Добро утро, тайфата!
Сутринта си направих чай и застанах до прозореца, докато го пиех. Гледах през него и видях как самотата на нощта чезнеше в прегръдката на първите слънчеви лъчи, слушах как мълчанието на мрака се стопяваше в песните на птиците... В сивотата на настъпващото утро пред погледа ми се появи бяло петно - джанката на двора, с клони тръпнещи от милувката на топлия южен вятър, беше цъфнала.
Не разбрах кога е настъпила пролетта - цъфналите минзухари, саламандърът излязъл на първата си разходка, напъпилите клонки на бука, забързаният бяг на препълнените планински потоци ... Време е да се събудя
Наздраве!
Сутринта си направих чай и застанах до прозореца, докато го пиех. Гледах през него и видях как самотата на нощта чезнеше в прегръдката на първите слънчеви лъчи, слушах как мълчанието на мрака се стопяваше в песните на птиците... В сивотата на настъпващото утро пред погледа ми се появи бяло петно - джанката на двора, с клони тръпнещи от милувката на топлия южен вятър, беше цъфнала.
Не разбрах кога е настъпила пролетта - цъфналите минзухари, саламандърът излязъл на първата си разходка, напъпилите клонки на бука, забързаният бяг на препълнените планински потоци ... Време е да се събудя
Наздраве!
Коментар