Първоначално изпратено от съни(тя)
Разгледай мнение
В подкрепа на мнението на Съни... Виждам ги и ежедневно говоря с тях... С българи, работещи в чужбина. Не са нито за окайване, нито за завиждане. Мислят постоянно за семействата си. Дори скапани от работа намират време /вместо да спят, СКАПАНИ/ - да обърнат внимание на дъщерите си, които в скайп или във вайбър им се хвалят с поредните си постижения за деня и чакат тати да се завърне..., а мама разменя няколко думи с тати, но напират сълзи в очите ѝ..., опревдават го и чакат на него, защото тати мисли за тях и за бъдещето им!!!
Не приемам обидните думи към българите в чужбина! Те не желаят да са там, но животът ни е СЕГА! Те имат своето виждане за семействата си!
Коментар