Ришельо умира в късния следобед на 4 декември 1642 г. като едни от последните му думи са „Моят господар, моят съдник, който съвсем скоро ще ме съди: моля го с цялото си сърце да ме осъди, ако някога съм имал друго намерение освен добруването на религията и държавата”. Малко преди да издъхне казва, че би искал да има хиляда живота, които да посвети на църквата...
Ришельо надживява своята епоха. Той се превръща в пророк на едно ново време, преобръщайки разбиранията за политика и държавност. Издигайки идеята за raison d’etat(държавната целесъобразност) той прекъсва връзката с универсализма и със собствени сили изковава една истинска национална държава, която превръща във водеща сила за следващите 200 години. Реформатор, държавник, политик, изкусен манипулатор, военачалник и дори писател на театрални постановки(трагедията „Мирам”), той оставя огромна следа в историята на Европа и света. През 1624 г. Ришельо поема разкъсана, разорена и слаба второстепенна държава, която оставя като първокласна военна и морска сила, с централизирана и единна система на управление, вътрешно единство и съзнание за нация и доминираща позиция в Европа. Той не успява да доживее сключването на Вестфалския мир шест години по-късно, но полага неговите фундаменти. Резултатът е, че могъществото на Хабсбургите е сломено и те отстъпват водещото място на Бурбоните и че Германия, от чието единствено кардиналът се е боял, се оказва разкъсана на 30 миниятюрни държавици, обединени едва 200 години по-късно.
Ришельо надживява своята епоха. Той се превръща в пророк на едно ново време, преобръщайки разбиранията за политика и държавност. Издигайки идеята за raison d’etat(държавната целесъобразност) той прекъсва връзката с универсализма и със собствени сили изковава една истинска национална държава, която превръща във водеща сила за следващите 200 години. Реформатор, държавник, политик, изкусен манипулатор, военачалник и дори писател на театрални постановки(трагедията „Мирам”), той оставя огромна следа в историята на Европа и света. През 1624 г. Ришельо поема разкъсана, разорена и слаба второстепенна държава, която оставя като първокласна военна и морска сила, с централизирана и единна система на управление, вътрешно единство и съзнание за нация и доминираща позиция в Европа. Той не успява да доживее сключването на Вестфалския мир шест години по-късно, но полага неговите фундаменти. Резултатът е, че могъществото на Хабсбургите е сломено и те отстъпват водещото място на Бурбоните и че Германия, от чието единствено кардиналът се е боял, се оказва разкъсана на 30 миниятюрни държавици, обединени едва 200 години по-късно.
Коментар