Интересни факти - Знаете ли че?

[v_tin]

https://portal12.bg/publikatsii/%D0%...2%D0%B5-1-7189
Магнитното поле на Земята падна 3 пъти, Шумановият резонанс изчезна за часове (ОБНОВЕНА)

[Kiro]

В продължение на десетилетия на хората им е внушавано, че трябва да намалят приемането на мазнини – без нито едно доказателство за ползите от това за здравето. Днес вече знаем: мазнините са вредни, но само лошите. Вижте:

















dw.com
Здравословно хранене: Лъгали ли са ни за мазнините?

[Kiro]

Добро утро!
България предлагаше всичко необходимо за прекрасна почивка: планини, южно слънце, плажове и диви заливи, романтични рибарски селца. В книгата си "И през лятото към България", излязла през 2019, Марен Шварц описва първото си пътуване до България през 1988 година. Припомняме Ви интервюто, което направи с нея по този повод Александър Детев:

















dw.com
Марен Шварц: "В ГДР копнеехме за България"

[Иван Петкандраганов]

Свети Лаврентий Римски умрял мъченически по време на гоненията на християните от император Валериан.

Той бил печен на голяма скара. По някое време на печенето Лаврентий казал, че вече се е опекъл от тази страна, да го обърнат на другата.

Той е светия-покровител на готвачите и комедиантите.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Saint_Lawrence

Но не знам дали билката валериан е на името на императора.



Дракон, древногръцки законодател,
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%...82%D0%B5%D0%BB)
умрял в театъра на Егина, затрупан от плащеници и шапки, хвърляни върху него като подарък от благодарните граждани за неговите закони.

Неговите закони били много строги, направо драконовски.



Сизамн, съдия в Древна Персия,
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Sisamnes
веднъж нещо се поизкорумпирал и бил одран жив по заповед на царя.
С кожата му тапицирали съдийския стол, на който трябвало да седне неговият наследник, сина му.

[Иван Петкандраганов]

"Пирова победа"

Не, не е защото на полето на битката е останал само един жив воин. Или защото цялата армия била разбита.
Не и защото загубите са били безсмислени.
Това може да го повтарят онези бонитки с "емоционална интелигентност".
Просто трябва да се чете, а не да се папагалства.

Цар Пир, който е от Епир, е водил много пъти успешни военни кампании. След една от битките в кампаниите, а именно тази с римляните, той изразил съжаление за загубите си с такива думи:
— Още една такава победа – и ние сме загубени!
(Плутарх, Живота на Пир 21:8)
или
— Още една такава победа и ще се върна в Епир сам.
(Павел Орозий, Historiarum Adversum Paganos Libri)

Загубите на Пир в тази кампания били 7 500 войника, а на римляните - 13 000.
Така че това е просто една фраза, даже не съответстваща на действителността, а и не се знае, дали наистина Пир я е казал, или това по-скоро са "красивости" на историците за забава на четещите с "емоционална интелигентност".

https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%...B5%D0%B4%D0%B0
https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%...B9%D0%BD%D0%B0


Пир загинал от коронавирус вследствие на хвърлена керемида от доблестна гражданка върху кубето му, след което вражеските воини лесно го довършили.
Това ме подсеща да пусна един списък на необичайни смъртни случаи, но ще е по-друг път.

[Иван Петкандраганов]

Християнските кръстове.

Най-сложният на вид е руският православен:



https://ru.m.wikipedia.org/wiki/%D0%...%D0%B9_%D0%BF% D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0 %BD%D1%8B%D0%B9_%D0%BA%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82
Бил бил използван още във Византия.

Той изобразява с най-много подробности кръста, на който бил разпънат Исус.
Горната напречна "черта" символизира подигравателната табелка "Исус Назарянин, цар юдейски", която често може да видите на нашите икони като надпис "INRI"; RI е "Rex Iudaicum".

Долната кОса черта символизира стъпенката, на която стъпвал разпъваният.



