IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето...(архив до 13.08.2013 г.)

Collapse
Заключена.
X
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Първоначално изпратено от новобранецът Разгледай мнение
    33 degree, давам ти статия, която напълно оборва теорията ти. Не заемам страна, а само давам като възможност да се прочете нещо различно

    Мистерията Розето
    „Тези хора си умираха от старост – толкова.“

    OUTLIER [‘autlaiə] същ.*
    1. Изключителен човек, нещо изключително.
    2. (стат.) Величина, различна значително по стойност от другите в извадката.

    1.
    Селцето Розето Валфорторе е разположено в подножието на Апенините, на около шейсет километра югоизточно от Рим в италианската провинция Фоджа. Като всички средновековни селища, то е организирано около голям централен площад. Фронтално срещу площада е „Палацо Маркезале“ – имението на фамилията Саджезе, някогашните едри местни земевладелци. Леко встрани сводест проход извежда до църквата „Мадона дел Кармине“ – „Светата Дева от планината Кармине“. Тесни каменни стълби катерят склона, осеян със сгушени една в друга двуетажни каменни къщи с керемидени покриви.

    Векове наред селяните от Розето изкарвали хляба си в мраморните кариери по близките хълмове или като обработвали земите, разположени терасовидно в долината под селото. Всяка сутрин те извървявали по шест-седем километра до нивите долу, а вечер изкачвали дългия стръмен път обратно към дома. Животът бил труден, а населението – почти неграмотно и отчайващо бедно. Надежди за стопанско развитие почти нямало.

    Но в края на ХІХ век до селцето достига славата на Земята отвъд океана и неограничените възможности, които предлага.

    През януари 1882 г. единайсет жители на Розето – десетима мъже и едно момче – се отправят на път за Ню Йорк по море. Първата нощ след пристигането си прекарват на пода в една кръчма на „Мълбъри стрийт“ в манхатънския квартал Малката Италия, след което поемат на запад. Намират препитание на сто и петдесет километра от Ню Йорк, в една каменна кариера близо до градчето Бангор, щата Пенсилвания.

    На следващата година за Америка отпътуват още петнайсет жители на Розето, като част от тях също се заселват в Бангор. На свой ред и те изпращат вести у дома и не след дълго нови и нови групи розетенци стягат багажа си и поемат към Новия свят. Първоначалният поток от емигранти прелива в пълноводна река. Само през 1894 година около сто и двайсет жители на италианското градче подават документи за паспорт, за да заминат за Америка. Цели улици в родното им място опустяват.

    Преселниците започват да купуват земя на един каменист склон, до който от Бангор се стига по изровен коларски път. Застрояват парцелите нагъсто с двуетажни каменни къщи с плочи на покривите. Между сградите пъплят тесни стръмни улички. Издигат и църква и я наричат „Светата Дева от планината Кармел“, а главната улица, където се намира църквата, кръщават „Гарибалди авеню“ – на големия герой на италианското обединение. Първоначално градчето се казва Нова Италия, но скоро го преименуват Розето – и без това почти всичките му жители произхождат от едноименното италианско селце.

    През 1896 г. църквата „Светата Дева от планината Кармел“ е оглавена от енергичен млад свещеник на име Паскуале де Ниско. Той създава духовни общества и организира селски празненства. Насърчава хората да разчистват дългите дворове зад къщите си и да ги засаждат с лук, боб, картофи, пъпеши и плодни дръвчета. Раздава семена и луковици. Градът се оживява. Обработват се лозя, от които се прави вино; отглеждат се прасета. Построени са училища, парк, манастир и гробище. По „Гарибалди авеню“ отварят врати магазинчета, пекарни и кръчми. Изникват и дузина шивашки фабрики.

    Съседният на Розето Бангор е населен главно с уелсци и англичани, а в друг град наблизо живеят германци, което – предвид обтегнатите международни отношения по онова време – означава, че розетенци не общуват много-много с околния свят. Ако можеше да се разходите из улиците на градчето през първите десетилетия на ХХ век, щяхте да чуете само италианска реч, при това не каква да е, а точно диалекта, използван в Розето, Южна Фоджа. Розето, щата Пенсилвания, представлява малък, самодостатъчен и непознат на останалите общности свят, който може би щял да си остане такъв, ако не бил човек на име Стюарт Улф.

