъм на пикове и спадове.

[tnm]

Така де, ама защо точно тая или този? Хайде с парите е лесно обяснимо, но примерно един мъж като Ръсел Кру имаше хипер невзрачна жена, че и доста по-възрастна от него? А Макрон? Джулия Робъртс беше женена за кратко за някакъв ултра ръб, при това на върха на славата ѝ. Онази, дето не прави сФирки, бразилчето Лима, се ожени за ултра кривоглед шумадиец, който ѝ изневеряваше (на нея, най-желаната жена в света), а сега се в хванала с някакъв долнопробен манаф и т.н., и т.н.

Някога са вярвали, то и досега вярват, че имало магии за любов, та знам ли, може и да има Ти си спецът

Алонсо, нормалните хора не завиждат ня никого - считам себе си за сравнително добре живееща горна средна класа и не завиждам. Който както успял, да е жив и здрав. И богатите плачат е сериал за бедните, но бедните духом. А духом аз съм богат, много боагт при това, няма как да завидя на никого, затова те моля да не генерализираш. Забелязал съм, че успелите хора на средна възраст изключително много държат да са последна инстанция и думата им да е закон. Обаче, понеже близките им са им свикнали и съответно само кимат с глава в съгалсие, защото са зависими от тях, част от тези хора пишат във форумите, в търсене на сродни души. И ако не ги намерят, пак почват да го играят последна инстанция, но тъй като никой от списващите не е зависим от тях (поне виртуално), то те се ядосват. А не бива - този форум, въпреки дебилщината, има доста читави зрънца и аз се радвам, че мога да комуникирам с тях!

Една персийска поговорка твърди, че влюбените виждат обекта на своето желание като при лунна светлина - думата има сърцето, а не разума. Когато изгрее слънцето и нещата станат ясно видими, може да е вече твърде късно.
Подхождайки по-академично към екзистенциалния ти въпрос, бих казала, че въпросните некрасиви дами и господа отделят полови феромони, които са привлекателни за лицата отсреща

П.П. За магиите ще си замълча. И без това Арахната иска да ми драсне клечката.

[Money]

А ние сме в конкуренция със съседните държави/нации/общества, а и глобално. И за сега сме, хайде да не е двойкаджии, но тройкаджии.

Растежът има връзка с корупцията, нестабилонстта на институциите, липсата на вяра в институциите и т.н. Това е част от total factor productivity.

(Но личната философия на живот е далече от темата, според мене. Т.е. вярата ти в Бог или практикуване на будизма няма чак толкова общо.)

Та за тези неща, които имат връзка с темата - там си важат правилата на кнокуренцията. И липсата на стабилни, добре работещи и некорумпирани институции съвсем видимо и директно забавят растежа и от там подкопават доверието и вярата на българина в бъдещето.

[Selena]

Никаква химия не е любовта. Какво е любовта е обяснено много отдавна от психолозите. С две думи чиста математика

Леле майко.

[Money]

Кубрат, Алонсо,

Кажете качеството обективно ли е или субективно?

(Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет?)

[Money]

Растежът има връзка с корупцията, нестабилонстта на институциите, липсата на вяра в институциите и т.н. Това е част от total factor productivity.

(Но личната философия на живот е далече от темата, според мене. Т.е. вярата ти в Бог или практикуване на будизма няма чак толкова общо.)

Та за тези неща, които имат връзка с темата - там си важат правилата на кнокуренцията. И липсата на стабилни, добре работещи и некорумпирани институции съвсем видимо и директно забавят растежа и от там подкопават доверието и вярата на българина в бъдещето.