Патриарши или архиепископски кръст :



https://en.m.wikipedia.org/wiki/Patriarchal_cross


Папски кръст:



https://en.m.wikipedia.org/wiki/Papal_cross




Кръстът на свети Петър:



https://en.m.wikipedia.org/wiki/Cross_of_Saint_Peter

[Kiro]

Бела Ахмадулина разказа как веднъж е завършила писмото си до Аксенов в очакване на човека, с когото може да го прехвърли в Америка. Изведнъж един съсед бяга. Крещейки: ′′ Бела, Брежнев умря!"Това беше последната фраза от писмото : ′′ Вася, Брежнев умря". Пак зима. Бела пише писмо. В очакване на ′′ пощенския гълъб ". За пореден път - комшията! - Бела, умря нашият Андропов! И тя завърши това писмо с думите ′′ Вася, Андропов умря ". И скоро получи отговора: ′′ Катеричка, пиши по-често!"..

[Kiro]

10 неща, които не знаехте за Чингис хан
От 1206г до смъртта си през 1227г, монголският водач Чингис хан успява да завладее повече от 30 милиона кв. км. територия – повече от който и да е друг в историята. Той чертае кървава пътека през Азия и Европа, оставяйки милиони жертви, но също така модернизира монголската култура, дава религиозна свобода и отваря връзката между Изтока и Запада. Научете 10 неща за велик владетел, който е бил не само военен гений, но също брилянтен политик и свиреп войн.

















iskamdaznam.com
10 неща, които не знаехте за Чингис хан - Искам да знам
От 1206г до смъртта си пре

[Иван Петкандраганов]

има дълбока мъдрост и много поука в тия приказки

Но по-добре е да си го правим сами - кой в африканските джунгли, кой в джунглите на западния свят.
А не да си самовнушаваме от нечии чужди думи - думи, които са написани от липса на, но желание за, сопствен живот.
Желанието за живот означава, че не си го имал все още.

[Kiro]

Преди 528 години пада последната мавърска крепост в Южна Испания. След почти 800 години мюсюлманско владичество, Реконкистата възстановява испанската кралска власт и християнската доминация на Иберийския полуостров.

















dw.com
Когато мюсюлманите бяха прогонени
Преди 526 години пада последната мавърска крепост в Южна Ис

[Асо Пика]

