If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Отдавна не бях писал в темата на алкохолиците но имам два повода да драсна два-три реда тука.
Първият повод е,че съвсем скоро ще излезе от печат втората ми книга.Първата книжка беше стихчета и разказчета,но вторатае роман от цели 206 страници и се казва "Какво е любовта".
Миналата зима работих като охрана в една бургаска верига магазини за хранителни стоки.За шест месеца минах през пет магазина.Сблъсках се с огромен брой хора от целия град и може да се каже,че донякъде опознах хората.Изводът до който стигнах е,че хората са добри.Може да допускат грешки,може понякога да са странни,но са добри.И ако човек успее да преодолее страха си и приеме това то рано или късно и другите престават да се страхуват и стават като него.
Ето един цитат от новата ми книга:
"Какво е злото?
Злото е висшата форма на страха.Страхът при него е толкова силен,че то не може да живее с другите.
То може да живее единствено само за себе си.
Злото не толкова мрази а се страхува от останалите.
Мисли си,че те ще го наранят.
Затова когато другите навлязат в неговия свят то ги напада и унищожава.
Единствено само наивното,най-наивното добро може да промени злото.
Това добро,което не се страхува от абсолютно нищо.
Само че това добро понякога трябва да жертва себе си
за да промени злото.
Такава е съдбата на доброто.Да жертва себе си
за да създаде друго добро."
Злото много ми напомня на един североизточен човек който много се страхуваше да не умре от ковид и сядаше със събеседниците си на едни дълги маси.Само че на този североизточен човек всичките му близки и любими хора отдавна избягаха от него и не знам кой вече би могъл да му помогне да преодолее страха си.
Остана му един единствен приятел,който обаче вместо да му помогне май ще стане като него.
Втората причина да пиша в темата на алкохолиците е,че отново започнах да пиша стихове.
След като през пролета напуснах тази верига хранителни магазини се върнах обратно там където работих миналото лято като нощен пазач.Става въпрос за едно заведение на бургаския плаж което се нарича "Остров Бали".
Излязох от матазините където не влизаше никаква слънчева светлина и се върнах при морето,пясъка,чайките и бляскавия хоризонт.
Преди време бях споменал,че съм спрял нацяло алкохола.Така е и продължавам да не пия,но през август и септември се отворих на едно италианско питие.Става въпрос за напитката Мартини и по-специално за Мартини бианко.Може би пък благодарение на тази напитка след две години суша започнах отново да пиша стихове.
И случайно или не,но първото стихотворение се оказа свързано с тази напитка а също и с края на лятото.
Края на лятото
Края на лятото идва
заедно с белите вълни
и мириса на самота.
В края на лятото
дните са все още топли
но нощите студени.
Края на лятото има вкус
на глътка Мартини.
Леко горчи,
но оставя след себе си
много топлина.
Аааа, ти си по-закръглена - мечтата на падишаха. Явявай се отгоре на тезгяха и увий една завеска около кръста, та да се тръска и тлъстини отдолу да се друскат в ритъм. Мммм, мечтата на клиента!
Машала! На това му се вика жена.
Наздраве, Мръни и си прибери езика, дето ти се мотае около колената.
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Много ви здраве от Колчо, че у реалната го видях преди 2 дни. Каза по едно Наздраве на всички, като рече да поддържате кръчмата под конец и да не опукате всички запаси у избата.
Айде наздраве и от мен, че много работа напоследък, ма пък другата седмица съм у Талията, щот не се търпи вече
Наглата кака пресуши бъчвите из избата и сега се крие зад тезгяха, що летят бутилки и ножове. И понеже малце на талянка мяза, земи я с теб, че да я забравиш нейде из Сицилия, вътрешната част. Да я видим, ще се прави ли там на мафиотка и стрелкиня. Май ще й се наложи да прибягва като жива мишена. Наздраве за Гарибалди, дето даде на Пиемонта и Сицилия да управлява, та я развали тая хубава държава!