За Жан Валжан не ме интересува, защото никой не набива в главата на сина ми какъв е и дали е прав. Обаче за хъшовете много ме интересува. Даже не помня някой от тях да е умрял за родината. Това което помня, че единия накрая бил толкова изпаднал че трябвало да работи. Представяш ли си? Ти да видиш ! Върха на изпадането било това да работиш? Не ми пука за нищо Киро. Тя моята е ясна. На сина си какво да отговарям като ме пита не знам За морал и вяра пак казвам не ми дават да пиша. Тука темата била за икономически растеж и нямало връзка с морал и вяра. Темата била за повече и по-качествени стоки. Иначе да. Морала и вярата са най-важните. Някой трябва да ги наложи. Кой трябва да ги наложи? Аз все си мисля за правителството и конкретно министерството на образованието и на културата. Не че съм убеден. Просто не знам как да стане.

[Alonso]

Много странно. Каквото и да напиша се приема лично все едно е написано за някой конкретно. Това считате ли го за нормално? Никъде не съм споменавал имена все пак. Всичките ми мисли се отнасят обществото и проблемите му според мен. Търсене на истината защо някои общества разполагат с повече и по-качествени стоки от други общества, както и връзката с вярата в комунизма, социализма и пазарната икономика.Не е ли по-правилно просто някой да каже дали това има връзка с наличието или липсата на стоки и услуги или проста да каже че говоря глупости и че няма връзка.Някой да има обяснение на този феномен?

[Грую Груев]

И финално, пак от същия форумец - четете си историята, там е закодирано всичко:

Не, приятелю, не си ме разбрал. Аз не изпитвам персонално разочарование от България, а само от онези сънародници, които винаги са склонни първо да търсят и виждат (хайде да използвам една хубава остаряла дума) лошавината у българина, а пропускат и пренебрегват добрите му страни и качества. Иначе за България - човек има само една майка и само една родина. И трябва да ги обича, защото не само, че не може да избере майката и родината си, а и защото те са му дали живот.

Приятелю, по своята същност падането на двете Българии през 1018 и 1396 г. са несравними и са със съвсем различен ефект. Първото падане е все едно юноша, който още расте и се развива, да бъде сгазен от кола и да остане инвалид за цял живот. Второто е все едно старец да бъде сгазен от кола и това да съкрати живота му с 5 или 10 години. Сега ще обясня метафората конкретно.

В развитието на Европа и на старите европейски народи като българи, французи, германци, англичани, които изграждат ранносредновековни държави, има 2 ключови исторически периода. Хайде, ще използвам термин от твоята област, това са 2 периода на ключови мутации.

Първият е периодът на ІХ - първата половина на Х век. Тогава се ражда средновековна Европа с разпадането на Франкската империя и възхода на България. Тогава се поставят основите на английската, френската, немската и българската народности. За тези бъдещи нации това столетие може да бъде съпоставено с раждането на дете и първите му 7 години. За нас този период е период на благополучие, успех, растеж. Тогава се формира и започва да се консолидира средновековната българска народност, но (противно на традиционната трактовка) процесът не е завършен.

Следващият период в историята на изброените по-горе народности е средата на ХІ - втората половина/краят на ХІІ век. Ако през ІХ-Х век българи, французи, германци, англичани изграждат хардуера или физическото тяло на средновековните си народности, ХІ-ХІІ век е времето за инсталиране на първия софтуер. Може би си спомняш как преди време в една друга тема тук ти обърнах внимание, че докъм средата на ХІІ век френската аристокрация и висш църковен клир носят масово старогермански (франкски имена). Подобна беше ситуацията и в Италия, някогашната лангобардска Италия. През ХІІІ век ситуацията вече е друга - френската аристокрация носи френски, а на франкски имена. Тоест между Х и ХІІІ век, по-точно от началото на ХІ до втората половина на ХІІ век нещо е станало със старофренската народност и тя от франкска се е превърнала във френска. Но вече като "софтуерни", а не като "хардуерни" характеристики, защото физическите носители на старофренската народност не са се променили. Неслучайно към средата на ХІІ век вече се наблюдават ярки примери от френската средновековна култура с например нейната куртоазна литература или рицарските традиции. Тоест към средата и втората половина на ХІІ век във Франция е приключило успешно инсталирането на духовния софтуер, инсталирането на вторичния компонент на всяка народност, на нейната ментална надстройка.

