АРБАЛЕТЪТ - ОРЪЖИЕТО ОМРАЗНО НА БОГ
През 1096 година византийската принцеса Анна Комнина описва нормандския арбалет като варварско и жестоко оръжие. Ето как описва тя варварския лък: „ ... стрелите, използвани от този лък са много къси, но дебели и тежки, с железни накрайници. Тетивата изпраща стрелата с ужасна сила и когато тя попадне във война, тя не отскача от щита, а напротив, тя го пробива изцяло, след това преминава през дебелите железни пластини и излита от обратната страна ... “
Описаните къси, дебели и тежки стрели им дават и тяхното наименование: болт, болтове (на англ. Bolt, на немски Bolzen). За арбалетни стрели може да се говори само при съвременните арбалети. Приблизително по същото време – през 1139 година това оръжие е забранено (поне за използване срещу християни) от папа Николай II на II Латерански събор (1059), и то под заплахата от отлъчване от църквата, а това в тогавашната Европа е било сигурна смърт с много други последствия. Папата нарича арбалетите „artem mortiferam“-(смъртоносно изкуство) и „deo odibilem“ – (мразени от Бога). Една от целите на забраната е била и да се отнеме от простолюдието едно оръжие, което правело възможно убийството на рицари от засада и от разстояние. Използването на арбалети срещу неверници било разрешено, даже поощрявано.
Въпреки това забраната не е била спазвана и затова по-късно забраната и била подновена от папа Инокентий III специално срещу Ричард I (Лъвското сърце) Английски и Филип Август Френски. Немският крал Конрад III също забранява арбалетите в своето кралство. Когато, при обсадата на замъка Шалю, при Лимож във Франция, Ричард Лъвското сърце, страстен привърженик на арбалетите и радетел за тяхното разпространение, е ранен от арбалетна стрела и умира 11 дни по-късно (6.4.1199), смъртта му се приема като небесно наказание, което му е присъдено за неподчинението му към църквата. Разказва се, че преди да умре, Ричард, сам изкусен арбалетчик, помилва стрелеца, но след смъртта му арбалетчикът бива одран жив за назидание. Твърди се, че ислямския свят от времето на кръстоносните походи също забранява арбалетите – поради формата им на кръст (на английски арбалет дори се нарича crossbow), защото се използват от кръстоносци, а и вероятно защото от коня е практически трудно арбалетът да се запъне. Документирано е обаче използването им в ислямския свят в съоръжения за защита на крепости, както и от отделни войници, а също така има и запазени екземпляри. След завръщането си във Франция от Кръстоносния поход Филип Август създава редица редовни отряди арбалетчици, а също така и отряди конни арбалетчици.
През 1096 година византийската принцеса Анна Комнина описва нормандския арбалет като варварско и жестоко оръжие. Ето как описва тя варварския лък: „ ... стрелите, използвани от този лък са много къси, но дебели и тежки, с железни накрайници. Тетивата изпраща стрелата с ужасна сила и когато тя попадне във война, тя не отскача от щита, а напротив, тя го пробива изцяло, след това преминава през дебелите железни пластини и излита от обратната страна ... “
Описаните къси, дебели и тежки стрели им дават и тяхното наименование: болт, болтове (на англ. Bolt, на немски Bolzen). За арбалетни стрели може да се говори само при съвременните арбалети. Приблизително по същото време – през 1139 година това оръжие е забранено (поне за използване срещу християни) от папа Николай II на II Латерански събор (1059), и то под заплахата от отлъчване от църквата, а това в тогавашната Европа е било сигурна смърт с много други последствия. Папата нарича арбалетите „artem mortiferam“-(смъртоносно изкуство) и „deo odibilem“ – (мразени от Бога). Една от целите на забраната е била и да се отнеме от простолюдието едно оръжие, което правело възможно убийството на рицари от засада и от разстояние. Използването на арбалети срещу неверници било разрешено, даже поощрявано.
Въпреки това забраната не е била спазвана и затова по-късно забраната и била подновена от папа Инокентий III специално срещу Ричард I (Лъвското сърце) Английски и Филип Август Френски. Немският крал Конрад III също забранява арбалетите в своето кралство. Когато, при обсадата на замъка Шалю, при Лимож във Франция, Ричард Лъвското сърце, страстен привърженик на арбалетите и радетел за тяхното разпространение, е ранен от арбалетна стрела и умира 11 дни по-късно (6.4.1199), смъртта му се приема като небесно наказание, което му е присъдено за неподчинението му към църквата. Разказва се, че преди да умре, Ричард, сам изкусен арбалетчик, помилва стрелеца, но след смъртта му арбалетчикът бива одран жив за назидание. Твърди се, че ислямския свят от времето на кръстоносните походи също забранява арбалетите – поради формата им на кръст (на английски арбалет дори се нарича crossbow), защото се използват от кръстоносци, а и вероятно защото от коня е практически трудно арбалетът да се запъне. Документирано е обаче използването им в ислямския свят в съоръжения за защита на крепости, както и от отделни войници, а също така има и запазени екземпляри. След завръщането си във Франция от Кръстоносния поход Филип Август създава редица редовни отряди арбалетчици, а също така и отряди конни арбалетчици.
Коментар