Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на ... (архив до 27.04.2013)

[mechobikov]

Човек се интересува от това в което влага от себе си, от душата си. Но ако влага душата си в свободата, значи не се чувства свободен. Не можеш да пълниш нещо което е вече пълно. А ако не се чувства свободен в душата си каква по-точно свобода търси. От ограниченията на света, на реалността, или на общество.

Или пък по-скоро тези които сам си е поставил. Ограниченията които го определят какъв човек иска да бъде или какъв човек трябва да бъде. Но ако тези собствени ограничения го карат да не се чувства свободен, то защо ги пази, защо се е привързал към тях. Защо ги иска и какво по-точно му пречи да спре да ги иска.

Дали пък не е защото без собствени ограничения душата изпада в хаос. Или по-скоро непредсказуемостта на света, хаоса на реалността нахлува вътре в човек. Така свободния от ограничения човек изведнъж се сблъсква със цялата сила на самия хаос.

И след това му остава единствено да бяга, да се скрие от себе си. Защото на хаоса не можеш да противодействаш с воля, не можеш да противодействаш със сила. Каквото ще да му правиш, както ще да го разглеждаш той винаги си остава непредсказуем хаос. Затваряш си очите, отричаш го за миг и като ги отвориш той пак е там.

И човек всячески започва да се върне в света на ограниченията, на крепостните стени от идеи, възпитание, ритуали, държание. Защото вече не ги чувства заплашващи свободата му. Чувства ги като крепост, която го пази от хаоса навън.

Нилс Бор е казал, че нищо не може да се предскаже. Бог прави това, което му скимне. Няма нищо сигурно. Идеите биват два вида. Такива според които съществува абсолютна истина и такива според които не съществува абсолютна истина. Абсолютна истина е, че абсолютна истина не съществува. С други думи казано - свободата е абсолютната истина. Свободата, когато е осъзната, като абсолютна и първична, не е страшна. Страхът е инстинкт за самосъхранение. Глупаво е да се страхуваш от това, което ти дава живот. Вярно е, че свободата както дава живот, така го и отнема, но това е неизбежно. Свободата е неизбежна и вездесъща. Възпитанието. Да. Има нужда от възпитание. Но не от възпитание определяно от върховенството на нормата, а от възпитание определяно от върховенството на свободата.

[ravnovesie]

Човек се интересува от това в което влага от себе си, от душата си. Но ако влага душата си в свободата, значи не се чувства свободен. Не можеш да пълниш нещо което е вече пълно. А ако не се чувства свободен в душата си каква по-точно свобода търси. От ограниченията на света, на реалността, или на общество.

Или пък по-скоро тези които сам си е поставил. Ограниченията които го определят какъв човек иска да бъде или какъв човек трябва да бъде. Но ако тези собствени ограничения го карат да не се чувства свободен, то защо ги пази, защо се е привързал към тях. Защо ги иска и какво по-точно му пречи да спре да ги иска.

Дали пък не е защото без собствени ограничения душата изпада в хаос. Или по-скоро непредсказуемостта на света, хаоса на реалността нахлува вътре в човек. Така свободния от ограничения човек изведнъж се сблъсква със цялата сила на самия хаос.

И след това му остава единствено да бяга, да се скрие от себе си. Защото на хаоса не можеш да противодействаш с воля, не можеш да противодействаш със сила. Каквото ще да му правиш, както ще да го разглеждаш той винаги си остава непредсказуем хаос. Затваряш си очите, отричаш го за миг и като ги отвориш той пак е там.

И човек всячески започва да се върне в света на ограниченията, на крепостните стени от идеи, възпитание, ритуали, държание. Защото вече не ги чувства заплашващи свободата му. Чувства ги като крепост, която го пази от хаоса навън.

[mechobikov]

Мечо, от както си на земята, само за свобода пишеш ....Няма Свобода на сушата !
Тя, тази твоя Свобода е на крилата на буревестника....Рее се свободно по моретата и океаните....Приземи ли се , вече я няма....Има ред или хаос, но няма свобода...

Да, ама не. Свободата е първична и ПОВСЕМЕСТНА !!!

[4i40]

Мечо, от както си на земята, само за свобода пишеш ....Няма Свобода на сушата !
Тя, тази твоя Свобода е на крилата на буревестника....Рее се свободно по моретата и океаните....Приземи ли се , вече я няма....Има ред или хаос, но няма свобода...

[marandi]

Хмм, едно е да се чувстваш способен, а съвсем друго е да караш другите да се усещат свободни. Малко хора успяват да постигнат такъв баланс.

Бе, канчета се набиват, революции се вдигат, учи се наред к'во било свобода, без да някой да го пита и т.н.

Някои хора задминаха Левски, ама още не са го разбрали

Ха, наздраве!

[tnm]

Не !!! Свободните не се бият. Те се НАДУШВАТ, като крастави магарета.

Хмм, едно е да се чувстваш свободен, а съвсем друго е да караш другите да се усещат свободни. Малко хора успяват да постигнат такъв баланс.

[mechobikov]

Eто, това й е проблемът на свободността- много е спонтанна и остава неразбрана. А ако вземе, че срещне, хем свободен, хем физически по-силен- нещата отиват към "невъзможна" свобода .

Не !!! Свободните не се бият. Те се НАДУШВАТ, като крастави магарета.

[mechobikov]

За кое?
Животът си е негов.

п.п. Това, със свободата е сложна и много хлъзгава работа.

Точно така, гладка и хлъзгава. А каква е алтернативата ??? Алтернативата е грапава и лепкава.

[val/she]

Така е. Права си. Негов е. Но аз не съм добър, а свободен. Искам да му набия канчето и го набивам. .

Eто, това й е проблемът на свободността- много е спонтанна и остава неразбрана. А ако вземе, че срещне, хем свободен, хем физически по-силен- нещата отиват към "невъзможна" свобода .

[mechobikov]

За кое?
Животът си е негов.

Така е. Права си. Негов е. Но аз не съм добър, а свободен. Искам да му набия канчето и го набивам. Дали той ще отвърне на удара е друг въпрос, който е свързан с неговата, а не с моята свободност. Може пък да ме разбере и да се приключи без зрелищен кютек.

[val/she]

Брех, не бях влизала в "Музика" отдавна. Появил се е ник дето ги разбира нещата.

[val/she]

Не съм ядосан. Нямам достъп до Серго и не мога да го удрям с пръчка. За това го ГЪЛЧА !!!

За кое?
Животът си е негов.

п.п. Това, със свободата е сложна и много хлъзгава работа.

[mechobikov]

Мечо , ти наистина ли си толкова ядосан ?

Не съм ядосан. Нямам достъп до Серго и не мога да го удрям с пръчка. За това го ГЪЛЧА !!!

[val/she]

Мечо , ти наистина ли си толкова ядосан ?

[mechobikov]

Прав си!
Но не само.
Потопил съм се от години в нея.
Доброволно.

И това е ДИВОТИЯ, ДИВОТИЯ, ДИВОТИЯ !!!

Свободата е първична, не доброто. Доброто е като злото. Не може морална норма да е първична, Никаква норма не може да бъде първична. Нормата е ДИВОТИЯ, ДИВОТИЯ, ДИВОТИЯ !!!

Свободата и само свободата може да твори. Свободата може да твори и добро и зло. Доброто и злото не могат да създадат и да родят нищо. Те са ИМПОТЕНТНИ и ЯЛОВИ !!!