Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[Lelq]

Малко навалица стана в кьошето, но скута ми за сега е свободен.
Заповядай и наздраве!

В него разбира се Наздраве!

[Ender]

С ваше позволение, се присъединявам
Наздраве!

Малко навалица стана в кьошето, но скута ми за сега е свободен.
Заповядай и наздраве!

[Lelq]

Брей, колко "начетени" хора са се събрали у кръчмата!
С ваше позволение, ще се отдам на френската класика.

[ATTACH=CONFIG]n3362958[/ATTACH]
Наздраве!

С ваше позволение, се присъединявам
Наздраве!

[Анонимен33022]

Наздраве
Да си призная мойте "децки" пристрастия бяха за Дребосъчето и Карлсон. Също и Пипи от вила-вилекула, Томи и Аника. (Помня й даже цялото име на Пипилота.) Помня и Горската аптека но като име (направо се чудя как тнм я е научила наизуст, от любов към билките и отварите ще да е)
И Лиско помня, но не много подробности, имаше герой с дълго име с което се шегувахме като деца джими-дажами-джоми-джуми или нещо такова, и появата на вътрешния глас на Лиско много ме беше впечатлил и като че ли затова по-късно харесвах и вицове за вътрешния глас

[tnm]

Брей, колко "начетени" хора са се събрали у кръчмата!
С ваше позволение, ще се отдам на френската класика.



Наздраве!

Позволяваме. От теб питието, от мен - мезето.

[Todor Sabev]

Аз съм отраснала с това. Зная цялата приказа наизуст и редовно я казвах на по-кльощавия.

Лила Захариева ГОРСКАТА АПТЕКА
	През гората лъкатуши скрита в папрати пътека Малка къща там се гуши с надпис ''Горската аптека'', на прозорчето с перденца, по полиците шишенца и мехлеми, и буркани с билки всякакви събрани. Тази хубава къщурка е на баба Костенурка. Който има тежки рани и кожухчета съдрани, идва тук да търси лек- зиме, лете, в мраз и пек...
	Кой пристига в ранен час? -Костенурке, идвам аз! - шепне Заю дългоуши, плахо гледа, дълго души. -Зайо-Байо добър ден! Що ще искаш ти от мен? -Костенурке услужлива, моля ти се лек ми дай! Сърчицето ми се свива щом дочуя кучи лай. -Имам билки, ще ти дам, но от кучета зли, Зайо, ти пази се сам! Ето във котлето ври цвят от дивата глогина. Със черупка отмери!
	Пийна Зайо и отмина... По пътеката извита идва Меца с шал увита, охка, пъшка, разпъхтяна: -Оле, Боже! Що ми стана? Костенурке, отвори! Страшна треска ме гори. Костенурката попита: - Имам билка лековита и медец от медна пита, Мецо от кое да дам? - Дай медеца да изям! И Мецана взе буркана - вътре нищо не остана... През мъхнатите дървета идва хитрата Лисана, преструвана и превзета: -Костенурке, имам рана и опасни синини. Ох! Изпатих си горкана. Моля ти се помогни!
	-Лиске, чакай малко тук за компрес от пресен лук! Костенурката добра от лехите лук набра. - Раната ще зарасте, ако сложиш и месце - рече гладната хитруша. Лиске с меко съм сърце и молбата ще послушам - каза баба Костенурка и прибави и месце към компреса за притурка. Мръвчицата взе Лисана, а пък лука тук остана. костенурката се слиса. Скри се лакомата Лиса...
