If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето...(архив до 13.08.2013 г.)
Бе, хубаво е чиляк да внимава какво и как хапва - то и аз дъня яко сол, ма то па колко ям? Когат' се сетя.
П.П. Ходих веднъж да търся хималайска сол ( нали тая обикновената била тихия убиец ), ама нямаше.
Па, аз 'ноу мразя да ходя на шопинг и кат' ми тръгнат с тия колички кат' прияли коне и още по-яко се изнервям.
Накиснал съм един бобец за утре, само дано Ламята не го подкара, че той го прави кат' блудкава чорба - готви само със сол, олио, лук и морков. Даже магданоз забравя да сложи и кат' техника го прави различно.
После пцувам кат' тръгна да преправям манджа, щот' по-добре да я издъня от начало до край - отколкот' да вървиш подир някого, ма представи си на някого да му кажеш, че не мо'е готви?
Смъртна обида все едно - хихихи
Ха, подсети ме нещо интересно- майка ми готвеше боба по-зле и от баща ти. Рядка и блудкава чорба. Жена ми обаче наложи нови стандарти в готвенето на боб. Вари го докато зърната като ги хапнеш се разтопяват в устата като сладолед. Боба стои в тенджерата почти като яхния с много подправки и почти с кафеникав цвят. Това при мама беше непознато. Казвал съм и в прав текст, че жена ми готви по-добре от нея и тя не се обижда. В едно обаче съм признал майка ми-прави най-разкошните торти на света!!!
Наздраве приятелю!
Това "песто" било много вкусно, ама ми се стори малко безсолно та загрях със солницата. Може и да е лош навик щото жена ми ме е отучила да ям солени манджи, ама в служебния стол на "Черковна" като седнем с колеги не можем да споделяме служебни задачи, както навремето в други служби и всички мълчим като пръднали в асансьор и се хващаме за солниците, какво друго да правим......жалка история!
Бе, хубаво е чиляк да внимава какво и как хапва - то и аз дъня яко сол, ма то па колко ям? Когат' се сетя.
П.П. Ходих веднъж да търся хималайска сол ( нали тая обикновената била тихия убиец ), ама нямаше.
Па, аз 'ноу мразя да ходя на шопинг и кат' ми тръгнат с тия колички кат' прияли коне и още по-яко се изнервям.
Накиснал съм един бобец за утре, само дано Ламята не го подкара, че той го прави кат' блудкава чорба - готви само със сол, олио, лук и морков. Даже магданоз забравя да сложи и кат' техника го прави различно.
После пцувам кат' тръгна да преправям манджа, щот' по-добре да я издъня от начало до край - отколкот' да вървиш подир някого, ма представи си на някого да му кажеш, че не мо'е готви?
Песто е гуд - ма тая зима ми опънаха босилека - нали вкарваме саксиите във входа да не измръзват и ся нема.
В тоя квартал от 30 години не се пипа - предполагам е бил някой селяк/чка влязъл на гости на някого у входо, щот' се заключва доле.
Ха, наздраве!
Наздраве приятелю!
Това "песто" било много вкусно, ама ми се стори малко безсолно та загрях със солницата. Може и да е лош навик щото жена ми ме е отучила да ям солени манджи, ама в служебния стол на "Черковна" като седнем с колеги не можем да споделяме служебни задачи, както навремето в други служби и всички мълчим като пръднали в асансьор и се хващаме за солниците, какво друго да правим......жалка история!
Абе според мен по-скоро трябва да се радваш. Аз се мислех за готвач, ама жената ме срази много скоро след сватбата, макар, че още ми напомня- "Ти нали си дипломиран готвач"?
Тази вечер за мое огромно съжаление даже не можах да се напия, щото мезих освен салатката и едни макаронки песто" със сос босилек, зехтин, и още няколко неща. Макаронките изглеждаха точно като ориз със спанак на цвят, ама вълшебни на вкус!!! Пих и домашарка и радлерчета, ама нещо не можа да ме хване алкохола да еВа!
Песто е гуд - ма тая зима ми опънаха босилека - нали вкарваме саксиите във входа да не измръзват и ся нема.
В тоя квартал от 30 години не се пипа - предполагам е бил някой селяк/чка влязъл на гости на някого у входо, щот' се заключва доле.
Но кво да се праи - истинският живот, според мен и живота ми, заедно с него, не изключва грешките и не изключва никога вината, чувството за грешка, която знаеш, че ще остане с теб докато не умреш.
Прочее, това горното, от друга гледна точка, е началото на хумора, например.
Аз знам къде баща ми, моят татко, грешеше относно мен и как той ме смяташе, с болка за себе си, за нетова, което е искал от сина си. Синът съм аз, неговата грешка е, че иска да бъда като него - и само като него.
Но, Серго, не мисля, че някога бих бил в позиция да мога да му прощавам.
Прощаването е привилегия, отговорност и болка на по-големите.
За мен, както баща ми е вече умрел - пак не мога да съм от тези, които биха могли да го прощават.
Знам и съзнавам, че в немалка степен той ме е оформил. И какво означава да простя на нещо, което е по-дълбоко от мен?
Аз знам къде баща ми, моят татко, грешеше относно мен и как той ме смяташе, с болка за себе си, за нетова, което е искал от сина си. Синът съм аз, неговата грешка е, че иска да бъда като него - и само като него.
Но, Серго, не мисля, че някога бих бил в позиция да мога да му прощавам.
Прощаването е привилегия, отговорност и болка на по-големите.
За мен, както баща ми е вече умрел - пак не мога да съм от тези, които биха могли да го прощават.
Знам и съзнавам, че в немалка степен той ме е оформил. И какво означава да простя на нещо, което е по-дълбоко от мен?
-----------------
tnm,
къде е Мечо?
И ти имаш грехове спрямо баща си!
Примерно сподели ли му за изпепеляващата любов към ВалШЪ?
Прав си. Има нещо като мерене на пишките между бащи и синове. Нещо българско обаче се случва при нас. Бащите отстъпват в полза на синовете, макар че те не са подготвени. Границата обаче е много тънка, между дундуркането и нацепването на канчето
А защо изобщо е необходимо почервеното.
Дали е желана каквато и да е чужда намеса ....някой питал ли е
Аз знам къде баща ми, моят татко, грешеше относно мен и как той ме смяташе, с болка за себе си, за нетова, което е искал от сина си. Синът съм аз, неговата грешка е, че иска да бъда като него - и само като него.
Но, Серго, не мисля, че някога бих бил в позиция да мога да му прощавам.
Прощаването е привилегия, отговорност и болка на по-големите.
За мен, както баща ми е вече умрел - пак не мога да съм от тези, които биха могли да го прощават.
Знам и съзнавам, че в немалка степен той ме е оформил. И какво означава да простя на нещо, което е по-дълбоко от мен?
Прав си. Има нещо като мерене на пишките между бащи и синове. Нещо българско обаче се случва при нас. Бащите отстъпват в полза на синовете, макар че те не са подготвени. Границата обаче е много тънка, между дундуркането и нацепването на канчето
Коментар