Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на ... (архив до 27.04.2013)

[val/she]

Защо да ни подпуква, нали е за свободата, а тя включва и твоето и моето мнение?

[mia11]

И сега само чакаме Мечока да ни подпуква яко.

[val/she]

А докато Мечо доди, ще подам едно цитатче от един негов съмишленик, което много ми хареса.

"Това е парадоксът. Как можем да се самоуправляваме като група и общност, ако не можем да управляваме себе си?

Самоуправление преди всичко означава, зрелостта и умението да управляваш себе си?

Тук се пропуква пряката демокрация. Нека честно да се изправим пред проблема, защото именно това е причината да не успяваме, а не световната конспирация.

Пряката демокрация се пропуква на нивото на личното самоуправление. Това е проблем на хоризонталното движение в пряко-демократичния процес.

Това, върху което трябва да се фокусираме в момента не е толкова визията за пряко-демократични обществени структури, колко върху живата тъкан на емоционално интелигенетно партисипативно участие и лидерство.

Трябва да започнем от образоване в социални умения."

http://rumeon.wordpress.com/2013/04/...1%80/#comments

Да, Мия,. Възможно е в общност от равностойни еденици като под равностойни имам предвид- ценностна ситема, цели, базови нагласи. Може да има изградена добра хоризонтална структура.
Каква хоризонтална структура мога да бъда с Айшето?! Не само аз не искам да бъда в такава с нея, но и Тя не ме иска. Това не желаят да провидят преките демократи и най- паче- фундаменталистите на тази идея. Някои от тях искрено вярват в това, но други са си най-семпли хитреци.
Част от демокрацията е аз да нехаресва Айшето както и Тя- мен. Айшето може да бъде заменена с каквото ви е угодно.

Пряката демокрация много прилича на "рачешките задачи". Първо се определя целта и след това се преценява, тази цел, с какви методи/въпроси/пи- ари и т.н. да я постигнем.

[MILOM]

Браво ,бат Серго
Буковски ми е любим автор
/споменавал съм го тук покрай изказа на Космо/
но никога не съм се сещал да попрочета нещо за него
затова е велика тая тема-от всекиго по нещо уникално
ако можеше и да не се дърляме понякога до припадък

в твоя чест ще пийна двойна доза черно вино
а довечера ще платя дабъл за специални танци
образованието преди всичко

[val/she]

Мечо, не се заяждай с Вал! Получава се, че ти си на страна на тези, които не позволяват другите да имат собствено мнение ... т.е. налагаш ограничение в мисленето.

Не е честно да го предупреждаваш. Непрекъснато прави отстъпления от тезите, но реши да е релативист та ем така, ем- онака.

[sergo]

Ако има нещо ............нема нищо.

Сички рекламации ги фъргайте къмто Кева.

Он драсна паликлечето.


.....................................
От го е шубето от самотата.

[mia11]

Споко, де - никой не иска да ти отнеме свободата, нали сама казваш, че още не си осъзнала, че я имаш. Това, че "не знаеш как да управляваш себе си" - аз отъждествявам именно с нечия дезориентираност..., а човек, който е дезориентиран - има проблеми донякъде - със свободата...

Кое е заповед, според теб - това ли, че "когато си дадеш сметка - веднага да споделиш"..., веднага - т.е. - в момента, когато....

Както и да е, де - може да ни се наложи да почакаме, докато станеш наясно със себе си...

Приятна вечер!

Е, ти направо ме дезинформира сега с тая антиориентираност.
Предавам се,
Лека вечер

[sergo]

"Кас, най-красивата жена в града" — разказ от...............





http://eitaka.com/kas-naj-krasivata-...-bukovski.html

[sergo]

За Буковски Жан-Пол Сартр казва, че е най-големият поет на Америка, а Хемингуей просто: „Проклетата гениалност…”. Много неща са казани за него – и хубави, и лоши. Буковски или ще го обикнеш, или ще го намразиш. Най-добре произведенията му описва един коментар на сп. ”Обзървър”: „Във времена на конфронтизъм Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.”





.......................................
Аз пък го харесах като овцата Доли къмто Мечо......................

[sergo]

Вечното послание на Буковски: "Не се опитвай"

"През 1994 погребват Чарлз Буковски в Лос Анджелес. Върху паметната плоча между годините на раждане и смърт е изписано кратко послание, обобщаващо кредото на писателя за живота и творчеството – „Не се опитвай“.