	Вече пладне преваля над гори и над поля. Спря пред горската аптека катеричка бърза, лека, със превръзка през главата и оплака се горката: -С желъди от черен дъб вчера си разклатих зъб. Дай ми лек за зъбобол! - Аз кракът съм си набол - вика Ежко отдалече. - Олеле! Умирам вече! Костенурката им рече: - Нека има малко ред! Кой от вас е по-напред?
	Първо - лек за болни зъби - топли трици, сухи гъби. После ще изляза вън, да извадя злия трън... Весел Ежко тръгна пак, понакуцвайки със крак... Слънчо вече се закри зад зелените гори.
	Някой зашумя в тревата и почука на вратата. -Чук -чук-чук! Чук-чук-чук! -Костенурке, аз съм тук - плаче черната къртица: - Болни имам две дечица. Млякото не са изпили, вече губят сили. Скочи баба Костенурка: - С коренчета от желтурка ще направя бързо лек за разтривка на децата. - Ти характер имаш мек и сполай за добрината - каза майката къртица. Вън почука страшна птица:
	- Аз съм Бухльо, стар съсед, тука идвам за съвет. Имам кашлица опасна. - Бухльо, болестта е ясна. Аптекарката позната бързо сложи очилата, взе от чистата полица книга с шарена корица. - Тук за болестта ти стара е предписана гаргара, чай от лайкучка да пиеш, с шал дебел да се увиеш! - Благодарен съм ти аз - каза Бухльо с хрипав глас.
	Кой към къщичката тича? Идва малката сърничка и прозореца наднича: - Костенурке, помогни! Мен ловец ме нарани. Кръв от раната тече, тук на предното краче. Без дори да си почива, Костенурката промива раничката замърсена и въздъхна изморена. А сърничката отмина...
	- Я да легна да почина - костенурката си рече и набързо се съблече. Но през късен нощен час някой силно пак почука : - Сивия Вълчан съм аз! За лекарство идвам тука. И пред малката къщурка, седна Вълчо на тревата, а горката костенурка скочи бързо от кревата, топла билка му подава:
	- Пий от синята тинтява! - Болката ми не минава. - Пий тогава дива мента! Злия Вълчо се превива, охка, вика и се мръщи: - Я излез навън от къщи! Тебе искам да изям, ще се излекувам сам. Костенурката заплака: -Олеле! Какво дочаках? Костенуркиния плач чу заспалия кълвач и при Бухльо отлетя:
	- Страшно зло ни сполетя! Сивия Вълчан дойде тук в нашата гора и сега ще изяде костенурката добра. Бухльо гневен, разпъхтян, стресна стария Вълчан: - Хей, злодей! Що дириш там? - Костенурката ще ям! Имам болка във стомаха и със нищо не се маха.
	- Вълчо, чака те отплата, Tи забравяш добрината. И от тази разправия стана страшна олелия. Закрещяха разни птички и дотичаха сърнички, зайци, ежковци, лисици, две разплакани къртици...
	Меца близо там се случи Новината щом научи, пред Вълчана тя застана и му рече със закана: - Вълчо стари, имай срама. Грешката ти е голяма. Кой през миналата зима излекува твойте рани?
	Ние всички сме дружина - костенурката ще браним! Който може ,както свари по гърба ще те нашари с нокти, с камъни, с тояга... Злият Вълчо с вой избяга...
	А добрата Костенурка в дървената си къщурка още дава лек, съвети на животни, птици клети, и на здрави и на болни- нека всички са доволни!

