Дискусията за оня турчин, дето ни нарекъл изроди, ме сети за един виц...
Значи - СССР, 1978-а главният редактор на един московски вестник се сетил, че се навършват 60 години от първият ленински съботни-и-ик... Извикал едно младо репортерче и му дал задача - да намери участници или свидетели в този легендарен и първи съботник... Момчето се хванало за главата - та това било преди 60 години !!! Мотал се тук, питал там, търсил - няма и няма !!! По провинцията ходил по дирите на некъв старик - участник в първият съботник - намира дома му в Подмосковието - ама старикът се смряскал преди седмица... Отчаян хваща влакът за Москва, идващ чак от дълбините на Сибир и... попаднал в едно купе с трима грохнали старци, без зъби и с дълги до коленете бели бради... Кльопнал се отчаян на пейката и след около 18 меинути единият дядка го заговорил:
- Кво си увесил нос, младеж?
Така и така, репортерът обяснил...
- Е-е-е... - погладил брадата си дядката - Ние бяхме там с тия дядовци... да, да, не сме участвали, но бяхме...
Репортерчето плеснало с ръце, подскочило и извадило бележникът си.
- Разкажете ми, моля ви !!!
- Значи - подхванал старичокът - беше една събота, сутринта... Бахме си намерили с Коля и Вовка - ей-тия двамата, едно шише спирт и излязохме извън градът да го изсмуче-е-ем... Пиехме си доволни и щастливи от животът, ама по едно време некви хора с брадви и кирки и лопати взеха да се мотаят наоколо... Пием си ние, седнали под едно дърво, ама по едно време дойде един човечец, дребен такъв, плешив и с брадичка и вика:
- Другари, ние тук полагаме доброволен труд за да изградим социалистическата ни родина !!!! Това дърво ни пречи и трябва да го отсечем !!! Бихте ли се дръпнали?
Спогледахме се ние с Вова и Коля, мислим си - работят хората - като не помагаме, поне да не пречим... Станахме и седнахме под друго дърво и пак нагънахме бутилчицата...
Да, ама след малко пак идва оня, дребния човечец и мармори:
- Другари - и това дърво трябва да се отсече... ако обичате, айде седнете другаде !!!
Мене малко ми кипна, мамчето ми, дума да няма, ама Вова, нали е добродушен ме дръпна :
- Хайде, Ваня, да не пречим на хората, да отидем под другото дърво хей там...
Преместихме се пак, ама след малко пак идва оня с брадичката и пак:
- Отместете се, другари, не виждате ли, че ни пречите?
Понеже ни беше писнал, ние го наругахме както си му е редът и го пратихме по дяволите. А дребният не взе да спори с нас, ами се обърна и се разкара... Да, ама тъкмо ударихме по още две-три глътки и ето - идва друг човек - също плешив и с малки очилца... а с него - пет момчета с винтовки...
- Я-я, граждани - каза очилатият - я, елате с мен ако обичате...
Насочила момчетата винтовките и ние, щем не щем - тръгнахме...
Старецът млакнал и се загледал тъжно през прозорецът на влакът.
- И какво стана ? - запитал плахо младият репортер.
- Ами... нищо - промърморил старецът - ей-го на, сега се връщаме...
Значи - СССР, 1978-а главният редактор на един московски вестник се сетил, че се навършват 60 години от първият ленински съботни-и-ик... Извикал едно младо репортерче и му дал задача - да намери участници или свидетели в този легендарен и първи съботник... Момчето се хванало за главата - та това било преди 60 години !!! Мотал се тук, питал там, търсил - няма и няма !!! По провинцията ходил по дирите на некъв старик - участник в първият съботник - намира дома му в Подмосковието - ама старикът се смряскал преди седмица... Отчаян хваща влакът за Москва, идващ чак от дълбините на Сибир и... попаднал в едно купе с трима грохнали старци, без зъби и с дълги до коленете бели бради... Кльопнал се отчаян на пейката и след около 18 меинути единият дядка го заговорил:
- Кво си увесил нос, младеж?
Така и така, репортерът обяснил...
- Е-е-е... - погладил брадата си дядката - Ние бяхме там с тия дядовци... да, да, не сме участвали, но бяхме...
Репортерчето плеснало с ръце, подскочило и извадило бележникът си.
- Разкажете ми, моля ви !!!
- Значи - подхванал старичокът - беше една събота, сутринта... Бахме си намерили с Коля и Вовка - ей-тия двамата, едно шише спирт и излязохме извън градът да го изсмуче-е-ем... Пиехме си доволни и щастливи от животът, ама по едно време некви хора с брадви и кирки и лопати взеха да се мотаят наоколо... Пием си ние, седнали под едно дърво, ама по едно време дойде един човечец, дребен такъв, плешив и с брадичка и вика:
- Другари, ние тук полагаме доброволен труд за да изградим социалистическата ни родина !!!! Това дърво ни пречи и трябва да го отсечем !!! Бихте ли се дръпнали?
Спогледахме се ние с Вова и Коля, мислим си - работят хората - като не помагаме, поне да не пречим... Станахме и седнахме под друго дърво и пак нагънахме бутилчицата...
Да, ама след малко пак идва оня, дребния човечец и мармори:
- Другари - и това дърво трябва да се отсече... ако обичате, айде седнете другаде !!!
Мене малко ми кипна, мамчето ми, дума да няма, ама Вова, нали е добродушен ме дръпна :
- Хайде, Ваня, да не пречим на хората, да отидем под другото дърво хей там...
Преместихме се пак, ама след малко пак идва оня с брадичката и пак:
- Отместете се, другари, не виждате ли, че ни пречите?
Понеже ни беше писнал, ние го наругахме както си му е редът и го пратихме по дяволите. А дребният не взе да спори с нас, ами се обърна и се разкара... Да, ама тъкмо ударихме по още две-три глътки и ето - идва друг човек - също плешив и с малки очилца... а с него - пет момчета с винтовки...
- Я-я, граждани - каза очилатият - я, елате с мен ако обичате...
Насочила момчетата винтовките и ние, щем не щем - тръгнахме...
Старецът млакнал и се загледал тъжно през прозорецът на влакът.
- И какво стана ? - запитал плахо младият репортер.
- Ами... нищо - промърморил старецът - ей-го на, сега се връщаме...
Коментар