[QUOTE=безимeн;n3472292]
Сентенцията трябва да е следната: някой си бил такъв максималист, че искал, хем душата му да бъде в Рая, но в същото време имал и друго желание - мечът му да е до края!
Тук всички са скромни най-често се ограничават до меч - до някъде. Защо до някъде? Самите дами не могат еднозначно да определят началото и края на проникването на меча.
Една от дамите казва, че начало и край бил човешкият мозък... Не разбирам как мечът прониква в едно ограничено пространство /от началото до края - на съществуването ни.... в мозъка?.../ Много се затрудних! На всичко отгоре не разбрах - как се стига до началото на мозъка..., по-скоро - от къде? Може би откъм гръбначния стълб? Откъм някоя от кухините: носна, устна..., ушна... Много е сложно!
Според дефиницията на другата дама - с кожата, крайниците и другите особености - там по условие, като че повече мечове могат да стигнат "до края". Повърхността е по-голяма..., но и тук не разбрах къде е началото... Сложни ситуации.
Ясно е, че при подобни казуси душата трудно би стигнала до Рая...[/QUOTE]
Добро утро!
За да е душата в Рая и кура до края е нужно любов ! Това е началото! Ама парадоксът е че има условие, да е безусловна!
Трябва да има искра или голямо Бум / Уау/ което пали пожара / любовта/ след което звукът е посредникът между абстрактните идеи и конкретните форми / жените сме известни с това , че обичаме с ушите. За това сме и богини
/ Тогава, при изпълнени условя времето спира, пърхат едни пеперуди в стегнати коремчета и всичко се случва едновременно . Та, накратко рецептата да твориш чудеса е :
Безусловна любов, желание, абстракция , цветна и детайлна / за бял замък, принц с кон или ферари и т.н./ - слова / думи, думи/ / колкото повече, толко по - добре И получаваш формата / жените, ставаме като глина / 
Са да си пусна и аз мойто линкче, за да ми е готин денят
https://m.youtube.com/watch?v=nlTR052uku0
Да си взема душче / водата е безкрайно важна, в горният ред на мисли /, да си отнеса Д- то в парка и най - накрая да пия кафе, слушайки птички и пчелички
Готин ден, Кръчма!
Сентенцията трябва да е следната: някой си бил такъв максималист, че искал, хем душата му да бъде в Рая, но в същото време имал и друго желание - мечът му да е до края!
Тук всички са скромни най-често се ограничават до меч - до някъде. Защо до някъде? Самите дами не могат еднозначно да определят началото и края на проникването на меча.
Една от дамите казва, че начало и край бил човешкият мозък... Не разбирам как мечът прониква в едно ограничено пространство /от началото до края - на съществуването ни.... в мозъка?.../ Много се затрудних! На всичко отгоре не разбрах - как се стига до началото на мозъка..., по-скоро - от къде? Може би откъм гръбначния стълб? Откъм някоя от кухините: носна, устна..., ушна... Много е сложно!
Според дефиницията на другата дама - с кожата, крайниците и другите особености - там по условие, като че повече мечове могат да стигнат "до края". Повърхността е по-голяма..., но и тук не разбрах къде е началото... Сложни ситуации.
Ясно е, че при подобни казуси душата трудно би стигнала до Рая...[/QUOTE]
Добро утро!
За да е душата в Рая и кура до края е нужно любов ! Това е началото! Ама парадоксът е че има условие, да е безусловна!
Трябва да има искра или голямо Бум / Уау/ което пали пожара / любовта/ след което звукът е посредникът между абстрактните идеи и конкретните форми / жените сме известни с това , че обичаме с ушите. За това сме и богини
/ Тогава, при изпълнени условя времето спира, пърхат едни пеперуди в стегнати коремчета и всичко се случва едновременно . Та, накратко рецептата да твориш чудеса е :Безусловна любов, желание, абстракция , цветна и детайлна / за бял замък, принц с кон или ферари и т.н./ - слова / думи, думи
/ / колкото повече, толко по - добре И получаваш формата / жените, ставаме като глина / Са да си пусна и аз мойто линкче, за да ми е готин денят
https://m.youtube.com/watch?v=nlTR052uku0
Да си взема душче / водата е безкрайно важна, в горният ред на мисли /, да си отнеса Д- то в парка и най - накрая да пия кафе, слушайки птички и пчелички
Готин ден, Кръчма!
голема жертва се изкара, както и да е само казвам, че колкото ти имаш право да си пишеш тук, толкова и аз. Та ае да не ми обсняваш, аз какво требва да правя... жив и здрав. Надявам се да нямам вече досег с твойте писаници...
Коментар