,,На 12 години вече можех да рисувам като Рафаело, а ми бе нужен цял живот, за да се науча да рисувам като дете,,

Пабло Пикасо

[Ender]

Брей, колко "начетени" хора са се събрали у кръчмата!
С ваше позволение, ще се отдам на френската класика.


Наздраве!

[tnm]

Айдв, да ви зарибя. Щото и за мен пише вътре.
Сега си я припомних. Много поучително. Особено за Кака.

Аз съм отраснала с това. Зная цялата приказа наизуст и редовно я казвах на по-кльощавия.

Лила Захариева ГОРСКАТА АПТЕКА
	През гората лъкатуши скрита в папрати пътека Малка къща там се гуши с надпис ''Горската аптека'', на прозорчето с перденца, по полиците шишенца и мехлеми, и буркани с билки всякакви събрани. Тази хубава къщурка е на баба Костенурка. Който има тежки рани и кожухчета съдрани, идва тук да търси лек- зиме, лете, в мраз и пек...
	Кой пристига в ранен час? -Костенурке, идвам аз! - шепне Заю дългоуши, плахо гледа, дълго души. -Зайо-Байо добър ден! Що ще искаш ти от мен? -Костенурке услужлива, моля ти се лек ми дай! Сърчицето ми се свива щом дочуя кучи лай. -Имам билки, ще ти дам, но от кучета зли, Зайо, ти пази се сам! Ето във котлето ври цвят от дивата глогина. Със черупка отмери!
	Пийна Зайо и отмина... По пътеката извита идва Меца с шал увита, охка, пъшка, разпъхтяна: -Оле, Боже! Що ми стана? Костенурке, отвори! Страшна треска ме гори. Костенурката попита: - Имам билка лековита и медец от медна пита, Мецо от кое да дам? - Дай медеца да изям! И Мецана взе буркана - вътре нищо не остана... През мъхнатите дървета идва хитрата Лисана, преструвана и превзета: -Костенурке, имам рана и опасни синини. Ох! Изпатих си горкана. Моля ти се помогни!
	-Лиске, чакай малко тук за компрес от пресен лук! Костенурката добра от лехите лук набра. - Раната ще зарасте, ако сложиш и месце - рече гладната хитруша. Лиске с меко съм сърце и молбата ще послушам - каза баба Костенурка и прибави и месце към компреса за притурка. Мръвчицата взе Лисана, а пък лука тук остана. костенурката се слиса. Скри се лакомата Лиса...
	Вече пладне преваля над гори и над поля. Спря пред горската аптека катеричка бърза, лека, със превръзка през главата и оплака се горката: -С желъди от черен дъб вчера си разклатих зъб. Дай ми лек за зъбобол! - Аз кракът съм си набол - вика Ежко отдалече. - Олеле! Умирам вече! Костенурката им рече: - Нека има малко ред! Кой от вас е по-напред?
	Първо - лек за болни зъби - топли трици, сухи гъби. После ще изляза вън, да извадя злия трън... Весел Ежко тръгна пак, понакуцвайки със крак... Слънчо вече се закри зад зелените гори.
	Някой зашумя в тревата и почука на вратата. -Чук -чук-чук! Чук-чук-чук! -Костенурке, аз съм тук - плаче черната къртица: - Болни имам две дечица. Млякото не са изпили, вече губят сили. Скочи баба Костенурка: - С коренчета от желтурка ще направя бързо лек за разтривка на децата. - Ти характер имаш мек и сполай за добрината - каза майката къртица. Вън почука страшна птица:
	- Аз съм Бухльо, стар съсед, тука идвам за съвет. Имам кашлица опасна. - Бухльо, болестта е ясна. Аптекарката позната бързо сложи очилата, взе от чистата полица книга с шарена корица. - Тук за болестта ти стара е предписана гаргара, чай от лайкучка да пиеш, с шал дебел да се увиеш! - Благодарен съм ти аз - каза Бухльо с хрипав глас.
	Кой към къщичката тича? Идва малката сърничка и прозореца наднича: - Костенурке, помогни! Мен ловец ме нарани. Кръв от раната тече, тук на предното краче. Без дори да си почива, Костенурката промива раничката замърсена и въздъхна изморена. А сърничката отмина...
	- Я да легна да почина - костенурката си рече и набързо се съблече. Но през късен нощен час някой силно пак почука : - Сивия Вълчан съм аз! За лекарство идвам тука. И пред малката къщурка, седна Вълчо на тревата, а горката костенурка скочи бързо от кревата, топла билка му подава:
	- Пий от синята тинтява! - Болката ми не минава. - Пий тогава дива мента! Злия Вълчо се превива, охка, вика и се мръщи: - Я излез навън от къщи! Тебе искам да изям, ще се излекувам сам. Костенурката заплака: -Олеле! Какво дочаках? Костенуркиния плач чу заспалия кълвач и при Бухльо отлетя:
	- Страшно зло ни сполетя! Сивия Вълчан дойде тук в нашата гора и сега ще изяде костенурката добра. Бухльо гневен, разпъхтян, стресна стария Вълчан: - Хей, злодей! Що дириш там? - Костенурката ще ям! Имам болка във стомаха и със нищо не се маха.
	- Вълчо, чака те отплата, Tи забравяш добрината. И от тази разправия стана страшна олелия. Закрещяха разни птички и дотичаха сърнички, зайци, ежковци, лисици, две разплакани къртици...
	Меца близо там се случи Новината щом научи, пред Вълчана тя застана и му рече със закана: - Вълчо стари, имай срама. Грешката ти е голяма. Кой през миналата зима излекува твойте рани?
	Ние всички сме дружина - костенурката ще браним! Който може ,както свари по гърба ще те нашари с нокти, с камъни, с тояга... Злият Вълчо с вой избяга...
	А добрата Костенурка в дървената си къщурка още дава лек, съвети на животни, птици клети, и на здрави и на болни- нека всички са доволни!

[SPART]

Това "Гъбарко" само не го знам какво е? Не съм го чел...

