Отдавна не бях писал в темата на алкохолиците но имам два повода да драсна два-три реда тука.
Първият повод е,че съвсем скоро ще излезе от печат втората ми книга.Първата книжка беше стихчета и разказчета,но вторатае роман от цели 206 страници и се казва "Какво е любовта".
Миналата зима работих като охрана в една бургаска верига магазини за хранителни стоки.За шест месеца минах през пет магазина.Сблъсках се с огромен брой хора от целия град и може да се каже,че донякъде опознах хората.Изводът до който стигнах е,че хората са добри.Може да допускат грешки,може понякога да са странни,но са добри.И ако човек успее да преодолее страха си и приеме това то рано или късно и другите престават да се страхуват и стават като него.
Ето един цитат от новата ми книга:
"Какво е злото?
Злото е висшата форма на страха.Страхът при него е толкова силен,че то не може да живее с другите.
То може да живее единствено само за себе си.
Злото не толкова мрази а се страхува от останалите.
Мисли си,че те ще го наранят.
Затова когато другите навлязат в неговия свят то ги напада и унищожава.
Единствено само наивното,най-наивното добро може да промени злото.
Това добро,което не се страхува от абсолютно нищо.
Само че това добро понякога трябва да жертва себе си
за да промени злото.
Такава е съдбата на доброто.Да жертва себе си
за да създаде друго добро."
Злото много ми напомня на един североизточен човек който много се страхуваше да не умре от ковид и сядаше със събеседниците си на едни дълги маси.Само че на този североизточен човек всичките му близки и любими хора отдавна избягаха от него и не знам кой вече би могъл да му помогне да преодолее страха си.
Остана му един единствен приятел,който обаче вместо да му помогне май ще стане като него.
Втората причина да пиша в темата на алкохолиците е,че отново започнах да пиша стихове.
След като през пролета напуснах тази верига хранителни магазини се върнах обратно там където работих миналото лято като нощен пазач.Става въпрос за едно заведение на бургаския плаж което се нарича "Остров Бали".
Излязох от матазините където не влизаше никаква слънчева светлина и се върнах при морето,пясъка,чайките и бляскавия хоризонт.
Преди време бях споменал,че съм спрял нацяло алкохола.Така е и продължавам да не пия,но през август и септември се отворих на едно италианско питие.Става въпрос за напитката Мартини и по-специално за Мартини бианко.Може би пък благодарение на тази напитка след две години суша започнах отново да пиша стихове.
И случайно или не,но първото стихотворение се оказа свързано с тази напитка а също и с края на лятото.
Края на лятото
Края на лятото идва
заедно с белите вълни
и мириса на самота.
В края на лятото
дните са все още топли
но нощите студени.
Края на лятото има вкус
на глътка Мартини.
Леко горчи,
но оставя след себе си
много топлина.
02.09.2022
Първият повод е,че съвсем скоро ще излезе от печат втората ми книга.Първата книжка беше стихчета и разказчета,но вторатае роман от цели 206 страници и се казва "Какво е любовта".
Миналата зима работих като охрана в една бургаска верига магазини за хранителни стоки.За шест месеца минах през пет магазина.Сблъсках се с огромен брой хора от целия град и може да се каже,че донякъде опознах хората.Изводът до който стигнах е,че хората са добри.Може да допускат грешки,може понякога да са странни,но са добри.И ако човек успее да преодолее страха си и приеме това то рано или късно и другите престават да се страхуват и стават като него.
Ето един цитат от новата ми книга:
"Какво е злото?
Злото е висшата форма на страха.Страхът при него е толкова силен,че то не може да живее с другите.
То може да живее единствено само за себе си.
Злото не толкова мрази а се страхува от останалите.
Мисли си,че те ще го наранят.
Затова когато другите навлязат в неговия свят то ги напада и унищожава.
Единствено само наивното,най-наивното добро може да промени злото.
Това добро,което не се страхува от абсолютно нищо.
Само че това добро понякога трябва да жертва себе си
за да промени злото.
Такава е съдбата на доброто.Да жертва себе си
за да създаде друго добро."
Злото много ми напомня на един североизточен човек който много се страхуваше да не умре от ковид и сядаше със събеседниците си на едни дълги маси.Само че на този североизточен човек всичките му близки и любими хора отдавна избягаха от него и не знам кой вече би могъл да му помогне да преодолее страха си.
Остана му един единствен приятел,който обаче вместо да му помогне май ще стане като него.
Втората причина да пиша в темата на алкохолиците е,че отново започнах да пиша стихове.
След като през пролета напуснах тази верига хранителни магазини се върнах обратно там където работих миналото лято като нощен пазач.Става въпрос за едно заведение на бургаския плаж което се нарича "Остров Бали".
Излязох от матазините където не влизаше никаква слънчева светлина и се върнах при морето,пясъка,чайките и бляскавия хоризонт.
Преди време бях споменал,че съм спрял нацяло алкохола.Така е и продължавам да не пия,но през август и септември се отворих на едно италианско питие.Става въпрос за напитката Мартини и по-специално за Мартини бианко.Може би пък благодарение на тази напитка след две години суша започнах отново да пиша стихове.
И случайно или не,но първото стихотворение се оказа свързано с тази напитка а също и с края на лятото.
Края на лятото
Края на лятото идва
заедно с белите вълни
и мириса на самота.
В края на лятото
дните са все още топли
но нощите студени.
Края на лятото има вкус
на глътка Мартини.
Леко горчи,
но оставя след себе си
много топлина.
02.09.2022
Коментар