    Улф е лекар-гастроентеролог и преподавал в медицинския факултет на Университета в Оклахома. Той прекарва летата си в един чифлик в Пенсилвания, недалеч от Розето, макар малкото разстояние, разбира се, да не означава кой знае какво. Градчето представлява дотолкова затворен в себе си свят, че е възможно да живееш в съседство и да не знаеш почти нищо за него.

    „Едно лято, да е било към края на 50-те, ме поканиха да изнеса лекция пред лекарското общество в тази част на щата“, разказва Улф в интервю години по-късно. „След лекцията един от колегите ме покани на бира и докато пийвахме, ми каза: „Знаеш ли, практикувам от седемнайсет години, имам пациенти от всички краища на щата, но почти не се е случвало да видя жител на Розето под шестдесет и пет годишна възраст да страда от сърдечно заболяване.“

    Улф е смаян. Това е много преди появата на лекарствата за понижаване на холестерола и агресивните мерки срещу сърдечносъдовите заболявания в САЩ. Инфарктите по онова време са същинска напаст и основна причина за смъртността при мъжете под шейсет и пет. От медицинска гледна точка е абсурд населението на цял един град да не страда от сърдечни болести.

    Докторът решава да проучи въпроса. С помощта на студенти и колеги от Оклахома той събира всички смъртни актове на розетенци за години назад – колкото успяват да намерят. Анализират съществуващите медицински досиета и епикризи и съставят родословия на всички семейства. „Заловихме се за работа. Решихме да проведем първоначални прегледи“, разказва Улф. „Започнахме през 1961 г. Кметът ни предоставизалата на Общинския съвет и четирите медицински сестри, с които разполагаше. Попитах го къде ще заседават съветниците, а той отвърна: „Ще поотложим малко събранията.“ Жените ни носеха обяд. Вземахме кръв и правехме ЕКГ в отделени кабинки. Четири седмици по-късно проведох отново разговор с кмета и за лятото ни предоставиха и училището, за да направим изследвания на цялото население.“

    Резултатите са невероятни. В историята на Розето няма хора под петдесет и пет годишна възраст, които да са умрели от инфаркт или да са показвали симптоми на свързано със сърцето заболяване. При мъжете над шейсет и пет години смъртността от сърдечносъдови болести е два пъти по-ниска от средната за страната. Всъщност смъртността там като цяло, без оглед на причините, е с 30 до 35 процента по-ниска от тази в Съединените щати.

    С напредване на работата Улф включва в екипа си и социолог – свой приятел от Оклахома на име Джон Брун. „С наши студенти по медицина и докторанти по социология обиколихме градчето къща по къща. Разговаряхме с всички над двайсет и една годишна възраст“, спомня си Брун. Макар да са минали повече от петдесет години, в гласа му все още се долавя вълнение. „Нямаше самоубийци, нямаше алкохолици, нямаше наркомани, престъпност почти липсваше. Всички ходеха на работа и никой не разчиташе на социални помощи. Язви на стомаха също бяха рядкост. Тези хора си умираха от старост – толкова.“
    Розето- втора част http://www.public-republic.com/magaz...1/01/66293.php

    Феноменът на дълголетието- "Розето"!Град в Пенсилвания,в който всеки жител умира от старост.Град без лекар и болни. Този световен феномен се дължи не на правилните диети,спорт или лекарска превенция,а само и единствено на сплотеността
    на гражданите в него.

    Надявам се да си вземете бележка от това, което е писано и да се засрамите! Уж умни и големи момчета и момичета сте, а за вегетарианство и месоядство да се карате!!!
    Last edited by новобранецът; 13.06.2013, 00:25.

    Коментар


    • Дълголетие

      33 degree, давам ти статия, която напълно оборва теорията ти. Не заемам страна, а само давам като възможност да се прочете нещо различно

      Мистерията Розето
      „Тези хора си умираха от старост – толкова.“

      OUTLIER [‘autlaiə] същ.*
      1. Изключителен човек, нещо изключително.
      2. (стат.) Величина, различна значително по стойност от другите в извадката.

