Интересни факти - Знаете ли че?

[Kiro]

Младият Йосиф Джугашвили (Сталин). Снимка от Баку, 1910 г. В началото на 20-ти век е предводител на банда, която не се стряска пред убийства и въоръжени банкови обири. През месец юни 1907 г. за пръв път се прочува извън границите на Грузия - при банков обир в Тбилиси бандата му взима плячка, равняваща се на днешни 3 милиона евро. При обира загиват 40 човека, 50 са ранени. Парите са предназначени за празните каси на руските революционери, които мъчително се съвземат след поражението на революцията в 1905 г. След това брутално нападение Сталин се превръща в най-издирвания човек на царска Русия. По същото време го забелязва и лидера на болшевиките Ленин. От тогава нататък той цени грузинеца като човек за черните дела, готов в най-прекия смисъл на думата да минава през трупове, когато трябва да се набавят пари за партията.

[Kiro]

Вивиан Майер (1926-2009), американски „street” фотограф с австро-унгарско потекло от страна на баща си Шарл Майер, а майка й Мария Жосо е французойка. От началото на 50-те до 90-те години на двадесети век тя работи като детегледачка в Ню Йорк, а по-късно и в Чикаго.Намерени след смъртта й, снимките на Вивиан Майер заснемат Ню Йорк в движение.
Две години преди Вивиан Майер да умре през 2009 г. на 83-годишна възраст, 30 000 от нейните негативи бяха купени на търг в Чикаго от бившия агент на недвижимите имоти Джон Малуф. Той пише книга за историята на Чикаго. Майер не е в състояние да плати наема на сейфа за съхранение. Така 100 000 нейни невиждани негативи, поместени в стотици кутии и не проявени филми, бяха продадени.
"Чудех се как ще намеря достатъчно стари снимки, за да илюстрирам книгата си /която пише/и опитах късмета си в местна аукционна къща за боклуци и мебели“, казва Малооф, който чака две години да проучи покупката си. Помислих си: „Находчив съм. Ще ги разгледам по-късно, когато имам повече време." След две години по-късно тази покупка откри някои от най-добрите улични фотографии на 20 век.
Снимки:Courtesy the Maloof Collection/Howard Greenberg Galleries
http://www.vivianmaier.com/

[Kiro]

Когато граф Лев Толстой, тогава на 34, моли 18-годишната София Берс да стане негова съпруга, той не иска между тях да има тайни. Преди брака Лев дава на София дневници, в които описва миналите си интимни отношения с други жени, включително със селянка, от която има извънбрачно дете. Лев Толстой се бори с похотта си цял живот. "Не мога да преодолея своята похотливост", пише той в дневника си, "този порок се превърна в навик за мен". Друг запис: "Трябва да спя с жени. Иначе похотта не ми дава нито една свободна минута". https://bg.rbth.com/culture/330590-zashto-tolstoi-e-uzhasen-saprug

[Kiro]

А ТУК НЯКОИ СЕ ВЪЗХИЩАВАТ НА ПОЛИТИЦИТЕ - МУТРИ, ЧЕ КРАДАТ..








“Когато детето ви си спечели първите пари за сладолед и си го купи само, направете следното:
1. Преди да има време да оближе сладоледа си, вземете го от него и отхапете 20%;
2. Докато детето ви гледа учудено, отхапете още 30%;
След това му дайте останалата част от сладоледа и му обяснете, че това прави държавата с всички пари, които някой спечели.
Ако всеки родител направи това, надявам се в страната да порасне поколение от хора, които ще разберат, че държавата няма свои пари - има само пари от данъкоплатци. И че данъкоплатците не само могат, но и трябва да наблюдават как правителствените служители харчат парите им."
Маргарет Тачър

[Kiro]

Художникът Владимир Димитров — Майстора отседнал в едно кюстендилско село. Той попитал стопанката на ябълковата градина, която рисувал:
— Колко деца имаш, булка?
— Две — отговорила жената.
— Само две! — учудил се художникът. — Та жените на село раждат повече деца!
— Е, имам и три момичета — допълнила жената.

[Kiro]

Тази снимка на Джими Хендрикс е направена от приятелката му на 17 септември 1970 г., последният му ден жив.

