Интересни факти - Знаете ли че?

[forman777]

Уудсток, август 1969 г.

[forman777]

Униформата, която е носел ерцхерцог Франц Фердинанд по време на убийството му в Сараево, 1914 г. - непосредствен повод за Първата световна война...



Кой Фердинанд, госпожа Мюлерова? — запита Швейк, без да прекъсне да разтрива коленете си. — Аз зная двама Фердинандовци. Единият слугува у дрогериста Пруша и веднъж по погрешка изпи шише с лекарство против косопад, а освен това познавам и Фердинанд Кокошка, дето събира кучешки лайна*. И за двамата няма какво да се съжалява.

[Kiro]

След Балканските войни Христо Чернопеев е народен представител от Струмишки окръг, но през 1915 година напуска парламента и като запасен капитан отива на фронта. По време на Първата световна война е командир на I рота на VI полк на ХІ дивизия. Загива на 6 ноември 1915 г. в бой със френски части край село Криволак, Щипско. Погребан е в църквата „Успение Богородично“ на Ново село, квартал на Щип. След установяването на комунистическата власт в Македония през 1945 година гробът му е заличен. През 2010 година цялото гробище е разкопано и тленните останки на войниците са унищожени.
Снимка: "Royal Bulgaria in Colour | Царство България въ цвѣтъ"

[Kiro]

По оживените улици на Лондон, 1900-та г.

[Грую Груев]

Апостол войвода - Ениджевардарското слънце - ех, какви мъже е разждала България. И ние какво направихме за паметта му - един миризлив комунистически филм, най-голямата порнография и гавра с войнската памет на българина след "крадецът на праскови" - "мера според мера" (нарочно с малки букви). Постоле, Постоле, ако знаеше каква "държава" ще има 100 години след геройкста ти смърт, щеше да се пишеш маляки и да ни теглиш една майна.

Поклон пред героя!

П.С. Кире, въпросната книга е силно критична и негативно представяща българщината в района на Енидже Вардар от въпросната пенелопи - вземи я махни, моля. То и като се замислиш как са го представили маляките - greek struggle for Macedonia, ние такова нещо на английски нямаме. Ех, колко ни куца ПР-а за пред западняците, но да не отплесвам - дай, ясу, узо, сувлаки, дзадзики, епимену на местата, на които нашите деди са мрели, избивани от маляките в първите концентрационни лагери в Европа като остров Трикери. Ех, Българио....

"Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия - вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови дори да го срещне. Той беше невидимият демон, който се чувстваше навсякъде, но не се виждаше никъде."
Гръцката писателка Пинелопи Делта в романа си „В тайните на блатото“ за Апостол Петков "Постол Войвода"

[forman777]

Повечето от нас са гледали филма с Ричърд Гиър за кучето Хачико, което чака починалият си господар в продължение на повече от 9 години, докато не умира. Историята, която вдъхновява филма идва от Япония. Истинското куче Хачико е на снимката. То умира през 1935 г. останало до края, верно до гроб!

[Ender]

Препълнен автобус в Лондон, 1865 г.

Това е омнибус, а не автобус.

[forman777]

"Апостол Петков беше най-страшният архикомитаджия - вездесъщ, замесен във всички убийства. Но никой не можеше да го залови дори да го срещне. Той беше невидимият демон, който се чувстваше навсякъде, но не се виждаше никъде."
Гръцката писателка Пинелопи Делта в романа си „В тайните на блатото“ за Апостол Петков "Постол Войвода"

[forman777]

