Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето...(архив до 13.08.2013 г.)

[mechobikov]

to be................

Or not to be
That is the question.
Whether tis nobler in the mind to suffer
.................................................. .....

[sergo]

Опс!
Щях да пропусна единствения богоугоден факт.

Е, не бях съвсем сам в тези рецесионални начинания. Около мен щъкаха повече от стотина, заредени с близки до моите причини ризънинги. От секакъв пол, възраст и сексуално-политическа принадлежност.
Щото, не знам дали съм ви казвал, но от година възнятието "политика" сякаш от само себе си почнах да го свързвам единствено с онези филми по тракерите, дето и моята обръгнала на мръсотия особа срамежливо трие още преди да са се пльокнали изцяло на диска.

Да вземем като пример Джагата.
Последната издънка на културтрегери от наблизо отминали времена в една земя като човешка длан. Ботеви четници, настоящи професори/Корабни електроенергийни.../, както и банкери. Отдавна забравил текста, помнейки само бутилката уиски с помощта на която баща му/ втория след Тато/ написал химна на България.
Ми същият си е, както го оставих преди година. Леко разширен по хоризонталата, което явно спомага при усвояването на онези количесва кехлибарена течност, за което поглъщане писах по-горе. Щото къмто шест аз изпълзях от бърлогата, пък той остана.
Същия чист по детски поглед, усмивката с която избутва на предна позишън сичкото майчини чувства на де що има девойка, сгрешила да се задържи в неговия хабитат. Беше дошъл с една невръстна подобна от намси кое руско посолство. И с такава рядко срещана пластичност, че за първи път от десет години се оставих да бъда замъкнат на дансинга. Напълно осъзнаващ риска после да влача гузно с месеци спомена на подрънкващите старчески кости, сякаш от звук на разбити вятърни мелници.

Ох!
Дано да ми прости Сантана.
Знам бе!!
Знам!
Не ще да се е потил сътворявайки и "Борболета", и "Ойе комо ва", и "Самба па ти", и "Блек меджик уомън", та да пунтирам само и само, когато си ща Ахмед от онова популярно вентроложко шоу.

Два часа по-късно научих за единственото събитие, което се е случило през последните пет години от неговия живот.
Каза ми го една митничарска шефка, която все още ме разнася и пред непознати, как като още млада пичка, щото я замъкнали в мойто ателие, аз още на първо четене съм я убедил да си свали судиена само с думи.
Че за такива гърди, подобаващи опаковки все още няма открити. Няма открити.
Ма моля ви се!
Само простотии чувам по мой адрес.

........................
Та същата, му намерила работа в некаква деливъри световна. Като спедитор.
Е-е-е!
Вече има цели четри месеци стаж в трудовия си напън.
Което само по себе си ще докара, като стой та гледай и Сизиф в прединфарктно състояние.


to be................

[iivanoff]

Ддоказофф истината от последна ИНСТИТУЦИЯ !!!

Големината на ужаса ти, следствие от доказателственото ми затапване относно личната ти Свободата, ще се прояви във продължителността и дълбочината на възникналия у теб вътрешен конфликт!

- функция на гореописаното ще бъде и отношението ти към мен!

- Очаквам да е за постоянно!

[sergo]

Та, да кажа,

Нощя пих методично.
По сичките правила и табиети.
Повече отколкото вчера и обилно спрямо последните две седмици. В които изобще не си поплювах.
Казано на човешки език - цялата нощ денсех на границата, дали да изплюя поредната глътка или да я оползотворя, като отдам заслужена почит на онези незнайни работяги вложили късче от живота си във всяка запечатана от тях бутилка.
Трудна работа ще да знаете.
- Отпива се глътка уиски и докато още я джабуркаш и езика се пъне в некакви гимнастики от въртеливо постъпателни движения да я отвърне от все още пърхащия за още животец организъм - ти му го нахендряш, като добавяш две-три глътки бира.
Е, той къде ще да муви?
Ошашавен се отдръпва в някое тъмно кътче на на инак вечно тракащата празни мисли устна кухина. Готвейки се да не пропусне поредния си шанс.
В който да защити изсконната потребност на собственото си съществуване.
И сичкото това - на гладно.

Кратка схватка и наново........ескадроните летят.

[tnm]

Да бе, да!
Вервай си!

Снощи жената на рожденника по подробни причини успя да си го прибере негде къмто един.

Е?

И на нашта особа нещо да ѝ попречи да продължи насшмуркването до зори?
На сметката на същия?
Натюрлих.

Хабсурт! В мое отсъствие мое да се нашморквате и до обяд на другия ден, ама с ваши пари.
Та и ти си вервай, ами си носи пачката с парите у джобето

[sergo]

Божке, сега ще има да те мисля цял ден да не вземеш да се повредиш нещо
И не се постъпва така недообмислено, когато се харчат лични пари.
Първо се обикалят всички кръчми и се прави щателно проучване освен на ценоразписа, но и на продължителността на родното време. Избираш заведение, което работи най-късно до 24 часа /желателно е да започват да раздигат масите около 23 часа/
Отправяш покана за 20 часа - народа естествено типично по балкански закъснява. Към 21 часа режеш лентата на събитието. Дръпваш едно приветствие от около половин час ... поглеждаш скришом часовника и забелязваш, че наближа 22 часа. Хапвате и пийвате набързо, защото времето ви притиска. Следва тортата и после портата ...
А ти тръгнал да ходиш на кръчма по обяд

Да бе, да!
Вервай си!