[Kiro]

Томас Едуард Лорънс "Арабски" повежда арабите към националното им освобождение от разкапващата се Османска империя през Първата световна война. На пръв поглед той е герой. На втори план може би е един от съучастниците в голямата арабско разочарование, довело до възхода на ислямизма, който днес представлява една от чумите на нашия свят. Лорънс твърде късно си дава сметка, че късогледото и егоистично британско управление от жестоките дни на Голямата война го използва. Правителството на Великобритания няма никакво намерение да гарантира обединението, независимостта и прогреса на арабския народ: началото на ХХ век е. Петролът е по-ценен от щастието на някакви си там диваци. Разбира се, за измамения Лорънс това е лична трагедия и той се превръща в почти Киплингов герой, осъзнал, че вместо да помогне на тези, които смята за по-добри хора от себе си, всъщност съдейства за разбиването на един техен идеал…
Източник: https://www.ploshtadslaveikov.com/istoriyata-na-lorans-arabski-v-balgarsko-izdanie/

[Kiro]

Хиро Онода – японски лейтенант, който разбира за края на Втората световна война едва през 1974 г. Почти 30 години той се крие в горите на филипинския остров Лубанг, пие вода от природата и яде банани и месо от диви крави. Истински мъж на честта, който пропилява 3 десетилетия от живота си в името на идеали и заповеди, които отдавна не са в сила. На 20 февруари 1974 г. японецът среща своя сънародник Норио Сузуки – студент-пътешественик, който е на проучвателна експедиция в джунглата на Лубанг именно в търсене на Онода. След четири дни лутане Сузуки попада на лейтенанта и двамата стават приятели. Хиро обаче отказва да се върне, казвайки, че все още чака заповеди от висшестоящ офицер. Сузуки се завръща в Япония със снимки на двамата, като доказателство за срещата им, а правителството открива командира на Онода, майор Йошими Танигучи, който по това време е продавач на книги. Той заминава за Лубанг, където на 9 март 1974 г. се среща с Онода и изпълнява обещанието си, което прави през 1944 г.: „Каквото и да стане, ще се върнем за теб“. След това му дава заповед за предаване. Така в горещото утро на 10 март нашият герой влиза в полицейското управление облечен в избеляла униформа на императорската армия. Покланяйки се церемониално на удивения полицай, той внимателно оставя старата си пушка: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Подчинявам се на заповедта на моя командир да се предам“. В него е и кама, дадена от майката на войника, за да се самоубие, ако бъде заловен.

[precakanoto]

Годината е 1969. Хондурас и Ел Салвадор водят ожесточена 4-дневна война, която отнема хиляди животи. Война, която и до ден днешен е позната като "Футболната война". Резултатът на мача в края на 90-те минути е 2:2. Стадион Ацтека в Мексико сити е домакин на третата среща между Хондурас и Ел Салвадор. Залогът е висок: Квалификация за световното първенство в Мексико. Нито една от двете страни не е участвала преди това на Мондиал. Решителният мач влиза в 11-тата си минута от продължението. Маурицио Родригез от Ел Салвадор успява да вкара гол. Малко преди мача да започне, на 27 юни 1969 г., Ел Салвадор къса дипломатическите си отношения с Хондурас. В денят след мача американската информационна агенция публикува статия със заглавие "Футболната война" е спечелена от Ел Салвадор с 3:2". В статията се казва, че 1700 мексикански полицаи охранявали мача, за да предотвратят насилие на стадиона. Салвадорците скандирали "убийци, убийци" от скамейките. Въпреки това три дни преди третата среща в Мексико сити, правителството на Салвадор издава резолюция, с която обяснява покачването на напрежението с Хондурас с "резултата от последните международни футболни мачове". И така, няколко седмици след мача, армията на Салвадор нахлува в Хондурас. Страната е подпомогната от диктатора на Никарагуа Анастасио Сомоза, но дори и с неговата помощ Хондурас не може да отстои на салвадорската армия. В страх, че столицата ще падне, Хондурас се обръща за помощ към САЩ. Примирието е бързо договорено и 4 дни по-късно войната е приключила.