      1.
      Селцето Розето Валфорторе е разположено в подножието на Апенините, на около шейсет километра югоизточно от Рим в италианската провинция Фоджа. Като всички средновековни селища, то е организирано около голям централен площад. Фронтално срещу площада е „Палацо Маркезале“ – имението на фамилията Саджезе, някогашните едри местни земевладелци. Леко встрани сводест проход извежда до църквата „Мадона дел Кармине“ – „Светата Дева от планината Кармине“. Тесни каменни стълби катерят склона, осеян със сгушени една в друга двуетажни каменни къщи с керемидени покриви.

      Векове наред селяните от Розето изкарвали хляба си в мраморните кариери по близките хълмове или като обработвали земите, разположени терасовидно в долината под селото. Всяка сутрин те извървявали по шест-седем километра до нивите долу, а вечер изкачвали дългия стръмен път обратно към дома. Животът бил труден, а населението – почти неграмотно и отчайващо бедно. Надежди за стопанско развитие почти нямало.

      Но в края на ХІХ век до селцето достига славата на Земята отвъд океана и неограничените възможности, които предлага.

      През януари 1882 г. единайсет жители на Розето – десетима мъже и едно момче – се отправят на път за Ню Йорк по море. Първата нощ след пристигането си прекарват на пода в една кръчма на „Мълбъри стрийт“ в манхатънския квартал Малката Италия, след което поемат на запад. Намират препитание на сто и петдесет километра от Ню Йорк, в една каменна кариера близо до градчето Бангор, щата Пенсилвания.

      На следващата година за Америка отпътуват още петнайсет жители на Розето, като част от тях също се заселват в Бангор. На свой ред и те изпращат вести у дома и не след дълго нови и нови групи розетенци стягат багажа си и поемат към Новия свят. Първоначалният поток от емигранти прелива в пълноводна река. Само през 1894 година около сто и двайсет жители на италианското градче подават документи за паспорт, за да заминат за Америка. Цели улици в родното им място опустяват.

      Преселниците започват да купуват земя на един каменист склон, до който от Бангор се стига по изровен коларски път. Застрояват парцелите нагъсто с двуетажни каменни къщи с плочи на покривите. Между сградите пъплят тесни стръмни улички. Издигат и църква и я наричат „Светата Дева от планината Кармел“, а главната улица, където се намира църквата, кръщават „Гарибалди авеню“ – на големия герой на италианското обединение. Първоначално градчето се казва Нова Италия, но скоро го преименуват Розето – и без това почти всичките му жители произхождат от едноименното италианско селце.

      През 1896 г. църквата „Светата Дева от планината Кармел“ е оглавена от енергичен млад свещеник на име Паскуале де Ниско. Той създава духовни общества и организира селски празненства. Насърчава хората да разчистват дългите дворове зад къщите си и да ги засаждат с лук, боб, картофи, пъпеши и плодни дръвчета. Раздава семена и луковици. Градът се оживява. Обработват се лозя, от които се прави вино; отглеждат се прасета. Построени са училища, парк, манастир и гробище. По „Гарибалди авеню“ отварят врати магазинчета, пекарни и кръчми. Изникват и дузина шивашки фабрики.

      Съседният на Розето Бангор е населен главно с уелсци и англичани, а в друг град наблизо живеят германци, което – предвид обтегнатите международни отношения по онова време – означава, че розетенци не общуват много-много с околния свят. Ако можеше да се разходите из улиците на градчето през първите десетилетия на ХХ век, щяхте да чуете само италианска реч, при това не каква да е, а точно диалекта, използван в Розето, Южна Фоджа. Розето, щата Пенсилвания, представлява малък, самодостатъчен и непознат на останалите общности свят, който може би щял да си остане такъв, ако не бил човек на име Стюарт Улф.

      Улф е лекар-гастроентеролог и преподавал в медицинския факултет на Университета в Оклахома. Той прекарва летата си в един чифлик в Пенсилвания, недалеч от Розето, макар малкото разстояние, разбира се, да не означава кой знае какво. Градчето представлява дотолкова затворен в себе си свят, че е възможно да живееш в съседство и да не знаеш почти нищо за него.

      „Едно лято, да е било към края на 50-те, ме поканиха да изнеса лекция пред лекарското общество в тази част на щата“, разказва Улф в интервю години по-късно. „След лекцията един от колегите ме покани на бира и докато пийвахме, ми каза: „Знаеш ли, практикувам от седемнайсет години, имам пациенти от всички краища на щата, но почти не се е случвало да видя жител на Розето под шестдесет и пет годишна възраст да страда от сърдечно заболяване.“

      Улф е смаян. Това е много преди появата на лекарствата за понижаване на холестерола и агресивните мерки срещу сърдечносъдовите заболявания в САЩ. Инфарктите по онова време са същинска напаст и основна причина за смъртността при мъжете под шейсет и пет. От медицинска гледна точка е абсурд населението на цял един град да не страда от сърдечни болести.

