Интересни факти - Знаете ли че?

[Иван Петкандраганов]

За името на Черно море.

И аз като вас съм се чудил, защо пък да е черно, като в хубаво време си е не по-малко синьо от другите (да не говорим пък за северните морета).

https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Sea#Name

Най-често споменаваното у нас древно име е древногръцкото Понт Евксинос, Póntos Eúxeinos, което означава Море Гостоприемно. Гърците най-много са плавали из него в древността. На кораби.
Но преди това същите тези гърци го наричали съвсем обратно, Понт Аксинос, Póntos Áxeinos, Море Негостоприемно. Въх!

Ето къде може да е разгадката:
Историците казват, че думата "аксинос" гърците възприели звуково (но не смислово) от думата на древните перси, които наричали морето ни "аксина",
Old Persianaxšaina- (turquoise colored), Middle Persianaxšēn/xašēn (blue), and New Persianxašīn (blue)
то ест тюркоазено или синьо.
И после от "аксинос", негостоприемно, суеверните моряци го прекръстили на обратното, на гостоприемно, на "евксинос", та да избегнат лошата поличба.


Но защо пък "Черно"?
Това "черно" идва от тюркските езици на племената по южните брегове някъде в началото на Средновековието. То може да произлиза от тогавашната цветова схема за наричане на главните посоки на света. Черно съответствало на "север", червено – юг, зелено - изток и бяло – запад. Ако се поставим в Анатолия , то ще е на север, то Черно Море ще е на север, а Бяло море (така те са наричали Средиземното) – на запад.

Има и предположение, че е наречено "черно", защото металните котви на корабите потъмнявали поради повишеното съдържание на сероводород в дълбочината на морето.



Съвременни имена сред народите му:

• Abkhazian: Амшын Еиқәа, IPA: [ɑmʂɨn ɛjkʷʰɑ]
• Adyghe: Хы шӏуцӏэ, IPA: [xə ʃʼəw.t͡sʼa]
• Bulgarian: Черно море, IPA: [ˈt͡ʃɛrno moˈrɛ]
• Crimean Tatar: Къара денъиз, Qara deñiz IPA: [qɑrɑ deŋiz]
• Georgian: შავი ზღვა, romanized: shavi zghva, IPA: [ʃɑvi zɣvɑ]
• Laz and Mingrelian: უჩა ზუღა, IPA: [utʃɑ zuɣɑ], or simply ზუღა, IPA: [zuɣɑ], "Sea"
• Romanian: Marea Neagră, pronounced [ˈmare̯a ˈne̯aɡrə] (listen)
• Russian: Чёрное мо́рe, IPA: [ˈtɕornəjə ˈmorʲə]
• Turkish: Karadeniz, IPA: [kaˈɾadeniz]
• Ukrainian: Чорне море, IPA: [ˈtʃɔrnɛ ˈmɔrɛ]

(от тук виждам, че "Дениз" в тюркските езици е "море")

[Kiro]