Да се върна сега по-напред, а именно защо за българите превземането на България от Василий ІІ е фатално и не може да се сравнява с превземането на България от Баязид І. Българската средновековна народност поради факта, че възниква приблизително по същото време като френската, германската и английската, следва сходен като времеви темпове процес на еволюция. Към времето, когато започват жестоките войни между България и Византия - 986 г. - България и българската народност са в общи линии приключили с изграждането на хардуера си, тоест на физическите и, ако щеш, биологическите характеристики на средновековната българска народност. Следващата стъпка, която е трябвало да се осъществи през ХІ-ХІІ век, е инсталирането на софтуера. Но точно този процес е пресечен брутално и грубо от унищожаването на българската държава и попадането на българската народност под една власт, чужда не само като държавен модел, но и като ментален модел. И вместо през ХІ-ХІІ век свободна България и свободната българска народност да преживеят и приключат с процеса на инсталиране на собствен културен или ментален софтуер, империята им налага своя. Което води до рязък разнобой, противоречие и конфликт между физическия собствено български хардуер и чуждия византийски софтуер. Този чужд насила инсталиран софтуер затормозява и менталното консолидиране на средновековната българска народност. Неслучайно именно в периода 1018 - 1187 г. етнически ние губим редица периферии - в Албания, Тесалия, Сирмиум (Срем). Няма не само собствен властови носител, който да крепи народността, няма го и софтуерният духовен носител, който да я сплотява.

След освобождението на България през 1187 г. все още има надежда чуждият византийски софтуер да бъде изчистен в повечето си прояви. Петър, Асен и особено Калоян дали интуитивно, или поради тясно политически причини, се противопоставят на византийския софтуер. По времето на Борил въпреки политическите му неуспехи тенденцията е правилна и като политическа, и като църковно-духовна ориентация - това е близостта с Латинската империя, Унгария и католическия свят начело с Рим. При Йоан Асен ІІ до 1230 г. тази разумна тенденция на ориентация към набралия сили Запад с голям бъдещ и вече проявяващ се културен потенциал за създаване на нещо ново извън фанатичното копи-пействане на Античността е запазена. До момента, в който поради дребни конюнктурни политически мотиви и инфантилни съображения за престиж (възстановяване на старата титла "василевс" все едно "крал" е нещо компрометиращо) България се връща доброволно към византийщината и към натрапения през ХІ-ХІІ век чужд културно-ментален софтуер. И неслучайно само 5 години след смъртта на "великия" Йоан Асен ІІ България е пометена от татарите и така и не успява да се изправи на крака до самия си край през 1396 г. За разлика от съседна Унгария, която също е пометена от татарите, но се възстановява бързо и през ХІV век е агресивна сила. Изобщо (но е това е тема на друг разговор) интересен е въпросът за мита за грубата папска намеса в политиката и вътрешния живот на католическите държави и доколко културната надстройка (софтуерът) на католическата църква има толкова рушителен върху местните култури и манталитет на местните елити ефект, какъвто се оказва православно-византийският софтуер, особено върху страни, съседни на империята и били в един момент част от нейното политическо пространство.


Надявам се, че разбираш защо по-горе сравних завоюването на България през 1018 г. с катастрофа, сполетяла юноша, в резултат на която той остава до живот инвалид. Унищожаването на българската държавност и държавни традиции (живи в някаква степен все още докъм 1072 г.) се оказва гибелно, защото съвпада с епохата, на която историческите закономерности са отредили роля на инсталиране на вторичния и по-важния духовен софтуер, епохата на излизане на българската народност от детството и навлизането й в пубертета, когато не само се осъществяват количествените промени на физически растеж, но и се формира характерът, мисленето и душевността на човека, тоест на българската народност в конкретния случай.

