Интересни факти - Знаете ли че?

[Kiro]

Хиро Онода – японски лейтенант, който разбира за края на Втората световна война едва през 1974 г. Почти 30 години той се крие в горите на филипинския остров Лубанг, пие вода от природата и яде банани и месо от диви крави. Истински мъж на честта, който пропилява 3 десетилетия от живота си в името на идеали и заповеди, които отдавна не са в сила. На 20 февруари 1974 г. японецът среща своя сънародник Норио Сузуки – студент-пътешественик, който е на проучвателна експедиция в джунглата на Лубанг именно в търсене на Онода. След четири дни лутане Сузуки попада на лейтенанта и двамата стават приятели. Хиро обаче отказва да се върне, казвайки, че все още чака заповеди от висшестоящ офицер. Сузуки се завръща в Япония със снимки на двамата, като доказателство за срещата им, а правителството открива командира на Онода, майор Йошими Танигучи, който по това време е продавач на книги. Той заминава за Лубанг, където на 9 март 1974 г. се среща с Онода и изпълнява обещанието си, което прави през 1944 г.: „Каквото и да стане, ще се върнем за теб“. След това му дава заповед за предаване. Така в горещото утро на 10 март нашият герой влиза в полицейското управление облечен в избеляла униформа на императорската армия. Покланяйки се церемониално на удивения полицай, той внимателно оставя старата си пушка: „Аз съм младши лейтенант Хиро Онода. Подчинявам се на заповедта на моя командир да се предам“. В него е и кама, дадена от майката на войника, за да се самоубие, ако бъде заловен.

[precakanoto]

Годината е 1969. Хондурас и Ел Салвадор водят ожесточена 4-дневна война, която отнема хиляди животи. Война, която и до ден днешен е позната като "Футболната война". Резултатът на мача в края на 90-те минути е 2:2. Стадион Ацтека в Мексико сити е домакин на третата среща между Хондурас и Ел Салвадор. Залогът е висок: Квалификация за световното първенство в Мексико. Нито една от двете страни не е участвала преди това на Мондиал. Решителният мач влиза в 11-тата си минута от продължението. Маурицио Родригез от Ел Салвадор успява да вкара гол. Малко преди мача да започне, на 27 юни 1969 г., Ел Салвадор къса дипломатическите си отношения с Хондурас. В денят след мача американската информационна агенция публикува статия със заглавие "Футболната война" е спечелена от Ел Салвадор с 3:2". В статията се казва, че 1700 мексикански полицаи охранявали мача, за да предотвратят насилие на стадиона. Салвадорците скандирали "убийци, убийци" от скамейките. Въпреки това три дни преди третата среща в Мексико сити, правителството на Салвадор издава резолюция, с която обяснява покачването на напрежението с Хондурас с "резултата от последните международни футболни мачове". И така, няколко седмици след мача, армията на Салвадор нахлува в Хондурас. Страната е подпомогната от диктатора на Никарагуа Анастасио Сомоза, но дори и с неговата помощ Хондурас не може да отстои на салвадорската армия. В страх, че столицата ще падне, Хондурас се обръща за помощ към САЩ. Примирието е бързо договорено и 4 дни по-късно войната е приключила.

Помня че май на световното в Мексико, имаше някакъв колумбийски национал, който си вкара автогол в решаващ мач от световното, но след световното го застреляха. :Останаха съмнения, че може да не е заради дрога, а заради автогола. Как не се усещат тези латиноси, че имат бръмбари в главата, които се активират на стадиона. !?
Но най-готиното футболно събитие беше в по-ново време, когато Германия игра финал сещу Бразилия на техния стадион Маракана и ги разби със 7:1, като още на първо полувреме водеха с 3-4 гола, Това да ми бяха казали нямаше да повярвам, но го гледах по талавизора
На този мач се забеляза и едно символично указание на немския треньор, - когато германците бяха вкарали още 1-2 гола и през второто полувреме, тренера им даде знак, да спрат да вкарват, за да не стане двуцифрен резила на бразилците пред собствена публика и то на най-най-емблематичния им стадион, но и най-вече бразилските здезделини да не получат страх от топката или някаква психическа травмва, която да им съсипе футболната кариера. Достойно поведение на немеца.

[precakanoto]

Преди да бъдат измислени алармите на часовниците, съществувала професия "събуждач" (на английски "knocker up"). Тези събуждачи чукали по прозорците на хората с пръчка, по вратата с чук или изстрелвали по прозореца грахови зрънца.

Кире, някога е имало и професия теляк, Много услуги са били извършвани от човеци.

[Kiro]

Годината е 1969. Хондурас и Ел Салвадор водят ожесточена 4-дневна война, която отнема хиляди животи. Война, която и до ден днешен е позната като "Футболната война". Резултатът на мача в края на 90-те минути е 2:2. Стадион Ацтека в Мексико сити е домакин на третата среща между Хондурас и Ел Салвадор. Залогът е висок: Квалификация за световното първенство в Мексико. Нито една от двете страни не е участвала преди това на Мондиал. Решителният мач влиза в 11-тата си минута от продължението. Маурицио Родригез от Ел Салвадор успява да вкара гол. Малко преди мача да започне, на 27 юни 1969 г., Ел Салвадор къса дипломатическите си отношения с Хондурас. В денят след мача американската информационна агенция публикува статия със заглавие "Футболната война" е спечелена от Ел Салвадор с 3:2". В статията се казва, че 1700 мексикански полицаи охранявали мача, за да предотвратят насилие на стадиона. Салвадорците скандирали "убийци, убийци" от скамейките. Въпреки това три дни преди третата среща в Мексико сити, правителството на Салвадор издава резолюция, с която обяснява покачването на напрежението с Хондурас с "резултата от последните международни футболни мачове". И така, няколко седмици след мача, армията на Салвадор нахлува в Хондурас. Страната е подпомогната от диктатора на Никарагуа Анастасио Сомоза, но дори и с неговата помощ Хондурас не може да отстои на салвадорската армия. В страх, че столицата ще падне, Хондурас се обръща за помощ към САЩ. Примирието е бързо договорено и 4 дни по-късно войната е приключила.