Има документи относно твърденията, че Ататюрк е бил отровен, които вече 80 години се предават от ухо на ухо, са истина, и че отравянето е било организиран от Исмет Иньоню“, твърдят разследващи журналисти от в. "Йени Шафак. Вестникът напомня, че последно въпросът за евентуално отравяне на Ататюрк е бил повдигнат от лекаря на бившия премиер Бюлент Еджевит – Мюджахит Пехливан, който изразил съмнения в тази посока и предложил да бъде извършена ексхумация на тленните останки на покойния турски лидер. Според „Йени шафак“ „Турция ще бъде разтърсена из основи“ от комуникации между втория президент на Република Турция Исмет Иньоню, генералния секретар на Народнорепубликанската партия Касъм Гюлек и вътрешните министри Шюкрю Кая и Хъфзъ Огуз Беката. Първият документ е писмо с дата 30 юни 1938 г., т.е. четири месеца и половина преди кончината на Ататюрк, изпратено от Кая на Иньоню. В началото изглежда като обичаен текст, в който се съобщава как протича лечението на Ататюрк, но по-нататък има изречение, в което се изказва пожелание Иньоню да стане президент.
„Всички ние желаем да Ви видим президент“, се посочва в текста. Освен това в писмото се разкрива, че Ататюрк е подозирал лекуващите го лекари, като се е доверявал само на турските медици, а чуждестранните е държал далеч от себе си.
Вторият документ е писмо с дата 26 февруари 1959 г., в което се съдържа предупреждение на генералния секретар на НРП Касъм Гюлек към вътрешния министър Хъфзъ Огуз Беката. Гюлек изразява недоволство от това, че Беката е споделил с други „доклад по темата за отравянето на Ататюрк“.
В писмото генералният секретар на НРП предупреждава, че тази тема е по-голяма и от двамата и че няма да могат да я превъзмогнат.
„Добре знаеш, че няма възможност да поправим грешки, сторени в миналото“, посочва Гюлек. Без да споменава конкретно име, той обръща внимание, че дадено лице „има хора в МАХ“ (разузнавателната служба преди да бъде създадена сегашната МИТ) и „те ще свършат с теб“. Генералният секретар на НРП изказва разочарование от това, че Беката е споделил пред други „теми, обсъждани на маса между приятели“.
Той призовава Беката да предаде доклада, отбелязвайки: „Добре знаеш кои са замесени в тази работа“. „Не приемай това като заплаха“, завършва писмото.

[forman777]

Погледнете лицето и юмрука на Мохамед Али в сравнение с размера на юмрука на Андре Гиганта - кечистът с български корени, 1976 г.

[forman777]

Кой е прототипът на най-известната героиня на Йовков - Албена. Истинската Йовкова Албена се е казвала Яна и имала любов с работещия в парната мелница румънец Иван Опря, прототип на Нягул. Мъжът ѝ Петко пък бил ратай на селския кмет. Неведнъж се случвало той да се оплаква от болки, след като жена му го поила с кафе, ала се оправял, пиейки прясно мляко. Явно отровните билки не свършили работа и Яна с любовника си замислят убийство. Когато мъжът ѝ заспива, скритият под леглото му Иван Опря излиза и го удря силно с тесла. Петко обаче, също като Йовковия герой Куцар, е много силен и успява да хване убиеца си за гушата. "Яно, отивам си!", панически крещи Иван. Тогава тя хвърля престилката върху главата на мъжа си и в борбата любовникът ѝ го удушава. Мъртвият е измит и облечен веднага, а мястото на удара до ухото двамата маскират с китка босилек. На погребението обаче една от сестрите на Петко се навежда да му понамести калпака и вижда раната. Веднага са извикани стражари и пристав от село Каралий, сега Красен. Когато разпитват двамата синове на Яна, по-малкият се изпуска и ревва: „Бате Иван и нас ще убие, ако кажем, че е мама...“.
Така Иван Опря получава доживотна присъда, а Яна лежи в шуменския и в софийския затвор до 1940 г.

[forman777]

Древните римляни са вярвали, че ако пият кръвта на убития гладиатор, приемат жизнената му сила. Няколко римски автори описват как е била събирана кръвта след битките и продавана като лекарство. Смятали, че лекува епилепсия. Много ценена била и гладиаторската пот.

[forman777]

Три пъти героят на Съветския съюз - пилотът Александър Покришкин на парада на победата в Москва, 1945 г. В първия си боен полет той прави нещо ужасно – по грешка сваля руски самолет, а навигаторът му загива. Доста трудно е да се възстановиш от подобен инцидент, но бойната обстановка не позволява на младия летец да се двоуми за бъдещето си като изтребител – войната изисква ежедневни усилия, хвърлени срещу врага. Покришкин продължава да изцежда максимума от своя малък МиГ-3, а ежедневните въздушни битки с „месерите“ и „юнкерсите“ на Луфтвафе го научават на тактика, която по-късно ще предаде на по-младите от него летци.

[forman777]

Военното училище в София. Урок по фехтовка. Царство България...

[forman777]

ВЕРНИТЕ СЪПРУГИ ОТ ВАЙНСБЕРГ. 20 декември 1140 г. - Вайнсберг, Германия. След дълга обсада крепостта е на път да се предаде в ръцете на немския крал Конрад ІІІ. Той оповестява, че мъжете ще бъдат екзекутирани, а на жените великодушно разрешава да си тръгнат, носейки на гърба си само това, което могат да вземат. На следната сутрин всички стават свидетели на странна гледка: жените започват да излизат от крепостта, като всяка носи на гърба си съпруг, баща или син. Конрад нарежда на войниците си да ги пропуснат, тъй като кралската дума не може да бъде престъпена. Събитието остава в историята като Treue Weiber von Weinsberg (Верните съпруги от Вайнсберг). На снимката: Ежегодната възстановка на събитието.