Помня че май на световното в Мексико, имаше някакъв колумбийски национал, който си вкара автогол в решаващ мач от световното, но след световното го застреляха. :Останаха съмнения, че може да не е заради дрога, а заради автогола. Как не се усещат тези латиноси, че имат бръмбари в главата, които се активират на стадиона. !?
Но най-готиното футболно събитие беше в по-ново време, когато Германия игра финал сещу Бразилия на техния стадион Маракана и ги разби със 7:1, като още на първо полувреме водеха с 3-4 гола, Това да ми бяха казали нямаше да повярвам, но го гледах по талавизора
На този мач се забеляза и едно символично указание на немския треньор, - когато германците бяха вкарали още 1-2 гола и през второто полувреме, тренера им даде знак, да спрат да вкарват, за да не стане двуцифрен резила на бразилците пред собствена публика и то на най-най-емблематичния им стадион, но и най-вече бразилските здезделини да не получат страх от топката или някаква психическа травмва, която да им съсипе футболната кариера. Достойно поведение на немеца.

[precakanoto]

Преди да бъдат измислени алармите на часовниците, съществувала професия "събуждач" (на английски "knocker up"). Тези събуждачи чукали по прозорците на хората с пръчка, по вратата с чук или изстрелвали по прозореца грахови зрънца.

Кире, някога е имало и професия теляк, Много услуги са били извършвани от човеци.

[Kiro]

Годината е 1969. Хондурас и Ел Салвадор водят ожесточена 4-дневна война, която отнема хиляди животи. Война, която и до ден днешен е позната като "Футболната война". Резултатът на мача в края на 90-те минути е 2:2. Стадион Ацтека в Мексико сити е домакин на третата среща между Хондурас и Ел Салвадор. Залогът е висок: Квалификация за световното първенство в Мексико. Нито една от двете страни не е участвала преди това на Мондиал. Решителният мач влиза в 11-тата си минута от продължението. Маурицио Родригез от Ел Салвадор успява да вкара гол. Малко преди мача да започне, на 27 юни 1969 г., Ел Салвадор къса дипломатическите си отношения с Хондурас. В денят след мача американската информационна агенция публикува статия със заглавие "Футболната война" е спечелена от Ел Салвадор с 3:2". В статията се казва, че 1700 мексикански полицаи охранявали мача, за да предотвратят насилие на стадиона. Салвадорците скандирали "убийци, убийци" от скамейките. Въпреки това три дни преди третата среща в Мексико сити, правителството на Салвадор издава резолюция, с която обяснява покачването на напрежението с Хондурас с "резултата от последните международни футболни мачове". И така, няколко седмици след мача, армията на Салвадор нахлува в Хондурас. Страната е подпомогната от диктатора на Никарагуа Анастасио Сомоза, но дори и с неговата помощ Хондурас не може да отстои на салвадорската армия. В страх, че столицата ще падне, Хондурас се обръща за помощ към САЩ. Примирието е бързо договорено и 4 дни по-късно войната е приключила.

[Kiro]

Преди да бъдат измислени алармите на часовниците, съществувала професия "събуждач" (на английски "knocker up"). Тези събуждачи чукали по прозорците на хората с пръчка, по вратата с чук или изстрелвали по прозореца грахови зрънца.

[val/she]

Робърт де Ниро, Мартин Скорсезе и Джо Пеши
1995-та ... и 2017 г.

:"Казино"?
п.п. Фабулата на филма е изключително подходяща за темата посветена на жените.

[Kiro]

Робърт де Ниро, Мартин Скорсезе и Джо Пеши
1995-та ... и 2017 г.

[Kiro]

Снимка на Хари Худини от 1914 г., която е оцветена допълнително. Тогава Хари Худини изпълнява един от емблематичните си номера. Худини е бил затворен в сандъка, който виждате до него, хвърлен е във водата и е успял да се измъкне. Сандъкът е бил пълен с 90 кг желязо, за да потъне по-бързо, а след като Худини е влязъл в него, е бил закован с пирони. Освен това самият Худини е бил окован. Как се е измъкнал? Някои смятат, че е скрил ключа в буйната си коса, но като всеки магьосник, Худини не разкрива тайната си.