[Kiro]

Преди да бъдат измислени алармите на часовниците, съществувала професия "събуждач" (на английски "knocker up"). Тези събуждачи чукали по прозорците на хората с пръчка, по вратата с чук или изстрелвали по прозореца грахови зрънца.

[val/she]

Робърт де Ниро, Мартин Скорсезе и Джо Пеши
1995-та ... и 2017 г.

:"Казино"?
п.п. Фабулата на филма е изключително подходяща за темата посветена на жените.

[Kiro]

Робърт де Ниро, Мартин Скорсезе и Джо Пеши
1995-та ... и 2017 г.

[Kiro]

Снимка на Хари Худини от 1914 г., която е оцветена допълнително. Тогава Хари Худини изпълнява един от емблематичните си номера. Худини е бил затворен в сандъка, който виждате до него, хвърлен е във водата и е успял да се измъкне. Сандъкът е бил пълен с 90 кг желязо, за да потъне по-бързо, а след като Худини е влязъл в него, е бил закован с пирони. Освен това самият Худини е бил окован. Как се е измъкнал? Някои смятат, че е скрил ключа в буйната си коса, но като всеки магьосник, Худини не разкрива тайната си.

[Kiro]

Операция "Нептун". Това е най-големият десант в историята на света: на 6 юни 1944 над 170 000 войници дебаркират по бреговете на Нормандия, откривайки втори фронт срещу Хитлер.

[Kiro]

Попай Моряка (Франк „Скалата” Фийгъл) Морякът, който яде спанак е герой, който всички пазим в сърцата си. Но вдъхновението за силния мъж дошло в Честър, Илинойс (родният град на аниматора). Там живеел Франк „Скалата” Фийгъл – малък жизнерадостен човек, но много жилав. Фийгъл пушел лула, нямал зъби и често се биел, точно както Попай.

[Kiro]

За "Люти чушки", излязла 1968 г. и къдравата опашка на прасето, наподобяваща подписа на Т. Живков.
Люти чушки” е малка книжка, издадена за пръв път през 1968 г. И набързо инкриминирана, изтеглена от книжарниците още преди да се продадат и 2-3 хил. броя. Днес е антикварна рядкост.Книгата има и второ издание зад граница, в Париж, през 1983 г.
Който има запазен екземпляр от първото издание вкъщи, го пази като семейна и колекционерска ценност. Така, както се пазят по някоя златна монета от баба и дядо, стар меден съд, наследена книга отпреди век…
БЮРОТО НА ГК НА БКП
ТУК
ДОКЛАДНА ЗАПИСКА от комисия в състав: Ст. Белчев, Л. Лазаров, Р. Карарусинов, Д. Ананиев и Ю. Емилова
"ДРУГАРИ,
Преди известно време излезе от печат книгата „Люти чушки“ от Радой Ралин, в която са събрани епиграми на автора с илюстрации от художника Борис Димовски. В нея се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност, срещу политиката на Българската комунистическа партия.
Перифразирайки народни мъдрости и поговорки, авторът прави редица обобщения на нашата действителност, които имат клеветнически характер и са насочени към разпалване ту на дребнобуржоазни и сектантски настроения, ту на ревизионистични страсти.
В книгата е даден простор на нихилистичните и политически объркани концепции на автора, които много старателно са подсилени и защитени от илюстрациите на Борис Димовски. Двамата автори често си сменят ролите, взаимно се допълват. Там, където текстът на Радой Ралин е лишен от „оригиналност“ и „остроумие“, на помощ идва рисунката на Борис Димовски, която тъй да се каже „изплюва камъчето“.
Ето няколко примера:
Под заглавие „Реорганизация“ Радой Ралин перифразира известната пословица по следния начин: „Променил се Алия, погледнал се, пак в тия“. А отгоре е нарисувано дрипаво плашило. Явно насочена против нашата икономическа политика е и епиграмата: „Икономически ефект“, която гласи: „Голямо чудо над малко блюдо“. В нарисуваното блюдо се вижда само една оглозгана риба. Под заглавие „Бедността не е порок, а урок“ е поместена епиграмата: „Кой постъпва честно, не живее лесно“. В „Отчитане на успехите“ се казва: „Думба-лумба два дни, а година — гладни“. Под заглавие „Цени и качество“ е сложена епиграмата: „Да би се яло, не би висяло“. Друга епиграма гласи: „Кой излезе прав, не излиза здрав“. Подобна клевета лъха и от епиграмата „Кадрова политика“ — „Който дрънка, е за вънка“. А като обобщение за целия живот у нас звучи епиграмата: „Славна е нашта“: „Един плаща, друг разгаща“.
.....
"

[Kiro]

Мостът Ракоцбрюке (Дяволският мост) в парка Кромлау в Германия. Абсолютно кръглата му форма го прави удивителен. Построен е през 1860 г.

[Ender]

Крушата не пада по-далеч от дървото. Ози Осбърн с внучката си Анди-Роуз...

Играчката кефи!
На концерт през 1981г. някой от публиката хвърля прилеп на сцената. Ози го хваща и му отхапва главата, мислейки го за гумена играчка. Концертът е прекратен, а Ози веднага откаран в болница, за да му бъде бита ваксина против бяс.

[Kiro]

Мерилин Монро, снимка от 1951 г.

[Kiro]

Hippie girl selling flowers, 1972.

Хипи момиче продава цветя, 1972. г.