[Money]

Тя неизбежно е поне малко изкуствена, защото тези, които се доберат до високи постове, дори да са го заслужили (каквото и да означава това), в един момент могат леко да се самозабравят, да изкуфеят и т.н. А механизмите на смяна неизбежна са леко консервативни (т.е. няма как в момента в кайто някой даде и най-малък признак на изкуфялост или "лоши" управленски решения веднага да бъде подменен).

В обществото винаги трябва да има някакъв беланс между динамика и стационраност. Иначе ще сме в нещо като перманентна "революция", което пък не е възможно да продължи дълго.

Всяка, която не е изкуствена В основата на проблема е самото съществуване на държавата и колкото по-голямо влияние има тя върху живота на отделния човек, толкова повече ще се отдалечаваме от естествеността.

[Грую Груев]

И продължението от още 1000 букви, което ми го отрязаха:

След 1989 г. дойде поредното духовно пиршество на "Торбалан от Кюрдистан". България не успя да вземе много острия завой на прехода от планова (и неефективна) икономика, от командно-деребейска социалистическа държава към държава с пазарна икономика и върховенство на закона. Вместо това се появи франкенщайнът на дивата олигархично-капиталистическа държава, в която подкупът убива всяка законност. В резултат на покрусата от големите очаквания и жалките резултати сред хората в България и сред 1 милион икономически емигранти се нароиха новите "торбалановци от Кюрдистан". За новите отрицатели на всичко българско като качества и постижения българинът е "ганьо", мърляч, чалгар, простак, мързел, дребен далавераджия. Докато западнякът (който може да е по-голям "ганьо" от нашенеца, по-голям простак, мързел и мошеник) е "европеец" и изобщо висша порода човек. Ако между 1945-1989 г. едни идиоти скандираха лакейски "да работим по димитровски" или "по ленински", днес подобни идиоти и духовни торбалановци от Кюрдистан скандират "да работим по европейски". Но ако ги попиташ какво разбират под "да работим по европейски", няма да могат да ти отговорят.

В заключение. "Торбалан от Кюрдистан" само дооформя щрихите в характера и манталитета си в периодите 1396 - 1878 г., 1918 -1944 г., 1945 - 1989 г., 1990 - 2014 г. Истинското нещастие, истинската трагедия на българския народ започнаха през 1018 г., в деня, в който Кракра Пернишки заедно с други 30 началници на крепости отидоха и уморено и обезверено подвиха коляно пред Василий ІІ Българоубиеца и така заложиха при Дявола бъдещето на 50 поколения след тях. Истинския национален и държавен проект на българите умря в този ден на 1018 г. След това всичко, което е правено, прави се или ще се прави, е само жалък ерзац на обезверени, нихилистични, себемразещи и себеотричащи се "торбалани от Кюрдистан".

[Грую Груев]

Този текст е специално за Алонсо - може би там ще намери нещо, което да му обясни част от залитанията на народа ни. Не съм го писал аз, копирал съм го форума на наука.бг от доста по-начетен и сведущ от мен човек. Дълъг е, но се чете на един дъх - коменатрът е отгворо на друг форумец, който обвинява всичките му там ереси и култури, които са се омесили в земите ни, превърщащи ни в богомили и нихилисти. Ето и текстът:


Прощавай друже, това не е wishful thinking, това си е чисто фентъзи. Значи, викаш торбаланите от Анадола взели, че изтрили чипа на българския народ и го превърнали в едни нихилисти, отрицатели на ред и държава и собствена история. Само че не виждам как ще стане тая работа, след като между 681-1018 г. и 1187-1396 г., от общо 546 години Пловдив и пловдивско в състава на българската държава около 150 години. Останалото време е в гръцки ръце. Та се чудя как тъй "мътните води" не са изтрили чипа на гърците, а взели, че изтрили само този на българите. Не, приятелю, виновникът за това не е демоничният Торбалан от Кюрдистан, а собствената историческа съдба на българския народ между 1018 и 1878 г.

