Интересни факти - Знаете ли че?

[R1a1]

Семейство от народа саами в Норвегия, 1900 г. Саамите са обитавали Скандинавския полуостров още преди там да пристигнат викингите и финските племена. С тяхната поява обаче саамите започват да емигрират в северните части на полуострова. В момента се смята, че саамите наброяват около 80 хиляди души, а по-големият брой от тях се намират на територията на Норвегия.

В разбиранията за гостоприемство на тези народи, включвам и ескимосите, а и африкански племена, влизало освен подслон, храна/пиене, и това съпругата или една от тях да преспи през нощта със странника.
Отказването от тази част на гостоприемството било обидно за стопанина, така както ако откажеш трапезата му.

[Kiro]

Семейство от народа саами в Норвегия, 1900 г. Саамите са обитавали Скандинавския полуостров още преди там да пристигнат викингите и финските племена. С тяхната поява обаче саамите започват да емигрират в северните части на полуострова. В момента се смята, че саамите наброяват около 80 хиляди души, а по-големият брой от тях се намират на територията на Норвегия.

[R1a1]

През гражданската война в САЩ, Джейкъб Милър получава огнестрелна рана в средата на челото си, но по някакъв странен начин оцелява и се излекува напълно без операция. Самият той споделя, че 17 г. по-късно от раната му паднало парче олово, а след още 14 г. още две парчета олово. Снимка от 1899 г.

Значи куршумът е бил с ниска скорост и се е спрял в костта на челото. Вероятно дошъл от рикошет.

[Kiro]

МНОГО ЯКИ КОМСОМОЛКИ ИМАШЕ..

[Kiro]

През гражданската война в САЩ, Джейкъб Милър получава огнестрелна рана в средата на челото си, но по някакъв странен начин оцелява и се излекува напълно без операция. Самият той споделя, че 17 г. по-късно от раната му паднало парче олово, а след още 14 г. още две парчета олово. Снимка от 1899 г.

[Kiro]

Любимата ми снимка за 22 юни.
Руският пленник е истински ариец. Ако някой стои като истински ариец и гледа като истински ариец - истински ариец е!
А тези с каските са само eine Simulantenbande. На тях им е лесно - силни са, по-добре са въоръжени, имат по-умно и опитно командване ... Я да опитат да се правят на истински арийци в неговото положение!?
По този въпрос имам тежки разногласия с нацистите. "Истинското арийство" може да бъде само качество на индивида, но не групова принадлежност!




Измислената теория за арийци- чиста раса, не винаги отговаря на психиката и качествата на индивида- войника..

[Kiro]

Когато Виктор Юго трябвало да мине границата на път за Прусия, митничарят, за да попълни съответния формуляр, го запитал:
- С какво се занимавате!
- Пиша! – отговорил писателят.
- Аз питам с какво изкарвате прехраната си.
- С перото.
- А-ха, добре! Ще запиша: “Виктор Юго, търговец на пера”.

[Kiro]

Лекар изважда стрела от крака на Еней, стенопис от Помпей, 1-ви в. сл. Хр. Национален археологически музей Неапол.

[Kiro]

Снимки, които говорят. На една от тях - Пикасо, на друга Хемингуей с Марта Гелхорн (негова съпруга за 5 години от живота му), на трета - Симон дьо Бовоар в прочутото Café de Flore - едно от най-старите кафенета в Париж. Създадено е през 1887 година.
В емблематичното Café de Flore са черпили вдъхновение и творили часове наред още Албер Камю, Труман Капоти, Оскар Уайлд, Ърнест Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Андре Бретон, Аполинер... В него се създават частици от велики литературни произедения. Твърди се, че от дискусии между стените му - предполагам сред "винени па̀ри" и дим от цигари - са родени сюрреализмът и екзистенциализмът. Било е като втори дом за различни писатели, художници, философи, кинодейци... Театралните актьори се събират в него след представления.
Сред клиентите му в по-близко време са били Бриджит Бардо, Ален Делон, Белмондо, Франсис Форд Копола.
Тук са пили кафето и питието си различни модни дизайнери, сред които се открояват Карл Лагерфелд, Ив Сен Лоран, Пако Рабан. София Копола избира кафенето за провеждане на срещите си, особено по време на снимките на филма си "Мария-Антоанета".
Кафене с минало и живот. Няма нужда от изреждане на още имена. Със сигурност си струва да подиша човек въздуха му и да усети по своему бохемската атмосфера на миналото (въпреки бръмченето и неумолимата липса на дух в настоящето, а може би точно затова).