Не зная дали е известно, но най-щастливите хора на земята са бушмените. Те нямат вещи, нямат домове, живеят под слънцето и се радват, когато ядат месо. Акцентът пада върху "радват", не върху яденето. Бушмените могат и да гладуват. Пак се радват. Особена радост предизвикват у тях децата им. Разказват на децата си приказки. Децата им не ходят на училище. Не четат и не пишат, защото бушмените нямат писменост.
Днес ще ви представя един от най-старите езици на земляните - койсанският щракащ език или още клопфен шпрахе. Този език вече е на изчезване. Материалният свят постепенно поглъща бушмените и преди да изчезнат завинаги, споделям тук някои мои лични наблюдения върху езика и фолклора на тези хора.
За койсанските езици всеки може да си прочете сам. Интересното е друго - той не е бил разпространен само в Африка. Щракащите съгласни са били специфични в Австралия и все още могат да се чуят в езика на някои азиатски племена. Моето твърдение е, че това е бил първият човешки език /като се има предвид, че човекът се е появил първо в Африка/. Но тъй като няма писменост, не мога да докажа хипотезата си.)))))
Другият ми довод са приказките, които бушмените разказват на децата си. В тях качествата на хора и животни се смесват. Точно такова сливане се среща в китайските приказки и колкото и невероятно да звучи - при ескимосите и чукчите. .
Да се върнем на приказките. При бушмените няма добро и зло, да не говорим, че нещото "хепи енд" никъде не се среща. Същото явление се отбелязва и в китайските митове и легенди. Абсолютното отричане на "добро" и "зло" ще срещнете в приказките на чукчите и ескимосите, а като се замисли човек, ще открие този "феномен" дори при братя Грим.
За пример ще дам една бушменска приказка: Историята на Хцонцемдима, майка ѝ и мъжът ѝ.
Хцонцемдима и семейството ѝ били катунари. Живеели известно време тук, после там, после на друго място. Тъщата много дразнела зет си. Той я убил. Прибрала се Хцонцемдима, видяла трупа на майка си и убила мъжа си. Взела сандалите му и ги хвърлила към небето. Те се превърнали в лешояди. После взела детето си и отишла да живее при баба си и дядо си.
Братът на мъжа на Хцонцемдима видял кръжащите лешояди, полюбопитствал над какво кръжат и намерил тялото на брат си и тъща му, защото Хцонцемдима оставила телата на хиените.
Малкият брат отишъл да посети бабата и дядото, при които живеела бившата му снаха. Казал, че иска да я вземе за жена, но това било една хитрост. Той искал да я убие. Преди да тръгне с него, Хцонцемдима казала на баба си:
- Чуй ме! моите думи са толкова верни, колкото е вярно, че стоим тук сега. Към обяд ще видиш нещо да лети право към теб като стрела. Това ще е моето сърце. Вземи го и не казвай никому.
Така и станало. Малкият брат убил Хцонцемдима на обяд, а сърцето ѝ полетяло към бабата. Тя го взела, сложила го в торба и го скрила. Сърцето расло, расло и се превърнало в хубава девойка.
Дошъл Слонът и поискал девойката за жена. Дали му я. Отвел я той със себе си. Един ден Слонът намерил вода, но не казал на другите. Ходел и само той пиел от нея. Проследила го Хцонцемдима, видяла и го обвинила пред всички в алчност. Слонът побеснял. Поискал да я убие, но тя имала много братя -
гхашехмси - малки птички, които се нахвърлили върху Слона. Хората наоколо викали: "Убийте го с копия! Копия! Копия!" И птичките убили Слона.
Така умрял Слона, а Хцонцемдима се превърнала в антилопа - каменна коза. Сърцето ѝ станало антилопа. Хората убили антилопата, изпекли я и я изяли.
Ето това се случило в старите времена. Древните хора разкали тази история. Вие ще я разкажете на децата си.
Съвсем накратко, изводът от тази детска приказка е, че сърцата на хора и животни са едни и същи, което ще рече, че са с еднаква същност.
сега да видим какво става при китайците.
Триопашатата лисица се омъжила за обикновен човек. Много се обичали. Майката на човека разкрила, че Лисицата е демон. Лисицата убила майката, за да не я разкрие. Мъжът намерил тялото и се допитал до магьосник как да убие жена си - демон. Магьосникът му казал. Мъжът убил Лисицата, но сърцето ѝ останало на небето. След 1000 години Лисицата се съживила и започнала да търси мъжът си. Той се преродил в скорпион. Лисицата го открила и го убила.
Да видим при чукчите: Аналогичен случай в приказките.)))) Историята за Всемогъщата Катгъйръйн е вече позната на читателя. Магьосницата превръщала мъжете в животни, които били длъжни да ѝ служат. Жената на ловеца Тъйниен много го мразела. Разбрал той, че ако остане при нея, тя ще го убие и избягал.
Спасил се от жена си, но попаднал на Всемогъщата Катгъйръйн. Тя го превърнала в мечка, заяк, в тюлен, в елен и тъкмо да го изяде, той пак успял да избяга. Върнал се при жена си и всичко ѝ разказал, а тя креснала, че не ѝ се слушат глупости, защото самата тя е Всемогъщата Катгъйръйн. Ловецът прикрил страха си и казал, че магьосницата можела да се превърне във всичко, дори в комар. Още не доисказал и на ръката му кацнал комар. Тъйниен го пляснал и убил. После заживял щастливо.
Това е само една от бушменските приказки, която има сходни варианти с приказките от цял свят. Дори и с Котаракът с чизми на Шарл Перо.
Искам да кажа, че още преди да се създаде шумерската писменост, хората са имали едни и същи истории за разказване. В тях доброто и злото са поравно.
За древните хора е било важно да живеят в хармония със заобикалящия ги свят, да се адаптират към него, да се впишат, да се почувстват част от природата. А природата на нещата не е нито добра, нито лоша. И колкото сме по-цивилизовани, толкова по се отдалечаваме от нея. Измисляме термини и хепи енд-ове, за да оправдаем жестокостта и глупостта си.
Четете приказките на древните народи!