Когато България е сразена от Василий ІІ и става византийска провинция, сред аристокрацията и населението й настъпва покруса, потрес. Заради огромните жертви и усилия хвърляни десетилетия за оцеляването й, които в края на краищата се оказали напразни.

Преди 1018 г. има нещо, което страшно е дразнело византийците и то е документирано - това е българската гордост, горделивост и надменност. Но това не е гордостта и надменността на парвенюто, а е с покритие, това е доказала се гордост от факта, че един народ създава империя на територията на богопомазаната Римска империя и 300 години не само успешно я защитава, но и често е в настъпление. След 1018 г. настъпва покрусата. В историята на средновековна Европа няма друг случай, в който една държава (Византия) да води тотална война против друга държава (България) и тази война да завърши с унищожаването на цяла една първокласна европейска сила. На фона на битките и касапниците от периода 986-1018 г. Стогодишната война е слаба имитация - за век и нещо в нея има 3 големи битки със затишия от няколко десетки години. И сам можеш да си представиш какво е станало в душите на българите след 1018 г. - няма го вече техният василевс (император), няма я империята им, патриаршията е разжалвана до архиепископия, която от 40-те години на ХІ век е постепенно погърчена. Като компенсаторен народопсихологически механизъм вместо предишната гордост, самочувствие и увереност в собствените сили, се появява униние, отрицание на своето и преклонение към постиженията и културата на силния на деня, на империята. Възниква светоусещането, че онова, което крепяло българите 300 години преди това, съзнанието, че са различни и че различието е изворът на силата им, ги е подвело, не ги е спасило от мощта на всемогъщата империя. След 1018 г. настъпва отчаяние и примирение със съдбата на имперски поданици. Аристокрацията, тоест светският елит на българите, започва да се чуждее и да следва византийски моди и обичаи.

Но не е само това. Така както епопеята между 986-1018 г. е единствената по рода си в историята на средновековна Европа тотална война на една държава против друга, така и съседството на България с Константинопол, сърцето на Византия, няма аналог. Константинопол е най-блестящият културен център в целия християнски свят. Съпоставките с него на това, което може да предложи България след 681 г., след 865 г. или през 1350 г., не са никак в полза на България. Напротив - дисбалансът е огромен. Няма друг такъв културен дисбаланс в други части на Европа. Ако си французин от ХІ век, като минеш немската граница, заварваш същата или подобна културна среда и ниво, ако си италианец и отидеш в Прованс, разликата не е голяма. Тук обаче разликата е огромна. И ако до 865 г. и до 1018 г. българите имали като щит гордостта си и отхвърлянето или поне омаловажаването на имперското културно превъзходство в името на държавното си и културно оцеляване, след 1018 г. вече го няма мотивът за културното противопоставяне - свободата и независимостта на собствената държава и свобода. И нерадостната съпоставка и сравнение водят до обратния процес - прегръщане на чуждото, ей така, напук, и заради яд, че щом като твоята култура не те е опазила като независим народ, явно чуждата е по-стойностна.

Забележи какво правят българските владетели през ІХ и Х век. Копират от ромеите, но избирателно. Големите строежи от Плиска и Преслав обаче са различни като техника на изпълнение от ромейските. Което говори за собствен национален и културен проект, за стремеж към изграждане на своя култура, която да се противопоставя на чуждата. След 1018 г. собственият национален и културен проект е вече мъртъв, заменя го чужд. А неуспехът за създаване на собствена култура се оказва пагубен за последващите съдбини на българския народ. Може би, ако имахме още столетие време докъм началото на ХІІ век, българският национален културен модел щеше да се консолидира и това щеше да промени коренно историята и манталитета ни.

