If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Г.Найденов- беше шумкар с модерно мислене- създаде Тексим и работеше много добре и носеше много валута на България..Създаде и Тексим банк, която наследиха дъщерите му..Естествено лежа в затвора заради клевети и вражеско мислене..
Аз не харесвам Кока Кола, предпочитам Пепси - по две причини: бяха спонсори на любимия ми отборо преди 25 години, а и заради вкусът, който повече ми допада. Отделно са сини, а и имам един много хубав спомен от екскурзия до пещерата "Леденика" и връх Околчица, преди 30+ години, където си купих и почерпих децата около мен със стъклена бутилка от 1 литър Пепси. и надписът беше на български, ако не ме лъже паметта. Ех, спомени...
Обаче това за Кока Кола наистина е епохално - имало е и много мислещи глави сред малоумните шумкари, но да не обръщам хубавава тема в клоаката "политика". Мерси за инфото, макар че го знаех, хубаво е да се припомня на младежите
Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience
Едва ли са много хората, които знаят, че България е първата страна зад «Желязната Завеса», в която американската марка пробива. По този повод компанията The Coca-Cola Company създават лого на марката си на кирилица. Историята е поредица от случайности и е много интересна.
През 1965 г. дълбоко зад Желязната завеса се случва немислимото. В България започва да се произвежда Кока-Кола, един от най-ярките символи на капитализма. В момент, в който пропагандата тръби, че Кока-Кола е изключително опасно алкохолно питие, използвано от американските войници преди битки, чистата случайност слага началото на една от най-куриозните истории от времето на Студената война.
Тончо Михайлов, технолог в поделението за безалкохолни напитки на българското предприятие «Тексим», е изпратен в Париж на служебна командировка. От «Тексим» искат да правят оранжада и една от задачите на Михайлов е да опита подобни напитки във Франция и да посети предприятия, работещи в бранша.
Съдбата го отвежда в едно парижко бистро и му поднася не друго, а една Фанта. Силно впечатлен, на следващия ден той моли домакините си да го заведат в предприятието, което произвежда Фанта, без изобщо да има представа, че това е така омразната на комунистическото управление корпорация Кока-Кола. Когато разбира за какво става дума, вече е твърде късно да се върне назад. Все още без да си дава сметка за сериозността на ситуацията, той се запознава с вицепрезидента на Кока-Кола за Франция княз Александър Макински и в дух на разбирателство двамата уговарят посещение на представители на Кока-Кола в България.
От корпорацията са изключително изненадани, че българин проявява интерес за сътрудничество, предвид славата на страната ни като един от най-верните сателити на СССР. В този момент обаче компанията следва политика на световна експанзия и поканата е добре дошла.
Връщайки се в България, Тончо Михайлов осъзнава, че посещението му в завода на Кока-Кола може да доведе до доста сериозни последици за него. Тревогата му се засилва и в докладите си за посещението във Франция той спестява епизода с Кока-Кола с надеждата от компанията да не отдадат особено значение на поканата му и всичко да се размине.
От Кока-Кола обаче спазват уговорката си се обаждат с предложение техни представители да дойдат на посещение у нас. На Тончо Михайлов му се налага спешно да признае на шефа на «Тексим» Георги Найденов за случилото се в Париж. Хрумва му компромисно решение — да предложи на Найденов да договорят у нас да се произвежда оранжадата «Фанта».
Отговорът на Георги Найденов е поредната изненада в тази необичайна история: «Като е гарга — рошава да е!», отсича той и вдига Петолъчката — телефонът за директна връзка с Тодор Живков — с намерението да поиска от държавния глава разрешение в България да се прави направо Кока-Кола.
След два часа двамата с Михайлов са в кабинета на Тодор Живков, където се разиграва една доста показателна за комунистическия подход към политиката сценка. Когато пристигат в кабинета на Живков, там е и Пенчо Кубадински.
«- Абе, Гето — обръща се Кубадински с към Найденов, — ти уж щеше да правиш лимонада, а сега го обърна на алкохол!
— Ами то и колата е лимонада, другарю Кубадински — отговаря Найденов.
— Защо тогава правим такава пропаганда против нея? — гневи се партиецът.
— Не зная. Питайте тези, които ви съветват...»
Тодор Живков слага край на спора. Неочаквано за всички, той дава съгласието си, дори без да е опитал противоречивата капиталистическа напитка.
Представителите на Кока-Кола пристигат в България и само след два дни договорът е готов. Гостите са стъписани — водили са безуспешни преговори с Югославия, най-прозападно настроената страна от соц блока, без никакъв успех. Трудно им е да повярват, че са сключили сделка именно с най-близката до СССР страна.