В средновековието и Ренесанса хората са били луднали по легендата за еднорога и се считало, че рог на еднорог притежава вълшебни качества, сред които да пречиства вода от отрови, да лекува и предпазва от болести и други, заради което е бил високо ценен, изключително скъп и търсен. Легендите за митичното същество датират от много по-рано. Печати изобразяващи еднорог били намерени в древните градове Мохе́нджо-Да́ро и Харапа, споменавал се и в индийските епоси Махабхарата и Атхарва веда, за него знаели в Китай и Япония, през древните гърци, Александър Македонски, Рим и така до средновековието, когато толкова били луднали по рога на еднорога, че бил изключително ценно притежание на кралски особи, които се пазели от отрови и се лекували с тях. А фактът, че никой не е виждал еднорог не било пречка да се продават рога на еднорог на баснословни цени. Обяснението било, че еднорог се ловувал изключително трудно - трябвало млада и красива девственица с чисто сърце да го омае в гората, той да заспи в прегръдките ѝ и чак тогава ловците да го убият. Не можел да живее в плен, защото бил много буен и умирал бързо. Ето защо хората виждали само рог от еднорог, но не и самият еднорог, чийто образ и описание варирало през епохите от нещо средно между носорог и козел със слонски крака, чифтокопитен кон със свинска опашка и, разбира се, рог... Карл VI от Франция имал такъв, Кралица Елизабет I похарчила 10 000 паунда - приблизително цената на замък по нейно време за рог на еднорог, от който бил направен кралския ѝ скиптър, дори Иван Грозни също имал жезъл от рог на еднорог. До ден днешен в гербовете на Шотландия и Великобритания еднорогът присъства като хералдически символ въпреки, че никой не е виждал еднорог. Защото се оказва, че рогът на еднорога всъщност е левия зъб на мъжки кит от вида нарвал, който обитава северните ширини. Защо точно левият зъб и защо точно на мъжки кит, ще оставя на любопитните да открият сами. Въпросът, че цялото човечество в огромна част от своята история е било заблудено и вярвало в митични същества, творило легенди как лично Луната ги сътворила от сняг и морска пяна още преди Слънцето да се появи на Земята, харчило луди пари за някакви зъби, вярвайки ги за рог на еднорог и приписвайки им вълшебни лечебни свойства, е забавна история, която много ми прилича на сегашната ситуация с експерименталното генно инженерство, наречено "ваксини" и лозунга "Вярвайте на науката"! Коя наука? Тази, която си прави експерименти с хората и не носи никаква отговорност за това, но твърди, че е наука, докато всъщност е политика?...
Защото науката е наука тогава, когато 2+2=4 в Африка, в Азия, в Европа и на полюсите, въобще навсякъде. А не навсякъде вирусът да ги изненадвал, те не знаели нищо, понеже бил нов, не се знаело нищо за него, нямало как да се предвиди нищо, но за сметка на това имало страхотни ваксини, които работели почти 100%, ама никой не поемал отговорност за това...
Автентичността на рога на еднорога се проверявала по следния начин - слагате паяк в кухината в основата му. Ако паякът се засели и си направи паяжина - рогът е фалшив. Ако умре, значи е автентичен и пази от отрови.

[hazard]

Храната на спартанците - супа от свинска кръв.

Black pudding е шотландско национално ястие за закуска.
Евтино ястие със протеин и желязо за студените зимни дни.
Черният пудинг, иначе известен като кръвен колбас, е тъмен колбас, пълнен с животинска кръв, подправен и приготвен с пълнители като парченца месо, овес или ечемик, лук и втвърден до твърдо състояние.

[Kiro]

Храната на спартанците - супа от свинска кръв. Непростим грях за всеки спартанец било да се храни у дома например. Всички членове на военизираното общество трябвало да ядат само в общи трапезарии, наречени обедни клубове или систии. Всеки спартанец бил отговорен за менюто, защото трябвало да носи някаква храна. Донесеното се слагало в общ котел и от него се раздавало на всички. Заслуга за този метод на ядене имал известният закодател цар Ликург. Според него това било в основата на идеалния ред в Спарта. Само така воините се чувствали наистина равни. Освен това ужасната храна, съставена от какви ли не продукти, приучавала бойците към суровата реалност. За лукс не можело и да става дума, както и за удоволствие. Спартанците обаче не бивало да забравят, че служат най-вече на полиса и своите командири. Затова всеки бил длъжен да издава свой колега, дошъл нахранен в столовата. Всеки, който се гнусял от храната веднага ставал обект на подигравки и се пораждали съмнения за неговата мъжественост и коравост.

