Интересни факти - Знаете ли че?

[Kiro]

Модиляни - Всички жени 1884-1920
www.sandrine-cohen.com/art-culture

[Kiro]

ZZ Тор вече не са същите...

[Kiro]

Между 755 и 775 г. византийският император Константин V Копроним организира девет похода с цел да подчини България. Въпреки че успява да постигне няколко победи, той никога не достига мечтата си.През 759 г., императорът повежда многобройна армия към България, но българският кан Винех успява да укрепи няколко от проходите в Стара планина. Когато византийската войска достига Ришкия проход е атакувана от засада и напълно разбита. Византийският историк Теофан Изповедник пише, че българите убиват стратега на Тракия Лъв и логотета на дрома. Много византийски войници загиват. Кан Винех получава удобна възможност да нахлуе във вражеска територия. Вместо това той започва мирни преговори. Това действие му навлича гнева на аристокрацията. По тази причина Винех е убит през 761 г.
Днес има само една плоча напомняща за тази велика победа на малка България над Византия.

СТЕФАН ПРОЙНОВ






















4

[Kiro]

Чехов е живял 44 години, половината от които е страдал от туберкулоза, от която в крайна сметка и почива, но за това време е направил толкова, колкото обикновеният човек не би направил и за десет живота.
- Написал е двадесет тома проза, които целият свят знае;
- В родния си Таганрог основава библиотека и дарява там две хиляди свои книги;
- Когато живееше в Мелихов, той лекува безплатно хиляди болни селяни и снабдява всички с лекарства;
- По време на холерата работи като лекар в 25 села - без помощници и без почивни дни;
- Изградил е четири селски училища, камбанария, пожарна, път за Лопасня.
„Добре е, ако всеки от нас остави след себе си училище, кладенец или нещо подобно, така че животът да не отмине и да не отиде във вечността без следа.“
(А. П. Чехов)

[Kiro]

Луис Армстронг поздравява Колизеума с музиката си. Рим, 1949 г.

[Kiro]

Училищната дисциплина през Възраждането...
В самоковския училищен правилник (1864) се подчертава, че боят е разрешен, но в определена мяра и след изчерпване на другите аргументи: „Биенето с пръчка трябва да се употребява само след дълги съвети и изобличения. Учителят, който наказва с пръчка, трябва да управлява гнева си, да не би да удари виноватия на лошо място и да не му изрече някои неприлични думи." Как да не се възхитиш на тази деликатност, а? Бой, ама такъв, че да не увредиш човека. И внимаваш с думите, за да не ги чуеш после от детската уста. В шуменското училище (1860) законотворците са съвсем точни и конкретни като наказания: бой с "пръчки по гърба" - от 4 до 30 удара, в зависимост от степента на прегрешението. Явно шуменските просветни деятели са по-строги от всички други, защото към познатите вече нелеки изпитания за виновните пакостници са сложили и такива, които биха стреснали и възрастния –лишаване от храна за цял ден например...

[Kiro]