Още през 1963 Буковски обяснява в писмо до приятеля си Джон Уилям Корингтън как отговорил, когато му задали въпосите „Какво правиш? Как пишеш, създаваш?“

„Не се опитваш. Това е много важно: да ‚не‘ се опитваш нито за кадилаци, нито за създаване или безсмъртие. Чакаш и ако нищо не се случи, чакаш още малко. То е като буболечка високо на стената. Чакаш я тя да дойде при теб. Когато се приближи достатъчно, се протягаш и я убиваш. Или ако ти харесва как изглежда, я превръщаш в домашен любимец.“

В друго писмо до Уилям Пакард през 1990 Буковски пише:

„Работим твърде много. Опитваме твърде много. Не се опитвай. Не работи. To e там. Гледа право в нас, изпитвайки болка да излезе с ритник от затворената утроба. Съществува твърде много посока. Всичко е свободно, не трябва да ни се казва. Класове? Класовете за гъзове. Да напишеш поема е лесно като да си начукаш месо или изпиеш бутилка бира.“

Вечното послание на Буковски създава доста противоречия, на които съпругата му–Линда Буковски—отговаря 11 години след смъртта му в интервю с Майк Уот.

„Да, получавам толкова много идеи от хора, които не разбират какво това означава. ‚Е, не се опитвай? Просто бъди мързеливец? Отпусни се?‘ И аз казвам не! Не се опитвай, прави. Защото ако си прекарваш времето да опитваш, ти не го правиш. НЕ СЕ ОПИТВАЙ!“


.................................................. .
Е Мечо,

ТНТМ-то, никога не се опитва.

[зарата]

Опа, това на заповед ми мяза.
Аз на себе си не заповядвам, на другите още по-малко.
Затова ше замоля за резонансно отношение.
Иначе за кормилото всички сме се захванали, но.....
въпросът е накъде управляваме?
Ако вечно сме срещу течението и постоянно се борим с някакви несъществуващи вълни, мисля, че кормилото ни бяга. Лично аз не го стискам здраво, а търпеливо, защото не е нужно в кротките води голяма сила.

Споко, де - никой не иска да ти отнеме свободата, нали сама казваш, че още не си осъзнала, че я имаш. Това, че "не знаеш как да управляваш себе си" - аз отъждествявам именно с нечия дезориентираност..., а човек, който е дезориентиран - има проблеми донякъде - със свободата...

Кое е заповед, според теб - това ли, че "когато си дадеш сметка - веднага да споделиш"..., веднага - т.е. - в момента, когато....

Както и да е, де - може да ни се наложи да почакаме, докато станеш наясно със себе си...

Приятна вечер!

[mia11]

Ето, Серго, анимация за Човека без думи,
и аз тоже съм без думи.

http://www.youtube.com/watch?v=WfGMYdalClU

[sergo]

http://www.youtube.com/watch?v=BlmswNsBfjQ

[sergo]

До ада и обратно

казват,
че адът е претъпкан
и все пак,
когато си в ада,
винаги си сам.

и не можеш да кажеш
на никой,
че си в ада
защото
ще те помислят
за луд.

да си луд
е да си в ада
и да си нормален -
също.

тези които се връщат от ада
не говорят
за това
и вече нищо
не ги притеснява.
неща като
глад,
престой в затвора,
потрошена кола
или
дори
самата
идея
за смъртта.

когато ги попиташ
“как е хавата?”
те винаги отговарят -
“бива, добре е…”

ако си бил в ада
и си се върнал,
това е достатъчно, това е
най-великото удовлетворение
познато на човек.

ако си бил в ада
и си се върнал,
вече не поглеждаш назад
когато пода
изскърца
зад теб
и слънцето изгрее
посред нощ.
неща като
очите на мишка
или стара гума
забравена на празен паркинг
могат да те накарат
да се усмихнеш.

ако си бил в ада
и си се върнал.

[sergo]

Първият знак, че започваш да разбираш живота, е желанието да умреш!

to hell and back

they say that
hell is crowded yet
when tou’re in hell
you always seem to be
alone.

and you can’t tell
anyone when
you’re in hell
or they’ll think
you’re
crazy.

and being crazy is
being in hell
and being sane is hellish
too.

those who escape hell
however
never talk about
it
and nothing much
bothers them
after that.
i mean, things like
missing a meal,
going to jail,
wrecking your car
or
even
the idea of
death
itself.

when you ask them,
”how are things?”
they‘ll always answer, “fine,
just fine…”

once you’ve been to hell
and back,
that’s enough, it’s the
greatest satisfaction
known to man.

once you’ve been to hell
and back,
you don’t look behind you
when the floor
creaks and
the sun is always up at
midnight
and things like
the eyes of mice
or an abandoned tire
in vacant lot
can make you smile.

once you’ve been to hell
and back.