      Докторът решава да проучи въпроса. С помощта на студенти и колеги от Оклахома той събира всички смъртни актове на розетенци за години назад – колкото успяват да намерят. Анализират съществуващите медицински досиета и епикризи и съставят родословия на всички семейства. „Заловихме се за работа. Решихме да проведем първоначални прегледи“, разказва Улф. „Започнахме през 1961 г. Кметът ни предоставизалата на Общинския съвет и четирите медицински сестри, с които разполагаше. Попитах го къде ще заседават съветниците, а той отвърна: „Ще поотложим малко събранията.“ Жените ни носеха обяд. Вземахме кръв и правехме ЕКГ в отделени кабинки. Четири седмици по-късно проведох отново разговор с кмета и за лятото ни предоставиха и училището, за да направим изследвания на цялото население.“

      Резултатите са невероятни. В историята на Розето няма хора под петдесет и пет годишна възраст, които да са умрели от инфаркт или да са показвали симптоми на свързано със сърцето заболяване. При мъжете над шейсет и пет години смъртността от сърдечносъдови болести е два пъти по-ниска от средната за страната. Всъщност смъртността там като цяло, без оглед на причините, е с 30 до 35 процента по-ниска от тази в Съединените щати.

      С напредване на работата Улф включва в екипа си и социолог – свой приятел от Оклахома на име Джон Брун. „С наши студенти по медицина и докторанти по социология обиколихме градчето къща по къща. Разговаряхме с всички над двайсет и една годишна възраст“, спомня си Брун. Макар да са минали повече от петдесет години, в гласа му все още се долавя вълнение. „Нямаше самоубийци, нямаше алкохолици, нямаше наркомани, престъпност почти липсваше. Всички ходеха на работа и никой не разчиташе на социални помощи. Язви на стомаха също бяха рядкост. Тези хора си умираха от старост – толкова.“

      Коментар


      • Първоначално изпратено от Наивник Разгледай мнение
        Аз знам какво е комбули
        Ъмм ... ръгам според сезона - кат' има комбули за къв чеп ми е оцет, или лимонов сок, или лимонтозу, или домати?

        П.П. Само трябва се внимава с костюлката да не замине някой зъб в бързината, щот' си е вкусничко - хихи

        Коментар


        • Аз знам какво е комбули

          Коментар


          • Първоначално изпратено от Lelq Разгледай мнение
            Мале , в Космосът ли отидохте с манджите ? Аз да похваля marandi . Чорбата стана страхотна . Не слагах зеленилки , като спанак...и т.н. С размерите в сантиметри не се справих май и кубчетата не са ми много кубчета , а подобия , ама иначе е страхотна . Не се разхождам из форумните теми и незнам има ли кулинарна , ама ако няма можеш да сътвориш една и да я кръстиш "Ламята" . Благодаря за вкусотията
            Е, па по-скоро Русото трябва да благодари за доверието!

            П.П. Нямам време за подобни "проекти" и то за чужди форуми. И без т'ва едва ли повече от 200 души реално четат тая тема

            Дано си нацелила деликатния баланс люто ( чушлето, черния пипер ), кисело ( комбулите, оцет, лимонов сок, лимонтозу ), солено, сладко ( моркови, пипер-а ) и мазнотийката

            Русото много обича да мята многопластово кат' вкус и ту да изпъква един, след няколко секунди друг, после друг и т.н.

            Ся важно е и 'орицата около тИбя да те похвалят. Ламята докат' се прибра от шопинг и беше натряскал 1 литър чорбица.

            Как да не се кефи чиляк - демек минах за 10 сек. - погледнах - похвалих го какво е купил от шопинг-а и се изнизах
            Last edited by marandi; 13.06.2013, 00:10.