Не много често в града се появявали и чужденци, които с интерес изучавали философията за живот на местните хора. Така един европеец се погнусил от един от деликатесите на спартанците - черната супа. Тя се приготвяла редовно, за да дава сили на воините в тежките тренировки. Но била отвратителна за всеки обикновен човек. Правела се от оцет, сол и свинска кръв. Според странниците, които стъпвали на спартанска земя, това бил ключът към желанието на бойците да умрат в битка - за да се отърват от ужасното гастрономическо преживяване. Истината е, че тя била питателна и давала неподозирана сила, но вкусът й можел да извади от строя всеки друг грък.

Когато не се сервирал този деликатес, най-често в чиниите на войниците попадали грах и фасул, както и ръж и овес. Въпреки усилените денонощни тренировки обаче, количествата храна едва успявали да заситят глада на силните мъже. Според техните командири, младежите само така можели да калят волята си. Освен това по този начин щели по-дълго да издържат на оскъдицата по време на евентуална война и да победят врага

[Асо Пика]

Как иноватори в "Балкантурист" измислиха леденото хоро на Йордановден

.................................................. ..................................................

Тестват атракцията за първи път през 1973 год., за да забавляват екскурзианти от Чехословакия

ЮНЕСКО отхвърля ритуала като традиция, защото трябва да бъде предаден на 3 поколения в продължение на 50 години

През 1973 год. държавният туристически оператор "БАЛКАНТУРИСТ" неистово се опитва да повиши интереса на чужди екскурзианти към страната и в нечии глави почва да се върти идеята българи в народни носии да играят хоро в ледените води на буйна река. И така няколко поредни години на Йордановден в Калофер започва да се извива странното хоро, но заради комунистическия режим отбелязването на Богоявление е забранено. Чествало се тайно в църквите, но без да се прави водосвет с хвърля не на кръста в реката.

Едва след 1989 год. ритуала постепенно започва да се възстановява, а през 2000 год. в местния вестник се споменава, че кръста е изваден от реката под звуците на гайда. Три години по- късно вестник „Дума“ публикува снимка от мъжко хоро във водите на река Тунджа и оттогава (2003 год.) се смята, че това е част от тържеството на Йордановден. Тези факти се потвърждават и от най- възрастните калоферци, които твърдят, че хорото не е част от традициите през десетилетията.

Историческите хроники показват, че празника се отбелязвал в годините около Втората Световна Война. Навсякъде в страната се правела тържествена богоявленска литургия. Под звуците на камбаните хората се отправяли към близка река, където бил построен аналой, украсен със много зеленина и националните знамена трибагреници. Около него били строени частите от гарнизона. След като попа освещавал водата с хвърлянето на кръста няколко души се втурвали да го извадят. През тези десетилетия обаче не е съществуват данни да се е играло мъжко хоро като част от обичая.

[Kiro]

За Александър Македонски

" На Александър Македонски, който като победител на Изтока смятал, че се е извисил над обикновените хора, коринтяните чрез легати изпратили поздравления и го дарили с коринтско гражданство. И когато Александър посрещнал с насмешка странния жест, един от легатите му рекъл: " Гражданство сме поднасяли само на теб и на Херкулес. ". Тогава той охотно приел тази върховна чест, поканил легатите и го оградил с любезност, мислейки не за това, кой му подарява гражданство, а кому е било дарено то преди. И този човек, отдаден на славата, чиято природа не познавал, тъй както и мярата в нея, той, вървящият по дирите на Херкулес и Либер, който не спирал дори там, където тези дири били изчезнали, от дарителите прехвърлил вниманието си към своя другар по привиегия, сякаш притежавал небето, което суетният му ум вече виждал в своя власт, понеже се бил изравнил с Херкулес.
А какво общо имал с Херкулес този налудничав младеж, у когото вместо достойнства имало само една късметлийска дързост ? Херкулес не жънел победи за себе си - той пребродил земната шир не поради каприз, а поради разумна преценка какво да победи, като враг на злото, защитник на доброто, миротворец по суша и море. А Александър от малък си бил разбойник, бич за народите, гибелен както за врагове, така и за приятели, който считал за върховно благо да бъде ужасът на всички смъртни,забравяйки, че страх вдъхват не само най свирепите, но и най - ленивите твари с опасната си отрова. "

