Първоначално изпратено от artemida_sofyanska
Знаете ли какво...
Причерняло ми е вече...какъв е тоо живот
Омръзна ми да се боря с вятърни мелници и накрая пак да няма резултат или да е толкова краткотраен, че все едно не е било
Няколко месеца се "връзвам на фльонга" да си заделя малко кинти да си взема бойлер като хората или да оправя някакви текущи неща. Може ли на човека да му взимат толкова много от заплатката за удръжки?! Отварям смс-а от баМката и що да видя 63 кинтЪ
ба....иии
Вчера си лафих с един познат, преди година-две завърши и караше някаква магистратура, която не е приключил / мързеливко
/. Човека емигрира в Осло, сега работи каквото му падне, има си къщичка и със заплата от два-три месеца може да си купи малка селска къщурка някъде в България, без никакъв проблем.
Кога най-накрая и тук ще се оправят нещата?! Писна ми да се "връзвам на фльонга" за да оцелея.
За какво да му се не знае се мъчим да учим и да работим толкова Не искам обиждам никого и знам че един човек не е виновен, че процесите са дълги и сложни...ама защо трябва да бъде толкова тежко и сложно, вероятно за много други не е така трудно, както за някои. Но на тези "някой" ни излиза душичката
Вече съм на предела си, ама толкова съм изпушила, че или ще се разболея от нерви и притеснения или не знам
Айде спирам да пиша, вече. Отивам да се нарева едно хубаво някъде и да мисля какво ще правя.
Чао
Причерняло ми е вече...какъв е тоо живот
Омръзна ми да се боря с вятърни мелници и накрая пак да няма резултат или да е толкова краткотраен, че все едно не е билоНяколко месеца се "връзвам на фльонга" да си заделя малко кинти да си взема бойлер като хората или да оправя някакви текущи неща. Може ли на човека да му взимат толкова много от заплатката за удръжки?! Отварям смс-а от баМката и що да видя 63 кинтЪ
ба....иии Вчера си лафих с един познат, преди година-две завърши и караше някаква магистратура, която не е приключил / мързеливко
/. Човека емигрира в Осло, сега работи каквото му падне, има си къщичка и със заплата от два-три месеца може да си купи малка селска къщурка някъде в България, без никакъв проблем. Кога най-накрая и тук ще се оправят нещата?! Писна ми да се "връзвам на фльонга" за да оцелея.
За какво да му се не знае се мъчим да учим и да работим толкова Не искам обиждам никого и знам че един човек не е виновен, че процесите са дълги и сложни...ама защо трябва да бъде толкова тежко и сложно, вероятно за много други не е така трудно, както за някои. Но на тези "някой" ни излиза душичката Вече съм на предела си, ама толкова съм изпушила, че или ще се разболея от нерви и притеснения или не знам
Айде спирам да пиша, вече. Отивам да се нарева едно хубаво някъде и да мисля какво ще правя.
Чао
....
Коментар