Щурмът на Берлин през 1945-та и четворното забиване на червеното знаме над Райхстага.
Броени дни преди победата 4 000 000 съветски бойци са се разположили на фронт от 500 километра. Червеноармейците трябва да направят двойна блокада на Берлин. В града е Хитлер, който още вярва, че не е обречен. Там са поне милион членове на нацистката партия и частите на СС. Най-голяма отбранителна сила е съсредоточена около сградата на операта, Райхстагът е бетониран, прозорците му са зазидани.
В битката за първи път се хвърлят току-що излезлите от завода 130 немски реактивни самолета, които с качествата си паникьосват противниковите летци. В боя влиза и суперкартечница, изстрелваща по 2500 патрона в минута. Истински ужас за врага. Първоначалната идея на Сталин е градът да се заличи от лицето на земята. Цялата тежка артилерия на съветската армия е съсредоточена в подстъпите му. Но там има два милиона цивилни, жени, деца, чува се глас. Метрото е пълно с хора, ще ги погребем живи. Хуманизмът е жив, дори и на война. Решено е градът да бъде превзет с щурм.
На 12 април 1945 г. умира американският президент Франклин Делано Рузвелт. Във бункера на фюрера на 17 метра под земята, защитени от триметрови бетонни стени, тържествуват, с надеждата, че с коалицията е свършено. На 20 април Хитлер празнува последния си рожден ден. Десет дни по-късно той вече няма да е между живите. Площадът пред Райхстага, дълъг 400 и широк 300 метра, е задръстен от трупове. Денят на щурма му е обявен за най-дългия в историята на войната.
Доста преди това Сталин е избрал двамата щастливци, които ще издигнат знамето върху купола на сградата, символизираща силата на нацистка Германия. Единият, разбира се, е негов сънародник, грузинецът - Мелитон Кантария, другият - руснакът Вася Егоров. Байракът е специално извезан в московска работилница, на дръжката му е изписано: "Знаме на победата".
На своя глава обаче генерал Телегин нарежда на петима свои бойци да увият около телата си червен плат и да го развеят върху статуята на богинята на победата. Първото знаме е издигнато в 22,30 часа на 30 април от сержант Михаил Минин от щурмовата група на капитан Владимир Маков, в която влизат още Гази Загитов, Александър Лисименко и Алексей Бобров. Второто е на групата на майор Михаил Бондар, а третото - на групата на лейтенант Сергей Сорокин. По обяд на 1 май знамето от групата на сержант Минин е фотографирано от борда на самолет По-2. Снимката е на военния кореспондент Виктор Тьомин и обикаля световната преса.
Знамето се вее победоносно, но Сталин е бесен. Това е провокация. Провалят сценария му. Два дни след това избраниците му под силна охрана и следвани от фоторепортери и кинооператори издигат на 1 май щурмовия флаг на 150-а стрелкова дивизия и стават герои на Съветския съюз. Минин и другарите му не са удостоени с тази чест.
Кирил Янев се среща с него и публикува истината за знамената. Викат го на обяснение, но всичко се разминава без тежки последствия. Берлин е превзет. Чекистите излизат на преден план, плъзват из града и мародерстват. Всеки ден 50 вагона скъпоценности пътуват за Москва. Има от кражби до изнасилвания. Калегин е възмутен: "Кои сте да грабите!", скача срещу шефа на НКВД ген. Серов. Скоро за протеста му научава Берия и, разбира се Сталин. Обвинен е, че пречи на работата на сините фуражки от държавната сигурност. Присъдата е 25 години в ГУЛАГ. Освобождават го чак след смъртта на вожда.
Броени дни преди победата 4 000 000 съветски бойци са се разположили на фронт от 500 километра. Червеноармейците трябва да направят двойна блокада на Берлин. В града е Хитлер, който още вярва, че не е обречен. Там са поне милион членове на нацистката партия и частите на СС. Най-голяма отбранителна сила е съсредоточена около сградата на операта, Райхстагът е бетониран, прозорците му са зазидани.
В битката за първи път се хвърлят току-що излезлите от завода 130 немски реактивни самолета, които с качествата си паникьосват противниковите летци. В боя влиза и суперкартечница, изстрелваща по 2500 патрона в минута. Истински ужас за врага. Първоначалната идея на Сталин е градът да се заличи от лицето на земята. Цялата тежка артилерия на съветската армия е съсредоточена в подстъпите му. Но там има два милиона цивилни, жени, деца, чува се глас. Метрото е пълно с хора, ще ги погребем живи. Хуманизмът е жив, дори и на война. Решено е градът да бъде превзет с щурм.
На 12 април 1945 г. умира американският президент Франклин Делано Рузвелт. Във бункера на фюрера на 17 метра под земята, защитени от триметрови бетонни стени, тържествуват, с надеждата, че с коалицията е свършено. На 20 април Хитлер празнува последния си рожден ден. Десет дни по-късно той вече няма да е между живите. Площадът пред Райхстага, дълъг 400 и широк 300 метра, е задръстен от трупове. Денят на щурма му е обявен за най-дългия в историята на войната.
Доста преди това Сталин е избрал двамата щастливци, които ще издигнат знамето върху купола на сградата, символизираща силата на нацистка Германия. Единият, разбира се, е негов сънародник, грузинецът - Мелитон Кантария, другият - руснакът Вася Егоров. Байракът е специално извезан в московска работилница, на дръжката му е изписано: "Знаме на победата".
На своя глава обаче генерал Телегин нарежда на петима свои бойци да увият около телата си червен плат и да го развеят върху статуята на богинята на победата. Първото знаме е издигнато в 22,30 часа на 30 април от сержант Михаил Минин от щурмовата група на капитан Владимир Маков, в която влизат още Гази Загитов, Александър Лисименко и Алексей Бобров. Второто е на групата на майор Михаил Бондар, а третото - на групата на лейтенант Сергей Сорокин. По обяд на 1 май знамето от групата на сержант Минин е фотографирано от борда на самолет По-2. Снимката е на военния кореспондент Виктор Тьомин и обикаля световната преса.
Знамето се вее победоносно, но Сталин е бесен. Това е провокация. Провалят сценария му. Два дни след това избраниците му под силна охрана и следвани от фоторепортери и кинооператори издигат на 1 май щурмовия флаг на 150-а стрелкова дивизия и стават герои на Съветския съюз. Минин и другарите му не са удостоени с тази чест.
Кирил Янев се среща с него и публикува истината за знамената. Викат го на обяснение, но всичко се разминава без тежки последствия. Берлин е превзет. Чекистите излизат на преден план, плъзват из града и мародерстват. Всеки ден 50 вагона скъпоценности пътуват за Москва. Има от кражби до изнасилвания. Калегин е възмутен: "Кои сте да грабите!", скача срещу шефа на НКВД ген. Серов. Скоро за протеста му научава Берия и, разбира се Сталин. Обвинен е, че пречи на работата на сините фуражки от държавната сигурност. Присъдата е 25 години в ГУЛАГ. Освобождават го чак след смъртта на вожда.
Коментар