Луций Аней Сенека - " За Благодеянията. Книга Първа ", С., 2001 г., с. 37

[vm20]

Алберт Едуард, принц на Уелс, известен още като "Мръсният" Берти със своя „фотьойл на любовта“, проектиран така, че да може да забавлява две жени едновременно. Използвано е в личната му стая в Le Chabanais, известен парижки публичен дом...

https://www.chr.bg/…/tsaryat-e-gol-lyubovniya-stol-na…/

Е качи снимка и на стола, що ме караш да се напрягам, или викаш на кой му трябва да си го намери. Видях го, бива

[Kiro]

Алберт Едуард, принц на Уелс, известен още като "Мръсният" Берти със своя „фотьойл на любовта“, проектиран така, че да може да забавлява две жени едновременно. Използвано е в личната му стая в Le Chabanais, известен парижки публичен дом...

https://www.chr.bg/…/tsaryat-e-gol-lyubovniya-stol-na…/

[Kiro]

Белогвардеецът Унгерн-Щернберг, който се превърна в монголски бог на войната. Роман фон Унгерн-Щернберг (1886-1921) живее необикновен живот. Руски аристократ от тевтонски произход, той прегръща будизма и освобождава Монголия от китайската окупация, като същевременно се опитва да победи болшевиките и да създаде велика евразийска империя. Той се сражава в Сибир заедно с други командири на Бялата армия, срещу Червените по време на руската гражданска война. До 1921 г. евентуалното поражение на Белите е очевидно и Червената армия бързо напредва на изток. Унгерн решава да напусне Русия, но не и по начина, по който много от командирите на Бялото движение правят. Вместо да избяга в Европа, той преобразува азиатската си кавалерийска дивизия, формирана предимно от местни доброволци, в партизанска единица и пресича руско-монголската граница. По това време Монголия е окупирана от китайската армия, а духовният владетел на Монголия хан Богд живее под домашен арест в столицата Урга (сега Улан Батор). Китайският гарнизон в Урга е около 7 хил. души и числено превъзхожда кавалерията на Унгерн (1400 души).
Въпреки това баронът успява да надвие китайците и да завладее града. Скоро след това той успява напълно да освободи Монголия от китайските войски. Монголците прославят Унгерн. Богд хан е възстановен като владетел и му дава титлата "хан", най-високата титла за военен лидер. Баронът се радва на голяма власт в Монголия, а монголците дори го наричат "Бог на войната" заради победата над окупационните сили. Баронът обаче никога не се задоволява с контрола само над Монголия. Планът му, според историка Станислав Хатунцев, е да започне "кръстоносен поход срещу Запада, източникът на революциите, използвайки силата на Азия за установяване на азиатска култура и вяра в цяла Евразия, докато възстановява падналите монархии".
В крайна сметка кръстоносният му поход не успява. През май 1921 г. Унгерн нахлува в Съветска Русия с 4 хил. войници. Надява се, че сибирските граждани не са доволни от болшевишката власт и ще се присъединят към него, но това така и не се случва и армията на барона е победена. В крайна сметка той е предаден от собствените си хора на Червената армия. Унгерн е екзекутиран през 1921 г. в Новониколаевск (сега Новосибирск, 2811 км източно от Москва). Официалните доклади заявяват, че той е бил абсолютно спокоен по време на разпитите, а също и непосредствено преди смъртта си, точно както само един истински (макар и нетипичен) будист може да се държи.

