Кръчма "Виртуалната кръчма" (2)

[tnm]

Понякога са огромни

Драга Lelq, когат става въпрос за мъж, кат изключим тез от тях с нетрадиционна ориентация, той или го може или го не може. Ма, вярно, тогаз разликата в двата случая наистина е огромна
Наздраве!

[Lelq]

Ся, аз понеже съм учила анатомия и физиология, смея да твърдя, че едва ли има некви съществени отлики кога се стигне до същността на въпроса
Наздраве, сър!

Понякога са огромни

[Lelq]

Аз съм израсла в свят на суеверия, което компенсирам с подходящото си образование. Балансирането между двете прави живота ми пъстър, мирогледът ми широк, а в отдалеченият ми хоризонт божественото се слива със земното. Нищо от това не ми пречи или вреди в каквато и да е форма.
Наздраве, Lelq!

Радвам се за теб ! Наздраве !

[tnm]

Не е полезно , да вярва човек в суеверия .
В крайна сметка , ежедневно има жертви . Едни някой ги взима , други , друг доброволно ги дава. И замята не спира да се върти .
Наздраве !

Аз съм израсла в свят на суеверия, което компенсирам с подходящото си образование. Балансирането между двете прави живота ми пъстър, мирогледът ми широк, а в отдалеченият ми хоризонт божественото се слива със земното. Нищо от това не ми пречи или вреди в каквато и да е форма.
Наздраве, Lelq!

[tnm]

Добре де ще са ми загубили багажа с телефона на летището.
Пък и ти расъждаваш така. а осталите от женоря забравят да расъждават щом стане дума за чужденец.

Ся, аз понеже съм учила анатомия и физиология, смея да твърдя, че едва ли има некви съществени отлики кога се стигне до същността на въпроса
Наздраве, сър!

[Lelq]

Тасманийчето отиде да празнува. Надвечер ще ме посети да си прибере "подаръка".
Наздраве!

П.П. Според поверието на Петровден гората взема кръвна жертва, а на Илинден - морето. Днес, който се плицика на морето, трябва да е фнимателен.

Не е полезно , да вярва човек в суеверия .
В крайна сметка , ежедневно има жертви . Едни някой ги взима , други , друг доброволно ги дава. И замята не спира да се върти .
Наздраве !

[Lelq]

Аз щех да повервам. Когато ни пишеш сърцераздирателни писма от Сливен. И щех да посъветвам Анонимко ти занесе цигари. Нали сте си стари другари.

А аз не вярвам , че би повярвал .

[Lelq]

Добре де ще са ми загубили багажа с телефона на летището.
Пък и ти расъждаваш така. а осталите от женоря забравят да расъждават щом стане дума за чужденец.

Сър , не е нужно да говорим различни езици . Всеки е чужденец за другите и така .

Въпросът е достатъчно любопитни , приемащи и добронамерени ли сме , за да ни позволят да разберем чуждата култура* , да разкрием свойта .... и въпреки различията , да се радваме , като деца от споделеното . Така се забогатява . Успешно . Според мен
Култура, употребявам в смисъл на Вселена . Но , не варианта глупост , а нещо , съдържащо всичко в себе си . Пълнота , може би.
Успешен ден и на теб !

[Lelq]

Благодаря за доверието, леля! Каква директност се шири наоколо! Романи се пишат тук, както обичам да казвам: "на ачика"! нетът ни задължава да сме... директни и... прями... ))

.................

Знаеш колко неща остават неказани, когато хвърляме някаква информация в публичното пространство...

И аз така: на Витоша вече не ходя: на стотици километри се пада от мен. Ако седна в парк, това е, защото разни институции имат обедната почивка... Ангажиран живот!

Дори забравих, че почти бях си уредил работа, за която не ми беше необходим език (в Испания).

Най-важното: не съм като теб: нито съм свободен, нито съм сам! Майка ми е "жилав" човек, но не може да се справя сама. Да е жива и здрава!

Алтернатива няма: отгледах и ожених децата. Сега е ред (да отглеждам) майка ми (дължа й го!)... Животът е като песен: "Раница, колело..."

Пак ще повторя: в тоя живот винаги се случват неща в правилната им последователност (ако не вярвах в това, бих бил за никъде...). Всичко е въпрос на ... наследствена обремененост, или - на мисленене..., деформации някакви... Такива неща под слънцето...

.............

Леля, оптимизмът (може би го има) - е в тия "англичани", които понякога "си губят" хотела...

Бъди здрава! Хубав и усмихнат ден!

Нетът предполага отровения, а и самата тема е на висота, сравнено с мизерията в други теми... ))

in vino veritas!

благодаря за песничката и обърнИ внимание на "англичаните"!

Здравей
Незнам колко неща остават не казани , но чудесно знам колко от казаните не се разбират правилно или хич
Смисълът на "свободна и сама" , беше съвсем друг
Интересно е че макар и различни , вярваме в едно - в този живот се случват правилните неща , в правилното време и с правилните хора . За последователността не съм много сигурна , но бих ти се доверила
Из Витоша и не само нея , ходя от преди да знам за съществуването ти .

Благодаря ти ! Имаше някои неща дето ми бяха важни и ти ги даде . Да си жив издрав , майка ти и децата , също !
Хубав и усмихнат ден и за теб ! И успех !