            Коментар


            • Мале , в Космосът ли отидохте с манджите ? Аз да похваля marandi . Чорбата стана страхотна . Не слагах зеленилки , като спанак...и т.н. С размерите в сантиметри не се справих май и кубчетата не са ми много кубчета , а подобия , ама иначе е страхотна . Не се разхождам из форумните теми и незнам има ли кулинарна , ама ако няма можеш да сътвориш една и да я кръстиш "Ламята" . Благодаря за вкусотията

              Коментар


              • Първоначално изпратено от Наивник Разгледай мнение
                Абе, Космо да дойде, да каже
                Бил съм на вечеря в тесен кръг с космонавт. Честно да си кажа, не съм задавал много въпроси. Имах чувството, че на човека не му се говореше. Темите за разговор бяха много в страни.
                Снимков материал черпя от тук
                http://www.nasa.gov/audience/formedi...lery_food.html
                Като гледам си рупат здраво
                Пак се връщаме на въпроса, който зададох на бебе Равновесие? В клетка и обилен прием на биохимия живее ли се?

                Или се побъркват за няколко години кат' се "върнат" на Земята?

                Науката ( в частност информацията ) върти много бързо. Изследвал съм и тоя проблем докато съм писал статии.

                На всеки 2 години информацията само в една област - се удвоява. Т.е. т'ва го изследвах докато изследвах маркетинговите планове на "УбразУвателната" система.

                Демек, технически вече е невъзможно някой да учи 5-6 години и да има актуални знания в дадена дисциплина.

                Както и да е ...

                ---------------------------
                П.П. Плодовете, които подмятат по снимките са сортове отгледани в Космоса.

                Хамбургерът си е платено според мИня. Помисли 365 дни в годината - от какво ще "режеш" кат' проектираш орбиталната станция?

                От горивото ли? От техниката за изследвания ли? Или от храната?

                Само 1 кг храна/дневен прием на 5 души ти дава 2 тона за една година. Проблемът не е в 2-та тона кат' дименсия.

                Проблемът е как се изкарва в орбита ( т.е. преминава гравитацията на Земята ) с 2 тона повече? И колко още енергия ще е нужна ( т.е. още тегло ).

                Действа кат' скачени съдове едното с другото.

                П.П.П. Мога да ти дам пример и с корабите. 14-15 възла в най-икономичния режим за транспорт.

                Не защото не се счупи рекорда за прекосяване на Атлантика от над 56 възела или че военните кораби къпят с 30-40 възела, а просто защото всеки един възел отгоре кат' се смята иска още енергия, която над 14-15 възела се оказва, че излиза по-скъпо при пропорцията време/пари.

                За сравнение дори ветроходните кораби, особено по-бързите са развивали до 22-25 възела в час от вятър, но е било пиково - а не равномерно.

                Коментар


                • Първоначално изпратено от marandi Разгледай мнение
                  Акцентът на снимката е понятието безтегловност, а не хамбургерите. Можеше да има домашни чехли на тяхно място.

                  П.П. Вероятно Макдоналдс са си платили под формата на "спонсорство" - демек за снимката - или УСА пак си е рекламирала стоката от типа рок енд ролл, Мики-Маус, дънки и ..... хамбургери.

                  Нямам идея, но е поръчково определено

                  П.П.П. Тениската на тоя на Ралф Уорън е поне на 10 години като модел, но пак казвам, че не съм спец за тия неща.

                  Имате си бат' Серго за тия неща и кат' има спецове - Русото винаги е пасс.
                  Абе, Космо да дойде, да каже
                  Бил съм на вечеря в тесен кръг с космонавт. Честно да си кажа, не съм задавал много въпроси. Имах чувството, че на човека не му се говореше. Темите за разговор бяха много в страни.
                  Снимков материал черпя от тук
                  http://www.nasa.gov/audience/formedi...lery_food.html
                  Като гледам си рупат здраво

                  Коментар


                  • Първоначално изпратено от Наивник Разгледай мнение
                    Това са въпроси, които съм си задавал. Но ти ми кажи защо тези рупат хамбургери
                    Акцентът на снимката е понятието безтегловност, а не хамбургерите. Можеше да има домашни чехли на тяхно място.

                    П.П. Вероятно Макдоналдс са си платили под формата на "спонсорство" - демек за снимката - или УСА пак си е рекламирала стоката от типа рок енд ролл, Мики-Маус, дънки и ..... хамбургери.

                    Нямам идея, но е поръчково определено

                    П.П.П. Тениската на тоя на Ралф Уорън е поне на 10 години като модел, но пак казвам, че не съм спец за тия неща.