Тракчо ме е изпреварил с първата приказка! Ето и останалите:

https://chitanka.info/text/20418-veselite-futbolisti

Веселите футболисти , са рими без аналог:

......Всеки запалянко знае,

че когато се играе

на терени непознати

малко тежки са краката.

Не отричаме, но вижте:

сякаш на това игрище

зайците година цяла

всекидневно са играли,

за всеобща изненада

дружно устремно нападат.

Ех, това се казва център!

Топката поел, в момента

с нисък удар я подава

точно на крилото вляво

(знае, че с играта-соло

може да изпорти гола!);

а това крило с изящен

бомбен удар я запраща

право в кучешката мрежа

и редовен гол бележи....

[Trakatrak]

Траки, признавам че и аз не познавам Гъбарко. (то не може всичко), при възможност, може да се запозная

Айдв, да ви зарибя. Щото и за мен пише вътре.
Сега си я припомних. Много поучително. Особено за Кака.

• Отбелязване като прочетено
• Избрани

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip


Разпознаване и форматиране moosehead (2011) Сканиране ? Издание:
Гъбарко. Три приказки в стихове с картинки от художника Вадим Лазаркевич
Редактор: Иван Кръстев
Художник: Вадим Лазаркевич
Художествено оформление: Васил Гедов
Технически редактор: П. Янев
Коректор: Дочка Попова
Издателство „Български художник“, София, 1972
Печат: Институт по картография, София — Павлово, 1972

• Избрани
• fb2.zip
• epub
• txt.zip 2 KiB
• sfb.zip

Под един вековен бук
много надалеч от тук,
расна гъбичка с калпаче…
Често виждах я да плаче.

Сърдеше се тя, че всички
имат си крака, ръчички.
А пък тя седи горката,
неподвижна във гората.

Но защо ли не минава
вече доктор Га тъдява?
Казват малките врабчета,
че поставял той крачета.

Гъбичката спря да плаче —
чу наблизо, че се грачи.
Начаса̀ изви снага
и съгледа… доктор Га.

Докторът се приближи.
Каза: „Гъбке, не тъжи“!…
Сложи й крачета здрави
и ръчички й постави.

Па обу й панталонки
със презрамчици от клонки,
и като помисли малко,
име даде й Гъбарко.

После чантата затвори
и усмихнат заговори:
„Имаш си крака и вече
стана истинско човече.

Ще ти кажа, без да питаш —
тъй напразно да не скиташ.
Не кради и не лъжи,
работи, а не лежи!“

Ала тези думи скромни
наш Гъбарко не запомни.
След минута полетя
между храсти и цветя.

Гънка мрежа в храсталака
паяк е оплел и чака.
Кой на нея ще се хване,
кой ли жертва ще му стане?

Пиеше му се кръвчица
от комар или мушица.
Но до неговия храст
спря Гъбарко наш след час.

Как ще иде надалече?
Паяжината му пречи
и със палави крачета
я разкъса на парчета.

Паякът се разяри.
Грабна тънък прът дори.
А Гъбарко взе да бяга,
щом като видя тояга.

И се спря, едва когато
стигна жабешкото блато.
Зърна щъркел сред водата
с фотоапарат в ръката.

А на гладката тръстика
жаба се върти и вика:
„Снимай, докато сме двама.
Виж, наблизо други няма.“

Щъркът хвърли апарата.
Улови я за краката,
после цяла я налапа
и из блатото зацапа.

Щъркът беше зъл и страшен.
Бе Гъбарко поизплашен,
но когато се свести,
почна пак да пакости.

Вече беше се стъмнило.
Кацнал на дърво изгнило,
бухалът бе сбрал мишлета
от балкани и полета.

Учеха при него те
как се пише и чете,
но Гъбарко замяука:
„Котарак пристигна тука!“

Мишките крака протягат,
в миг се впуснаха да бягат
към тръстиката висока.
И… прекъсна се урока…

Сутринта настъпи хлад.
Наш Гъбарко сети глад,
влезе в ресторант голям.
Викна: „Дайте ми да ям!“

— Тук безплатна е храната
за работници в гората.
Никой теб не те познава.
Що работиш ти тъдява?

— Аз работник съм — зидар,
нося кофи, пълни с вар.
— Тъй ли! Е, тогаз седни,
от чорбата си хапни!

Тъй Гъбарко със измама
яде колкото за двама.
Но Кълвачът за беда
долетя и го видя.

