СЯ, даН каЕте, че съм носталгик, че ще сгрешите! Обичам си времето, в което живея. Обичам си възрастта, в която живея. За нищо на света не бих почнал отначало, демек от младата възраст, когато не бях ориентиран, па и знания нямах. За пропуснати ползи не жалея... 
Одумвам се - рано сутринта /мое - рано - ваше - по-късно, но то не се знае кой-кога е станал, де..../, за да не оставя грешни впечатления,..., а за комуниС - още не съм дорасъл. Нарекоха ме преди години тук, У тоА форОм - "червенушко", а това приемам като някакъв вариант на кандидат за нещо си... Ма и тия мераци са миналЕ отдавна, защото, когато се натискаха за членство /партийно/ - една стара комуниСка - без да съм й искал мнението / - се изказа на някакво открито партийно събрание /пред колективО/ - не мното ласкОво за мен, а с това ми направи вид реклама - във времето, когато всичко се знаеше за всеки, само за едно не бяха сигурни - за номера на обувките, които носех... Ми - аз доста обърквах и в тая посока, защото, т.нар. "парадни" обувки /знаем ги - едни кафевички, на кутиите на които пишеше "цвят л@йнян" - това не си го измислям!!!, а "@" - по ония времена още не се знаеше като значим знак, а си се използваше буквичката "а"...
... /, та... от големите номерА в казармата - бяха останали само чифт парадни, като левият беше 46, а десният - 47 номер... НоОбранецът си е ноОбранец и взема всичко с благодарност... ))
Та, връщам се в началото: не съм носталгик! Ама - кебапчЕтата си ги биваше: отиваш в месарският магазин на ъгъла, но който пишеше "Месо" и си избираш парче от някоя част на жУотното. Месарят реже с ножа, по твое желание го нарязва, а ти отиваш в зругият ъгъл на магазина за месо, където си го смилаш и - така кайдисано - се връщаш в къщи, за да си приготвиш ястието - в случая - кебапчЕтата.....
На тВа му се вика обосновка...))
Майсторлъка при приготвяне на кебапчетата - е във времето за месенето им и в това, че подправките /на кило кайма - около 10 гр. чер пипер, 10-15 гр. кимион, сол - всеки си знае мярката - около супена лъжица, или повече/ и 200 гр. вода - се месят от предната вечер. Месенето "на ръка" трае повече от час! С машина за месене - може и по-малко... Сутринта - 4-5 часа, преди да ги метнем на скарата - пак се месят /без повече добавки!/.
Преди печенето, нагорещената скара на грила се маже с половинка лук, набучен на вилица и потопен в мазнина. Кебапчетата се въртят 3 пъти в една и съща посока. Колко? Колкото - толкоз! Който го е правил - знае, а незнаещите - се научават след първия път.
Кебапчетата стават сочни, тъй като в тавичката, под скарата изтича САМО излишната мазнина. Другата се е "гелосала" - свързала с водата при омесването - и тоя "гел" придава еластичността и сочността на кебапчето.
Наздраве - с кафеето ми с мляко..., още е далеч обедното време!
Одумвам се - рано сутринта /мое - рано - ваше - по-късно, но то не се знае кой-кога е станал, де..../, за да не оставя грешни впечатления,..., а за комуниС - още не съм дорасъл. Нарекоха ме преди години тук, У тоА форОм - "червенушко", а това приемам като някакъв вариант на кандидат за нещо си... Ма и тия мераци са миналЕ отдавна, защото, когато се натискаха за членство /партийно/ - една стара комуниСка - без да съм й искал мнението / - се изказа на някакво открито партийно събрание /пред колективО/ - не мното ласкОво за мен, а с това ми направи вид реклама - във времето, когато всичко се знаеше за всеки, само за едно не бяха сигурни - за номера на обувките, които носех... Ми - аз доста обърквах и в тая посока, защото, т.нар. "парадни" обувки /знаем ги - едни кафевички, на кутиите на които пишеше "цвят л@йнян" - това не си го измислям!!!, а "@" - по ония времена още не се знаеше като значим знак, а си се използваше буквичката "а"...
... /, та... от големите номерА в казармата - бяха останали само чифт парадни, като левият беше 46, а десният - 47 номер... НоОбранецът си е ноОбранец и взема всичко с благодарност... ))Та, връщам се в началото: не съм носталгик! Ама - кебапчЕтата си ги биваше: отиваш в месарският магазин на ъгъла, но който пишеше "Месо" и си избираш парче от някоя част на жУотното. Месарят реже с ножа, по твое желание го нарязва, а ти отиваш в зругият ъгъл на магазина за месо, където си го смилаш и - така кайдисано - се връщаш в къщи, за да си приготвиш ястието - в случая - кебапчЕтата.....
На тВа му се вика обосновка...
))Майсторлъка при приготвяне на кебапчетата - е във времето за месенето им и в това, че подправките /на кило кайма - около 10 гр. чер пипер, 10-15 гр. кимион, сол - всеки си знае мярката - около супена лъжица, или повече/ и 200 гр. вода - се месят от предната вечер. Месенето "на ръка" трае повече от час! С машина за месене - може и по-малко... Сутринта - 4-5 часа, преди да ги метнем на скарата - пак се месят /без повече добавки!/.
Преди печенето, нагорещената скара на грила се маже с половинка лук, набучен на вилица и потопен в мазнина. Кебапчетата се въртят 3 пъти в една и съща посока. Колко? Колкото - толкоз! Който го е правил - знае, а незнаещите - се научават след първия път.
Кебапчетата стават сочни, тъй като в тавичката, под скарата изтича САМО излишната мазнина. Другата се е "гелосала" - свързала с водата при омесването - и тоя "гел" придава еластичността и сочността на кебапчето.
Наздраве - с кафеето ми с мляко..., още е далеч обедното време!
Коментар