                    Имате си бат' Серго за тия неща и кат' има спецове - Русото винаги е пасс.
                    Last edited by marandi; 12.06.2013, 23:31.

                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от ravnovesie Разгледай мнение
                      Всичко извън човек е света за него. И това как възприема, как оценява този свят изцяло зависи от това какъв образ за него е изградил в собственото си съзнание. Което пък зависи от опита му, от спомените му, от капацитета за ширина и дълбочина на асоциациите на съзнанието му. От ценостната му система, от желанията му, от надеждите, страховете, очакванията. Само субективни работи.

                      Махаш това субективно усещане за света и остава само животното в човек.
                      Прегледай някой ден как човекът става доминант в Природата спрямо всички останали видове.

                      П.П. Ще ти метна и бонус. Оказва се, че само той притежава саморефлексия и емпатия.

                      Няма да ти казвам какво значат тия думички - прекалено грамотен си, за да те обиждам.

                      ----------------

                      Иначе за протокола - писал съм статия, която започваше точно така: "Човекът - социално животно или най-големият хищник." ................

                      07.04.2010 11:43 - България и Великото преселение на народите
                      Автор: marandi Категория: Бизнес
                      Прочетен: 63689 Коментари: 17 Гласове:
                      10

                      Човекът - социално “животно” или най-големия хищник?
                      ..................
                      http://marandi.blog.bg/biznes/2010/0...arodite.524223

                      ------------------------

                      Статията ще е актуална в близките 20-40 години поне.

                      Русото тогава не успя да открие отговора, а само зададе въпроси

                      ------------------------

                      П.П.П. Когато я писах преди 3 години - бях провокиран точно от един подобен спор с един приятел, чиято теза беше, че щом 2-те очи на някого са разположени отпред = хищник в Природата.

                      Щом очите са разположени отстрани на главата = храна за хищниците.

                      Около една седмица се напивахме кат' свини докато дискутирахме .... та, тая полемика предизвика и усърдния ми труд да доразвия тезата и да пусна момента "снимка" на нещата като фактология и процеси. Седнах си тогава на задника и около 20 дни издирвах кат' побъркан, посочените статистики, защото вече знаех какво да "търся".

                      Както виждаш от статията не съм вкарал грам пристрастие, а просто е приложена саморефлексията и емпатията - която засега само хората притежават, спрямо останалите видове, които съществуват.

                      Поздрави!
                      Last edited by marandi; 12.06.2013, 23:19.

                      Коментар


                      • Първоначално изпратено от marandi Разгледай мнение
                        Напротив, дъвчеш ми дроба

                        П.П. Може да помислиш някой ден - как се изкарват 500 тона в орбита? Полетите по-дълги ли стават или по-къси.

                        Ако стават по-дълги, значи им трябва повече енергия ( тонаж ) и техника ( тонаж ) за изследвания.

                        После да кажеш как според тИбя се вмества храната за 5-6 души в т'ва уравнение? За по-дълъг престой и по-нарядко да ходят да ги зареждат.

                        П.П.П. Понеже пак няма да ме разбереш какво ти шпрехам - орбитата, за която показваш снимките си я представи на какво разстояние е от Земята.

                        После се замисли, защо дори Венера или Марс ( най-близките планети ) все още се ходи до там с роботи.

                        Робота яде ли? Пие ли?

                        После някой ден се замисли примерно до Юпитер к'во ста'а? И някой ден до съседна планетарна система от нашата Галактика ( съзвездие ).

                        Па, някой ден, ако се размечтаеш и до съседна Галактика?

                        Що няма хора още там? ( риторично ) - смятай си скорости/време и тонаж необходим за човешки фактор там?

                        Може и да ме разбереш
                        Това са въпроси, които съм си задавал. Но ти ми кажи защо тези рупат хамбургери

                        Коментар


                        • Първоначално изпратено от marandi Разгледай мнение
                          Първо се намеси в чужд разговор със "снимката", която е поне 15 години по-стара от статията.

                          Бат' Серго ще ти го каже по "модните" тенденции. Масова практика в медиите е да качват стари снимки от преди амнайсет години към материал от наши дни. Причината се нарича авторски права.

                          До втория ти пост усещах майтапа - после премина в заяждане и издребняване.

                          Прочети си и ти "хронологията".