[Kiro]

Персийско изображение на дявола, който с едната си ръка влачи бик, а с другата мъж. Табриз, Иран, краят на 15-ти век. Графика на мастило върху груба хартия.

[forman777]

Монета на Персей - последният македонски цар. През 171 г. пр. Хр. Персей обявява война на Рим. В началото на Третата македонска война Персей има всички шансове да победи, но в битката при Пидна (168 г. пр. Хр.) е разгромен и принуден да се предаде на римляните. Неговият победител Луций Емилий Павел отнася в Рим огромна военна плячка и 150 000 роби от съюзените с Персей епирски полиси. Със свалянето на Персей приключва господството на Антигоновата династия. Сложен е край на македонската монархия. По волята на римския Сенат Македония е разделена на четири малки републики с местно самоуправление. След като римляните пленяват Персей той е показан в триумфа на Емилий Павел в Рим през 167 г. пр. Хр. Според предания след като известно време не му дават да спи той полудява. След това бива посечен с меч от пазачите си. Това вероятно противоречи на истината. Последният законен владетел на Древна Македония умира в плен през 166 г. пр. Хр.

[Kiro]

През 50 -те години, обвинили Мерлин Монро, че дължи красотата си на скъпи дрехи. Тогава тя направила фотосесия с чувал..

[forman777]

Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.

Ремарк е роден на 22 юни 1898 година в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му). Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещия „Мансардата на бляновете“ („Die Traumbude“).

В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 година е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 година е начален учител в Лоне, от май 1920 година – в Клайн Берсен, а от август същата година – в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 година. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“. През ноември 1920 година напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии – библиотекар, търговец, журналист и редактор. През 1924 година написва втория си роман „Гам“, но той не е бил издаден чак до 1998 година (в Германия) – 28 години след смъртта му. Материали за него има в кореспонденцията му с Марлене Дитрих през 1930 година. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Continental“. Като редактор на хановерския рекламен вестник „Echo Continental“ Ремарк пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.

За няколко седмици през 1927 година Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ („Im Westen nichts Neues“), но му отнема време да намери издател за книгата.[3] Романът е публикуван през 1929 година и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на един деветнадесетгодишен войник. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български – с три издания), а през 1930 година е филмиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда.

В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931, „Der Weg zurück“). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.

Ремарк слиза от парахода „Куин Мери“ в Ню Йорк (1939)
През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. С Дитрих той преживява бурна и мъчителна романтична връзка. С нейна помощ Ремарк получава американска виза и през 1940 г. се преселва в САЩ, където през 1947 г. получава американско гражданство.

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват „Трима другари“ (1937), „Триумфалната арка“ (1946 в Германия), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикувания „Сенки в рая“ (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“. Книгите му са преведени на 58 езика.

През 1945 г. Ремарк завършва романа си „Триумфалната арка“, а още през февруари 1948 г. на екраните излиза едноименният филм. Същата година се връща в Европа. Разболява се от болестта на Мениер (Мениеров синдром), но страда и от депресия.

През 1958 г. се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Лекарите му поставят и нова диагноза – диабет на черния дроб. Много пие. В дневника си пише, че когато е трезвен, не може да общува с хората, даже и със самия себе си.[4] Умира вследствие аневризма на аортата на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар – бивша съпруга на Чарли Чаплин.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. международната награда за мир „Ерих Мария Ремарк“.

[Kiro]

„Обикновено моделът най-напред рисувам, па подире диря най-хубавия фон в градината. Ако е майка с дете, бързам да свърша с детето до обяд, па после с майката. С почивки. Детето вика: „Айде стига.“ Додеяло му. Големо тегло. Плащах 40 лева на ден. Затова бързах. Към смрачаване започвах природата. Леснотия, ама вятър и мъгла да няма. Обикновено гледах да свърша главата за един ден; ако моделът има да позира и с ръце – тогава продължавах и на другия ден...“
Владимир Димитров – Майстора
Картина: „Мома с ябълки“

[forman777]

Пол Маккартни, Джон Ленън и Джордж Харисън пеят на сватбен банкет, 1958