Английското робство върху ирландския народ







Ирландската търговия с роби започва, когато 30,000 ирландски затворници са продадени като роби на Новия свят. Прокламирането на крал Джеймс I от 1625 г. изисква ирландски политически затворници да бъдат изпратени отвъд океана и да бъдат продадени на английски заселници в Западните Индии. Към средата на 1600-те години на миналия век ирландците са основните роби, продадени на Антигуа и Монсерат. По това време 70 % от населението на Монсерат са ирландски роби.
Ирландия бързо стана най-големият източник на човешки добитък за английските търговци. Повечето от ранните роби на Новия свят всъщност са бели.
От 1641 до 1652 година над 500,000 ирландци са убити от англичаните, а други 300,000 са продадени като роби. Населението на Ирландия е паднало от около 1,500,000 на 600,000 за едно десетилетие. Семействата бяха разкъсани, тъй като британците не позволиха на ирландските бащи да вземат жените и децата си с тях през Атлантика. Това доведе до безпомощно население от бездомни жени и деца. Решението на Великобритания беше да продаде и тях на търг.
През 1650-те години на миналия век над 100,000 ирландски деца между 10 и 14 години са отнети от родителите им и са продадени като роби в Западните Индии, Вирджиния и Нова Англия. През това десетилетие 52,000 ирландци (предимно жени и деца) са продадени на Барбадос и Вирджиния. Други 30,000 ирландски мъже и жени също са транспортирани и продадени на най-високата цена. През 1656 г. Кромуел нарежда 2000 ирландски деца да бъдат отведени в Ямайка и да бъдат продадени като роби на английски заселници.
Много хора днес ще избегнат да наричат ирландските роби това, което наистина са били: роби. Те ще излязат с термини като ′′ Служители за да опишат какво се е случило на ирландците. В повечето случаи обаче от 17 и 18 век ирландските роби не са нищо повече от човешки добитък.
Като пример, търговията с африкански роби тепърва започва през същия този период. Добре е записано, че африканските роби, а не опетнени с петното на мразената католическа теология и по-скъпа за покупка, често са били третирани далеч по-добре от ирландските си колеги.
Африканските роби са били много скъпи в края на 1600-те (50 Стърлинг). Ирландските роби излязоха евтино (не повече от 5 Стърлинг). Ако саксия бита или маркира или пребие ирландски роб до смърт, това никога не е било престъпление. Смъртта беше парична спънка, но далеч по-евтино от убийството на по-скъп африканец. Английските майстори бързо започват да отглеждат ирландките както за собствено лично удоволствие, така и за по-голяма печалба. Децата на робите сами са били роби, което увеличава размера на свободната работна сила на господаря. Дори ирландка по някакъв начин да получи свободата си, децата й ще останат роби на господаря й. Така ирландските майки, дори и с тази нова еманципация, рядко ще изоставят децата си и ще останат в служба.
След време англичаните мислели за по-добър начин да използват тези жени (в много случаи момичета на възраст от 12 години) за увеличаване на пазарния си дял: заселниците започнали да отглеждат ирландски жени и момичета с африкански мъже, за да произвеждат роби с Отличен тен. Тези нови ′′ мулати ′′ роби са на по-висока цена от ирландския добитък и също така са дали възможност на заселниците да спестят пари, вместо да купуват нови африкански роби. Тази практика между ирландски жени с африкански мъже продължава няколко десетилетия и е била толкова широко разпространена, че през 1681 г. законодателството е било прието ′′ забранява практиката за чифтосване на ирландски роби на африкански роби с цел производство на роби за продажба на роби." Накратко, спряно е само защото пречи на печалбите на голяма робовладелска фирма.
Англия продължава да изпраща десетки хиляди ирландски роби повече от век. Според записите, след ирландския бунт през 1798 г хиляди ирландски роби са продадени на Америка и Австралия. Имаше ужасни злоупотреби и с африкански и ирландски пленници. Един британски кораб дори изхвърли 1,302 роби в Атлантическия океан, така че екипажът да има достатъчно храна за ядене.
Има малък въпрос, че ирландецът е преживял ужасите на робството толкова (ако не и повече през 17 век), колкото африканците са го правили. Също така има много малък въпрос, че тези кафяви, дъбени лица, на които сте свидетели при пътуванията си до Западноиндиите, са много вероятно комбинация от африкански и ирландски прародители. През 1839 г. Великобритания окончателно реши да прекрати участието си в магистралата на Сатаната към ада и спря да превозва роби. Докато решението им не спираше пиратите да правят желаното, новият закон бавно заключваше тази глава на кошмарната ирландска мизерия.
Но, ако някой, черен или бял, вярва, че робството е било само африканско преживяване, тогава го е разбрал напълно погрешно.
Ирландското робство е тема, която си струва да се помни, а не да се изтрива от спомените ни.

[Kiro]

Една историческа марихуана от 1924 г. Добре изсушена, готова за джойнт..

[Kiro]

Американският сериен убиец Джон Уейн Гейси на 3-годишна възраст, 1945 г. А може би теорията на Ламброзо все пак е вярнa..

[Kiro]

„За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.“
Вирджиния Улф

[Kiro]

Моника Белучи с тиара във византийски стил на "Долче и Габана"











51

[Kiro]

Гълъб каца в ръката на Робърт Плант, докато изнася концерт с Лед Цепелин, 1973 г.

[Kiro]

Противник на разкоша и разточителството, император Веспасиан презира всички монархически тенденции, и след възкачването си запазва своя непретенциозен начин на живот, заедно с естественото му поведение спрямо хората. Той не само демонстрирал чувството си за хумор, но и приемал без обида шегите на другите към него. Усещайки приближаването на смъртта си, възкликва: „Горко ми, струва ми се, че ставам бог!“. Заболява от простуда и умира на 24 август, 79 г., докато се опитва да стане от леглото, с думите „Императорът трябва да умре прав“. Съгласно римската традиция му е присъдено обожествяване от Сената. Според Светоний това бил единственият император, когото властта изменила към по-добро.

За да увеличи попълненията в бюджета, Веспасиан силно увеличил данъците, като най-голям присмех заслужил с данъка за обществените тоалетни. Според разказа на Светоний, синът му Тит Флавий изразил открито несъгласие с налагането на този данък, но в отговор Веспасиан взел една шепа монети, пъхнал ги под носа на сина си и му казал „Не миришат, нали?“. Оттук тръгва и станалия нарицателен израз „Парите не миришат“ (лат. Pecunia non olet). Говорело се, че Веспасиан ползвал своите чиновници подобно на сюнгери: издигал най-алчните начело на богатите провинции, а след като заграбвали достатъчно от там, ги осъждал и конфискувал богатствата им.

[tnm]

Сорая - еталон за персийска красота. Кралица на Иран. Втората съпруга на шах Мохамед Реза Пахлави. Оказва се,че принцесата има проблем със зачеването. Не може да дари шаха с наследник. Развеждат се. Мести се в Париж, където живее до края на живота си.

Мисля, че е 1/2 германка. Има италиански филм за нея. Част от лента е снимана в старата част на Пловдив.
Наздраве!

[Kiro]

Сорая - еталон за персийска красота. Кралица на Иран. Втората съпруга на шах Мохамед Реза Пахлави. Оказва се,че принцесата има проблем със зачеването. Не може да дари шаха с наследник. Развеждат се. Мести се в Париж, където живее до края на живота си.