Поколението на 30+ годишните - между миналото и бъдещето на ... (архив до 27.04.2013)

[mechobikov]

Мечо, не съм писала за теб
Тук, мачът, който е следен е един(в този период)
Референдумът си избра и победителя.
Няма лошо, но ми е интересен отговора на анон

Аз знам, че не искаш да ме злепоставиш, но безпринципно се опитах да те накарам малко по силово отколкото е редно да ми отговориш на следния въпрос. Като не можах насила отговори ми ако искаш.

Как мислиш дали този, който се опитва да наложи култ към принципността в темата е принципен ???

[anon6706]

Мечо, не съм писала за теб
Тук, мачът, който е следен е един(в този период)
Референдумът си избра и победителя.
Няма лошо, но ми е интересен отговора на анон

Виждаш ли как Мечобиков се намесва без да е питан?
Същото стана вчера и в диалога ми с ВМанков.

Възпитанието ми изисква да не заемам страна.

Аз предизвиках вчера Мечобиков за мнение, защото се намеси по подобен начин.

Ако толкова държиш, ще ти отговоря, но ще трябва да прочета по-задълбочено спора ви с Вал/Ши, а и май не само с нея.

[съни(тя)]

Не съм безпринципен !!!

1. Манков ми е приятел.
2. Анон ми намирисва.

Мечо, не съм писала за теб
Тук, мачът, който е следен е един(в този период)
Референдумът си избра и победителя.
Няма лошо, но ми е интересен отговора на анон

[mechobikov]

Ами търсят духа на Караджата, та за него питах да кажеш, не да цитираш стихотворение, дето и те го търсят.

Нищо не ти се разбира. Пробвай на английски. Владея го перфектно.

[mechobikov]

Съни, да не би да си мислиш, че този който се опитва да наложи култ към принципността е принципен ???

[Факушкa]

Ами търсят духа на Караджата, та за него питах да кажеш, не да цитираш стихотворение, дето и те го търсят.

[mechobikov]

и аз така се подразних на липсата на принципност на един участник, който вместо отговор на въпроси, които сам е предизвикал, смени посоката с лични нападки и недоказуеми квалификации

Виждам, че си проследил(прочел) т.н. мачове с интерес.
Но не виждам, мнението ти.

Интересна ми е гледната ти точка.
Досещам се каква е, но може и да ме изненадаш ...

Не съм безпринципен !!!

1. Манков ми е приятел.
2. Анон ми намирисва.

[съни(тя)]

...

Повече ме подразни липсата на принципност в друг участник.

и аз така се подразних на липсата на принципност на един участник, който вместо отговор на въпроси, които сам е предизвикал, смени посоката с лични нападки и недоказуеми квалификации

Виждам, че си проследил(прочел) т.н. мачове с интерес.
Но не виждам, мнението ти.

Интересна ми е гледната ти точка.
Досещам се каква е, но може и да ме изненадаш ...

[mechobikov]

Ама аз не питах за Ботев, за духа на Караджата питах

Текста на песента не чу ли ??? Или в Америката вече слуха ти е отвикнал от говоримия български. Айде от мене да мине, понеже си Американец да ти пусна текста НАПЕЧАТАН. Специално за теб с червено съм повдигнал върхът на сладоледа.


ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.


На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!


Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!


Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!


Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...


Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!


Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!


И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.


Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!


"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"


И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...


Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!

Творбата е печатана за първи път във в. "Независимост", 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в "Песни и стихотворения". Тук се публикува последната редакция, който се смята за нормативна.

[Факушкa]

Ама аз не питах за Ботев, за духа на Караджата питах

[mechobikov]

Мечо, кажи какъв е духа на Караджата

В Америката не го ли учите Ботев

http://www.youtube.com/watch?v=IsECW...tailpage#t=26s

[anon6706]

Мечобиков, нямах си аз друга работа, та тръгнах да те питам за философски неща.

Благодаря за материалите.
Тази материя ми е малко сложна. Прекалено за мен се повтарят едни и същи думи в кратки изречения. От тях и разбрах, че думата "воля" била бройно съществително. (Да знаеш, че не е такова , т.е. няма дума "воли").

Както и да е. Неразбираеми са за мен подобни мисловни полюции.
Знам, че не са твои писания и затова си позволявам да ги определя като полюции.

Успех с цялото и частите на цялото, които правят цялото.

[Факушкa]

Мечо, кажи какъв е духа на Караджата

[mechobikov]

Ето го и същинския отговор, но за да го разбереш по лесно трябва да прочетеш и предния пост. С червено съм повдигнал върха на сладоледа. Ако имаш въпроси, или ако искаш да спориш или пък да се заяждаш, насреща съм, но в темата за голия цар.