[безимeн]

Ще те гледа строго и заплашително , над очилата , подсмихвайки се под мустак
В най-лошият случай ще те прати на едно по-топло място с добра компания
Та , свиркай си

https://m.youtube.com/watch?v=B9FzVhw8_bY

А кои ние ? Аз съм свободна и сама . Вече
Наздраве!

Благодаря за доверието, леля! Каква директност се шири наоколо! Романи се пишат тук, както обичам да казвам: "на ачика"! нетът ни задължава да сме... директни и... прями... ))

.................

Знаеш колко неща остават неказани, когато хвърляме някаква информация в публичното пространство...

И аз така: на Витоша вече не ходя: на стотици километри се пада от мен. Ако седна в парк, това е, защото разни институции имат обедната почивка... Ангажиран живот!

Дори забравих, че почти бях си уредил работа, за която не ми беше необходим език (в Испания).

Най-важното: не съм като теб: нито съм свободен, нито съм сам! Майка ми е "жилав" човек, но не може да се справя сама. Да е жива и здрава!

Алтернатива няма: отгледах и ожених децата. Сега е ред (да отглеждам) майка ми (дължа й го!)... Животът е като песен: "Раница, колело..."

Пак ще повторя: в тоя живот винаги се случват неща в правилната им последователност (ако не вярвах в това, бих бил за никъде...). Всичко е въпрос на ... наследствена обремененост, или - на мисленене..., деформации някакви... Такива неща под слънцето...

.............

Леля, оптимизмът (може би го има) - е в тия "англичани", които понякога "си губят" хотела...

Бъди здрава! Хубав и усмихнат ден!

Нетът предполага отровения, а и самата тема е на висота, сравнено с мизерията в други теми... ))

in vino veritas!

благодаря за песничката и обърнИ внимание на "англичаните"!

[precakanoto]

Е па и аз да земем да се изгубим у Софето ако харешем нещо женско . да питам на Английски как да стигнем до хотела.
И да звучи по аристократично ще се представя като Ричард.

Не че не съм правил нещо подобно.

)
Ричард кой?! Лъвското сърце?!

[Todor Sabev]

Сър Събев, напоследък стана оправданието, дето не можеш си намериш хотела. Всичко се разхожда напред-назад с разни телефони и GPS и едва ли твойте вопли ще хванат дикиш.
Наздраве!

Добре де ще са ми загубили багажа с телефона на летището.
Пък и ти расъждаваш така. а осталите от женоря забравят да расъждават щом стане дума за чужденец.

[tnm]

Е па и аз да земем да се изгубим у Софето ако харешем нещо женско . да питам на Английски как да стигнем до хотела.
И да звучи по аристократично ще се представя като Ричард.

Не че не съм правил нещо подобно.

Сър Събев, напоследък стана оправданието, дето не можеш си намериш хотела. Всичко се разхожда напред-назад с разни телефони и GPS и едва ли твойте вопли ще хванат дикиш.
Наздраве!

[Todor Sabev]

Я каква готина хитруша била малката " Аз май се изгубих" - никога нямаше да се сетя че е номер. - значи харесва си една готина леля и съчинява сценарий, - сегашните и те са талантливи и изобретателни и май по-социални от някогашните малчугани

Е па и аз да земем да се изгубим у Софето ако харешем нещо женско . да питам на Английски как да стигнем до хотела.
И да звучи по аристократично ще се представя като Ричард.

Не че не съм правил нещо подобно.

[precakanoto]

Прибирам се през парка и решавам да се изглезя със сладолед . Ма нямаше моят и взех кафе . Съответно , трябваше да се позиционирам , че нали съм порочна и кафето ми върви с цигара . /Тук е момента , непушачите , да ме замерват с кой квот има . В крайна сметка удобно седнах в центъра/ Та , настаних се на самотна пейка и тъкмо запалих и се насладих на първа глътка и пред мен спира тротинетка с 3-4 годишна красавица .
Разглеждахме се усмихнати , около минута и малката , все така усмихнато :
-Здравей , аз май се изгубих....
Направо ми прилоша. Глътнах на екс кафето , гасейки цигарата и оглеждайки се панически. Мисля и аз се почувствах изгубена-как да намеря родителите и в огромната тълпа. Все пак благодарих, че поне не е паникьосана и ревяща малката . Станах , хвана ме за ръка . Питах внимателно и уж спокойно , с кой е била в парка , та да определим таргета , ма не ме удостои с отговор и реших да не настоявам , подсещайки я за загубата. Тръгнахме , хванати за ръце и тя обяснявайки , че наблизо се е загубила. В един момент осъзнах , че правим , не много големи кръгчета , около група мъже, които не ни изпускаха от поглед и реших , че може да са я видяли с техните. Приближихме , почвам да обяснявам ситуацията , един от мъжете се приближава , навежда се към нея и пита строго
-Защо лъжеш ?!
Оказа се баща и и докато се срамува от щерка си се извинява за неудобството. Малката игнорира случващото се , дърпа ме за панталона и ме пита как се казвам , след което усмихнато - аз съм Калина ....

Та така , нещо видяла в мен . И аз видях в нея . Себе си , може би

Наздраве и готина вечер !

Я каква готина хитруша била малката " Аз май се изгубих" - никога нямаше да се сетя че е номер. - значи харесва си една готина леля и съчинява сценарий, - сегашните и те са талантливи и изобретателни и май по-социални от някогашните малчугани