Та така се ражда "Торбалан от Кюрдистан" в България. И за него не е виновен кюрдистанският или арменският Торбалан, а безпрецедентната в цялата история на Европа катастрофа на собствения държавен и културен проект. Тази катастрофа поражда нихилизъм, неверие в своето и в собствените сили, търсене на упование в блестящата византийска култура на прага на земята ти. В резултат на това между 1018 и 1185 г. българското общество, българския културен чип и национална психология са премодулирани, пренаписани с византийски софтуерен код, което е причината и за повечето ни национални нещастия и несполуки след този злощастен ХІІ век. Този чужд византийски софтуерен код е и причината след 681-1018 г. България никога повече да няма свой собствен национален проект!

Затова и народът губи вяра в собствената държава, той започва да я отрича, защото вижда в нея умалено копие и пействане на византийската държава, а тя е чужда държава, не своя. С църква, която е като българската, но понеже е църква на чуждия насилник, и самата църква става колаборационистка и чужда. Преди години, като четох помениците на царе и императори от Бориловия синодик, бях изумен. Там прочетох "Вечна памят на цар Василия". "Цар Василия" не беше Василий І , а Василий ІІ. Значи "българската" православна църква чества "вечна памет" на най-злия враг на българите и на България! Това показва, че средновековната БПЦ е едно чуждо, византийско тяло, имплантирано в нашия организъм. Затова Ботев в момент на кристално интуитивно прозрение нарича БПЦ "тази непорината византийска воня".

След като "собствената" ти църква почита най-злия враг на българския народ, очевидно е защо народът не е гледал на нея като на собствена църква, а като на чужда църква. И затова я отрича. И една част от народа го удря на обратно на селско езичество, други се прегръщат с "Торбалан от Кюрдистан", а трети, най-многобройните, стават от партията "дето им е все тая". Само че след като на масата от народа ти му "е все тая", той вече губи интерес и към съдбата на държавата и към собствената си съдба.

Когато идват турците, те само погребват повизантийчената мърша на Второто българско царство. То е било изгнило отдавна, не както ни учат, след първата половина на ХІV век, а още при "великия" късметлия Йоан Асен ІІ, който не осъзнава мъдростта на великия Калоян, че спасението и силата на България е в противопоставянето на Византия и най-вече на византийщината и с радост ги прегръща. Заедно със стегнатото младо дупе на Мария, щерката на вероломния Теодор Комнин, бившия му враг.

Турското владичество дава още повече сили на българския "Торбалан от Кюрдистан". За 500 години за българина държавата е чужда държава, тази на поробителя. Още 500 години духът на отрицанието се храни обилно сред нас. След 1878 г. нещата вървят отново зле. Руската империя ни насади комплекса за "вечната благодарност" и "вечната задълженост" за освобождението ни. Съединението от 1885 г. показа на българите, че нещата могат да стават и със собствени сили и собствена воля, пряко волята на великите и големите. Но Втората балканска и особено Първата световна война ни натикаха отново на дъното, защото всяха в душите на народа и на интелигенцията ни отровата на усещането, че нищо не зависи от нас, че всичките ни погроми се дължат на опитите ни да построим нещо сами, със свои сили и със собствената ни воля. Неслучайно след 1918 г. сред българската интелигенция плъзват нихилистични настроения, отрицание на доскорошните усилия за национално обединение. Тогава се зараждат и бълнуванията, че войните били грешка, че трябвало да се прегърнем със сърбите, защото явно великите сили на тях били отредили ролята на господар и джандарин на Балканите. Единственият аналог на тази духовна покруса, на това неверие в своите сили, на неверието и разочарованието от себе си е покрусата след 1018 г.

След 1944 г.. държавата отново престана да бъде държава на българите, тя стана съветска държава с "български" наместници. Резултатът - още 45 години нейно отрицание от обикновените българи. И засилване като компенсаторен механизъм на чуждопоклонството, само че не византинопоклонството, както през ХІІ век, а западнопоклонството като контрабаланс и контрапункт на съветизма у нас. Георги Марков в неговите "Задочни репортажи за България" е описал много добре този процес.