има дълбока мъдрост и много поука в тия приказки

[Kiro]

Не зная дали е известно, но най-щастливите хора на земята са бушмените. Те нямат вещи, нямат домове, живеят под слънцето и се радват, когато ядат месо. Акцентът пада върху "радват", не върху яденето. Бушмените могат и да гладуват. Пак се радват. Особена радост предизвикват у тях децата им. Разказват на децата си приказки. Децата им не ходят на училище. Не четат и не пишат, защото бушмените нямат писменост.
Днес ще ви представя един от най-старите езици на земляните - койсанският щракащ език или още клопфен шпрахе. Този език вече е на изчезване. Материалният свят постепенно поглъща бушмените и преди да изчезнат завинаги, споделям тук някои мои лични наблюдения върху езика и фолклора на тези хора.
За койсанските езици всеки може да си прочете сам. Интересното е друго - той не е бил разпространен само в Африка. Щракащите съгласни са били специфични в Австралия и все още могат да се чуят в езика на някои азиатски племена. Моето твърдение е, че това е бил първият човешки език /като се има предвид, че човекът се е появил първо в Африка/. Но тъй като няма писменост, не мога да докажа хипотезата си.)))))
Другият ми довод са приказките, които бушмените разказват на децата си. В тях качествата на хора и животни се смесват. Точно такова сливане се среща в китайските приказки и колкото и невероятно да звучи - при ескимосите и чукчите. .
Да се върнем на приказките. При бушмените няма добро и зло, да не говорим, че нещото "хепи енд" никъде не се среща. Същото явление се отбелязва и в китайските митове и легенди. Абсолютното отричане на "добро" и "зло" ще срещнете в приказките на чукчите и ескимосите, а като се замисли човек, ще открие този "феномен" дори при братя Грим.
За пример ще дам една бушменска приказка: Историята на Хцонцемдима, майка ѝ и мъжът ѝ.
Хцонцемдима и семейството ѝ били катунари. Живеели известно време тук, после там, после на друго място. Тъщата много дразнела зет си. Той я убил. Прибрала се Хцонцемдима, видяла трупа на майка си и убила мъжа си. Взела сандалите му и ги хвърлила към небето. Те се превърнали в лешояди. После взела детето си и отишла да живее при баба си и дядо си.
Братът на мъжа на Хцонцемдима видял кръжащите лешояди, полюбопитствал над какво кръжат и намерил тялото на брат си и тъща му, защото Хцонцемдима оставила телата на хиените.
Малкият брат отишъл да посети бабата и дядото, при които живеела бившата му снаха. Казал, че иска да я вземе за жена, но това било една хитрост. Той искал да я убие. Преди да тръгне с него, Хцонцемдима казала на баба си:
- Чуй ме! моите думи са толкова верни, колкото е вярно, че стоим тук сега. Към обяд ще видиш нещо да лети право към теб като стрела. Това ще е моето сърце. Вземи го и не казвай никому.
Така и станало. Малкият брат убил Хцонцемдима на обяд, а сърцето ѝ полетяло към бабата. Тя го взела, сложила го в торба и го скрила. Сърцето расло, расло и се превърнало в хубава девойка.
Дошъл Слонът и поискал девойката за жена. Дали му я. Отвел я той със себе си. Един ден Слонът намерил вода, но не казал на другите. Ходел и само той пиел от нея. Проследила го Хцонцемдима, видяла и го обвинила пред всички в алчност. Слонът побеснял. Поискал да я убие, но тя имала много братя -
гхашехмси - малки птички, които се нахвърлили върху Слона. Хората наоколо викали: "Убийте го с копия! Копия! Копия!" И птичките убили Слона.
Така умрял Слона, а Хцонцемдима се превърнала в антилопа - каменна коза. Сърцето ѝ станало антилопа. Хората убили антилопата, изпекли я и я изяли.
Ето това се случило в старите времена. Древните хора разкали тази история. Вие ще я разкажете на децата си.
Съвсем накратко, изводът от тази детска приказка е, че сърцата на хора и животни са едни и същи, което ще рече, че са с еднаква същност.
сега да видим какво става при китайците.
Триопашатата лисица се омъжила за обикновен човек. Много се обичали. Майката на човека разкрила, че Лисицата е демон. Лисицата убила майката, за да не я разкрие. Мъжът намерил тялото и се допитал до магьосник как да убие жена си - демон. Магьосникът му казал. Мъжът убил Лисицата, но сърцето ѝ останало на небето. След 1000 години Лисицата се съживила и започнала да търси мъжът си. Той се преродил в скорпион. Лисицата го открила и го убила.
Да видим при чукчите: Аналогичен случай в приказките.)))) Историята за Всемогъщата Катгъйръйн е вече позната на читателя. Магьосницата превръщала мъжете в животни, които били длъжни да ѝ служат. Жената на ловеца Тъйниен много го мразела. Разбрал той, че ако остане при нея, тя ще го убие и избягал.
Спасил се от жена си, но попаднал на Всемогъщата Катгъйръйн. Тя го превърнала в мечка, заяк, в тюлен, в елен и тъкмо да го изяде, той пак успял да избяга. Върнал се при жена си и всичко ѝ разказал, а тя креснала, че не ѝ се слушат глупости, защото самата тя е Всемогъщата Катгъйръйн. Ловецът прикрил страха си и казал, че магьосницата можела да се превърне във всичко, дори в комар. Още не доисказал и на ръката му кацнал комар. Тъйниен го пляснал и убил. После заживял щастливо.
Това е само една от бушменските приказки, която има сходни варианти с приказките от цял свят. Дори и с Котаракът с чизми на Шарл Перо.
Искам да кажа, че още преди да се създаде шумерската писменост, хората са имали едни и същи истории за разказване. В тях доброто и злото са поравно.
За древните хора е било важно да живеят в хармония със заобикалящия ги свят, да се адаптират към него, да се впишат, да се почувстват част от природата. А природата на нещата не е нито добра, нито лоша. И колкото сме по-цивилизовани, толкова по се отдалечаваме от нея. Измисляме термини и хепи енд-ове, за да оправдаем жестокостта и глупостта си.
Четете приказките на древните народи!