                          П.П. Ако се затрудняваш преди 25 години за дневен прием на човек от 300 гр/ден какво значи и колко пакетчета - не е мой проблем.

                          В наши дни е наполовина вече - т.е. 150 гр./ден - сметни си го в пакетчета по 5-7-10 гр. колко е? Между 15 и 30 на ден при подобен грамаж.

                          На снимката ти ( отпреди 15 години ) се виждат 5-6 човека, държащи 2-3 консерви от по 200 гр.

                          Мога да ти навлизам в детайли до утре, понеже съм изследвал и тоя проблем като пишех една от статиите си, но "майтапът" ти премина в заяждане и издребняване в един момент.

                          Иначе Русото има чувство за хумор - стига да не се пресолява манджата

                          П.П. Прощавай, ако нещо не си разбрал от постовете ми, но бяха насочени към друг, който чак сега "проговори".
                          Бате, голема комплекса си бе .........!!! Умно момче си , ама го даваш много лидерската ..........Нема френд , нема враг.......само некой да не ти е в полосата ........и режеш до кокъл. Аре , не действай все от ''последна инстанция'' , пък бил и .....''юридическо лице'' . Коганев в ''онияфорум '' , ти обясни веднъж , че със ''сладки бебета'' и ''чиърс'' ......не се става обществено значима личност .................................................. ....Нищо лично ........приятелски огън .............

                          Коментар


                          • Първоначално изпратено от Наивник Разгледай мнение
                            Не се заяждам, ама да ми кажеш по кройките това първата или втората експедиция на мацката е?
                            Напротив, дъвчеш ми дроба

                            П.П. Може да помислиш някой ден - как се изкарват 500 тона в орбита? Полетите по-дълги ли стават или по-къси.

                            Ако стават по-дълги, значи им трябва повече енергия ( тонаж ) и техника ( тонаж ) за изследвания.

                            После да кажеш как според тИбя се вмества храната за 5-6 души в т'ва уравнение? За по-дълъг престой и по-нарядко да ходят да ги зареждат.

                            П.П.П. Понеже пак няма да ме разбереш какво ти шпрехам - орбитата, за която показваш снимките си я представи на какво разстояние е от Земята.

                            После се замисли, защо дори Венера или Марс ( най-близките планети ) все още се ходи до там с роботи.

                            Робота яде ли? Пие ли?

                            После някой ден се замисли примерно до Юпитер к'во ста'а? И някой ден до съседна планетарна система от нашата Галактика ( съзвездие ).

                            Па, някой ден, ако се размечтаеш и до съседна Галактика?

                            Що няма хора още там? ( риторично ) - смятай си скорости/време и тонаж необходим за човешки фактор там?

                            Може и да ме разбереш

                            Коментар


                            • Първоначално изпратено от marandi Разгледай мнение
                              Кое е нереалното на Света?

                              И кой какво влага под понятието "Света"?

                              Личния си гъз и тоалетната хартия за него? Селото си? Държавата си? Континента си? Цялата планета? Цялата Слънчева система? Цялата галактика? Всички познати галактики до момента .....?

                              Дефинирай ми понятието "Света" - че 'ноу се кефя някой като обобщава нещо ( смигам )
                              Всичко извън човек е света за него. И това как възприема, как оценява този свят изцяло зависи от това какъв образ за него е изградил в собственото си съзнание. Което пък зависи от опита му, от спомените му, от капацитета за ширина и дълбочина на асоциациите на съзнанието му. От ценостната му система, от желанията му, от надеждите, страховете, очакванията. Само субективни работи.

                              Махаш това субективно усещане за света и остава само животното в човек.

                              Коментар


                              • Първоначално изпратено от ravnovesie Разгледай мнение
                                Човек не живее в реален свят. Човек живее в свят изграден от представите му за света. Ако познава само тъмна клетка то това ще е света за него и готиното хранене ще е достатъчно за него.
                                Кое е нереалното на Света?

                                И кой какво влага под понятието "Света"?

                                Личния си гъз и тоалетната хартия за него? Селото си? Държавата си? Континента си? Цялата планета? Цялата Слънчева система? Цялата галактика? Всички познати галактики до момента .....?

                                Дефинирай ми понятието "Света" - че 'ноу се кефя някой като обобщава нещо ( смигам )

                                Коментар

                                Working...
                                X