Скри се Лъжльо във тревата,
но заплете си краката.
Те безсилни се извиха
и без шум се отлепиха.

А нещастникът в тревата
плаче: „Да вървя не мога!“
Врабчо каза: „Ей сега
ще повикам доктор Га.“

Докторът е тука вече.
Той на помощ се притече
бързо чантата прерови,
сложи пак крачета нови.

Беше се ядосал много.
На Гъбарко каза строго:
„Който лъже — за награда
като тебе ще пострада!“

И мушици, и зверчета
гледат новите крачета.
Доктор Га в гората стара
на Гъбарко все се кара:

„Гледай, всички ти се чудят.
Те отиват да се трудят,
ти пък скиташ — сам видях.
Най-добре тръгни със тях!“

Ето, Мравката, добрата,
хвана Гъбча за ръката.
Тръгна бързо и Калинка,
сбрала шарена дружинка.

Там, где ручеят тече,
Сечко едър бор сече.
Ей Гъбарко наш, веднага
спусна се да му помага.

Неуморно със топора
удря дънера на бора.
Всички гледат с изненада:
с грохот борът взе да пада.

Стреснаха се пеперуди.
Даже Меца се пробуди.
Чудят се — какво ли стана,
че така кънти Балкана.

След това задружно всички
дялаха дъски, гредички,
и с работния си гост
те сковаха хубав мост.

Подир моста бързешком,
виж, изграждат детски дом.
Таралежите със жар
мажат къщичката с вар.

Труд кипи до късен здрач.
Заю-Баю е готвач.
Готви пресни зарзавати —
зеле, моркови, домати.

Катеричката намери
орех и се покатери.
И доволна — на гърба
метна пълната торба.

Вижте, в детската градина
сбра се цялата дружина.
Сред играчки интересни
учи приказки и песни.

Тъй животните в гората
си живеят като братя,
в мирен труд текат им дните
и са весели, честити.

Наш Гъбарко се поправи
и краката му са здрави.

Доктор Га отново мина
и край цъфнала къпина
спря Гъбарко и му рече:
„Значи, ти не лъжеш вече,

даже си труда обикнал
и със работата — свикнал.
Затова венец в награда
теб заслужено са пада.“

Край

[Анонимен33022]

Класика! Веднъж към края на 80-те виждам приятел в кръчмата Стадион, май се казваше, при Патриарха, запива с един чичко. Засядам и аз и ме запознава с чичкото. Вика, това е детския писател, написал "Гъбарко". Направо се смаях. Тази култова книжка, с която съм отраснал толкова прост. А той ми разправя как около Девети септември намерил списък на масони, между които името на покойния цар Борис Трети. Макар доста стар, чичката беше с акъла си и си пийваше. Наваксаи с твоите деца неговите книжки. Преиздават ги.

Траки, признавам че и аз не познавам Гъбарко. (то не може всичко), при възможност, може да се запозная

[Trakatrak]

За мен Лиско си остава култ!

Първата книга.

[Ender]

За мен Лиско си остава култ!

[Trakatrak]

Когато си прав, прав си! Това "Гъбарко" само не го знам какво е? Не съм го чел. А кой спечели последната Евровизия, че вече им изпуснах края след Вурст-а? А какви песни имаше едно време, какви изпълнителки - т'ва Русланчето, ако да не го кльопате една част от народонаселението, беше уникална, ама направо уникална! А сега...

Класика! Веднъж към края на 80-те виждам приятел в кръчмата Стадион, май се казваше, при Патриарха, запива с един чичко. Засядам и аз и ме запознава с чичкото. Вика, това е детския писател, написал "Гъбарко". Направо се смаях. Тази култова книжка, с която съм отраснал толкова прост. А той ми разправя как около Девети септември намерил списък на масони, между които името на покойния цар Борис Трети. Макар доста стар, чичката беше с акъла си и си пийваше. Наваксаи с твоите деца неговите книжки. Преиздават ги.

[Trakatrak]

Аз принцът съм го дочакала, та затуй ми е притеснението - ни щъ други от тази порода
Наздраве!

Аз пък мислех ти командировам един принц годечанче, де е много годен и угоден, да те приспива от фотьойла на дебелия пес с песен на уста. Ама той нещо престана се връзва и не ще да си вземе командировъчните - китка, бутилка и балончета. Празнична командировка!