
Статуя на индианския вожд Стоящата мечка, който успява да осъди правителство. През 1879 г. съдът постановява, че индианците са човешки личности и не могат да бъдат преселвани насилствено. По време на 40 дневния поход до Индианската територия на племето понки, много от тях измират по пътя и повечето измират след едногодишен престоя в Индианската територия. Когато умрял сина на главния вожд, Стоящата мечка, вождът заедно със 69 души негови роднини напускат тайно резервата в Индианската територия и поемат на север към Ниобрара. Когато пристигат групата е заловена и затворена във Форт Омаха. По това време командир на военното управление в Небраска е генерал Джордж Крук, който получава заповед да върне понките обратно в Индианската територия. Крук се среща със Стоящата мечка и неговите хора в караулното на форта и окаяното им състояние и молбите им го карат да погледне на тях с други очи. Генералът решава да им помогне и да спре връщането им обратно. Той се обявява в тяхна защита, наема добри адвокати и разпространява в пресата, че всеки човек има право сам да избира мястото, където да живее. Така на 18 април 1879 г. започва историческият процес за граждански права на Стоящата мечка срещу Крук. Съдът признава индианците за личности по смисъла на закона Хабеас корпус – имащи право сами да изберат мястото, където да живеят и им разрешават да останат на Ниобрара. На останалите живи 530 понки в Индианската територия не е разрешено да се присъединят към съплеменниците си в Небраска. Така племето било разделено на две – едните свободни на север, а другите затворници в Индианската територия.
Коментар