Договорът за внасяне на концентрата за напитката е подписан на 1 август 1965 г. От Кока-Кола предлагат пари за реклама. Тончо Михайлов им отвръща «Ние тази реклама, антиреклама всъщност, която сме ви я правили толкова години, вие не можете да я изплатите, докато сте живи.» Вместо пари за реклама от Италия ни подаряват един милион бутилки, а Кока-Кола САЩ изработват и ни подаряват логото на кирилица. В края на 1965 г. на българския пазар се появяват първите бутилки Кока-Кола. С етикет на кирилица. Невероятно, но факт — България е първата страна зад Желязната завеса, която сключва договор с предприятието, флагман на капитализма — Кока-Кола. Югославия е втора, цели две години след нас. Но най-важен остава фактът, че заради България за първи път в света запазената марка на «Кока-Кола» се появява на азбука, различна от латиницата — кирилица.
Чудото обаче не трае дълго. Краят на 60-те години и Пражката пролет водят със себе си затягане на комунистическия режим в страните от соц блока. Идва краят на либерализацията в икономиката. След едно официално посещение в Москва през 1969 г. Тодор Живков закрива «Тексим», срещу която СССР отдавна има възражения.
Производството на Кока-Кола се прехвърля към държавното предприятие «Безалкохолни напитки и минерални води». Започват да се договарят годишни квоти за концентрат — вече не пазара решава от какво количество кола има нужда, а плановата икономика. Търсенето става все по-голямо, а производството не се променя. Кока-Кола се превръща в дефицитна стока за българите.
Постепенно купуването на концентрата за напитката става трудно, тъй като България не разполага с достатъчно валута. За известно време се налага бартер — концентрат срещу ягодово сладко и доматен сок, но сред аварията в Чернобил и съмненията в качеството на българската продукция на това е сложен край.
С края на комунистическия режим в България приключва и авантюрата Кока-Кола на местна почва. Компанията отново навлиза на българския пазар през 1992 г., но вече условията са други. А на етикета логото е на латиница.
Това е Джим Торп. Погледнете внимателно снимката и ще видите, че той носи различни чорапи и обувки. Това не е някакъв вид мода. Историята се е случила на Олимпиадата през 1912 година. Джим, американец по народност, от Оклахома, представя своята държава в леката атлетика. Сутринта преди състезанията, в които е трябвало да участва, някой открадва обувките му. Джим успява да намери по случайност две, макар и различни, обувки в контейнер за боклук и точно тях виждате на снимката. Но тъй като едната обувка била твърде голяма, се наложило да сложи още един чорап. С тази си екипировка Джим печели два златни олимпийски медала! Без значение с какъв проблем си се събудил тази сутрин, някой те е подценил или друг те е обидил, не позволявай това да те спре да бягаш в твоето състезание днес!!!
Тевта е национална героиня на албанците. Тевта става кралица на илирите около 231 пр.н.е. след смъртта на нейния мъж владетеля Агрон. Организира пиратски експедиции в Адриатическо море, Йонийското крайбрежие и Южна Италия. След нападения на илирийски пирати срещу римски търговски кораби Римската република изпраща посланици в резиденцията на Тевта (дн. Шкодра, Албания) с настояване тя да спре набезите и да изплати на Рим обезщетение. Отказа на Тевта да се подчини води до Първа илирийска война през 229 пр.н.е.. Тевта се предава и приема условията през 227 пр.н.е., когато столицата Шкодра е обсадена от римляните.
“По причина че не говореше по арнаутски, той си служеше с българския език, за да разправя гръцката книга на албанските деца, които говореха и по български...“
“Заедно с нашето пристигане аз забележих, че идат по брега на езерото десетина селски деца с торбички през рамо. Попитах какви са тия деца и получих отговор, че това са мънастирските ученици от околните албански села; те дохождат в мънастирското училище да се учат на книга.
- На какъв език им се предава? Попитах.
- На гръцки? ми отговориха.
- Е говорят ли те гръцкия език?
- Не, и дума не разбират.
- Е добре, как се споразумява с тях учителя?
- По български.
По-после се запознах със священника, който служеше и за манастирски учител. Той беше гъркоманин от Охрид. По причина че не говореше по арнаутски, той си служеше с българския език, за да разправя гръцката книга на албанските деца, които говореха и по български.
Оригинално преподавание, нели?“
Шопов, Атанас. Из живота и положението на българите във вилаетите. Пловдив, 1893, с. 318.
Коментар