[Асо Пика]

Илич Рмирес Санчес, или Карлос Чакала, е един от най-известните международни терористи.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Carlos_the_Jackal

"Илич" е истинското му име.
Другите му двама братя се казват Ленин и Владимир.
Общо тримата правят името на вожда на пролетариата.

Името "Карлос" е псевдоним, даден му при вербовката с Националния фронт за освобождение на Палестина.

Прякорът "Чакала" му е даден, както можете да се досетите, от журналята, по неясни причини.

Тва не го знаех, но ... Ей ся ще те налазят краварските тролове и ще те обвинят, че си мурзилка демек фен на Русия

[Иван Петкандраганов]

Илич Рмирес Санчес, или Карлос Чакала, е един от най-известните международни терористи.
https://en.m.wikipedia.org/wiki/Carlos_the_Jackal

"Илич" е истинското му име.
Другите му двама братя се казват Ленин и Владимир.
Общо тримата правят името на вожда на пролетариата.

Името "Карлос" е псевдоним, даден му при вербовката с Националния фронт за освобождение на Палестина.

Прякорът "Чакала" му е даден, както можете да се досетите, от журналята, по неясни причини.

[Kiro]

През 1928 г. Сталин прави опит да привлече живеещият в емиграция Горки обратно в Русия. За повод той използва 60-годишнината на писателя. Не за пръв път това азиатско чудовище разиграва трикове от тоя сорт, за да привлече наивници в мрежата си. Склонността му към сюрреалистични театрални разработки със съдбите на огромен брой хора е негова известна психопатска слабост.
Горки приема и капана щраква. Неговото пристигане в Русия е съпроводено от екстравагантни празненства. От този момент неговия живот става нещо съвсем друго. Веднъж попаднал в лапите на изпитания партиен гангстер Сталин, той се оказва в среда на висши болшевики. Него го величаят, наричат го родоначалника на соц-реализма; от него правят плакати с развят на вятъра перчем, загледан мъдро в далечината на руската степ; Горки сред съветските пионери; Горки замислен над новата си книга; Горки сред мужиците...
Макар че в тоя цирк той повече нищо не пише. И кой би могъл? Касапинът на революцията гали егото на писателя и го използва за партийна пропаганда! Трикът му е абсолютно безгрешен. Така сталинската бутафория продължава до самия край: по Сталински използван и изплют, Горки умира в 1936 г. при неясни обстоятелства, според слуховете от дълго мъчещата го туберкулоза.
Знае се обаче, че тогава състоянието му не е било никак зле. По-късно шефът на НКВД (КГБ) Генрих Ягода си «признава», че е заповядал Горки да бъде убит. Всички обаче знаят, че зад него е дърпал конците Сталин, същият Сталин, който е режисирал показния процес на Каменев и Зиновиев така, че те да си признаят, че са извършили предателство, за да заслужат да бъдат разстреляни.