Снощи жената на рожденника по подробни причини успя да си го прибере негде къмто един.

Е?

И на нашта особа нещо да ѝ попречи да продължи насшмуркването до зори?
На сметката на същия?
Натюрлих.

[kev]

Божке, сега ще има да те мисля цял ден да не вземеш да се повредиш нещо
И не се постъпва така недообмислено, когато се харчат лични пари.
Първо се обикалят всички кръчми и се прави щателно проучване освен на ценоразписа, но и на продължителността на родното време. Избираш заведение, което работи най-късно до 24 часа /желателно е да започват да раздигат масите около 23 часа/
Отправяш покана за 20 часа - народа естествено типично по балкански закъснява. Към 21 часа режеш лентата на събитието. Дръпваш едно приветствие от около половин час ... поглеждаш скришом часовника и забелязваш, че наближа 22 часа. Хапвате и пийвате набързо, защото времето ви притиска. Следва тортата и после портата ...
А ти тръгнал да ходиш на кръчма по обяд

Хмм т'ва не го бях чувал, Тнм. Знам за котките с отрязаните опашки, за танците на мегдана по терлици, за един дет' бягал след автобуса и спестил 1 лев, и разни други мурафети, но ето че никога не е късно човек да научи нещо ново

Вал, върна ме назад в годините с това колажче и изпитах някаква носталгия. Имаше си чара онова време, и въпреки ограниченията на режима и системата (които тогава едва ли сме осъзнавали) си бяхме някак по-близки, чувствахме се по-задружни, и независимо че нямаше айфони, интернет и кабелна тв сме си прекарвали не по-малко ползотворно свободното време. А ценностите бяха други и някак си по-истински, но...както се казва "всичко с времето си"

П.П. И за още нещо се сетих - селата бяха пълни с хора, а през ваканциите ставаше истинска навалица. Ехх...

[tnm]

Добро утро,

фруфесурииии-мруфесурииии, с косачкииии-мосачкииии.

Днйееесскааа

( дъ-дъ-дъ-днес, днес имам предвид, бря ) шъ пииииммм водки-модкииии с брокули- мрокулиии на Карфууу с ферибйотиииии-мерибйотиии ......

П.П. Ха, наздраве на бебета сладки исках да кажа!

Ма, ся и кафе трябва да си правя - еПаси ..

Брях, Русото!? Стига порка! Лош пример даваш на подрастващото поколение. Какво ще си помисли Вуйчо като прочете, че с дни на изтрезняваш. Хайде, моля ти се! Бъди по-отговорен!

[Dimitar.]

А пък обедното пиене как разваля вечерното .

[tnm]

Ся отивам на кръчма. Лошото е, че аз черпя. А докторита са ми забранили да черпя. Ама пък забраните са врата в полето. Свободата е над всичко

Божке, сега ще има да те мисля цял ден да не вземеш да се повредиш нещо
И не се постъпва така недообмислено, когато се харчат лични пари.
Първо се обикалят всички кръчми и се прави щателно проучване освен на ценоразписа, но и на продължителността на родното време. Избираш заведение, което работи най-късно до 24 часа /желателно е да започват да раздигат масите около 23 часа/
Отправяш покана за 20 часа - народа естествено типично по балкански закъснява. Към 21 часа режеш лентата на събитието. Дръпваш едно приветствие от около половин час ... поглеждаш скришом часовника и забелязваш, че наближа 22 часа. Хапвате и пийвате набързо, защото времето ви притиска. Следва тортата и после портата ...
А ти тръгнал да ходиш на кръчма по обяд

[val/she]

[4i40]

Ся отивам на кръчма. Лошото е, че аз черпя. А докторита са ми забранили да черпя. Ама пък забраните са врата в полето. Свободата е над всичко

Мечо, ние от една и съща болест страдаме...

[sergo]

Добро утро и от мен.

Докато пия кафето, реших да видя как сте и какво правите.
А не трябваше.

Щото имах други намерения за деня. А пък вие ми въздействате противопоказноорганизиращо.

Ей на!
Някак сякаш от самосебе си наченах бутилка с бърбън.

Хайде за здраве!

[silistra]

Добро Утро и от мен,

Добре си хортувате тука. Миналата седмица отскочих до България, на една абитюриентска, която нямаше как да откажа. Мизерията се е увеличила още, само в София май няма криза, на едно кръстовище на червено преброих 9 Жипки. Спахме при едни познати, живеят на Витошка, по едно време се събудих от един тътен, в съня си помислих, че е земетресение, а то било трамвая, да ти таковам и елитната локация. На обяд отскочихме до един ресторант, който ни бяха препоръчали, ами то кола под 50к евро нямаше, въпреки че бяхме скромни 100лв за двама. Бахти и столицата, разнебитено навсякъде..

[mechobikov]

Ся отивам на кръчма. Лошото е, че аз черпя. А докторита са ми забранили да черпя. Ама пък забраните са врата в полето. Свободата е над всичко