Хайде сега вдигни ченето от земята и върви си изпий хапчето за кръвното.
Наздраве!
Аааа, ти си по-закръглена - мечтата на падишаха. Явявай се отгоре на тезгяха и увий една завеска около кръста, та да се тръска и тлъстини отдолу да се друскат в ритъм. Мммм, мечтата на клиента!
Каква възглавка? Пръсна семейните спестявания по борсите. Лимонените братя ги отнесоха през 2008-а. И сега кесиш по Кръчмата и чакаш некой те почерпи по милост. Добре че съм свежа душа, та ти пускам по некоя водчица, ма ти си все с претенции. - Винце дай, пържолка опечи. Аааа, стига толкоз. Ако искаш почерпка, бели денс трябва да врътнеш. С бел воал и розови килоти. Така ги разбирам аз твоите трудови дейности. Па може и некоя мецана да доведеш да денси с теб. Здраве да е Ма(е)цо!
Много ви здраве от Колчо, че у реалната го видях преди 2 дни. Каза по едно Наздраве на всички, като рече да поддържате кръчмата под конец и да не опукате всички запаси у избата.
Айде наздраве и от мен, че много работа напоследък, ма пък другата седмица съм у Талията, щот не се търпи вече
Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience
Ха, аз пари не държа под възглавницата, бре, Мръни. Ядене, пиене и прочие, че животът кратък.
Развалянето на пари и тръскането на чувала по твоята част, историк. Ма, то остана ли какво да тръска.
Наздраве!
Каква възглавка? Пръсна семейните спестявания по борсите. Лимонените братя ги отнесоха през 2008-а. И сега кесиш по Кръчмата и чакаш некой те почерпи по милост. Добре че съм свежа душа, та ти пускам по некоя водчица, ма ти си все с претенции. - Винце дай, пържолка опечи. Аааа, стига толкоз. Ако искаш почерпка, бели денс трябва да врътнеш. С бел воал и розови килоти. Така ги разбирам аз твоите трудови дейности. Па може и некоя мецана да доведеш да денси с теб. Здраве да е Ма(е)цо!
Така, така, гърбът ти се вижда, разпознахме те как се изнасяш с празни торби и джобове, макар с голем мерак да си била тръгнала. Ма това да не ти е балкана, тук нема проходи, засади и стрескания с дивашки викове и пушкания. Тук нещата стават без да разбереш откъде са те обрали и как сухото ти се е стопило и разводнило. Докато се огледаш и си вече на авенюто и такситата те подминават, що не им дъхваш доверие. Дори автобусите и метровлаковете покрай теб фучат, щото така объркана, че не може им намериш спирката. Само мечките в зооградината те разпознават като сродна душа, балканджийка. Ама и този Лемон що се излага да е така кисел? Наздраве, Дрънлимонче!
Ха, аз пари не държа под възглавницата, бре, Мръни. Ядене, пиене и прочие, че животът кратък.
Развалянето на пари и тръскането на чувала по твоята част, историк. Ма, то остана ли какво да тръска.
Наздраве!
Приятелството се състои от серия изловени и неизловени предателства !!!
Мечо
Кака в такива дълбоки води не плува. Щото инстинктът за самосъхранение много развит.
Наздраве, Мръни!
Така, така, гърбът ти се вижда, разпознахме те как се изнасяш с празни торби и джобове, макар с голем мерак да си била тръгнала. Ма това да не ти е балкана, тук нема проходи, засади и стрескания с дивашки викове и пушкания. Тук нещата стават без да разбереш откъде са те обрали и как сухото ти се е стопило и разводнило. Докато се огледаш и си вече на авенюто и такситата те подминават, що не им дъхваш доверие. Дори автобусите и метровлаковете покрай теб фучат, щото така объркана, че не може им намериш спирката. Само мечките в зооградината те разпознават като сродна душа, балканджийка. Ама и този Лемон що се излага да е така кисел? Наздраве, Дрънлимонче!
Коментар