Волята.

Волята се появява едновременно в цялото цяло. Движи се с безкрайно голяма скорост и за нея всички части на цялото са в една точка. Появявайки се едновременно в цялото цяло тя кара всички части на цялото да действат в синхрон. За волевите връзки вътре в цялото не съществува разстояние. Частите, които не са осъзнати като части не знаят за волята на цялото. Волята на цялото на моменти потиска тяхната воля и те изпълняват избора на цялото като го приемат за свой. Осъзнатите части съзнават волята на цялото и я изпълняват ако е в техен частен интерес или за да не бъдат разкрити като осъзнати и предадени на белите кръвни клетки. С течение на времето неминуемо все повече части на цялото се осъзнават. Цялото старее и в един момент умира и губи контрол над частите. Частите се освобождават от волята на цялото.

Волята не е постоянна. Тя се променя. Волята на цялото се променя много по бавно от волята на частите. За частите волята на цялото изглежда като абсолютен и неизменен закон. За осъзнатите като части закона е винаги чужда воля, с която те независимо и хладнокръвно решават дали да се съобразят. За това за неосъзнатите части света изглежда управляван от абсолютни закони, докато осъзнатите знаят, че в основата на всичко е свободния избор.

Колкото по абсолютен и неизменен изглежда един природен закон, на цяло от толкова по голям порядък е воля той. Всичко тече, всичко се изменя е казал Хераклит. Прав е бил човека. Волите се променят, а заедно с тях и законите които налагат те.

Цялото може да разглежда части до един определен порядък. Ако е осъзнато като цяло, то знае, че частите имат свободна воля. Ако не е осъзнато си мисли, че се подчиняват безпрекословно на някакви закони. Колкото от по нисък порядък са частите, толкова по бързо те се променят, според цялото. Докато от един определен порядък надолу частите започват да променят волята си толкова бързо, че за цялото изглежда като че едно и също нещо може да бъде различни неща.

[mechobikov]

Аноне, това е увода. В следващия ми пост е същинския отговор на въпроса ти.

За цялото и неговите части.

„Каквото долу, такова и горе. Каквото горе, такова и долу.”
Хермес

Това е истинска истина. Цялото за това му се вика цяло, защото има части. Всяко нещо е цяло, и всяко нещо е част от цяло. И това е до безкрайност, както в посока от голямото към малкото, така и в посока от малкото към голямото. Цялото е живо, когато може да наложи своята воля над волята на своите части и да ги контролира. Човека е жив докато може да командва своите крака, ръце и всички други останали работи. Държавата е жива, докато може да командва своите поданици. Тълпата е жива, докато може да увлича хората и да ги кара да се тълпят. Когато тълпата умре, тя вече не може да властва над натълпилите се хора и те са свободни да се разпръснат и се разпръскат. Когато човека сдаде багажа и не може повече да командва своите части и органи и клетки и функции, той умира. Частите му се освобождават от неговия свободен избор и всяка почва да си живее или да си мре самосиндикално. Понякога еднакви и подобни и не чак толкова подобни неща се събират близо едно до друго, и тогава оглупяват. Образува се цяло, което им изпива мозъка, и това е така докато умре цялото и частите не бъдат оставени на своя собствен свободен избор.

Когато някоя част се осъзнае като част, тя може да си съществува заедно с другите части в цялото и да си гледа собствения частен интерес, но трябва да се прикрива, за да не я угади цялото и да пусне срещу нея белите кръвни клетки.

Когато цялото се осъзнае като цяло, то разбира, че трябва да държи постоянно заети своите части, за да не се осъзнават колкото се може по дълго, и да му служат по дълго време. Например, когато човека се осъзнае като цяло, той почва да си гледа здравето и да се движи и да тренира и да мисли, за да държи своите части натренирани и заети и неосъзнати като части. Няма нужда цялото да знае за всички свои части. Важното е да се движи колкото може повече и да ги държи заети и неосъзнати. Защото когато частите се осъзнаят и почнат да си търсят правото на свободен избор, пиши го цялото бегало. Стара мъдрост гласи, „Човек разбере ли, че има черен дроб, сърце и кръвно, пиши го бегал”.

Има два вида осъзнаване. Като част и като цяло. Всяко нещо може да бъде:
1. Неосъзнато.
2. Осъзнато само като част.
3. Осъзнато само като цяло.
4. Напълно осъзнато и като цяло и като част.
Попадащите в точка 4 не търсят духът на Караджата. Намерили са го. За това не го търсят.