[v_tin]

https://portal12.bg/publikatsii/%D0%...2%D0%B5-1-7189
Магнитното поле на Земята падна 3 пъти, Шумановият резонанс изчезна за часове (ОБНОВЕНА)

[Kiro]

В продължение на десетилетия на хората им е внушавано, че трябва да намалят приемането на мазнини – без нито едно доказателство за ползите от това за здравето. Днес вече знаем: мазнините са вредни, но само лошите. Вижте:

















dw.com
Здравословно хранене: Лъгали ли са ни за мазнините?

[Kiro]

Добро утро!
България предлагаше всичко необходимо за прекрасна почивка: планини, южно слънце, плажове и диви заливи, романтични рибарски селца. В книгата си "И през лятото към България", излязла през 2019, Марен Шварц описва първото си пътуване до България през 1988 година. Припомняме Ви интервюто, което направи с нея по този повод Александър Детев:

















dw.com
Марен Шварц: "В ГДР копнеехме за България"

[Иван Петкандраганов]

Свети Лаврентий Римски умрял мъченически по време на гоненията на християните от император Валериан.

Той бил печен на голяма скара. По някое време на печенето Лаврентий казал, че вече се е опекъл от тази страна, да го обърнат на другата.

Той е светия-покровител на готвачите и комедиантите.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Saint_Lawrence

Но не знам дали билката валериан е на името на императора.



Дракон, древногръцки законодател,
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%...82%D0%B5%D0%BB)
умрял в театъра на Егина, затрупан от плащеници и шапки, хвърляни върху него като подарък от благодарните граждани за неговите закони.

Неговите закони били много строги, направо драконовски.



Сизамн, съдия в Древна Персия,
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Sisamnes
веднъж нещо се поизкорумпирал и бил одран жив по заповед на царя.
С кожата му тапицирали съдийския стол, на който трябвало да седне неговият наследник, сина му.

[Иван Петкандраганов]

"Пирова победа"

Не, не е защото на полето на битката е останал само един жив воин. Или защото цялата армия била разбита.
Не и защото загубите са били безсмислени.
Това може да го повтарят онези бонитки с "емоционална интелигентност".
Просто трябва да се чете, а не да се папагалства.

Цар Пир, който е от Епир, е водил много пъти успешни военни кампании. След една от битките в кампаниите, а именно тази с римляните, той изразил съжаление за загубите си с такива думи:
— Още една такава победа – и ние сме загубени!
(Плутарх, Живота на Пир 21:8)
или
— Още една такава победа и ще се върна в Епир сам.
(Павел Орозий, Historiarum Adversum Paganos Libri)

Загубите на Пир в тази кампания били 7 500 войника, а на римляните - 13 000.
Така че това е просто една фраза, даже не съответстваща на действителността, а и не се знае, дали наистина Пир я е казал, или това по-скоро са "красивости" на историците за забава на четещите с "емоционална интелигентност".

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%...B5%D0%B4%D0%B0
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%...B9%D0%BD%D0%B0


Пир загинал от коронавирус вследствие на хвърлена керемида от доблестна гражданка върху кубето му, след което вражеските воини лесно го довършили.
Това ме подсеща да пусна един списък на необичайни смъртни случаи, но ще е по-друг път.

[Иван Петкандраганов]

Християнските кръстове.

Най-сложният на вид е руският православен:



https://ru.m.wikipedia.org/wiki/%D0%...%D0%B9_%D0%BF% D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0 %BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82
Бил бил използван още във Византия.

Той изобразява с най-много подробности кръста, на който бил разпънат Исус.
Горната напречна "черта" символизира подигравателната табелка "Исус Назарянин, цар юдейски", която често може да видите на нашите икони като надпис "INRI"; RI е "Rex Iudaicum".

Долната кОса черта символизира стъпенката, на която стъпвал разпъваният.



Патриарши или архиепископски кръст :



https://en.m.wikipedia.org/wiki/Patriarchal_cross


Папски кръст:



https://en.m.wikipedia.org/wiki/Papal_cross




Кръстът на свети Петър:



https://en.m.wikipedia.org/wiki/Cross_of_Saint_Peter